Р Е Ш Е Н И Е
№ 335
Гр. София, 02.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ
2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 1102 по описа за 2013 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. В. Х. (чрез адвокатите Д. Т. и С. Ц.) с искане за отмяна на присъда № 109 от 19.04.2013 г. по н.о.х.д. № 1/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд и за оправдаване на подсъдимия. Като алтернативно искане се настоява за намаляване на наказанието.
Претендират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
Жалбоподателят твърди, че неправилно са възприети доказателствата, от които не може да бъде направен извод за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. При обсъждането на доказателствената съвкупност е взето предвид негодно доказателствено средство, тъй като химическата експертиза не била изготвена от медицински специалист с призната специалност „клинична лаборатория”. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а целите по чл. 36 от НК можели да се постигнат с определяне на по-леко наказание пробация.
Подсъдимият Т. В. Х. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник (адв. Т.) подновява наведените доводи и искания.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са допуснати посочените в нея нарушения и наказанието е справедливо наложено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 109 от 19.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1/ 2013 г. Бургаският окръжен съд отменил изцяло оправдателна присъда № 21 от 09.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1019/ 2011 г. на Несебърския районен съд и признал подсъдимия Т. В. Х. за виновен в това, че на 04.08.2011 г., в [.........], по [улица], управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “О. А.”, с д.к. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,26 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия и кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал времето на лишаване от това право по административен ред. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.
Касационната жалба на подсъдимия Т. В. Х. е неоснователна.
Касаторът е подновил възраженията си по доказателствата, направени пред въззивната инстанция, за които в мотивите към осъдителната присъда е даден убедителен отговор. Приетите за установени факти по делото не подлежат на касационна проверка, а претендираната необоснованост на обжалвания съдебен акт не е сред предвидените в чл. 348 от НПК касационни основания.
Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка по делото не се различава съществено от описаната в обвинителния акт. Нарушения при съдебната преценка на доказателствата и при формиране на вътрешното убеждение на съда не се откриват. Доказателствената информация е изведена правилно, според точното съдържание на доказателствените източници, които подробно и с дължимото внимание са обсъдени от окръжния съд.
Изминалото необичайно дълго време между спирането на водача за изпробването му с техническо средство от полицейските служители (в 21.47 ч. на 04.08.2011 г. в [......]) и вземането на кръвната проба (в 01.00 ч. на 05.08.2011 г. в ЦСМП, [......]) дало основание за включване в доказателствената съвкупност и на Съдебно-медицинска експертиза (л. 31 от д.п.). Нейните изследвания по метода на В. позволили установяване на действителната алкохолна концентрация у подсъдимия към инкриминирания момент. Заключението на съдебния медик определило алкохолната величина от 1,26 промили към часа на управление на превозното средство, вземайки предвид химическите изчисления на кръвната проба, показали стойност от 0,79 промили, както и научно изведените познания за степента на елиминация на алкохола в човешкия организъм за изминалите повече от 3 часа от първоначалната полицейска проверка с „Дрегер”, измерил алкохолно съдържание от 1,53 промили, и вземането на кръвната проба в болничното заведение.
Установените по делото доказателства несъмнено разкрили извършеното от подсъдимия Х. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Правната квалификация на деянието е коректна и материалният закон правилно е бил приложен от въззивната инстанция.
Не се открива противоречие във времето на извършване на престъплението.
В постановлението за привличане на жалбоподателя Х. като обвиняем (л. 26 д.п.) и в обвинителния акт са посочени като дата и час на престъплението – 04.08.2011 г., около 21.47 ч. С тази индивидуализация инкриминираното време е възприето и в съдебните актове на районния и на окръжния съд. Поради липса на противоречие съдебните състави не са имали основание да го обсъждат и твърдението за липса на мотиви е несъстоятелно.
В посочените от касатора документи са отразени различни часове, защото в акт за установяване на административно нарушение (л. 5 д.п.) е въведено времето, през което е извършено нарушението (21.47 ч.), в талон за медицинско изследване (л. 8 д.п.) е записан часа на връчването му на водача (22.20 ч.), а в протокол за медицинско изследване (л. 9 дп.) лекар от ФСМП, [населено място], описал професионалните си констатациите и обща информация при вземане на кръвната проба от подсъдимия, каквато му е била съобщена, тъй като лично не е присъствал на местопрестъплението.
Не е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Доказателствените източници са възприети според точния им смисъл, без изопачаване на действителното им съдържание, вложено в тях. Алкохолното съдържание в кръвта на дееца към инкриминирания момент е изведено чрез специални експертни познания на надлежно назначено по делото вещо лице и след проведени от него изчисления по метода В., който метод е разрешен за ползване от закона (чл. 16 от Наредба № 30/ 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства).
Неприемливо е възражението на касатора, че приетата по делото химическа експертиза (л. 7 д.п.) е негоден доказателствен източник, породи липсата на лекарско качество на длъжностното лице – химик, който я изготвил. Съображенията на жалбоподателя разкриват непознаване на правната уредба, регламентирана с Наредба № 30/ 2001 г. Съгласно чл. 15, ал. 1 от нея пробите от кръв, заедно с талона и протокола за медицинско изследване, се изпращат за анализ в специализираните химически лаборатории (в градовете София, Пловдив, Варна и П.) или в научно-техническа лаборатория при Столичната или съответната регионална дирекция на вътрешните работи. Кръвната проба на подсъдимия Х. е била изпратена за анализ в Базова научно-техническа лаборатория към Областна дирекция на МВР, гр.Несебър, а самото химическо изследване за алкохол е извършено от химик към същата лаборатория. Разпоредбата на чл. 17 от същия подзаконов нормативен акт предвижда химическото изследване на пробите кръв и изчисленията на резултатите да се извършват под ръководството на химик или лекар с призната медицинска специалност „Клинична лаборатория”. Следователно не е допуснато претендираното от жалбоподателя нарушение.
Не се открива необходимост и от намаляване на наказанието, дори и в предложената от защитата форма (в жалбата, изготвена от адв. Ц.).
Санкцията е установена при условията на чл. 54 от НК, след като внимателно са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Посочените в жалбата характеристики за личността на подсъдимия Х., като: добрият му отзив в обществото, липсата на предишни осъждания, семейното му положение и полагани грижи за роденото от брака дете, са съобразени от окръжния съд при отмерване на санкцията. Наложеното наказание е правилно установено по вид, а размерът му – съобразен с тежестта на извършеното престъпление и с данните за личността на дееца. Не се откриват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да предопределят приложението на института по чл. 55 от НК, за да бъде заменено наказанието лишаване от свобода с пробация, каквото неоснователно искане е залегнало в жалбата.
Посочените в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са проявени по делото. Исканията на касатора за отмяна на въззивното решение с оправдаване или намаляване на наказанието са неоснователни и не подлежат на удовлетворяване. Обжалваният въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПКР Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 109 от 19.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |