3 3 Р Е Ш Е Н И Е №162 София, 31.10. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 24.10. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело №969/2012 г. Производството по делото е образувано по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. Е. Т. и Е. С. Т., срещу решение №1028 от 21.06.2012 г. по в.гр.д.№809/2012 на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над по 15 000 лв. до пълния предявен размер от по 20 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил така предявените искове в пълния им размер от по 20 000 лв. за всеки един от тях. За да ги отхвърли в обжалваната част, Софийският апелативен съд е приел, че отговорността на застрахователя е в рамките на присъденото обезщетение срещу делинквента Р. К. по НОХД №620/2004 г. на Софийския окръжен съд, който е имал качество на застрахован водач на МПС по силата на комбинирана застрахователна полица №[ЕГН]/110660 от 30.12.2003 г., сключена с ответника ЗК [фирма], като съдът се е позовал на ТР2-2010-ОСТК. Касаторите твърдят, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навеждат доводи, че те въобще не са били конституирани като граждански ищци в наказателното производство, поради което неправилно Софийският апелативен съд е приел наличие на функционална връзка между деликтната отговорност на делинквента и отговорността на застрахователя. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е основателна. С определение №634 от 12.07.2013 г. на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК въззивно решение в обжалваната част е допуснато до касационен контрол за произнасяне по въпроса за задължението на съда да прецени относимите към спора доказателства. С оглед приетата от Софийския апелативен съд зависимост на обхвата на отговорността на застрахователя от тази на делинквента. Съгласно мотивите към т.І на ТР 2-2012 ОСТК, на което се е позовал Софийският апелативен съд, размерът на застрахователното обезщетение е в границите на присъденото деликтно обезщетение. Съдът, обаче, в нарушение на чл.188, ал.1 и 2 ГПК, отм. не е преценил доказателственото значение на присъда №54 от 09.12.2005 г. по н.о.х.д.№620/2004 г. на Софийския окръжен съд, НК в частта, с която са уважени гражданските искове срещу делинквента, но предявени от граждански ищци, различни от ищците в настоящето производство. В наказателното производство като граждански ищци са участвали само наследниците на починалия Г. В., а именно ищците Е. П. и В. В.. По приложеното н.о.х.д№620/2004 г. на Софийския окръжен съд, настоящите касатори, като наследници на С. Т., не са били конституирани като граждански ищци, поради което и по отношение на тях не е реализирана отговорността на делинквента-Р. К.. Влязлата в сила присъда в частта, с която са уважени гражданските искове, е задължителна само за страните в процеса/чл.220, ал.1 ГПК, отм./, а не и за неучаствалите такива. Съобразно изложеното дотук неоснователни са изводите на Софийския апелативен съд, че реализираната в наказателното производство деликтна отговорност на делинквента спрямо наследниците на другия починал от същото ПТП Г. В., е определяща и за размера на отговорността на застрахователя спрямо наследниците на починалия Т.. На основание чл.293, ал.2 ГПК решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част ще следва да бъде отменено. И тъй като не се налагат извършване на нови съдопроизводствени действия, делото ще следва да бъде решено по същество в настоящето производство. С оглед създадената висящност на спора само по поставения процесуалноправен въпрос, останалите доводи на въззивника ЗД [фирма] са преклудирани и не следва да се обсъждат. По изложените дотук съображения в полза на настоящите касатори на основание чл.226, ал.1 КЗ ще следва да се присъди още по 5 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 28.03.2007 г., съобразно изрично направеното от адвоката на ищците искане в писмената й молба от 17.10.2007 г. Едва в писмената си защита адв. М. е поискано присъждане на лихвите от датата на увреждането, но защитата е представена след приключване на съдебното заседание. Независимо, че в касационната жалба е направено искане за присъждане на направените разноски, поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК, те не следва да се присъждат. Представените по делото доказателства за направени разходи в това производство не може да заменят списъка по чл.80 ГПК, представляващ процесуална предпоставка за допустимостта на искането за присъждане на направените разноски. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1028 от 21.06.2012 г. по в.гр.д.№809/2012 г. на Софийския апелативен съд ГО, VІІІ състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Е. Т. и Е. С. Т. срещу ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за по сумата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от по 20 000 лв., както и в частта, с която С. Е. Т. и Е. С. Т. са осъдени да заплатят на ЗД [фирма] сумата 200 лв. разноски по делото , като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място], [улица] да заплати на С. Е. Т. и на Е. С. Т. на основание чл.226, ал.1 КЗ още по сумата 5 000 /пет хиляди/ лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва, начиная от 28.03.2007 г. до окончателното им изплащане В останалата част решението като необжалвано е влязло сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: