1 Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. София, 26.05.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и с участието на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 328/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от адв.К. К. – защитник на подсъдимия Г. С. С. срещу решение № 39 от 15.02.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, постановена по ВНОХД № 515/2015 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба на адв.К. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени твърдения за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд решение, за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ и формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, довели до липса на мотиви относно основанията за кредитиране на едни и отхвърляне на други доказателствени източници, както и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Към касационната жалба са представени и писмени бележки от адв.К.. Според доводите, изложени в тях, както въззивната, така и първата инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с анализа и оценката на доказателствата, тъй като са ги тълкували неправилно и превратно, ценили са ги избирателно, а това е довело до липса на мотиви относно възраженията спрямо субективната несъставомерност на деянието по приетата правна квалификация. Твърди се, че инстанциите по същество са мотивирали прекия умисъл у подсъдимия чрез вербалните му закани за убийство на пострадалия И. и въз основа на превратната интерпретация на съдебномедицинската експертиза относно действително възникналата опасност за живота на последния. В същото време не са отчели други фактически обстоятелства, изключващи намерението на подсъдимия С. да умъртви св.И. (отказът му да използва намиращите се до него пистолет и нож, за да причини смъртта на пострадалия), които изключват прекия умисъл за убийство. В резултат на това, според жалбоподателя възприетата от инстанциите по същество фактическа обстановка е изградена на предположения, а в съдебните актове липсват мотиви за отхвърляне на възраженията за извършване на деянието при евентуален умисъл, което сочи на друго, по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.129 от НК.
Според защитника на подсъдимия С., посочените процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд и преповторени от въззивната инстанция, са обусловили неправилното приложение на материалния закон. Така се стигнало до осъждане на подсъдимия за престъпление по чл.115 вр.чл.18 от НК при липса на доказателства за действително целяния от него резултат – отговор на провокативното поведение на пострадалия, първи предизвикал сбиването, когото искал да накаже с нараняване без да цели смъртта му, но отнасяйки се с безразличие към този резултат. В тази връзка се обосновава тезата за липса на приетия от двете инстанции пряк алтернативен умисъл у подсъдимия за умъртвяване на пострадалия и приемане на доводите за извършване на инкриминираното деяние при евентуален умисъл, съобразно които същото да бъде преквалифицирано в такова по чл.129 от НК.
В жалбата от защитника – адв.К. се съдържа оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия С.. Твърди се, че макар въззивният съд да е редуцирал наложеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“, определеното такова в размер на 5 /пет/ години продължава да е завишено при наличието на едно единствено отегчаващо отговорността обстоятелство – употребеният алкохол. В тази връзка се сочи, че високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние неправилно е отчетена и като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, след като същата е съобразена от законодателя при предвидената за конкретното престъпление санкция. В същото време не е съобразено провокативното поведение на пострадалия през цялата нощ, довело до инкриминирания конфликт, а на останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства не е придадена необходимата тежест.
Въз основа на изложените доводи, от адв.К. към ВКС са отправени искания в условията на алтернативност за изменение на въззивното решение на ПАС и присъдата на ОС – гр. Пазарджик като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.129 от НК, за връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или за намаляване на наложеното с решението на АС гр. Пловдив наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК.
В съдебното заседание на ВКС подсъдимият С., редовно призован, не се явява. Неговите защитници - адв.К. и адв.К. поддържат жалбата и допълненията към нея по съдържащите се в тях съображения, като отправят същите искания.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакувания въззивен съдебен акт на Пловдивския апелативен съд.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 37 от 24.09.2015 г., постановена по НОХД № 254/2015 г., Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия Г. С. С. за виновен в това, че на 27.03.2015 г., около 06,00 ч. в [населено място], в игрална зала за хазартни игри „Елит“ направил опит умишлено да умъртви С. З. И., като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл.115 вр.чл.18 ал.1 и чл.58 б.“а“ от НК го осъдил на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“.
Със същата присъда ОС – гр. Пазарджик признал подсъдимия С. за виновен и в това, че на същата дата и място държал в себе си огнестрелно оръжие – пистолет марка „E. M.” cal 9 mm P.A.K. EM 1110174, ведно с пълнител с боеприпаси – 3 бр. патрони с оловни сачми, от които 2 бр. „W. 9 mm P.A.K.” и 1 бр. „P.A.K. K. 9 mm G.F.L.” и на същата дата, в дома си на [улица] държал боеприпаси – 2 бр. малокалибрени патрони с инициали „22RL”, предназначени за нарезни пушки тип „флоберка“ или пистолети/револвери калибър 22 мм и 1 бр. патрон калибър 9х18 за пистолет „М.“, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.339 ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определил едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия С. измежду наложените му за отделните престъпления, а именно 6 /шест/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор, като на основание чл.59 ал.1 от НК е зачел предварителното му задържане, считано от 27.03.2015 г.
Окръжният съд се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия.
По жалба от защитника на подсъдимия С. – адв.К., било образувано ВНОХД № 515/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, който с решение № 39 от 15.02.2016 г. на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК изменил присъдата на ОС – гр. Пазарджик, като намалил размера на наложеното наказание за престъплението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК от 6 /шест/ на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“. С решението си ПАС намалил и определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК общо наказание от 6 /шест/ на 5 /пет/ години „лишаване от свобода/. Присъдата на ПОС била отменена в частта относно определения първоначален режим и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от подсъдимия С., като на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС въззивният съд определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието, което да бъде в затворническо общежитие от „открит“ тип. В останалата част присъдата на ОС – гр. Пазарджик била потвърдена, като подсъдимият С. бил осъден да заплати и разноските във въззивното производство.
Касационната жалба на защитника на подсъдимия С. - адв.К. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна.
Основните възражения, отправените срещу въззивната присъда по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на Пловдивския АС, въз основа на които са формирани изводите за субективната съставомерност на инкриминираното деяние по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, довели до осъждането на подсъдимият С. за това престъпление. Подробно изложената теза за неустановеност на пряк умисъл у подсъдимия за умъртвяване на пострадалия е мотивирана със съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането, анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт.
С оглед отправеното от адв.К. към настоящата инстанция искане за изменение на атакувания съдебен акт и преквалифициране на престъплението, за което подсъдимия С. е осъден в по-леко наказуемо – такова по чл.129 от НК, същият на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Такива правомощия процесуалният закон не е предоставил на касационната инстанция. В него е изключена компетентността на ВКС да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Контролът, който ВКС осъществява в касационното производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт. В решенията си ВКС всякога подчертава, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка. Ето защо и съобразно тези принципни постановки, ВКС обсъди възраженията на подсъдимия С. и защитниците му единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.
В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Приетите за установени от инстанциите по същество фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност.
Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу въззивното решение се свеждат до оплакванията, че изводите си за механизма на извършване на инкриминираното престъпление и субективната нагласа на подсъдимия за очаквания резултат съдът е направил въз основа на показанията на пострадалия и при пълно неглижиране обясненията на самия подсъдим. Твърди се, че въззивният съд, както и първата инстанция, е приел за установена фактическата обстановка така, както е поднесена в обвинителния акт, без да отчита противоречията в показанията на свидетелите в хода на съдебното следствие. Така в решението на ПАС е прието, че при последното влизане на подсъдимия С. и пострадалия И. в игралната зала видимо пияни, последният обикалял около подсъдимия ръкомахайки, като му повтарял: „Защо ме удари, нали сме приятели?“ и го викал навън с призива: „Е. да се бием, какво се правиш на мъж?“. Тогава подсъдимият С. започнал да му нанася удари, на които пострадалият се опитвал да отвърне, но постепенно бил избутан надолу към стълбище, водещо към помещение за склад, където подсъдимият знаел, че няма охранителни камери. Там продължил побоят над пострадалия, съпроводен със заканите „Ще те убия, ще те ликвидирам, ще видиш кой съм аз!“, докато в един момент подсъдимият извадил нож и нанесъл с него пронизващ удар в областта на гърдите на пострадалия. Последният усетил силна пареща болка, но за нараняването разбрал след като подсъдимият извадил ножа от гърдите му. Започнал да му се моли да не го убива, но въпреки това продължил да получава удари с юмруци, съпътствани със закани, че ще бъде ликвидиран.
Благодарение на реакцията на св.К., която подала сигнал чрез „паник бутон“, в игралната зала пристигнал охранител от фирма „Радио С. Д.“ – св.Н., който заварил подсъдимия да продължава побоя над св.И.. Забелязал, че последния бил окървавен, като най-много кръв имало в областта на корема му, а в близост до подсъдимия от двете му страни имало пистолет и нож. Това мотивирало свидетеля да сигнализира дежурния полицейски екип от РУП гр. Пещера. След бързата реакция на служителите на МВР Р. и св.Д., побоят бил прекратен, а пострадалият И. бил откаран от екип на Спешна помощ в МБАЛ [фирма], от където бил преведен за хирургическо лечение в УМБАЛ [фирма] в [населено място].
Според защитата при така възприетата от инстанциите по същество фактология на събитията, обясненията на подсъдимия, макар също изясняващи причините за започване на боя между него и пострадалия, както и за механизма на причиняване на съставомерното увреждане на последния, са безмотивно отхвърлени, независимо че липсват надлежни доказателства, които да ги оборват. Подсъдимият С. твърди, че при последното влизане в игралната зала около 06,00 ч. пострадалият И. държал нож в ръката си и се насочил към него с думите „Сега ще те ликвидирам, ще те утрепя, боклук“. Подсъдимият го хванал за ръката, извил я за да вземе ножа, сборичкали се и паднали на земята, при което допуска, че го е наръгал в стомаха или гърдите. Според адв.К., игнорирайки обясненията на подсъдимия С., които освен средство за защита са и пряк източник на доказателства, инстанциите по същество са допуснали съществено процесуално нарушение в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали, което е от категорията на визираните в чл.348 ал.3 т.2 пр.1 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК и в резултат на това са приложили неправилно материалния закон.
Тези доводи, изложени и в производството пред въззивната инстанция, се преповтарят от защитника на подсъдимия С. пред ВКС. С оглед на това следва да се посочи, че нито едно от поставените на вниманието на въззивния съд оплаквания срещу присъдата на ОС – гр. Пазарджик не е останало необсъдено. От залегналите в решението на ПАС съображения е видно, че отделните възражения са анализирани внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като са изложени ясни и конкретни аргументи, довели до преценката им като неоснователни. С оглед на това касационната инстанция намира, че проверяваният съдебен акт на Пловдивския АС е напълно съответен на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. При тези констатации относно процесуалната дейност на въззивната инстанция, релевираните в касационната жалба претенции за неправилно подвеждане на фактическите обстоятелства към състава на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, разкриват единствено субективното му несъгласие с осъждането му за престъплението, за което е обвинен, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК.
Настоящият състав на ВКС не споделя изложените в жалбата оплаквания за липса на мотиви досежно правно релевантните факти за квалифициране на инкриминираното деяние като опит за убийство и по-конкретно за това, защо е възприета версията на пострадалия въпреки противоречивите му показания, а тази на подсъдимия е отхвърлена.
Тезата за липса на надлежни доказателствени източници, опровергаващи обясненията на подсъдимия за началния момент на побоя и механизма на причиняване на съставомерното увреждане на пострадалия е категорично опровергана от показанията на пострадалия, както и на свидетелите К., Н., Д., непосредствено възприели сцената на побоя и виковете на И., че бил „наръган“ от подсъдимия. Несъстоятелността на твърдението, че пострадалият е започнал конфликта, насочвайки се към подсъдимия с нож в ръката и заканата „...ще те ликвидирам, ще те утрепя...“, се установява посредством видео-техническата експертиза, назначена от окръжния съд и приета в хода на съдебното следствие. От заключението на същата е видно, че влизайки в игралната зала около 06,00 ч. заедно с подсъдимия, пострадалият не е имал нож в ръцете си. Двамата са обикаляли помещението ръкомахайки, видимо в спор помежду си. Побоят е започнат от подсъдимия, който след размяна на удари постепенно избутал пострадалия надолу по стълбите. Двамата са изчезнали от полезрението на камерите за около 5 минути, в който интервал св.К. също слязла по стълбите, но след възприятието на продължаващия побой, се върнала в залата, сигнализирайки чрез „паник бутона“ на охранителната фирма „Радио С. Д.“. Пристигането на св.Н. (охранител от тази фирма), както и на полицейските служители също са регистрирани от охранителните камери, които са записали появата на пострадалия лазейки по стълбите.
Съвкупният анализ на заключението на видео-техническата експертиза с показанията на свидетелите Н. и Д., които непосредствено са възприели разположението на пострадалия и подсъдимия един спрямо друг в продължаващия побой, състоянието на всеки един от тях, видимо кървящото нараняване на И., възприето от свидетелите в областта на корема, както и местонахождението на оръжията – нож и пистолет, категорично опровергава тезата на подсъдимия за причиняване увреждането на пострадалия в процеса на сборичкването между двамата. В този смисъл е и заключението на съдебномедицинската експертиза, сочещо на нанесен силен удар с нож, довел до пробив на мускулатурата между ребрата и проникване в гръдната кухина на дълбочина до 3,5 см, достигайки околосърцевата торбичка.
В решението на въззивната инстанция са изложени подробни съображения по тези възражения на защитата, които изцяло се възприемат от настоящия касационен състав и изключват необходимостта от тяхното преповтаряне.
Несъстоятелно е оплакването в жалбата и досежно липсата на мотиви в съдебните актове на двете инстанции по същество относно възражението за липса на пряк умисъл у подсъдимия за убийство на пострадалия. Формата на вината е изследвана детайлно както в присъдата на първата инстанция, така и в решението на въззивния съд, като изложените в тази насока доводи изцяло се възприемат от този състав на ВКС. Изяснената по категоричен начин фактология относно комуникацията между пострадалия и подсъдимия в инкриминираната нощ на базата на показанията на свидетелите Р., Ч., Г. и А., заключението на видео-техническата експертиза, показанията на свидетелите К., Н. и Д. относно развитието на побоя извън обсега на охранителните камери и най-вече установеният на базата на съдебномедицинската експертиза механизъм на увреждането на св.И., изключват всякакво съмнение относно наличието на пряк умисъл у подсъдимия С. за умъртвяване на пострадалия.
Във връзка с горното като неоснователно следва да бъде прието възражението за неправилно приложение на материалния закон поради квалифициране на престъплението като опит за убийство вместо причиняване на средна телесна повреда. Като основание за това оплакване се сочи нанасянето на един единствен удар с нож, отказ на подсъдимия да продължи използването на оръжия (нож и пистолет) за реализиране намерението за умъртвяване на пострадалия, както и заключението на вещото лице от съдебномедицинската експертиза за това, че макар и в област, където се намират жизнено важни органи (бял дроб, сърце, големи кръвоносни съдове и нерви), проникващото нараняване с нож не е засегнало сериозно нито един от тях. То единствено е причинило десностранен хемопневмоторакс и свързаният с нараняването на околосърцевата торбичка пневмохемоперикардит. Тези съображения не отчитат изводите на експерта от съдебномедицинската експертиза, които са категорични, че с оглед силата на удара и неговата посока (отпред - назад, отдясно – наляво и почти хоризонтално), предпоставили достигане на околосърцевата торбичка и нейното наранява макар и леко, ненастъпването на фатален изход за пострадалия е било истинска случайност. Тези изводи на съдебномедицинската експертиза, в съчетание с данните за продължилия побой над пострадалия независимо от причиненото му увреждане, законосъобразно са довели инстанциите по същество до извода за квалифициране на деянието като опит за убийство, изцяло споделен от настоящия състав на ВКС.
Най-сетне като неоснователно този касационен състав намери и оплакването в жалбата на адв.К. за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание. Пловдивският АС е обърнал съществено внимание на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, като е подходил критично към оценката, дадена от ОС – гр. Пазарджик. Наред с отчетените от първата инстанция смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: чисто съдебно минало, липса на предходно противоправно поведение, получени награди за службата му в Българската армия, семейно положение, очертаващи подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност, въззивният съд е отчел и провокативното поведение на пострадалия, довело до възникване на конфликта между двамата. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства, съчетани с факта, че деянието е приключило във фазата на опита, макар и по независещи от подсъдимия причини, са дали основание на въззивния съд да намали наложеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“, което при условията на чл.58 б.“а“ от НК е определил на 5 /пет/ години. Изложените в подкрепа на това решение съображения се споделят от касационната инстанция.
В същото време настоящият състав на ВКС намира, че отразените в решението на въззивния съд отегчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства – степента на обществена опасност на конкретното деяние, употребеният алкохол - правилно са оценени по своята тежест. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението на адв.К. срещу цененето на степента на обществена опасност на деянието е недопустимо предвид нейното отчитане от законодателя при определяне размера на санкцията в конкретната норма от особената част на НК за съответното престъпление, няма законова опора. Санкциите, регламентирани в нормите от особената част на НК за отделните престъпления отразяват абстрактната обществена опасност на инкриминираните деяния съобразно конкретните обществено-икономически условия на даден етап от развитието на държавата. Оценката на конкретната обществена опасност, на конкретно престъпление, по повод на което следва да се определи наказание на извършителя му, е от компетентност на съда, разглеждащ делото за това престъпление. Тази оценка е елемент от индивидуализацията на наказателната отговорност, която подсъдимият следва да понесе, поради което ПАС не може да бъде укоряван за отчитането й при определяне размера на наложеното на подсъдимия С. наказание.
Наред с горните съображения, отчитайки и проявената упоритост от страна на подсъдимия при нанесения побой над пострадалия И., този състав на ВКС не намира основания за допълнителна корекция на санкцията, която подсъдимият следва да изтърпи.
С оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че определеното по вид и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия С. е съобразено с целите на наказателната репресия по чл.36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК.
Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 15.02.2016 г., постановено по ВНОХД № 515/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |