Ключови фрази


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 72
София, 16.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№782/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т. срещу решение №12521 от 22.12.2020г., постановено по в.гр.д.№1353/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №60/04.01.2020г. по гр.д.№10875/2018г. на СГС), е отхвърлен предявения от Д. Т. иск против ЗД „Бул Инс“ АД по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 9 747лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.02.2016г. в размер на 15 775.73лв. и присъденото от СГС обезщетение от 25 502.99лв. и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати ответника разноски в размер на 827лв. за първата инстанция и в размер на 1 049лв. за въззивната инстанция.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. Т., като се излагат доводи, че от доказателствата по делото не се установява касаторът да е управлявал мотоциклета с каска за велосипедист. Сочи се, че при изготвяне на автотехническата експертиза вещите лица е трябвало да ползват видеоматериала, от който е видно, че мотоциклетистът е бил с нормална каска. Излагат се доводи, че за установяването на факта, дали пострадалият е бил с каска за управление на мотоциклет, съдът не е следвало да дава вяра на показанията на виновния водач на лекия автомобил В. Н., които са непостоянни и са в негова защитна теза. Според касатора съдът е могъл да назначи комплексна автотехническа и медицинска експертиза за установяване доколко каската за мотоциклетист би предотвратила получените увреждания. Отделно в касационната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е изключил от обезщетението за имуществени вреди заплатената от ищеца сума от 1 200лв. за избор на операционен екип, чието заплащане не е имало начин да бъде отказано от пациента. Оспорват се и изводите на съда за недоказаност на разходи за усилена храна над 500лв. и необходимостта от закупуване на диоптрични очила за 134лв. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на исковата претенция допълнително за сумата 9 747.26лв. с присъждане на разноски за трите инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, без да са формулирани конкретни правни въпроси, се поддържа, че касационният съд трябва да се произнесе дали и при какви събрани по делото доказателства, следва да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД. Излагат се доводи, че задължението на ВКС да се произнесе по конкретния казус, а не само да тълкува отделни правни норми, произтича от чл.124 от Конституцията на РБ, което задължение е посочено в решение №4 по конституционно дело №4/2009г. на Конституционния съд на РБ.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, в който се поддържа, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №60/04.01.2020г., постановено по гр.д.№10875/2018г. на СГС, ГО, І-23 с-в. в частта му, с която е уважен иска на Д. Т. по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата от 15 775.73лв. до от 25 502.99лв. и вместо нова е постановил отхвърляне на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.02.2016г. за посочената разлика от 9 747лв. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 827лв. за първата инстанция и в размер на 1 049лв. за въззивната инстанция. В частта, с която е потвърдено решението на СГС, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният състав е приел за безспорно, че е ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество по чл.226, ал.1КЗ (отм.) за обезщетяване на получените от Д. Т. на 27.02.2016г. при управление на мотоциклет имуществени вреди, резултат от пътнотранспортно произшествие, станало по вина на застрахования при ответника водач на л.а. „К.“ с рег. [рег.номер на МПС] - В. Н.. Съдът е акцентирал, че с оглед оплакванията във въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, предметът на въззивен контрол се свежда до това дали са били необходими извършените разходи и тяхното остойностяване, както и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите, поради управление на мотора без предпазна каска.
Обсъждайки заключенията на експертите по извършените пред първата инстанция три съдебно-медицински експертизи съответно: от вещо лице - невролог, вещо лице – дентален лекар и вещо лице – травматолог, и позовавайки се на показанията на свидетелката Р. Я. и на заключението по извършената счетоводна експертиза, въззивният съд е обосновал извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички факти, които са от значение при определяне обезщетението. Според апелативния състав по делото е видно, че ищецът е извършил разход в размер на 1 200лв. за избор на екип - специалисти за извършване на оперативни интервенции като този избор не следва да бъде заплащан от застрахователя, тъй като се осъществява по желание на пациента. Съдът е приел за установено, че ищецът е направил разходи за усилена храна в размер на 2 160лв., а е имал нужда от такава в размер на 500лв. На последно място съдът не е присъдил 134.80лв. за диопричви очила, доколкото не е установена нуждата от тях за пострадалия, вследствие на произшествието. Посочвайки, че всички други разходи, оспорени от ответника са правомерно направени и правилно остойностени, съдът е приел, че действителният размер на претендираните имуществените вреди, подлежащи на обезщетяване от застрахователя са в размер на 22 508.19лв.
Въззивният състав е приел за основателно възражението на ответното дружество за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия мотоциклетист. Посочил е, че от заключението на вещото лице – травматолог се установява, че пострадалият е управлявал мотоциклета без предпазна каска с оглед извода на експерта, че в случай, че пострадалият е носил предпазна каска, то травматичните увреждания на главата биха били в по-малка степен и обем. В тази връзка съдът е достигнал до извода, че ищецът съзнателно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е предприел да управлява мотоциклета без каска за мотоцикетист, което обуславя приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Отразил е, че приносът на пострадалия моторист е по-малък спрямо основната вина на прекия причинител на вредите, поради което е приел наличие на съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат в размер на 30%., в резултат на което е редуцирал определеното от него обезщетение от 22 508.19лв. на 15 755.73лв., ведно със законната лихса, считано от датата на застрахователното събитие.
Настоящият състав намира, че лисват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси от значение за спора като общ критерий по чл.280 ал.1 ГПК, необходим за допускане на касационно обжалване. Оплакването в изложението, инкорпорирано в касационната жалба, че въззивният състав в резултат на неправилно интерпретиране на доказателствата, необосновано е приел, че пострадалият не е бил с каска за мотоциклетист по време на злополуката, по своята правна същност представлява аргумент за евентуалната неправилност на решението, но не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Същото се отнася и до твърденията, че в друго производство е прието, че пострадалият мотоциклетист е бил с предпазна каска, както (и разходите за избор на операционен екип следва да бъдат присъдени с оглед невъзможността да бъдат отказани. Непосочването на конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат оплакванията, относими към касационните основания по чл.281, т.1 ГПК. В тази връзка и доколкото в ГПК са въведени селективни предпоставки, ограничаващи възможността за разглеждане на касационната жалба по съществото на спора, неоснователно е становището на касатора, че на основание чл.124 от Конституцията на РБ касационният съд във всички случаи дължи произнасяне по оплакванията за неправилност на обжалвания акт. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав сам да формулира въпроси на базата на твърденията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение.
Но дори да се приеме, че в изложението се съдържа въпрос - при какви събрани по делото доказателства следва да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД, така формулиран, въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация. В контекста, в който е зададен, въпросът не е значим за конкретния спор, а е относим към общотеоретични принципни постановки, касаещи приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД: за критериите, обуславящи института на съпричиняването, за доказателствената тежест, за релевантните доказателства, за съотношението между приноса на делинквента и на пострадалия. На последно място недопускането на касационно обжалване в случая е обусловено и от липсата на релевирани в изложението допълнителни предпоставки за това по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 600лв. – разноски за касационната инстанция. Към посочената сума не следва да се прибавя ДДС (в какъвто смисъл е искането на ответника), тъй като в договора за правна помощ и съдействие от 04.06.2021г. изрично е посочено, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. е с ДДС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12521 от 22.12.2020г., постановено по в.гр.д.№1353/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. Д. Т. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 600лв. (шестстотин лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: