Решение по търг.д. №530 /2010 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 228 гр. С., 20.12.2010 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на тридесети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №530/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Т. дирекция /ТД/ на Национална агенция по приходите /НАП/ –П. срещу въззивно решение №175 от 13.04.2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. №178/2010 г.,с което е отменено решение № 372 от 30.12.2009 на В.ски районен съд по гр.д. № 531/09 по описа на съда, и искът на касатора срещу „В. тойс”ООД – в несъстоятелност –гр. В. и „А. и синове” ЕООД-гр. В. с правно основание чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК е отхвърлен изцяло. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и уважаване на иска. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила –основания за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел, че доколкото не е налице публично задължение на „В. тойс”ООД-в несъстоятелност, което да е установено с ревизионен акт и не е изтекъл срокът за започване на ревизия по чл.109 от ДОПК към датата на атакуваното разпореждане от страна на длъжника със собствена вещ в полза на ответника „А. и синове” ЕООД, то липсват окончателно установени публични задължения на „В. тойс”ООД към Н. , от което следва, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.216 , ал.1, т.4 от ДОПК. Навеждат се, също така, и оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 133 ГПК относно преклудиране правото на ответника на възражение при неподаване на писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „А. и синове”ЕООД-гр. В. с писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Ответникът „В. тойс”ООД не изразява становище. С определение №411 от 25.06. 2010 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по значимия за делото правен въпрос: с пропускането от страна на ответника на срока по чл.131 ал.1 ГПК за упражняване правото да подаде писмен отговор на исковата молба преклудира ли се правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с отменителен иск с правно основание чл. 216 ал.1, т.4 от ДОПК . Със справка-декларация вх.№ 1300-0958510 от 07.08.2008 г. ответното дружество „В. тойс”ООД е декларирало дължим данък ДДС за м.юли 2008 г. в размер на 13 515,21 лева. Предприети са действия по принудително събиране на така дължимата сума от страна на публичния взискател Н. като на 11.09.2008 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 29.10.2008 г. дружеството-длъжник „В. тойс”ООД е прехвърлило правото на собственост върху свое имущество :Ремарке за тов.автомобил марка „Х.” рег.№ РА 1791 ЕЕ на втория ответник„А. и синове”ЕООД. За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска по чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК въззивният съд е взел под внимание наведените за пръв път в устните съзтезания в първата инстанция и във въззивната жалба правни доводи на ответника „А. и синове”ЕООД за липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца Н. като кредитор по публично данъчно задължение, доколкото това задължение не е установено с ревизионен акт, а е основано на справка-декларация по ДДС от страна на самия длъжник. Относно значимия за спора правен въпрос: От страна на касатора е поставен следният значим за спора по делото правен въпрос,по който е допуснато и касационно обжалване: с пропускането от страна на ответника на срока по чл.131 ал.1 ГПК за упражняване правото да подаде писмен отговор на исковата молба преклудира ли се правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск. Настоящият състав на ВКС дава отговор на така поставения обуславящ изхода на спора по конкретнвото дело правен въпрос по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК , когато в установения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не Н.рави възражения, той губи възможността да упражни тези права по-късно. Това, обаче, не изключва понатъшното участие на ответника в производството и не го лишава изобщо от процесуални права свързани с неговата защита. Това следва от аргумент за противното на уредбата на института на неприсъственото решение по чл.238 ал.1 от ГПК, което може да се постанови само когато ответникът не подаде отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, при това без изрично да е поискал разглеждането му в негово отсъствие. Законодателят приема пълно отсъствие на процесуална позиция от страна на ответника само в тази изключително тясна хипотеза и я свързва с постановяване на неприсъствено решение ,което и не подлежи на обжалване/чл.239 ал.4 от ГПК/. Обстоятелството, че в останалите случаи ответникът разполага принципно с правото на въззивна жалба срещу съдебното решение със законорегламентираното в чл. 260 ГПК съдържание, вкл. с посочване в какво се състои порочността на решението, сочи, че правото на ответника да навежда правни доводи относно основателността на иска и обстоятелствата, на които се основава се запазва, независимо от пропускане на срока по чл.131 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл.133 от ГПК въвежда строга преклузия по отношение на изрично упоменатите в тази разпоредба процесуални действия на ответника относно разширяване предмета на делото / предявяване от ответника на насрещен иск и инцидентен установителен иск /, относно отклонения във връзка със страните/привличане от ответника на трето лице-помагач/, както и относно несвоевременно въвеждане чрез възражение на релевантни за спора факти и събиране на доказателства за тях, а не на възможността му да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по чл.146 ГПК и които са извън хипотезите в чл.147 от ГПК. Впрочем в тази насока е и постановената по реда на чл.290 от ГПК след допускане до касация на обжалваното решение задължителна практика на ВКС:Решение № 67 от 06.07.2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. по т.д. № 898/2009 г. и Решение № 111/08.10.2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. на ВКС по т.д. № 1068 /2009 г. . От така изложеното следва, че отговорът, който настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. дава на обуславящия правен въпрос е , че с пропускането от страна на ответника на срока по чл.131 ал.1 ГПК за упражняване правото да подаде писмен отговор на исковата молба не се преклудира правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е неснователна. Ищецът е предявил с правно основание чл. 216 ал.1, т.4 от ДОПК . За да е изпълнен фактическият състав на тази правна норма трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните сделки или действия. Съгласно чл.108 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт , респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 от ДОПК. В настоящия случай със справка-декларация вх.№ 1300-0958510 от 07.08.2008 г. ответното дружество „В. тойс”ООД е декларирало дължим данък ДДС за м.юли 2008 г. в размер на 13 515,21 лева. Предприети са действия по принудително събиране на така дължимата сума, като на 11.09.2008 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 29.10.2008 г. дружеството-длъжник „В. тойс”ООД е прехвърлило правото на собственост върху свое имущество :Ремарке за тов.автомобил марка „Х.” рег.№ РА 1791 ЕЕ на втория ответник„А. и синове”ЕООД. Не се установява публичното данъчно задължение, на което се основава ищецът, да е установено с ревизионен акт, респ. за него е изтекъл петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 от ДОПК. Вземането е основано на справка-декларация по ДДС от страна на самия длъжник. С оглед изложеното по-горе и наведените в касационната жалба доводи и оплаквания съдът приема от правна страна следното: По отношение оплакването за неприлагането на процесуалната разпоредба на чл. чл.133 от ГПК във връзка с 131 ал.1 от ГПК, с оглед преклудиране правните доводи на ответника относно липсата на установено по надлежния ред публично задължение на същия към датата на разпоредителната сделка , съставът на ВКС вече изложи своите съображения в настоящите мотиви при обсъждане отговора на правния въпрос от значение за спора, по който е допуснато касационно обжалване като приема, че тази възможност на ответника не се преклудира с неподаването на писмен отговор на исковата молба. Не е налице и второто посочено в касационната жалба основание за отмяна-въззивният съд необосновано и в противоречие с материалния закон да е приел, че задължението за данък добавена стойност трябва да е установено с данъчно-ревизионен акт. Съгласно чл.108 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт , респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 от ДОПК. Цитираната правна разпоредба , тълкувана систематично и във връзка с тази на чл.216 ал.1, т.4 от същия закон се прилага за отменителния иск на Държавата като кредитор по всякакви публични вземания, вкл. и за данъци /арг. от чл. 162 ал.2, т.1 ДОПК/. Впрочем в тази насока е и задължителната практика на ВКС инкорпорирана в Решение от 30.12.2009 г. по т.д. №430/2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема, че публичното вземане , по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор , следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение. Тази практика , макар че третира уредбата на отменителния иск по чл.180 ал.1 от ДПК/ отм./ се отнася Н.ълно и по иска по чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК относно този въпрос. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение №175 от 13.04.2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. №178/2010 г.,. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.