Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 24.03.2010 година                               В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на първи февруари  две хиляди и десета  година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА  ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело №  3988 /2008  година , образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 304 ГПК във вр. с чл.303 ал.1 т. 5 ГПК, образувано по молбата на П. И. Д. и И. Н. Н. , и двамата от гр. П. . С определение по чл. 307 ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане по същество тази молба за отмяна вх. No 23691/06.08.2008 година, с която е поискано да се отмени влязло в сила Решение от 20.02.2008 година по гр.д. Nо 2465/ 2007 год. на Пловдивския районен съд , с което по заявеният иск от Т. С. Н. срещу С. Н. Н. е прогласена недействителността на отказ от наследство, направен от последния на 19.03.2004 година, на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 44 ЗЗД . Поддържа се, че влязлото в сила решение е неправилно, тъй като по делото не са взели участие останалите сънаследници на Н. Н. предвид на неправилните процесуални действия на съда по надлежното конституиране на страните, а постановеният съдебен акт ги обвързва. При данните по делото, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира: С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена , аналогично на отменения чл. 233 ал.2 ГПК от 1952 година , гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица , неучаствали по конкретен исков процес , доколкото формираната силата на присъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск , не е било надлежно упражнено. В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303 ал. 1 т.5 ГПК, и по конкретно с хипотеза, когато молителят – като неконституирана страна по делото , вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира на от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, обезпечаващи участието на страните в процеса като страна и гарантиращи възможността за упражняване на процесуалните права в рамките на осъществяваната защита/ като ищец или ответник по делото/ . От тези категория нарушения примерно биха били тези , довели до невръчване на препис от исковата молба, до нарушаване правила, осигуряващи надлежната процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание изобщо или в рамката на срока, определен от закона за подготовка на защитата по делото, неправилно връчване на книжата по делото в т.ч. и на обявление за изготвения обжалваем съдебния акт и др.”съответни “ правила по новия действащ ГПК / 2007 г./. С решението, чиято отмяна се иска , е прогласена недействителността на направен от един от наследниците на покойния Н. Н. 04.04.1992 г., а именно С. Н. Н. отказ от наследство , вписан в особените книги на съда на 19.03.2004 година, по иск заявен от лице , кредитор на наследника С. Н. Н.. Отказът от наследство, като едностранно волеизявление на един от наследниците, има за правна последица заличаване на това лице като наследник и съответно преминаване на наследството, като съвкупност от права и задължения , в патримониума на останалите наследници от същия ред. Данните по делото сочат , че след смъртта си, наследодателят Н е оставил за наследници по закон- П. И. Н.- съпруга и синове- И. Н. Н. и С. Н. Н.. По силата на вписания отказ от наследство от страна на С. Н. , наследството, в случая съставляващо ½ част от съпружеската имуществена общност , прекратена със смъртта на Н. Н. , е преминала в патримониума на останалите наследници- син И. Н. Н. и съпруга П. Прогласената недействителност на отказ от наследство, направен от С. Н. , цели да върне неговата наследствена част в патримониума му, за да послужи на ищеца по делото Т. С. Н., в качеството му на кредитор-взискател за реализиране на вземането му в рамката на провежданото индивидуално принудително изпълнение срещу С. Н. Н.. Или влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска , рефлектира пряко в имуществената сфера на останалите наследници, неучаствали по делото. Именно това налага и обуславя основателността а заявената молба за отмяна по чл. 304 във вр. с чл. 303 т.5 ГПК , като след отмяната делото следва да се върне на Пловдивския районен съд за надлежното конституиране на страните и ново разглеждане на спора с тяхно участие , в производство по реда на § 1 ал.1 от ПЗР на ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 3 ГПК, състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА влязлото в сила Решение от 20.02.2008 година по гр.д. Nо 2465/ 2007 год. на Пловдивския районен съд , с което по заявеният иск от Т. С. Н. срещу С. Н. Н. е прогласена недействителността на отказ от наследство, направен от последния на 19.03.2004 година, на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 44 ЗЗД и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане , от друг състав , при което разглеждане след надлежното конституиране на страните , спора бъде разгледан с тяхно участие , в производство по реда на § 1 ал.1 от ПЗР на ГПК.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :