1 Р Е Ш Е Н И Е №227 С., 12.11.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3340 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Ж. против решение № 4 от 4.01.2013 г., постановено по гр.д. № 378 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 653 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1582/2011 г. на Районен съд-Стара Загора за отхвърляне на предявените искове по чл.53, ал.2 З. от Ж. Д. Ж. против Д. Г. С., Ф. Г. Г., П. М. С. и В. С. Г. за признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на регионалния план на [населено място] със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на А. [населено място] относно поземлен имот с идентификатор 68850.504.5158 в [населено място] на [улица] ищецът е собственик на дворно място от 54 кв.м. с правоъгълна форма от южната страна на имота му, които неправилно не са отразени в кадастралната основа на неговите поземлени имоти; против Г. С. Д., И. С. Д. и Е. С. М. за признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на регионалния план на [населено място] със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на А. [населено място] относно поземлен имот с идентификатор 68850.504.5158 в [населено място], [улица] ищецът е собственик на дворно място с площ от 26 кв.м. с триъгълна форма от западната част на имота му, които не са били отразени в кадастралната основа на неговите поземлени имоти; против В. И. В., Й. С. К. и К. И. Ц. за признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на регионалния план на [населено място] със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на А. [населено място] относно поземлен имот с идентификатор 68850.504.5159 в [населено място], [улица] ищецът е бил собственик на дворно място с площ от 9 кв.м. с триъгълна форма от източната част на имота, които не са отразени в кадастралната основа на неговите поземлени имоти; против А. Д. А. за признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на регионалния план на [населено място] със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на А. [населено място] относно поземлен имот с идентифи4катор 68850.504.5159 в [населено място], [улица] ищецът е бил собственик на дворно място с площ от 40 кв.м. с правоъгълна форма от южната страна на имота му, които не са отразени в кадастралната основа на неговите поземлени имоти В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради необсъждане констатациите в съдебно-техническата експертиза, неприемане на новооткрито доказателство /протокол от 10.10.2009 г. на Комисия при [община]/ и липса на правни изводи дали е приложена последната регулация, а безкритично възприемане на експертното заключение по този правен въпрос. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявените искове, като се присъдят и направените разноски. Писмен отговор на касационната жалба са подали Г. А. Д., И. С. Д. и Е. С. М., чрез пълномощника си адвокат И. Д., Ф. Г. Г. и В. С. Г. чрез пълномощника си адвокат Е. Н., Д. Г. С. и П. М. С. чрез пълномощника си адвокат Е. Н. и А. Д. А., чрез пълномощника си адвокат Е. Н., с който я оспорват и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 247 от 20.06.2013 г., поправено на основание чл.247 ГПК с определение от закрито заседание на 15.10.2013 г., постановени по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., ВКС, І г.о. по въпроса: „при постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са неотносими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства?” По делото е било безспорно, че ищецът е собственик по наследство на поземлени имоти с идентификатори 68850.504.5158 и 68850.504.5159, а ответниците са собственици на съседни имоти. В. съд е отказал допускането на нова техническа експертиза и в решението си е възпроизвел съдържанието на представените писмени доказателства, установяващи придобивните основания на всяка от страните, както и заключението на вещото лице, което е констатирало как са заснемани имотите по плановете от 1958 г., 1960 г., 1964 г. и 1989 г. и по кадастралната карта и е приел, че на място е приложен последният кадастрален и регулационен план от 2007 г., като основа за изработването му е предходния план от 1989 г. и не е налице грешно или непълно заснемане на имотите на ищеца, както и разминаване на границите по кадастралната карта, а само незначително разминаване в площта за първия имот от 2 кв.м. В. съд е възприел мотивите на първоинстанционният съд, че съгласно чл.14, ал.5 ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите и за да се установи грешка при изготвяне на кадастралната основа от 2007 г. за процесните парцели, трябва да е налице разминаване между регулационните граници, определени със заповедта от 1989 г. и границите по кадастралната карта, каквото разминаване в посочените в исковата молба части от имоти, не е налице. Съдът не е възпроизвел констатацията на вещото лице, че по плана от 1989 г. има придаваеми и отчуждаеми места между имоти пл. №№ 8125 /съответстващ на процесния имот 5159/ и съседния 8124, между които регулационната граница не минава по имотната, както и за изместване на югозападната граница между имоти 8125 и 8126 и имоти 8131 и 8132 по плана от 1960 г. спрямо плана от 1958 г. с 0.90 м. и не е изложил съображения във връзка с тях, както и защо приема, че границите на имотите, следва да съответстват на тези по регулационните граници на плана от 1989 г. Липсата на съображения на съда във връзка с данните в експертното заключение, че е налице изместване на една от границите по плана от 1960 г. и че е налице придаване и отчуждаване по регулация по плана от 1989 г., както и съображения във връзка с доводите на ищеца, касаещи експертното заключение води до противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Основателен е и довода в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи по отношение експертното заключение. Не е преценено, че на експерта е поставена задача да се произнесе по правни въпроси: налице ли е грешка или непълнота в предходния план, в последната одобрена кадастрална карта, грешно или непълно заснемане на имотите, както и че заключението е непълно, тъй като въпреки констатацията за наличие на придаваеми и отчуждаеми места по плана от 1989 г., разминаване на регулационната и имотната граница между имоти 8124 и 8125, различия в кадастралната основа по плановете от 1958, 1960 и 1964 г., вещото лице не конкретизирало за какви площи се отнасят тези констатации, нито е изготвило скици. Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени и обуславят отмяна на атакуваното решение. Тъй като поради липса на експертно заключение не може да се формира извод допусната ли е грешка при заснемане на имотите на ищеца в кадастралната карта, делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане следва да се изслуша експертно заключение, което да проследи кадастралното и регулационно заснемане на имотите на ищеца, както и на съседните имоти на ответниците, като констатира на какво основание за изготвени и приети последващите регулационни планове /в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството; поради неосигуряване възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи за архитектурно-градоустройствените изисквания; поради грешка в кадастралния план, поради явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания, поради допуснато при утвърждаването му съществено закононарушение/ и има ли по някои от плановете придаваеми и отчуждаеми места /включително за каква площ и от кой към кой имот/ и да придружи заключението си с графичен материал – скици по всеки от плановете и комбинирани скици. Въз основа констатациите на експерта и след обсъждане доводите на страните, съдът следва да формира правния извод налице ли е грешно заснемане на границите по някой от плановете, като съобрази предпоставките за стабилизиране отчуждителното действие на регулацията в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила дворищнорегулационен план /Тълкувателно решение № 3/10.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС/ евентуално основания за преценка отпадане на отчуждителното действие на регулационен план съгласно § 8 ПР ЗУТ и ако да – къде минава вярната имотна граница, която следва да бъде отразена в кадастралната карта. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4 от 4.01.2013 г., постановено по гр.д. № 378 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Стара Загора. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Стара Загора. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: