Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * недопустим съдебен акт * договор за лизинг * запис на заповед

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. София,23.03.2016




В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24 февруари , две хиляди и шестнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА


и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №434/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Емилия А. Г. срещу решение № 1391 от 03.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №1577/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 21.11.2013 г. по т.д. №773/2011 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е уважен изцяло искът предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] – [населено място] с настоящо наименование [фирма] срещу [фирма] и Емилия А. Г. като е признато за установено, че двамата ответници дължат солидарно сумата от 31 529,16 евро на основание три броя записи на заповед издадени на 08.02.2008 г.от ответника-поемател [фирма] и авалирани от ответника-физическо лице. Излагат се доводи и оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Подадена е и касационна жалба срещу същото решение от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не изпраща отговор на касационните жалби.
С определение постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, ГПК, с оглед евентуално наличие на основание за недопустимост на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
Съобразно съдържанието на ИМ и допълнителната такава от 03.05.2011 г. съдът е бил сезиран по реда на чл.422 ал.1 ГПК със спор основан на следните фактически твърдения като правопораждащи правото на ищеца предмет на установяване: Между ищеца като лизингодател и ответника [фирма] –лизингополучател са сключени два договора за лизинг : ДФЛ №520100208 от 08.02.2008 г. и ДФЛ[ЕИК] от 07.03.2008 г.. За обезпечаване на вземанията на лизингодателя и по двата договора за финансов лизинг са издадени от страна на дружеството-лизингополучател [фирма] трите процесни записи на заповед от 08.02.2008 г., авалирани от Емилия А. Г. , всеки един за сумата от 10 509,72 евро, въз основа на които е издадена и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК по гр.д. № 54 818/10 на СРС срещу двамата ответници солидарно за сумите по трите ценни книги, законната лихва върху тях от датата на подаване на заявлението и разноските в заповедното производство.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел така предявения иск за основателен и доказан , въззивният съд е приел, че трите процесни записа на заповед обезпечават вземанията на ищеца като лизингодател единствено и само по договор за лизинг №[ЕИК], сключен на 08.02. 2008 г.с [фирма] като лизингополучател. Това е така, доколкото размерът на сумата по всеки един от трите записа на заповед- 10 509,72 евро съвпадал със сбора на 12 броя месечни вноски , дължими от лизингополучателя за всяка една година, а падежите по всеки един са съответно на: 01.03.2008 г., на 01.03.2009г. и на 01.03.2010 г.. Трите ценни книги не са издадени във връзка с обезпечаване вземанията на лизингодателя по втория сключен между същите страни договор за финансов лизинг №[ЕИК] от 07.03.2008 г.. С оглед изложените констатации и изводи, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че искът следва да се уважи изцяло на база вземане само по единия лизингов договор, обезпечен с трите записа на заповед, въпреки че изрично в допълнителната искова молба ищецът твърди и обосновава, че менителничният ефект на трите процесни ценни книги обезпечава вземанията на лизингодателя и по двата договора, а не само по единия от тях. От тук възниква въпросът за допустимостта на произнасяне от съда по фактическа обстановка, която е различна от тази, с която съдът е бил надлежно сезиран с ИМ, съответно с допълнителната ИМ като основание на своя иск. От преждеизложеното следва изводът, че съставът на въззивния съд се е произнесъл по спор различен по своя правопораждащ фактически състав, от този, с който е бил сезиран с ИМ , при това без надлежно проведена процедура по изменение на основанието на исковете. Подобно произнасяне от съда по правен спор, с който не е бил сезиран, тъй като е базиран на правопораждащи факти, различни от тези твърдяни в самата ИМ е недопустимо като нарушаващо основно начало на гражданския процес-диспозитивното, уредено нормативно в чл.6 ал.2 ГПК, според съдържанието, на който: „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните”. Следователно, не е допустимо съдът да подменя предмета на спора, както това е станало в настоящия случай.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд и за произнасяне повторно с решение по спора, очертан от фактическа страна в ИМ и допълнителната такава от страна на самия ищец.
По отношение на разноските :
Приложим е чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1391 от 03.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №1577/2014 г..
ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане и произнасяне по спора.
.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.