Р Е Ш Е Н И Е
№ 50081
София, 12.10.2023 год.
В името на народа
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1134 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
С определение № 50237 от 04.04.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“АД (с настоящо фирмено наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД) на решение № 134 от 02.03.2022г. по в.т.д.№ 1162/2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.534/2020г. на Софийски градски съд за уважаване на отрицателния установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и признаване за установено, че ищецът „Консулт Логистик“ООД“, [община], не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ сумата 32 273.41лв., за която разпределителното дружество е издало фактура от 02.03.2020г. въз основа на Констативен протокол от 20.02.2020г. за проверка на неточно измерване на ел.енергия в обект на ищеца - метален цех, в [населено място].
Касационното обжалване е допуснато при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предложение първо ГПК по въпросите налице ли е противоречие на нормите на чл.56,ал.1 и ал.2 Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) ДВ бр.35/30.04.2019г. с нормите на Закона за енергетиката и кой има право да получи от крайния клиент начислената ел.енергия в резултат на извършени корекции по реда на ПИКЕЕ - крайният снабдител или операторът на разпределителната мрежа, за проверка съответствието на изводите в обжалвания акт с решения на ВКС, ГК: № 16 от 9.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г., III г. о; № 77 от 30.05.2022г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о; № 115 от 17.06.2022г. по гр. д. № 3817/2021 г., IV г.о; № 85 от 27.06.2022г. по гр. д. № 2528/2021г., IV г.о.; № 153 от 29.06.2022г. по гр.д.№ 2999/2021г. на IV г.о.; № 50186 от 24.10.2022г. по гр. д. № 4372/2021 г., IVг. о.
В касационната жалба е въведен довод за неправилност на извода, споделен от въззивната инстанция, че ЗЕ в чл. 98а, ал.2,т.6,б.“а“ и чл.104, ал.2,т.5,б.“а“ предвижда право за извършване на корекции на сметки на клиенти в полза на крайния снабдител, но не и в полза на други субекти или страни по сделки с ел.енергия, а същевременно подзаконовият нормативен акт - ПИКЕЕ, предвиждащ възможност корекцията да бъде извършена от разпределително дружество, е в противоречие с нормативен акт от по-висша степен - ЗЕ, поради което вземане на разпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ по процесната фактура не е валидно възникнало и то не е материалноправно легитимирано да изисква плащане по нея. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът оспорва правилността на тези изводи с искане решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
В писмен отговор насрещната страна „Консулт Логистик“ ООД, [община] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Поддържа, че въззивната инстанция правилно е определила приложимия материален закон и правилно е констатирала противоречието между подзаконовия нормативен акт ПИКЕЕ - чл.51,ал.1 и ал.2 с по-високия по степен - ЗЕ, поради което и вземане на „ЧЕЗ Разпределение България“АД по процесната фактура не е валидно възникнало и то не е материално правно легитимирано да иска плащане въз основа на нея. Поддържа се правилността и на извода, че правоотношението между страните по предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа не включва задължение на ползвателя да заплаща на разпределителното дружество цената на ползвана ел.енергия.
В откритото съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и исканията, заявени в нея. Допуснато е промяна в наименованието и в правната форма на дружеството - касатор на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД. Ответникът по касация не изпраща представител.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
Обсъждайки фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, изложени като част от основанията на предявения иск - че ответното дружество не притежава качеството на доставчик на ел.енергия, поради което начислената от него сума за корекция няма правно основание нито в закона, нито в лицензията, която притежава; че разпоредбите на чл.51 ПИКЕЕ са нищожни поради противоречие със закона и императивни правни норми, а разпоредбата на чл. 83, ал.1,т.6 ЗЕ, предоставяща компетентност на ДКЕВР да издаде правила за измерване на количеството ел. енергия, е противоконституционна поради противоречие с чл. 114 и чл. 115 КРБ, въззивната инстанция е приела, че възможността за извършване на корекции е предвидена в ЗЕ - чл. 98а, ал.2,т. 6 ЗЕ и тя е в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства.
Обсъдено е, че от друга страна в разпоредбите на чл. 49 - 58 ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35 от 2019 г./ се урежда възможност за едностранна корекция на сметка за ползвана ел. енергия за минал период и съгласно чл.56,ал.1, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; а според чл. 56, ал. 2 ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от последния, по реда на ал. 1. При тези констатации е изведено, че подзаконовият акт предоставя на оператора на мрежата - разпределителното предприятие възможността да извърши корекцията и да получи определената като корекция сума.
Отречена е основателността на твърдението на ищеца, че разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ противоречи на разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 КРБ, но е приет за основателен доводът му за липса на материалноправна легитимация на ответника да претендира сума за корекция на сметки на потребителите за минал период при очертаната по-горе противоречива според въззивната инстанция нормативна уредба на въпроса кой е компетентен да извърши корекция и да получи определената при корекцията сума за неточно измерена ел. енергия. Въззивната инстанция е акцентирала на страните по договора за продажба на ел.енергия - битов/краен клиент по смисъла на § 1, т. 2а, респ. т. 27г от ДР на ЗЕ и доставчика - краен снабдител и на задължението на потребителя за заплащане на електрическата енергия на доставчика - краен снабдител, в съответствие със законовата уредба на сделките с електрическа енергия в ЗЕ - чл. 92 - 96 и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ . При този анализ е прието, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД няма качеството на краен снабдител, а е електроразпределително дружество, съгласно притежавания от него лиценз на оператор на електропреносната/електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. "а" и § 34б, б. "б" от ДР на ЗЕ, а правото за извършване на корекции на сметките на клиентите в полза на крайния снабдител, уредено в ЗЕ за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, се извежда от разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" и на чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" ЗЕ като проявление на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. По тези съображения въззивната инстанция е отрекла Законът за енергетиката да предвижда и допуска възможност за извършване на корекция на сметка на потребител за минал период в полза на други субекти или страни по сделки с електрическа енергия.
Отречено е и правото на ответното дружество върху процесното вземане да произтича въз основа на предвидената с ПИКЕЕ, приети 2019г. възможност на електроразпределителното дружество да коригира сметката на крайния клиент с аргумента, че разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ делегира на КЕВР правомощия да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия като детерминира ясно предмета им (принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни), а правата и задълженията на страните по сделките за пренос, разпределение и достъп до електрическите мрежи са извън делегираните от закона правомощия; че извън уредбата на ПИКЕЕ стоят въпросите кому принадлежи правото за едностранно коригиране на сметките на клиентите и в чия полза се извършва корекцията; че правилата следва да се ограничат до регламента на реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
При извод за противоречие на подзаконовия нормативен акт ПИКЕЕ (чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ) с по-високия по степен - ЗЕ относно правомощието за извършване на корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена такава на различни правни субекти, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА въззивната инстанция е счела за приложим нормативния акт от по-висока степен - ЗЕ, който не предвижда възможност за електроразпределителното дружество да коригира едностранно и в своя полза сметката за консумирана електрическа енергия на крайните клиенти, от което е изведено, че вземане на „ЧЕЗ Разпределение България" АД по процесната фактура не е валидно възникнало и въззивникът не е материално-правно легитимиран да иска плащане на процесната сума и само на това основание претенцията на ищеца е неоснователно предявена.
Не е признато и правото на ответника да издаде корекционна фактура и да получи сумата по нея като компенсация за технологичните му разходи, причинени от консумацията и неотчитането на ел. енергия, като непредвидено в закона. Прието е, че това право не произтича и въз основа на сключения между страните договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа № [ЕГН]/24.01.2017г. и от Общите условия, при които е сключен.
Като отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване настоящият състав се присъединява към посочената практиката на състави на ГК на ВКС, послужила като основание за допускане на касационното обжалване (както и на обективираната след постановяване на определението по чл.288 ГПК по настоящото дело и споделяща я практика на състави на касационната инстанция), при отчитане на обстоятелството, че по аргумент и от пар.2 на ПЗР на ПИКЕЕ, приет 2019г. правнозначима при определяне на приложимата нормативна уредба за процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, е моментът на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време.
Последователно застъпвано становище на състави на ВКС в решенията по чл.290 ГПК е, че:
1/Нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в редакция след последното му изменение /ДВ бр. 41/2019/ изрично възлага на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила (ПИКЕЕ -ДВ бр. 35/2019г., изм. ДВ бр. 57/2021г.) от КЕВР, които съгласно чл. 1 определят условията и реда за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване; реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, съответно правата и задълженията на страните в тези хипотези. Материализираната уредба в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл. 183, чл. 200 ЗЗД/, която цена, съгласно действащия ЗЕ, е регулирана от държавен орган. Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които операторът на съответната мрежа извършва, както и прякото им заплащане от ползвателя (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ).
2/ Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, не противоречи на нормативен акт от по- висока степен. Приетата в рамките за законовата делегация уредба в чл. 55 ПИКЕЕ не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (извеждащо се от разпоредбите на чл. 183, чл. 200 ЗЗД ), която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.
Касае за специални норми, които дерогират общите такива.
В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическа енергия.
3/ Налице е законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия.
Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по продажбеното правоотношение - доставчика (продавача) на електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ - когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; в тези случаи преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа, т. е. - по продажна цена. Относно всички останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ от ПИКЕЕ вкл. и по чл. 55 от ПИКЕЕ, когато са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ), с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа.
По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ. (Съгласно решение № 60269 от 27.05.2022г. на ВКС по гр.д.№ 1054/2021г. на 3 г.о. и цитираната в него практика, законодателят в ПИКЕЕ от 2019г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба.
Изводът за нормативно установена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, (редакция ДВ бр. 41/2019) законова делегация и за наличието на правно основание за ангажиране на отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия преди, така и след изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012г.), еднозначно е възприет в практиката на ВКС - решение № 16 от 09.02.2021г. по гр.д.№ 1635/2020г. на 3 г.о. на ВКС и цитираната в него практика. Трайна е и практиката на касационната инстанция, че въведените законодателни изменения изрично възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила - ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019г, изм. ДВ бр. 57/2021г.) от КЕВР, които регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ в тази връзка - редът и начините за преизчисляване - чл. 1, т. 7 ПИКЕЕ, а по тази причина - и правата и задълженията на страните - чл. 1, т. 5 ПИКЕЕ от 2019г. Материализираната уредба в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 ЗЗД), която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Същите изводи са възприети и в решение № 153 от 29.06.2022г. по гр.д.№ 2999/2021г. на 4 г.о. на ВКС. С решението № 77 от 30.05.2022г. по гр.д.№ 2708/2021г. на 3 г.о. също е даден положителен отговор на въпроса за наличие законово основание електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период (фикция за доставено количество ел. енергия), респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия и е споделено становището, че уредбата, обективирана в нормата на чл. 55 и на чл. 56 ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД); че е налице подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по- висока степен и законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия.
В решение № 85 от 27.06.2022г. по гр.д. № 2528/2021г. на 4 г.о. на ВКС и при споделяне на формираната по въпроса съдебна практика по въпроса - при преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в невизуализиран (скрит) регистър на средството за търговско измерване, кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията, сума - крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа, е прието, че уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а се касае за специални норми, които дерогират общите такива.
С решение № 50186 от 24.10.2022г. по гр. д. № 4372/2021 г., IV г. о е даден отговор, че по силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ. Отговор на правния въпрос, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ е даден и в решение № 115 от 17.06.2022г. по гр. д. № 3817/2021 г., IV г. о на ВКС.
Отговор на въпроса, че възможността операторът на електроразпределителната мрежа едностранно да коригира (преизчисли) сметките на крайния клиент за минал период поради показания на количеството електрическа енергия, измерено в невизуализиран (скрит) регистър на СТЕ, произтича от измененията в ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. и от чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, които правила са подзаконов нормативен акт, издаден от КЕВР в рамките на законовата делегация и не противоречи на ЗЕ; че крайният клиент (потребителят) дължи цена, регулирана от държавен орган (КЕВР); че е налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, е даден и в Решение № 50183 от 2.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4729/2021 г., IV г. о.
В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция, формирана след допускане на касационното обжалване по настоящото дело, обективирана в решение № 5074 от 15.05.2023г. по гр.д.№ 1099/2022г. на 3 г.о. на ВКС - съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Тази уредба е в рамките на законовата делегация (чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ) и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен; крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41б, б. "а" от ДР на ЗЕ.)
По касационните оплаквания:
При безспорния по делото факт, че констативният протокол, дал основание за извършване на корекцията с процесната фактура, е съставен след приемането на Правилата за измерване на количества ел.енергия обн. ДВ 35 от 30.04.2019г., които Правила са приложимата за спора нормативна база, и с оглед споделения отговор на правния въпрос, че те са приети въз основа и в рамките на законовата делегация, и крайният клиент дължи заплащане на действително потребената ел.енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ/2019г., на оператора на ел.разпределителната мрежа, изводите на въззивната инстанция, с които е отречена материалноправната легитимация на ответното дружество да издаде корекционна фактура и да претендира от крайния потребител плащане по нея, са неправилни.
Тъй като формирайки този неправилен извод и считайки го за достатъчен за уважаването на отрицателния установителен иск, въззивната инстанция не е обсъдила и не е дала отговор на другите въведени от ищеца юридически факти (основания), с които той отрича съществуването на вземането на ответника (че сумата по фактурата не отговаря на реалното месечно потребление; за незаконосъобразно начислявани лихви за забава поради едностранно и незаконосъобразно определен срок за плащане; съставяне на корекционната сметка за неизвестен период и при невръчен на ищеца констативен протокол, изготвен в негово отсъствие и без негово знание, без надлежно уведомяване за проверката и за резултата от нея; неправилно приложена методика и начин на начисляване на сумата по процесната фактура и др.), след отмяна на въззивното решение делото следва да бъде върнато за повторно разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да се произнесе по тези релевирани в исковата молба основания, с които ищецът отрича дължимостта на процесната сума.
По отношение на разноските за настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 294,ал.2 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Отменя решение № 134 от 02.03.2022г. по в.т.д.№ 1162/2021г. на Апелативен съд София.
Връща делото за повторно разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|