7 Р Е Ш Е Н И Е № 448 София, 30.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 100/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 668 от 30.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Св. Б. от САК и адв.И. Ж. от АК-Д. като представители на Г. А. А. и С. И. Д., двамата от [населено място] , на въззивно решение на Добричкия окръжен съд № 425 от 21.10.2010 год., постановено по гр.дело № 477/2010 год., с което е отменено решение № 43 от 15.03.2010 год. по гр.дело № 56/2009 год. на Балчишкия районен съд; спорът е решен по същество като е уважен иск с правна квалификация чл.108 ЗС за следния недвижим имот: масивна вилна сграда на два етажа и бунгало, находящи се в парцел ІV-340 в кв.37 по плана на вилна зона „И.” [населено място], ул.”6-та” № 36, представляващ ПИ с идентификатор 53120.504.413 по кадастралната карта на същото село. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.70 от ЗС. Твърдят се процесуални нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в непроизнасяне по всички наведени във въззивната жалба оплаквания, необсъждане на всички събрани доказателства и позоваване на доказателства, които не са приобщени към доказателствения материал-представената с въззивната жалба имотна партида. Ответникът по касация А. Д. З. от Б., представлявана от адвокат З. К. от САК взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция. Ответникът по касация М. Г. З. от [населено място] не взема становище . С цитираното по-горе определение № 668 от 30.06.2011г. е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: противопоставимо ли е на приобретателя на недвижим имот, респ. лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, вписването на искова молба по предявен иск за собственост срещу праводателя на неговия праводател, по който иск производството е прекратено, но съдът се е произнесъл с решение по предявен в същото производство инцидентен установителен иск, исковата молба по който не е вписана, предявен също срещу праводателя на неговия праводател, с правно основание чл. 26 ЗЗД, различно от правното основание на първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 21, ал. 1 СК (отм.);Със същото определение е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика и по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата е призната за изключителен собственик на основание чл.21, ал.1 СК/отм./ на процесния имот с влязло в сила решение на Добричкия окръжен съд по гр.дело № 368/2003 год., потвърдено с решение № 1699 от 29.06.2005 год. по гр.дело № 2079/2004 год. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение. Взето е предвид, че с влязло в сила на 18.12.2008 год. решение по гр.дело № 199/1997 год. на Балчишкия районен съд е признато за установено по отношение на Г. Д. З. и М. Г. З. /конституиран на 04.06.2007 год./, че договорът за продажба, обективиран в нот.акт № 191, том І, дело № 521/1996 год. на БРС, е недействителен на основание чл.26 ЗЗД поради нищожно упълномощаване и липса на съгласие на министъра на финансите-по това дело исковата молба е вписана с вх.рег.№ 1850/30.10.1997 год. под № 6, том І, парт.книга 2090-2092, стр.2415-2416 БРС. Отчетено е, че към 06.02.2002 год., когато М. Г. З. е продал на Г. А. А. спорния имот и от когато се владее от А. и Д., не са отразени други вписвания по искови молби /освен посоченото вписване/. Направен е извод, че владението на праводателя на А. и Д. е недобросъвестно, защото е владял на основание нищожна сделка и не може да бъде присъединено към това на последните двама ответници, а освен това ако са извършили проверка последните биха установили вписаната искова молба на 30.10.1997 год. Като не са сторили това – да получат предоставената от законодателя възможност за знание на този факт, определящ субективния признак на владението, се опровергава добросъвестността им по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС и не могат да придобият собствеността по кратката 5-годишна давност по чл.79, ал.2 ЗС.Прието е също, че 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. Поради отсъствие на предпоставките на чл.77 ЗС искът с правна квалификация чл.108 ЗС е приет за основателен и доказан. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение във връзка с въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, намира следното: Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: противоречие на атакуваното въззивно решение с практиката на други съдилища по въпроса “длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни”. Посочените от касаторите Решение № 752 от 18.11.1988г. на ВКС,ІІІ ГО, и Определение № 460 от 22.06.2009г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по гр.д.№321/2009г., са неотносими към настоящото дело, тъй като касаят различна фактическа обстановка, не е налице идентичен или аналогичен правен спор, поради което и няма как обжалваното решение да им противоречи. Постановени са по правни спорове, основани на факти, различни от настоящите, но в тях е дадено общо разрешение на въпроса, че при постановяване на решенията си съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните. Настоящото решение не е в противоречие с тази практика – съдът е анализирал поотделно и в съвкупност както всички събрани по делото доказателства, така и всички направени от страните доводи, като е изложил ясно и аргументирано кои намира за основателни,съответно неоснователни, и защо. По въпроса “противопоставимо ли е на приобретателя на недвижим имот, респ. лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, вписването на искова молба по предявен иск за собственост срещу праводателя на неговия праводател, по който иск производството е прекратено, но съдът се е произнесъл с решение по предявен в същото производство инцидентен установителен иск, исковата молба по който не е вписана, предявен също срещу праводателя на неговия праводател, с правно основание чл. 26 ЗЗД, различно от правното основание на първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 21, ал. 1 СК (отм.) ”: Съгласно чл. 1 на П., вписването е юридически акт с гражданско-правно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт, както и защита на преобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право. Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната - ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. В случаи като процесния, когато правното основание за владението на купувач по договор, сключен с нотариален акт, е възникнало при наличие на вписана преди това искова молба – ревандикационна претенция против праводателя на продавача по договора , вписаната искова молба ограничава прехвърлителното действие на разпоредителната сделка и елиминира възможността тази сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение върху обекта на разпореждането. В този случай влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването като извършеното разпореждане с правото на собственост в полза на ответниците няма сила спрямо вписалия исковата молба преди вписване на акта, от който купувачите черпят права. Отношенията между страните в разглеждания случай се уреждат от правилата относно конкуренцията между вписаните актове, касаещи един и същи имот. Без правно значение с оглед на тази конкуренция е обстоятелството дали приобретателят по договора за покупко-продажба е знаел за съществуването на исковата молба, вписана преди неговия акт. Субективната добросъвестност или недобросъвестност е ирелевантна при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко вписани акта досежно един имот. Без правно значение е и настъпилото в хода на висящия процес по вписаната искова молба изменение на иска от такъв по чл.108 от ЗС в иск по чл.28 ал.3 от СК и приемането за разглеждане в същото производство на инцидентен установителен иск по чл.26 от ЗЗД за обявяване недействителност на сделката, от която черпи права праводателят на касаторите, поради липса на съгласие и разрешение на министъра на финансите, още повече, че производството по вписаната искова молба в частта досежно първоначално предявения иск е прекратено поради оттегляне на иска на 04.06.2007г. или близо пет години след изповядване на сделката, по която касаторите са купувачи- 06.02.2002г. Съгласно чл. 13 от Правилника за вписванията, заличаването на вписването на исковата молба става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Тази разпоредба касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен. В случаите, когато предявеният иск е уважен, съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС, ищецът има на разположение шестмесечен срок за вписване на решението, постановено по вписаната искова молба. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.Респективно към датата на сделката вписването на исковата молба все още е имало действие. Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Съображенията за това са следните: За да приеме, че искът е основателен, въззивният съд е обсъдил задълбочено в тяхното единство и логична последователност всички събрани писмени доказателства и свидетелски показания, като с оглед поддържаните от страните доводи и възражения, правилно е отрекъл качеството на ответниците - касатори на добросъвестни владелци. Материалният закон е приложен правилно. На основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел, че владението на праводателя на А. и Д. е недобросъвестно, защото е владял на основание нищожна сделка и това владение не може да бъде присъединено към това на последните двама ответници,както и,че не е изтекъл и 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС. В тази връзка всички доказателства са обсъдени в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на писмените и гласните доказателства. Неоснователни са касационните доводи за това, че съдът се е позовал при формиране на решаващите си изводи на доказателство, което не е приобщено към доказателствения материал. Т. нарушение не се констатира при касационния контрол на въззивния акт. Въззивната инстанция не е обсъждала представената с въззивната жалба имотна партида и не е обосновала изводите си с това доказателство. Релевантните факти относно вписването на исковата молба са установени още в хода на първоинстанционното производство от представения заверен препис от вписаната искова молба. Ирелевантни, с оглед даденото по-горе разрешение на въпросите относно които е допуснато касационно обжалване, са и останалите доводи, касаещи въпросите за имотните партиди - при конкуренция между вписаните актове, касаещи един и същи имот, без правно значение с оглед на тази конкуренция е обстоятелството дали приобретателят по договора за покупко-продажба е знаел за съществуването на исковата молба, вписана преди неговия акт. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото разноски в полза на касаторите не се следват.Същите следва да се осъдят да заплатят сторените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер 2000лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар на адвокат З. К. от САК, така както са документирани по делото. Ответникът по касация М. З. не е претендирал разноски. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Добричкия окръжен съд № 425 от 21.10.2010 год., постановено по гр.дело № 477/2010 год. ОСЪЖДА Г. А. А. и С. И. Д., двамата от [населено място], да заплатят на А. Д. З. от Б., разноски за настоящата инстанция в размер 2000лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: