4 Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 03.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Владимир Йорданов при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1803 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. П.,И. И. Д.,Я. Д. С.,М. М. П., Д. П. Я.,Е. П. Г.,С. В. Д.,Т. В. Д.,И. Б. Ш.,В. Б. Х.,О. И. В. и Т. И. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,постановено на 21.09.2012г. по гр.д.№8113/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите по реда на чл.108 ЗС срещу Я. В. Г. и Ц. Н. В. иск за предаване владението върху недвижим имот,представляващ УПИ ... в кв.21 по регулационния план на [населено място],м.”в.з. Киноцентъра-1 част” с площ от 725кв.м. и е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК по предявения насрещен иск,че Я. В. Г. и Ц. Н. В. притежават по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност правото на собственост върху същия имот. С определение №152/25.03.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне в хипотеза,при която определен въпрос не е бил поставян като спорен пред първоинстанционния съд и доказателства за това са ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд,както и на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на имоти,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат съображения,че изводът на въззивния съд,че не е доказано към момента на включване на имота в ТКЗС същият да е бил земеделска земя,която да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е необоснован,не са взети предвид всички събрани по делото доказателства, както и обстоятелството,че фактът на внасяне на имота в ТКЗС не е бил оспорен от ответната страна. Поддържат,че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал събирането на поисканите от тях доказателства за установяването на този факт и в нарушение на материалния закон е приел,че земеделската земя е отнета без основание и подлежи на възстановяване по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Излагат съображения,че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъждал обстоятелството,че те са установили придобиването на правото на собственост върху останалата част от имота с площ от 205кв.м. чрез договор за продажба и доброволна делба,като представените по делото договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 14.04.2005г. и договор за доброволна делба на съсобствен имот от 21.07.2006г. не са оспорени от ответната страна. Поддържат,че в частта,с която съдът се е произнесъл по предявения насрещен иск решението е недопустимо,тъй като този иск е предявен без да е представена актуална скица на имота и без същият да е надлежно индивидуализиран,евентуално,че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Молят обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците по касационна жалба Я. В. Г. и Ц. Н. В. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в подаден в срока по чл.287,ал.1 ГПК отговор и в представена в открито съдебно заседание писмена защита. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за предаване владението върху недвижим имот, представляващ УПИ ... в кв.21 по плана на [населено място],м.”в.з. Киноцентъра-1 част” и насрещен иск за признаване право на собственост върху същия имот. За да достигне до извода,че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е неоснователен,както и че процесният недвижим имот е собственост на Я. В. Г. и Ц. Н. В.,ответници по този иск и ищци по предявения по реда на чл.211 ГПК насрещен иск, въззивният съд е приел,че предявилите иска по чл.108 ЗС лица в съответствие с носената от тях доказателствена тежест,не са установили наличието на законоустановените предпоставки по ЗСПЗЗ за реституиране на имота-не е доказано имотът към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила да е имал статут на земеделска земя,подлежаща на възстановяване по реда на този закон,вкл. и на основание чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ. Прието е,че имотът е бил включен в регулация през 1958г.,в която хипотеза,съгласно Примерен устав на ТКЗС от 1968г. член-кооператорът запазва правото на ползване, фактическата власт и правото на разпореждане с имота. Поради това е прието,че с оглед представения по делото Акт за държавна собственост №5659/20.03.1970г.,с който процесният имот е актуван като държавен на основание замяна на държавни парцели със земи на ТКЗС, процесният имот е бил одържавен без правно основание и правото на собственост следва да бъде възстановено по реда на ЗВСОНИ,т.е. че представеното по делото решение №8567/08.07.2002г. на ПК-В. не легитимира ищците като собственици на имота. Прието е също така,че ищците не са представили доказателства за собствеността на праводателя си върху имота преди включване в ТКЗС,за да се приеме предвид доказаното одържавяване на имота и липсата на реализация на мероприятие върху него,че собствеността е възстановена по силата на ЗВСОНИ. Прието е,че дори да се приеме за основателно твърдението,че собствеността върху имота е възстановена /независимо дали по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСОНИ/,то конкуренцията между правата на реституираните собственици и правото на собственост на ответниците,придобито на оригинерно основание /по давност/ се разрешава в полза на ответниците. Изложени са съображения,че между страните няма спор за обстоятелството,че считано от 14.07.1986г. /момента на сключване на договора за отстъпване правото на строеж/ ответниците владеят имота до датата на предявяване на иска /2008г./. Прието е,че ответниците от 1997г. до датата на предявяване на иска в резултат на упражнявано непрекъснато и спокойно владение върху имота са придобили същия с изтичането на 10 годишния давностен срок по чл.79,ал.1 ЗС през 2007г.,като не е установено прекъсване на давността. С оглед нормата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ е прието, че следва да бъде зачетена само давността след 21.11.1997г. По отношение на притежаваната от С. и прехвърлена през 2005г. на наследниците на Я. А. част от имота съдът е приел,че давността е започнала да тече от 1996г. Позоваването на чл.59 З. е прието за неоснователно по причина,че фактическата власт е била упражнявана върху целия имот,а не върху реална част от него и забраната, установена в тази разпоредба е неприложима. В производството по чл.288 ГПК е прието,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, с оглед отказа на въззивния съд да допусне събирането на доказателства за обстоятелството кога процесният имот е бил внесен в ТКЗС.Въпросът за момента на внасянето на имота в ТКЗС пред първоинстанционния съд не е бил поставян като спорен и доказателства за това са били ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд,след като в първоинстанционното решение е прието,че към момента на включване в ТКЗС имотът е бил в регулация и собствеността не е била изгубена в реални граници,а оттам,че имотът не е представлявал земеделска земя,не са налице материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и дори да е налице отнемане без законово основание,то е налице хипотезата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и отново не са налице предпоставките за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По въпроса за възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне в производството пред първоинстанционния съд в хипотеза,при която определен факт не е бил поставян като спорен пред първоинстанционния съд,но искът е отхвърлен като е прието,че този факт се е осъществил без да са били давани указания за доказването му и без да са били представяни доказателства за това, настоящият състав приема следното: Когато страната ангажира пред въззивния съд доказателства за факт или обстоятелство,за които първоинстанционният съд е приел,че имат съществено значение при преценка основателността на иска,които обаче не са били въведени по предвидения в ГПК ред в спорния предмет по делото, налице е ново обстоятелство по смисъла на чл.266 ГПК и не съществува процесуална пречка доказателствата да бъдат допуснати от въззивния съд. Съображенията в подкрепа на това становище са следните: Съгласно чл.146,ал.1,т.5 ГПК първоинстанционният съд следва да укаже на страните в доклада по делото как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Следва да посочи кои факти с оглед становищата на страните и очертания въз основа на тях спорен предмет,следва да бъдат доказани в производството и чия е доказателствената тежест. Ако определен факт не е спорен между страните, но въпреки това според съда следва да бъдат представени доказателства за осъществяването му,съдът е длъжен да отрази това обстоятелство в доклада по делото. Ако това не е сторено и в решението първоинстанционният съд е направил определени констатации досежно осъществяването на такива факти,каквито твърдения обаче нито една от спорещите страни не е въвеждала в спорния предмет,страните разполагат с процесуална възможност да представят доказателства за действителното осъществяване на фактите според твърденията си пред въззивния съд. Предвидената в чл.146,ал.3 ГПК процесуална преклузия настъпва само по отношение на фактите,за които съдът е изразил становище в доклада си, респ. след като страните изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото е прието от съда,че следва да бъдат доказани. /В същия смисъл и постановените по реда на чл.290 ГПК решение №98/09.05.2012г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№318/2011г. и решение №305/11.01.2013г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№674/2012г./. В производството по чл.288 ГПК е прието,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, с оглед изразеното от въззивния съд становище,че давност в полза на Я. В. Г. и Ц. Н. В. е започнала да тече от 1997г.,т.е. от момента на влизане в сила на новата ал.2 на чл.5 на ЗВСНОИ. Така изразеното от въззивния съд становище противоречи на разрешението на поставения въпрос,дадено в постановените по чл.290 ГПК решение №6/22.01.2010г. по гр.д.№2760/2008г. на ІІ ГО на ВКС и решение №368/27.01.2012г. по гр.д.№319/2011г. на ІІ ГО на ВКС,а именно,че до приключване на производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не съществува възможност правата на заявилите искане за възстановяване на собствеността лица да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. Давност в подобна хипотеза започва да тече от момента на влизане в сила на решението на ОСЗ,с което правото на собственост е възстановено в реални граници. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила /чл.266 ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/. Ответниците по предявения ревадникационен иск Я. В. Г. и Ц. Н. В. са оспорили претенцията на предявилите този иск лица с твърдението,че владеят имота и са придобили правото на собственост по давност от 22.11.1997г. до предявяването на иска /на което твърдение са основали и насрещната си искова претенция за признаване правото на собственост върху същия имот/. В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор се поддържа също така,че имотът не е бил собственост на наследодателя към момента на внасянето на имота в ТКЗС,както и че процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е довършена. Обстоятелството,че имотът е бил внесен в ТКЗС от наследодателя Я. А. и впоследствие е бил заменен с държавен недвижим имот не е било оспорвано. И след като първоинстанционният съд е обсъждал обстоятелството дали притежаваният от Я. А. недвижим имот е бил включен в регулация преди наследодателят да бъде приет за член-кооператор на ТКЗС-В. и е приел,че към момента на включване в ТКЗС имотът е бил в регулация и собствеността не е била изгубена в реални граници,а оттам и че не са налице материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да допусне събирането на доказателства за установяване на факта,че имотът е бил внесен в ТКЗС преди влизане в сила на регулационния план от 1958г. Както беше отбелязано по-горе,след като даден факт или обстоятелство не са били спорни между страните и не са навеждани доводи,свързани с осъществяването им,ако съдът счита тези факти и обстоятелства за съществени и нуждаещи се от доказване, следва да даде указания на страните като разпредели и доказателствената тежест. Ако първоинстанционният съд не е сторил това,не съществува пречка посочените във въззивната жалба доказателства за установяването на такъв факт или обстоятелство да бъдат събрани в производството пред въззивния съд. При липса на спор между страните и без същите да са изразили становището си досежно осъществяването на даден факт или обстоятелство и да са ангажирали доказателства за това, не може да се приеме,че фактическите констатации на съда съответстват на обективната истина. Същите почиват на предположения,основани на анализ на доказателства, представени за установяването на други факти и обстоятелства или на констатация за недоказаност на имащите значение за спора факти и обстоятелства,която обаче не може да има неблагоприятни последици за страните. В случая изводът на съда за момента,към който следва да бъде извършена преценка дали процесният имот е бил внесен в ТКЗС е основан на доказателства,представени за установяване на други факти и обстоятелства-на констатациите на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.Б.,от заключението на която се установява,че имотът е включен в обхвата на регулационния план от 1958г. Изслушването на експертизата обаче не е било допуснато за установяване статута на имота към момента на внасянето му в ТКЗС,доколкото този момент не е бил включен в предмета на доказване и указания на страните в тази насока не са били давани. И тъй като обстоятелството дали имотът е бил внесен в ТКЗС преди влизането в сила на регулационния план от 1958г. обуславя извода за реда,по който имотът е бил отнет /дали същият е внесен в ТКЗС от наследодателя Я. А.,респ. от неговите наследници или е бил отнет неправомерно/,а оттам и реда,по който следва да бъде възстановена собствеността,допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено. С оглед необходимостта от събиране на доказателства за установяването на момента,в който имотът е бил внесен в ТКЗС /според твърденията на предявилите ревандикационния иск лица/ по реда на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на поисканите с въззивната жалба доказателства. Новото разглеждане на делото следва да започне от провеждане на подготвителното заседание по реда на чл.267 ГПК,като при решаването на спора по същество въззивният съд следва да има предвид и изразеното по-горе становище по въпроса за началния момент,от който започва да тече придобивната давност по отношение на имоти,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ЗСВОНИ. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК,ІІ-В състав, постановено на 21.09.2012г. по гр.д.№8113/2011г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Председател: Членове: