Р Е Ш Е Н И Е № 50077 гр. София, 25.10.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4636 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 263757 от 09.06.2021г. постановено по гр.д. № 3650/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен искът на Р. Т. И. против „Столичен Електротранспорт“ ЕАД по чл. 42 от Закона за автомобилните превози във вр. чл. 369 ТЗ и чл. 79 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1500лева до предявения размер от 6000лева, ведно със законната лихва от 15.02.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
Касационната жалба е подадена от ищеца Р. Т. И., чрез пълномощника адв. Л.. Поддържа се, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба „Столичен Електротранспорт“ ЕАД и третото лице-помагач на ответника ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не изразяват становище.
С определение № 159 от 18.04.2022г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали особеностите в личността и физиката на лицето, което претендира обезщетение за неимуществени вреди, са сред обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск, квалифициран по чл. 49 ЗЗД, от ищеца Р. Т. И. срещу „Столичен Електротранспорт“ ЕАД за 6000лв. неимуществени вреди и 40лв. имуществени вреди, произтекли от настъпил на 30.10.2016г. инцидент при слизане от тролейбус, при който водачът затворил вратите и потеглил преди ищеца да слезе, глезенът му останал захванат от вратата и той бил влачен от превозното средство в продължение на няколко метра. В резултат на това ищецът претърпял травматични увреждания: кръвонасядане в областта на левия лакът, множество охлузвания на лява ръка, охлузване вляво на кръста, охлузвания на ляво бедро, лява подбедрица и кръвонасядане на горна повърхност на ляво стъпало; нанесена му е и психическа травма - страхува се да се качва сам в градския транспорт и изпитва ужас да не бъде отново заклещен. За обезщетяване на причинените болки и страдания претендира обезщетение в размер на 6000лв., както и 40лв. за разходи за издаване на медицинско удостоверение. Първоинстанционният съд е приел за доказан фактическия състав на деликта по чл.49 ЗЗД. Кредитирал е показанията на св. Н., който е непосредствен очевидец на инцидента, но не и тези на свидетелите В. и М. - шофьори на тролейбуса, които не си спомнят за подобен инцидент. Намерил е за ирелевантно нерегистрирането на инцидента в „Център за градска мобилност“ ЕАД. Приел е, че водачът на тролейбуса е нарушил чл.68 ал.2 ЗДвП, според който е длъжен да осигури възможност за безопасно качване и слизане на пътниците. Възприел е установените от медицинската експертиза увреждания и страдания, причинени на ищеца и е намерил иска за основателен в размер на 5000 лева. При определяне размера на обезщетението е отчел и настъпилите негативни психологически последици, а именно че ищецът се страхува да пътува с градския транспорт. Искът за имуществени вреди също е уважил в предявения размер.
Въззивният съд на първо място е приел, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД е неправилна и е квалифицирал спора по чл.42 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 369 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД. По-нататък е споделил, че водачът на тролейбуса е нарушил задълженията си по чл. 68 ал. 2 ЗДвП като не е осигурил възможност за безопасно качване и слизане на пътниците. Нарушението е доказано от показанията на св.Н. Н., пряк очевидец на инцидента, според когото ищецът е бил влачен от тролейбуса, който потеглил без водачът да се увери, че няма пътник между вратите при затварянето им. Въззивният съд не е кредитирал показанията на водача В. и на колегата му М., които не си спомнят за такъв инцидент. Освен това, тези свидетели са заинтересовани лица, тъй като съответно са причинили и не са съобщили за инцидента. Според приетата медицинска експертиза травмите на ищеца съответстват на влачене от тролейбус. Що се отнася до съществуването на изключватели на вратите, съдът е посочил, че те се намират в горната част на вратите, а ищецът е бил захванат в долната част, а и ответникът не е доказал, че е напълно невъзможно тролейбусът да потегли при всяко по вид захващане на пътник от тролейбуса - на част от крак, обувка, крачол, дреха и др., а това е достатъчно, за да се осъществи влачене било и за няколко метра.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, съдът е намерил за неоснователно. Посочил е, че данни за такива действия или бездействия на ищеца липсват, а фактът, че ищецът е лице с увреждане, не доказва съпричиняване, а само потвърждава, че водачът на тролейбуса е трябвало да положи по-голяма грижа при потегляне и да изчака ищеца да приключи със слизането си от превозното средство.
Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение за неимуществени вреди от 5000лв. въззивният съд е приел за прекомерен, тъй като от съдебно-медицинското заключение е видно, че ищецът е претърпял само кръвонасядания и охлузвания по тялото, като болките са продължили 5-10 дни. Ищецът няма счупване, навяхване или увреждания на вътрешни органи от инцидента. Според въззивния съд преживените болки, страдания и притеснения от инцидента не съответстват на значително обезщетение от 5000 лева, включително и при съобразяване на това, че ищецът е лице с тежки увреждания от общо заболяване и по принцип има трудности да се самообслужва. Съдът не е кредитирал напълно показанията на св. С., че след инцидента се е налагало постоянно да има човек с ищеца и че той бил изключително депресиран и притеснен. Намерил е показанията в тази част за преувеличени и пристрастни, несъответстващи на данните от медицинската експертиза, според които ищецът се е възстановил от телесните увреждания след не повече от 10 дни. По тези съображения, преценявайки и вероятните последващи притеснения и страх при ползване на градски транспорт, Софийски градски съд е определил обезщетение в размер на 1500лева. Посочил е, че това обезщетение адекватно отстранява всички болки и страдания на ищеца от инцидента, както и че целта на делото не е да „санкционира“ ответника с прекомерно обезщетение,нито да „указва“ на обществото, че трябва да подхождаме със съчувствие и уважение към хората с увреждания.
Искът за имуществени вреди е уважен и от въззивния съд и в тази част решението е влязло в сила.
По основанието за касационно обжалване.
Трайно възприето и провеждано в практиката (Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, Решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от 21.10.2020г. по т. д. № 1664/2019 г., І т.о., решение № 106 от 13.10.2020г. по т.д. № 1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т.д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение № 63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019г., ІІ т.о., решение № 62 от 24.07.2020г. по т.д. № 777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г.о., решение № 96 от 25.11.2020 г. по т.д. № 1881/2019 г., ІІ т. о.) е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства, а именно: характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които то е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Следователно, определеното „по справедливост” обезщетение не е абстрактно, а трябва да почива на анализа на конкретните факти по делото. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Особеностите в личността и физиката на пострадалия, претендиращ обезщетение неимуществени вреди, несъмнено имат значение и следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
По касационната жалба.
При горните разяснения следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал отклонение от горепосочената практика на Върховния касационен съд по прилагане на залегналия в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост на обезщетението като не е отчел всички значими обстоятелства, релевантни за обезщетението и не е определил правилно тяхната тежест за конкретния му размер. Затова решението, с което е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди над 1500лв., е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД.
Вярно е приетото от въззивния съд, че телесните увреждания на Р. И., получени при инцидента на 30.10.2016г., не се отличават с особено висок интензитет и са отшумяли в сравнително кратък период от време. Затова следва да бъде споделен извода, че тези телесни увреждания не биха могли да обосноват висок размер на обезщетението. В случая от съществено значение за причинените на ищеца неимуществени вреди и оттам за размера на обезщетението, са други обстоятелства, чиято тежест въззивният съд не е отчел в достатъчна степен. Ищецът е лице с увредено здравословно състояние от прекаран мозъчен инфаркт - има тежка пареза на лявата ръка и лека такава на левия крак (видно от ЕР на ТЕЛК). Поради това движенията му са забавени и затруднени, принуден е се придвижва основно с обществен транспорт. Да бъде заклещен от вратата на тролейбуса и влачен по пътя е твърде стресиращо преживяване за човек с нормално здравословно състояние, още повече за човек с увреждания. Така че, претърпеният инцидент при слизане от тролейбуса е причинил на ищеца значителни психически страдания - стрес, страх, смущения в съня и нови затруднения в обичайното му ежедневие. В тази насока изрично са показанията на свидетеля И. С.. Той е бил съквартирант на ищеца и сочи, че след инцидента ищецът е променен, има страх у него, буди се нощем, не иска да се качва в обществения транспорт и се налага приятели да го придружават при пътуване; когато не се намери кой да го придружи, той се отказва да излиза и се депресира. Липсва основание за ненапълно кредитиране на тези показания като преувеличени, пристрастни и несъответни на медицинската експертиза, както е счел въззивния съд. Съответствие с медицинската експертиза не може се търси, защото тя разглежда единствено физическите наранявания на ищеца, а свидетелят говори за последиците върху психиката му. А дали е пристрастно и преувеличено изнесеното не може да се прецени, защото няма други доказателства за същите обстоятелства, с които да се извърши съпоставката. Ето защо показанията следва да бъдат кредитирани. Комплексното отчитане на тези фактори - ограниченията в бита, произтичащи от заболяването на ищеца, начинът по който е настъпило увреждането и причинената му от това психическа травма с продължително действие, която е задълбочила тези ограничения, обуславят по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Според настоящия състав справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява сумата 3500лв. В този размер искът е основателен.
При този извод се налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 1500лв. до 3500лв. и присъждане на още 2000лв. обезщетение. Отхвърлянето на иска за размера над 3500лв. до 6000лв. следва да остане в сила.
По разноските. За настоящата инстанция касаторът претендира само разноски за държавна такса, които са 120 лв. Според уважената част на жалбата има право на 70лв. от тях. Ответникът няма разноски пред настоящата инстанция. Изхождайки от общия уважен размер на исковете 3540 лв. (3500лв. за неимуществени вреди и 40 лв. за имуществени) следва да се определят полагащите се на двете страни разноски за двете предходни инстанции. Ищецът е направил разноски 685лв. пред въззивната инстанция и 1153лв. пред първата инстанция, общо 1838лв. Ответникът има разноски 375лв. пред въззивната и 755лв. пред първата инстанция, включително по 250лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция или общо 1130лв. Съответно на уважената и отхвърлена част на иска ищецът има право на 1077лв. разноски, а ответникът - на 467лв. Общо за трите инстанции на ищеца са дължими 1147лв.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 263757 от 09.06.2021г. на Софийски градски съд постановено по гр.д. № 3650/2021г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Р. Т. И. против „Столичен Електротранспорт“ ЕАД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при слизане от тролейбус на 30.10.2016г., за разликата над 1500 лева до 3500 лева, както и по отношение на присъдените разноски по компенсация и вместо него постановява :
ОСЪЖДА „Столичен Електротранспорт“ ЕАД ЕИК 121683785 да заплати на Р. Т. И. ЕГН [ЕГН] още сумата 2000 /две хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени при слизане от тролейбус на 30.10.2016г., заедно със законната лихва от 15.02.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 3500 лв. до 6 000лв.
По отношение на уважения иск за имуществени вреди в размер на 40 лв. решението е влязло в сила.
В производството като подпомагаща страна участва ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕИК 000694286.
ОСЪЖДА „Столичен Електротранспорт“ ЕАД ЕИК 121683785 да заплати на Р. Т. И. сумата 1147 (хиляда сто четиридесет и седем)лв. разноски за водене на делото в трите инстанции.
ОСЪЖДА Р. Т. И. да заплати на „Столичен Електротранспорт“ ЕАД сумата 467(четиристотин шестдесет и седем) лв. разноски за водене на делото за две инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |