5 Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 31.05.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 519 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1190 от 12.11.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 307 от 02.11.2011 година по гр.д. № 660/2011 година на Хасковски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Л. Т. Д. от [населено място] против А. „М.”, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 10237 от 16.12.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически инспектор” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4590 лева. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси по приложението на чл. 333, ал.1 КТ към кой момент следва да се преценява спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и обвързан ли е работодателят от първоначално становище на Инспекцията по труда, което впоследствие е оттеглено и променено. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решения № 208 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 738/2011 г. ІV г.о.; решение № 559/09.07.2010 г. по гр. дело № 650/2009 г. ІV-то г.о.; решение № 608/12.10.2010 г. по гр. дело № 1139/2009 г. ІV г.о. и решение № 615/02.11.2010 г. по гр. дело № 852/2009 г. на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, моментът, към който следва да е налице предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, т.е. моментът, към който правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на писменото изявление до адресата. Това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението – моментът, към който следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 33, ал.1 КТ. Без правно значение на преценката за спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал.1 КТ е моментът на изготвяне на заповедта за уволнение. Съставянето и като документ не поражда правни последици без материализираното в нея изявление да е достигнало до адресата. Работодателят може да упражни законно правото си на уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, т.3, т.5 и т. 11 КТ и по чл. 330 ал.2, т.6 КТ, в хипотезите на чл. 333, ал.1, т.1 – т. 6 КТ само с предварително разрешение на инспекцията по труда. Даденото от инспекцията разрешение за уволнение или отказ са задължителни за работодателя, но те са оттегляеми от инспекцията, която може да измени становището си (при представяне на нови доказателства, промяна във мнението на ТЕЛК, констатация за грешка или опущение и пр. възможности) и тази и преценка не подлежи на контрол от гражданския съд, нито законът въвежда изискване за мотивиране на становището и. Работодателят е обвързан от последното и становище за всеки конкретен случай, което следва да бъде съобразено преди извършване на уволнението. В обжалваното решение на Хасковски окръжен съд е прието за установено, че на 16.12.2009 г. работодателят е изготвил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Преди връчване на заповедта от служителя са били поискани сведения страда ли от заболявания, включени в Наредба № 5 от 1987 г. на М.. След уведомяване, че служителят страда от захарен диабет е поискано становище на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, която с писмо от 02.03.2010 г. е отказала да даде разрешение за уволнението. С последващо писмо от 22.10.2010 г. Инспекцията е дала разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на когото същия ден е била връчена заповедта за уволнение. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено в нарушение на 333, ал. 1 КТ, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е била издадена преди разрешението на Инспекцията по труда, която в кратък от време период е дала противоречиви немотивирани становища относно исканото съгласие. Приел е, че законността на уволнението следва да бъде преценявана към момента на издаване на заповедта за уволнение, поради което и на основание чл. 344, ал. 3 КТ е отменил уволнението поради нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ без да разглежда трудовия спор по същество. В касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд, подадена от А. „М.” се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 333, ал.1 КТ при доказателства за спазена предварителна закрила с получаване на разрешение за уволнението от инспекцията по труда. Ответникът по касационната Л. Т. Д. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 333, ал.1 КТ, неправилни са изводите на въззивния съд, че уволнението е извършено в нарушение на 333, ал. 1 КТ, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е била изготвена преди разрешението на Инспекцията по труда, която в кратък от време период е дала противоречиви немотивирани становища относно исканото съгласие. Уволнението е извършено със заповед № 10237 от 16.12.2009 г., считано от 22.10.2010 г., когато на работника е връчена заповедта за уволнение и към който момент от инспекцията е било дадено разрешение за уволнението, поради което изискванията за предварителна закрила са спазени. Без правно значение за законността на уволнението е полученият от инспекцията предходен отказ за разрешение с писмо от 02.03.2010 г., както и причините за промяна в становището и, тъй като трудовото правоотношение е прекратено след дадено надлежно съгласие от съответната инспекция по труда. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Ищецът е оспорил законността на уволнението, извършено със заповед № 10237 от 16.12.2009 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата с доводи за нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ; поради липса на надлежен акт на компетентен орган за съкращаване на щата и поради нарушение на чл. 329, ал.1 КТ. Поддържа се, че подборът не е бил извършен между всички служители, заемали идентични или сходни длъжности и без да са съобразени квалификацията му, натрупаният професионален опит, получаваните трудови възнаграждения като финансов стимул и получената през 2009 г. оценка на тест за нивото на подготовка на митническите служители. Д. за нарушена предварителна закрила е неоснователен, предвид полученото преди уволнението разрешение от инспекцията по труда с писмо от 22.10.2010 г. Неоснователен е и доводът за извършване на уволнението без надлежно взето решение за съкращаване на щата. С щатни разписания от 17.11.2009 г. и от 15.12.2009 г., утвърдени от Директора на А. М. (имащ правомощия за това по силата на чл. 5, т. 9 от У. правилник на Агенцията), щатните бройки за длъжността „старши митнически специалист” са били намалени от 90 на 42, т.е. уволнението от 22.10.2010 г. е извършено след валидно взето решение за съкращаване на щата от компетентния за това орган. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено при спазване изискванията на чл. 329, ал.1 КТ за извършване на подбор между служителите, изпълняващи идентични трудови функции. От представените по делото доказателства се установява, че определена от работодателя комисия е съпоставила показателите по икономически критерии на всички служители към А. „М.” С., изпълняващи длъжността „старши митнически специалист” и при максимална обща оценка 98, ищецът е с една от най-ниските оценки – 55, поради което е определен от работодателя за уволнение. Подборът е извършен съобразно законовите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на работата, съобразени със спецификата на изпълняваната длъжност; взети са предвид допълнителните квалификации, свързани със заеманата длъжност (в този смисъл оплакванията, че ищецът е ощетен поради неотчитане на завършен курс за работа с огнестрелно оръжие е неоснователен, предвид липсата на връзка между допълнителната квалификация и изпълняваната работа); резултати от проведени тестове за професионална подготовка; резултати от последна годишна оценка; професионален опит в митническата администрация и дисциплинарно минало. Оценката за нивото на справяне с работата е била дадена от прекия ръководител без данни за проявено субективно недоброжелателно отношение спрямо ищеца, който ръководител Н. К., разпитан като свидетел по делото е потвърдил дадената пред комисията оценка, а дори и при допусната неточност от комисията при отчитане на дисциплинарното му минало и ощетяването му с шест точки, то това не би повлияло на крайния резултат при определянето на подлежащите за уволнение служители, тъй като най-ниската оценка на предпочетените да останат на работа е 67 точки, т.е. резултат, който ищецът не би постигнал и при максимален брой точки за чисто дисциплинарно минало. Формираната цялостна оценка за проявените от ищеца качества при изпълнение на трудовите задължения е по-ниска в сравнение с предпочетените да останат на работа, поради което доводът за допуснато от работодателя нарушение на чл. 329 КТ е неоснователен. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 307 от 02.11.2011 година по гр.д. № 660/2011 година на Хасковски окръжен съд. с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Л. Т. Д. от [населено място] против А. „М.”, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 10237 от 16.12.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически инспектор” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4590 лева. ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Т. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против А. „М.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 10237 от 16.12.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност " старши митнически инспектор " и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4590 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: