5 Р Е Ш Е Н И Е № 464/12 СОФИЯ, 12.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 418/2009 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. Д. Н. и Б. Г. Н. срещу въззивно решение № 1763 от 25.11.2008 г. по в.гр.д. № 3345/07 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 1 от 06.02.2006 г. по гр.д. № 396/04 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на К. Б. П. и С. Б. Я. срещу М. Д. Н. и Б. Г. Н. с правно основание чл. 30 ЗН и в отменената част е постановено друго, с което е намалено дарението, направено от Б. Н. К., обективирано в нотариален акт № 790, т.ІV, дело № 1193/93 г. на нотариус при РС- Асеновград в полза на Г. Б. Н., поч. през 1996 г., респ. на неговите наследници М. Д. Н. и Б. Г. Н., до размер на 4/9 ид. части, представляващи 2/9 ид. части на К. Б. П. и 2/9 ид. части на С. Б. Я., от дарената от наследодателя 1/2 ид. част от следния недвижим имот: дворно място с площ 1090 кв.м, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ 65 кв.м и стопански постройки, представляващо УПИ .. в кв. 24 по плана на [населено място] и са възстановени запазените части на К. Б. П. и С. Б. Я. в размер на 2/9 ид. части за всяка от тях. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правния въпрос дали в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН, когато са налице условията на закона заветникът или надареният да задържат имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната парична равностойност по цени по време на намаляването, без да е необходимо това да е поискано, като е прието, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 240 /2003 г. на ВКС, І г.о. Ответникът по касация К. Б. П. оспорва жалбата. Ответникът С. Б. Я. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касациионната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: Страните по делото са наследници на П. А. К., поч. през 1995 г., и на Б. Н. К., поч. през 2003 г., а ответниците на Г. Б. Н., поч. през 1996 г. От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 790, т.ІV, нот. дело № 1193/1993 г. на нотариус при Асеновградския районен съд, П. А. К. и Б. Н. К. дарили на своя син Г. Б. Н. недвижим имот- дворно място с площ 1090 кв.м, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, застроена върху 65 кв.м и стопански постройки, представлящо урегулиран парцел ІХ- 216 в кв. 24 по плана на [населено място]. С нотариален акт № № 5, т.ІІ, дело № 521/1997 г. Б. Н. К. дарил на К. Б. П. 500 кв.м. от нива в м. ”К.”, цялата от 1 322 кв.м, в землището на [населено място], съставляваща имот № 064001 по картата на землището, на С. Б. Я. - 572 кв.м. от същата нива и на Б. Г. Н. – 250 кв.м. от нея. С нотариален акт № 6, т.ІІ, дело № 522/1997 г. Б. К. дарил на внука си И. А. П. 3.501 дка от нива, цялата с площ 14.001 дка в м. ”Замяната”, съставляваща имот № 003010 по картата на землището, а на внуците си Г. А. П., на В. Л. Н. и на Б. Л. Ч.- по 3.500 дка от същата нива. С нотариален акт № 124, т.ІІІ, дело № 671/1999 г. Б. К. дарил на внуците си И. А. П. и Г. А. П. при равни права за двамата нива от 3.002 дка, в землището на [населено място], съставляваща имот № 092012 по картата на землището. С нотариален акт № 125, т.ІІІ, дело № 672/1999 г. Б. К. дарил на своите внучки В. Н. и Б. Ч. при равни права нива от 3.002 дка в землището на [населено място], съставляваща имот № 092013. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е формирал маса по чл.31 ЗН, в която е включил дворното място и постройките в него, предмет на дарението, чието намаляване се иска, както и шест броя ниви, които е индивидуализирал. Съобразно приетите по делото заключения на разширените съдебно-техническите е направил извод, че общата стойност на всички тези имоти /наследствената маса по чл. 31 ЗН/ е 33 172 лева. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН запазената част на низходящите на наследодателя от имуществото му /три деца – ищците и праводателя на ответниците/ е общо в размер на 2/3, т.е. запазената част на всяка от ищците е по 2 /9 ид. части или общо 4/9 ид. части, равняващи се на 14 743.11 лв. От тази стойност е приспаднал извършеното в полза на К. П. и на С. Я. дарение по нот. акт № 5/97 г., в размер общо на 1072 лв. и така е определил запазената част на ищците в размер на 13 671.11 лв. Приел е, че след смъртта си наследодателят Б. К. е оставил два имота - нива с площ 6.004 дка, имот № 092008 в м.”К. чаир” и нива с площ 8.027 дка, имот № 123004 в м. ”Д.”, на обща стойност 9 040 лв., от които ищците получават общо 2/3 ид. части, т.е. 6 026 лв. Оттук е заключил, че е накърнена запазената им част. Посочил е, че при разполагаема част на наследодателя 1/3, на стойност 11 057.33 лв., и запазена част на ответниците – 7 371.55 лв., сборът им възлиза на 18 428.33 лв., поради което и съгласно чл.36, ал.2 ЗН следва, че те ще запазят имота. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав намира за правилно разрешението, изразено в решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 240 /2003 г. на ВКС, І г.о., според което когато са налице условията на чл. 36 ЗН заветникът или надареният да задържи имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната парична равностойност по цени към момента на намаляването и без това да е било изрично поискано, тъй като присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл.30 ЗН. Основателно е оплакването в касационната жалба, че при формиране на масата по чл.31 ЗН въззивният съд неправилно е включил два пъти един и същи имот. От заключенията на единичната и тричленните съдебно- технически експертизи е видно, че след проверка в ОСЗГ - [населено място], вещите лица са установили, че на наследодателя на страните са възстановени в землището на [населено място], четири земеделски имота - нива в м.”Замяната” с площ 14001 дка, която е била предмет на разпореждане с нот. акт № 6/97 г., нива с площ 6.004 дка в м.” К. чаир”, нива от 1.322 дка в м. ”К.”, която е предмет на нот. акт № 5/1997 г. и нива от 8.027 дка в м.”Д.”, за която няма доказателства наследодателят да се е разпоредил. Страните не са оспорили заключенията, нито са твърдели вещите лица да са пропуснали да оценят възстановени земеделски имоти. От представените нотариални актове с номера 124 и 125 от 1999 г. е видно, че наследодателят е дарил на свои низходящи две ниви в местността „К. Чаир” с площ по 3.002 дка всяка и с номера съответно 0920013 и 0920012, за които не се твърди да са разични от оценените от вещите лица. Поради това и с оглед съвпадението на местности и площ, както и след съпоставка на границите, следва да се приеме, че тези два имота са идентични с възстановената от ПК нива с площ 6.004 дка с № 092008 в местността „К. Чаир”. При това положение стойността на наследствената маса е 29 332 лв./ включваща нива от 8.027 дка в м. “Д.” - 5200 лв., нива от 1.322 дка в м. ”К.”- 1272 лв., нива от 14.001 дка в м.” Замяната”- 8960 лв., две ниви от 3.002 дка в м. ”К. чаир”, всяка по 1950 лв. и ½ ид. част от дворното място с полумасивната къща- 10 000 лв./. Запазената част на наследниците, съгласно чл. 29, ал.1 ЗН, е 2/3, т.е. по 2/9 за всеки от тях, чието стойностно е изражение е 6 518 лв. От тази сума следва да се приспадне стойността на дела, която всяка от ищците получава от останалата в наследството нива в м. ”Д.”- 1 733 лв., както и стойността на извършеното в полза на всяка от тях дарение с нотариален акт № 5/97 г. - 572 лв. за С. Я. и 500 лв. за К. П.. Следователно, за допълване на запазената част на К. П. са необходими 4 285 лв., а за запазената част на С. Я. – 4 213 лв. Тъй като наследодателят Б. К. е извършил пет дарения по различно време, възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл. 33 ЗН, като се започне от последните и се върви последователно към предходните. Последното дарение е това, извършено с нотариален акт № 125/ 1999 г., което е на стойност 1 950 лв. Преди него е дарението на недвижим имот с нотариален акт № 124/99 г., също на стойност 1 950 лв. То се предхожда от дарението, извършено с нотариален акт № 6/1997 г. на стойност 8 960 лв., а то от своя страна - от дарението на 0.250 дка от нивата в м.”К.”, на стойност 200 лв., извършено с нотариален акт № 5/1997 г./ т.3/. Стойността на тези дарения, след съобразяване правата на третия наследник със запазена част, би била достатъчна за възстановяване на запазените части на двете ищци /67лв.+ 2 987 лв.+650 лв. +650 лв.= 4 354 лв. за всяка от тях при необходими 4 285 лв. за допълване запазената част на К. П. и 4 213 лв. за допълване частта на С. Я./. Оттук следва, че първото по време дарение, извършено с нотариален акт № 790/ 93 г. в полза на Г. Б. К., не накърнява запазените части на ищците и предявените от тях искове по чл. 30 ЗН са неоснователни. Обстоятелството, че ищците не са поискали намаляване на по- късно извършените дарения, не може да обоснове друг извод, тъй като нормата на чл. 33 ЗН е императивна и прилагането й не зависи от преценката на наследника кое дарение да бъде отменено. По тези съображения въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и спорът решен по същество от настоящата инстанция, като предявените от К. Б. П. и С. Б. Я. искове по чл. 30 ЗН бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед този изход на делото въпросът за приложението на чл. 36 ЗН не се поставя. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1763 от 25.11.2008 г. по в.гр.д. № 3345/07 г. на Пловдивския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВЯ: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Б. П. и С. Б. Я. против М. Д. Н. и Б. Г. Н. искове по чл. 30 ЗН за намаляване на дарение на недвижим имот, извършено с нотариален акт № 790, т.ІV, дело № 1193/ 17.06.1993 г. до размера, необходим за допълване на запазените части на К. Б. П. и С. Б. Я.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: