Р Е Ш Е Н И Е
№ 393/2014 г.
гр. София 15.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 10 ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при участие на секретаря Ани Давидова
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 5473 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.73,ал.2 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба от Министерство на правосъдието, чрез Д. Д. юрисконсулт в отдел „Процесуално представителство”, дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” [населено място] против решение от 03.04.2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, по д.дело № 30/2013 г., с което не е наложено наказание на В. А., рег. № 82* с район на действие Окръжен съд [населено място].
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. В жалбата са изложени подробни доводи, според които ЧСИ В.А. е извършил нарушения по изп.дело № 20128270400625, а именно не е изготвил постановление за разноските, съгласно изискванията на чл.435,ал.2 ГПК, което подлежи на обжалване пред окръжния съд в едноседмичен срок от съобщаването му, не е уведомил длъжника [фирма] за постановените резолюции върху молби на длъжника – възражение от 19.12.2012 г. с вх. № 15840, молба от 04.07.2013 г. с вх. № 09035, заявление от 12.08.2013 г. с вх. № 10962. Сочи, че в нарушение на чл.517, ал.2 и ал.3 ГПК ЧСИ В.А. е допуснал в издадената сметка № 4468/09.11.2012 г. да бъде описано действие по т.5 ТТРЗЧСИ, което не съответства на нормата на текста на чл.517,ал.2 и ал.3 ГПК, че в нарушение на чл.455,ал.2 ГПК ЧСИ не е превел в определения срок на взискателя сума, предвид постъпилите от длъжника на 15.12.2012 г. от запор средства в размер на 435.14 лв., съответно в нарушение разпоредбата на чл.434 ГПК ЧСИ не е съставял и прилагал към изпълнителното дело протоколи за предприетите и извършени от него изпълнителни действия в т.ч. постъпили и изплатени суми.
Ответникът по жалбата Частен съдебен изпълнител В. А. в писмен отговор, чрез адв. А. Б. и адв.Н. П. е изразил становище за неоснователност на жалбата. Изложени са доводи за правилност на решението на Дисциплинарната комисия при К. на ЧСИ.
Ответникът по жалбата Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и ответника по жалбата и като извърши проверка на данните по делото намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73,ал.2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по дисциплинарно дело № 30/2013 г. на Дисциплинарната комисия на К. на Частните съдебни изпълнители на РБългария е образувано по реда на чл.70,ал.1 ЗЧСИ въз основа на искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител В. А., рег. № 82*, район на действие Окръжен съд [населено място], поради допуснати нарушения в работата му, констатирани при извършена проверка на дейността му. Нарушенията, допуснати по изпълнително дело № 201282704000625, за които е поискано налагане на наказание са както следва: 1.1. не е изготвил постановление за разноските съгласно изискването на чл.435,ал.2 ГПК, което подлежи на обжалване пред окръжния съд в едноседмичен срок от съобщаването му, въпреки отправеното искане от страна на длъжника, 1.2. не е уведомил длъжника [фирма] за поставени резолюции върху негово възражение вх. № 15840/19.12.2012 г., молба вх. № 09035/04.07.2013 г. и заявление вх. № 10962/12.08.2013 г., 2.1. в нарушение на т.31 от ТТРЗЧСИ ЧСИ е начислил ДДС върху допълнителни разходи, които не са услуга на ЧСИ. По същите услуги веднъж е начислен ДДС съобразно произхода на извършената дейност и действията на ЧСИ за повторно облагане на тези услуги с ДДС са необосновани и натоварват допълнително длъжника, 2.2. в нарушение на чл.398б,ал.2 и ал.3 ГПК ЧСИ е допуснал в издадената Сметка № 4468/09.11.2012 г. да бъде описано действие по т.5 от ТТРЗЧСИ, което не съответства на нормата на текста на чл.398б,ал.2 и ал.3 ГПК, същото се отнася за чл.517,ал.2 и ал.3 ГПК, 2.3. в нарушение на нормата на чл.455,ал.2 ГПК ЧСИ не е превел в определения срок на взискателя сума предвид постъпилите от длъжника на 15.12.2012 г. от запор средства в размер на 435.14 лв. Към датата на постъпване на сумата от запор няма данни да са налице възражения от страна на длъжника и администрирани от ЧСИ към съответния съд, които да са били причина за това, 2.4. в нарушение на разпоредбата на чл.434 ГПК ЧСИ не е съставял и прилагал към ИД протоколи за предприетите и извършени от него изпълнителни действия в т.ч. постъпили и изплатени суми.
От фактическа страна е прието, че изпълнително дело № 20128270400625 е образувано в кантората на ЧСИ В.А. по писмена молба на взискателя [фирма] за принудително събиране от длъжника [фирма] на сумата от 100 лв. деловодни разноски по изпълнителен лист, издаден на 05.11.2012 г. въз основа на подлежащо на изпълнение определение по в.гр.дело № 2185/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и за сумата от 450 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 111.70 лв. авансово платени такси по ТТРЗЧСИ, както и дължими такси то ТТРЗЧСИ в размер на 66 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Относно нарушенията по т.1.1 и т.1.2 от искането е прието, че е извършена проверка от Инспектората на Министерство на правосъдието по образуването и движението на изп.дело № 20128270400625 по повод постъпила жалба рег. № 94-00-66/12.08.2013 г. на Р. К. – управител на [фирма]. Прието е, че аналогична жалба от търговското дружество е постъпила в К. на ЧСИ с вх. № Ж-289/12.08.2013 г. С. на КЧСИ разгледал жалбата, извършил проверка на обстоятелствата, изложени в същата и приел, че няма достатъчно основания и данни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ А., че при проверката са установени пропуски в работата на ЧСИ, поради което на основание решение на Съвета, взето на заседание от 03.10.2013 г. на ЧСИ А. са отправени препоръки за прецезиране на дейността му. За решението на Съвета е уведомено [фирма] и ЧСИ А..
Прието е, че ЧСИ се е съобразил с препоръките и е съставил констативен протокол от 09.10.2013 г., съдържащ изявление за разноските. Прието е, че не може да се установи конкретната дата на уведомяването, че е безспорно, че [фирма] е уведомено за резолюцията на ЧСИ А. върху възражение вх. № 15840/19.12.2012 г., тъй като в противен случай длъжникът няма да е подал жалбата, по повод на която е постановено определение № 893/21.03.2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Според обжалваното решение законът не задължава съдебния изпълнител да изпраща съобщения за всяка негова резолюция по подадена от страна по делото молба, че кръгът на документи, които следва да се изпращат от съдебния изпълнител са изрично и изчерпателно посочени в ГПК. С оглед на това е направен извода, че неизпращането на книжа, актове и съобщения извън този кръг не представлява нарушение на закона и би довело до необосновано увеличаване размера на разноските по изпълнението.
По нарушенията, посочени в т.2.1-2.4 е прието следното:
Относно нарушение на т.31 от ТТРЗЧСИ е прието, че по изпълнителното дело ЧСИ В. А. на 09.11.2012 г. е издадена Сметка по чл.79 ЗЧСИ № [ЕГН]/09.11.2012 г. за платени авансови такси в размер на 111.70 лв., включващи – 24 лв. с ДДС по т.1 от ТТРЗЧСИ, 60 лв. с ДДС по т.2 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. с ДДС по т.5 от ТТРЗЧСИ и 3.70 лв. с ДДС по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Взети са предвид обясненията на ЧСИ А. и разпоредбите на Наредба № 4 от 06.02.2006 г. и е прието, че ЧСИ е регистрирано по ДДС лице, че същият е издал сметка с начислено ДДС, като е отчел и обстоятелството, че е отчел обстоятелството, че това не представлява такса за негова услуга и не е начислил повторно ДДС, а общата сума от сметката е реално платената на [фирма] сума с ДДС – 3.70 лв., а не с ДДС 4.44 лв. Прието е, че ЧСИ А. не е извършил нарушение, тъй като не е начислил ДДС върху допълнителните разноски.
Относно нарушението по чл.389б,ал.2 и ал.3 ГПК е прието, че в ГПК не съществува разпоредба на чл.398б,ал.2 и ал.3 ГПК, поради което няма как да бъде нарушена. Прието е, че сметката по чл.79 ЗЧСИ № [ЕГН]/09.11.2012 г. е коректно издадена, тъй като въпросната такса по т.5 ТТРЗЧСИ е събрана за връчване на призовка по изпълнителното дело на длъжника [фирма] и е възпроизведен текста на ТТР към ЗЧСИ, действащ към момента на издаване на сметката, който текст следва да се тълкува съответно за чл.517,ал.2 и ал.3 ГПК.
Относно нарушението на разпоредбата на чл.455,ал.2 ГПК е прието, че този текст обвързва съдебният изпълнител със срок само когато има влязло в сила разпределение на събрани суми. Прието е, че разпределение не е извършено, че е приложена разписка от [фирма] и фискален бон за платена на 06.12.2012 г. сума от 100 лв. на взискателя, с която сума длъжникът твърди, че е изплатил извънсъдебно задължението към взискателя. Прието е, че разписката е без посочено основание за плащане, с оглед на което ЧСИ следва да се свърже с взискателя и последният да даде становище дали приема плащането точно за това свое вземане. Прието е също, че към този момент не е могло да бъде изготвено разпределение, че същото може да се изготви след изясняване на точния размер на вземанията на взискателите, който размер в случая е бил спорен и съответно измества и началния срок за превеждане на сумите. С оглед на това е направен извода, че не е извършено соченото нарушение. Извода е подкрепен и с обстоятелството, че на 19.12.2012 г. от длъжника е постъпило възражение срещу изготвеното „Постановление за разноски”, която жалба е оставена без разглеждане с определение № 893/21.03.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, че на 08.11.2013 г. е издаден Констативен протокол за извършено разпределение на сумата от 435.14 лв.
Относно нарушение разпоредбите на чл.434 ГПК е прието, че протоколите по този текст удостоверяват само предприети и извършени изпълнителни действия, а не постъпването или изплащането на суми. Прието е, че изплащането на суми се извършва въз основа на платежни нареждания и се отбелязва върху изпълнителния лист при спазване изискванията на чл.456 ГПК, нарушение на който текст не е установено. Прието е, че няма доказателства, че тези плащания не са отбелязани в Дневника за извършените действия, който може да се води и в електронен вид, което замества изготвянето на протоколите по смисъла на чл.434 ГПК. При тези съображения Дисциплинарната комисия е направила решаващия извод, че на ЧСИ В.А. не следва да се налага дисциплинарно наказание.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на решението на дисциплинарната комисия относно дисциплинарното нарушение по т.1.1 от искането на Министъра на правосъдието. От приложените по делото доказателства се установява, че с резолюцията за образуване на изпълнителното дело, постановена от ЧСИ В.А. на 08.11.2012 г. същият е приел за събиране и направените в изпълнителното производство разноски – изплатен адвокатски хонорар от взискателя и платени такси. От приложения договор за правни услуги е видно, че взискателят по изпълнението [фирма] е изплатил сумата 450 лв. адвокатско възнаграждение. Освен това по изпълнителното дело е приложена сметка № [ЕГН]/09.11.2012г., изготвена от ЧСИ по чл.79 ЗЧСИ, от която е видно, че са начислени и събрани от взискателя авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер общо на сумата 111.70 лв., като подробно са описани отделните суми и основанията за начисляването им. С оглед на тези факти съдът преценява, че ЧСИ е постановил акт относно разноските по изпълнителното производство, представляващи разноски на взискателя изплатено адвокатско възнаграждение и заплатени такси. Съгласно трайно установената практика по приложението на чл.79 ГПК произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие в изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски – т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. На обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда – определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/2008 г. на ВКС V г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК. В настоящият случай ЧСИ В.А. се е произнесъл с акт относно разноските, приети за събиране по процесното изпълнително дело – изплатено адвокатско възнаграждение и авансови такси в общ размер на 111.70 лв. Освен това по делото е приложен и протокол за разноски, съставен от ЧСИ от 09.10.2013 г. за дължими суми по т.31 ТТРЗЧСИ и разноски по смисъла на чл.79 ГПК по изпълнителното дело, в който са отразени приети за събиране разноски в това производство общо в размер на сумата 98.25 лв. с ДДС, като са посочени отделните суми и основанията на които се дължат. По искането на длъжника [фирма], формулирано във възражение вх. № 15840/19.12.2012 г. за намаляване на разноските на взискателя, поради прекомерност ЧСИ се е произнесъл с резолюция от 20.12.2012 г. и този акт подлежи на обжалване пред съда. С оглед на изложеното съдът преценява, че ЧСИ В.А. не е извършил дисциплинарното нарушение по т.1.1 от искането.
ВКС не споделя правните изводи на дисциплинарната комисия относно искането на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ В.А. по т.1.2 от искането.
От събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът по изпълнението [фирма] след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 10.12.2012 г. е подал възражение с вх. № 15840/19.12.2012 г. с искане да се намалят разноските по изпълнителното дело относно адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя и в частта за таксата, определена по т.26 от ТТРЗЧСИ. Върху възражението е поставена резолюция на ЧСИ от 20.12.2012 г., според която е прието, че претендираното възнаграждение е в размерите определени с ТМРАВ на Наредба № 1 на ВАС. Този акт/резолюция/ подлежи на обжалване пред окръжния съд. Както се посочи според практиката на ВКС въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата в ГПК в сила от 01.03.2008 г. е в част първа Общи правила. Тази част е приложима за исковия процес във всичките му етапи и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е уредено в чл.79,ал.1 ГПК - раздел втори, глава осма, част първа – Общи правила. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и постановеният акт на съдебния изпълнител по това искане подлежи на обжалване пред окръжния съд. Поради това на основание чл. 7,ал.2 ГПК ЧСИ актът на съдебния изпълнител, постановен по искане на длъжника за намаляване разноските на взискателя, поради прекомерност следва да бъде съобщен на страните, тъй като подлежи на самостоятелно обжалване. В настоящият случай по делото е установено, че постановената резолюция от ЧСИ В.А. от 20.12.2012 г. върху възражение вх. № 15840/19.12.2012 г., с което се е произнесъл по искането на длъжника по изпълнението [фирма] за намаляване разноските по изпълнителното дело и в частта за адвокатско възнаграждение не е съобщена на длъжника. В хода на изпълнителното производство с молба вх. № 09035/04.07.2013 г. и заявление вх. № 10962/12.08.2013 г. длъжникът е поискал ЧСИ да се произнесе по възражението за разноските на взискателя, заявено с възражение вх. № 15840/19.12.2012 г. и за постановеният акт да се съобщи на длъжника. Върху молбата и заявлението ЧСИ е постановил резолюция, че се е произнесъл по искането, формулирано във възражение вх. № 15840/19.12.2012 г. на 20.12.2012 г. и че с резолюцията длъжникът се е запознал. От доказателствата по делото не се установява всяка от резолюциите на ЧСИ, отразени върху молбата на длъжника от 04.07.2012 г. и върху заявлението от 12.08.2012 г. да е съобщена на длъжника.
С оглед на така установените факти съдът намира, че ЧСИ В.А. е извършил нарушение на разпоредбите на чл.7,ал.2 ГПК. Неправилни са изводите в обжалваното решение, че длъжникът е уведомен за резолюцията на ЧСИ А. върху възражение вх. № 15840/19.12.2012 г. Изводът е обоснован с подадената от длъжника жалба по която е постановено определение № 893/21.03.2013 г. по гр.дело № 599/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Посоченото определение е постановено по подадена жалба от длъжника [фирма] против действията на ЧСИ по определяне на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение. Подадената жалба от длъжника е с вх. № 32822/19.12.2012 г. и в определението съдът е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като към момента на подаването й – 19.12.2012 г.не е било направено искане до ЧСИ за редуциране на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение и не е постановен акт на ЧСИ по такова искане, който акт подлежи на обжалване пред съда. Искане за намаляване на разноските на взискателя, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение длъжникът е заявил с възражение вх. № 15840/19.12.2012 г., по което ЧСИ се е произнесъл на 20.12.2012 г. Както вече се отбеляза този акт на ЧСИ подлежи на обжалване пред съда и е следвало да бъде съобщен на длъжника, което ЧСИ не е сторил. Следователно налице е извършено нарушение на чл.7,ал.2 ГПК от ЧСИ.
Настоящият съдебен състав съд споделя правните изводи на дисциплинарната комисия относно искането на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ В.А. относно констатираното нарушение по т.2.1 – нарушение на т.31 от ТТРЗЧСИ. Правилно е прието, че ЧСИ А. не е извършил соченото нарушение – начислен ДДС върху допълнителни разноски. Видно от събраните доказателства по изп.дело № 20128270400625 по описа на ЧСИ В.А. същият е издал сметка по чл.79 ЗЧСИ на 09.11.2012 г. № [ЕГН]/09.11.2012 г. за платени авансови такси от взискателя в общ размер на 111.70 лв. с ДДС, представляващи 24 лв. с ДДС по т.1 от ТТРЗЧСИ, 60 лв. с ДДС по т.2 от същата тарифа, 24 лв. с ДДС по т.5 от ТТРЗЧСИ и 3.70 лв. с ДДС по т.31 ТТРЗЧСИ. Съгласно т.31,б.”к” от ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Тази разпоредбата е въведена съобразно редакцията на т.31 от ТТРЗЧСИ с Д.в. бр.24/12.03.2013 г. и е в сила от 16.03.2013 г. Към момента на изготвяне на сметката от ЧСИ № [ЕГН]/09.11.2012 г. разходите за заплащане на пощенски услуги са извън изчерпателно посочените в т.31 от ТТРЗЧСИ допълнителни разноски на ЧСИ. Към посочения момент за изпращане на призовки, уведомления и книжа по пощата се събира такса по чл.4 от ТТРЗЧСИ, която е 10 лв. В случая в цитираната сметка на ЧСИ е посочена сума в размер на 3.08 лв. с ДДС 3.70 лв. по т.31 от ТТРЗЧСИ пощенски разходи. Макар и неправилно да е приложен текста на т.31 от ТТРЗЧСИ към момента на изготвяне на сметката ЧСИ, като регистрирано по ДДС лице е издал същата, като общо посочената сума по т.31 от ТТРЗЧСИ е реално платената на [фирма] - 3.70 лв. От представените доказателства по делото не е установено повторно начисляване на ДДС от ЧСИ върху сумата по т.31 от ТТРЗЧСИ, така както се твърди в искането на МП.
Съдът преценява за правилни изводите на дисциплинарната комисия относно искането на Министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ В.А. относно дисциплинарното нарушение по т.2.2. Според искането в нарушение на чл.398б,ал.2 и ал.3 ГПК ЧСИ допуснал в издадената сметка № [ЕГН]/09.11.2012 г. да бъде описано действие по т.5 от ТТРЗЧСИ, което не съответства на нормата на текста на чл.398б,ал.2 и ал.3 ГПК, че същото се отнася за чл.517,ал.2 и ал.3 ГПК. Видно от издадената от ЧСИ сметка № [ЕГН]/09.11.2012 г. в същата е посочена такса от 20 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ, събрана за връчване на призовка по изпълнителното дело. Към момента на издаване на сметката от ЧСИ – 09.11.2012 г. е била в сила разпоредбата на т.5 от ТТРЗЧСИ, според която за връчване на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.398б,ал.2 и 3 от ГПК се събира такса 20 лв. Към посочения момент в т.5 от ТТРЗЧСИ са цитирани разпоредбите на чл.398б ГПК/отм./. Текста на т.5 от посочената тарифа е изменен с отразени чл.517,ал.2 и ал.3 ГПК в сила от 01.03.2008 г. с редакцията от Д.в.бр. 24/12.03.2013 г. В сметката, изготвена от ЧСИ е цитиран текста на т.5 от ТТРЗЧСИ, в който текст е посочена разпоредба на ГПК/отм./, като по делото е установено, че е събрана държавна такса 20 лв. за връчване на призовка по изпълнителното дело на длъжника [фирма], а текста на същата т.5-та е изменен в по-късен момент, считано от 16.03.2013 г. с изменението в Д.в.бр.24/12.03.2012 г. Правилно е прието от дисциплинарната комисия, че сметката на ЧСИ от 09.11.2012 г. по т.5 от ТТРЗЧСИ е коректно издадена и не са установени нарушения на разпоредбите на чл.398б,ал.2 и ал.3 ГПК/отм./, съответно на разпоредбите на чл.517,ал.2 и ал.3 от сега действащия ГПК от ЧСИ В.А..
Правилни са изводите на Дисциплинарната комисия относно описаното нарушение в т.2.3 от искането.
Съгласно разпоредбите на чл.455,ал.2 ГПК изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-мо дневен срок от влизане в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл.191,ал.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. Този текст е приложим само в случаите, когато се извършва разпределение на събраните суми по чл.460 ГПК. Според тази разпоредба ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В настоящият случай по образуваното изпълнително дело взискателят е само един, поради което ЧСИ не следва да извършва разпределение на събраните суми.
Установено е по делото, че на 15.12.2012 г. от сметката на длъжника е преведена сума в размер на 435.14 лв. Установено е също, че длъжникът [фирма] на 19.12.2012 г. е подал възражение вх. № 15840/19.12.2012 г., с което е направил искане до ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение от 450 лв., поради прекомерност, която сума е посочена за изплащане във връчената му призовка за доброволно изпълнение, възразил е относно таксата, определена по т.26 от ТТРЗЧСИ и е заявил, че е изплатил на 06.12.2012 г. на взискателя дължимата сума от 100 лв., за което е приложена разписка за пощенски запис от същата дата.
По подадена жалба от длъжника до Пловдивския окръжен съд вх. № 32822/19.12.2012 г. против действията на ЧСИ В.А. за определяне на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение Пловдивския окръжен съд се е произнесъл с определение № 893/21.03.2013 г., по гр. дело № 599/2013 г. влязло в сила на 17.04.2013 г. и получено от ЧСИ на 25.04.2013 г. По същото дело Пловдивският окръжен съд е постановил определение по чл.248 ГПК № 1289/23.04.2013 г., получено от ЧСИ на 31.05.2013 г. Окръжният съд е приел в определение № 893/21.03.2013 г., че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като към момента на подаването й длъжникът не е направил искане до ЧСИ за редуциране на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност и че липсва акт на ЧСИ по такова искане, който може да се обжалва пред съда.
Установено е по делото, че по възражението на длъжника с вх. № 15840/19.12.2012 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, поради прекомерност ЧСИ се е произнесъл с резолюция от 20.12.2012 г., която не е съобщена на длъжника.
При така установените факти съдът намира, че ЧСИ В.А. не е извършил нарушение на разпоредбите на чл.455,ал.2 ГПК. След проведеното производство по подадена жалба от длъжника пред Пловдивския окръжен съд, касаещо разноските, направени от взискателя по изпълнението за изплатено адвокатско възнаграждение на 08.11.2013 г. от ЧСИ е изготвен протокол за разпределение на постъпилата сума от запор на банкови сметки на длъжника [фирма] и е извършеното частично плащане на взискателя с РКО от 11.11.2013 г.
Съдът намира, че дисциплинарната комисия неправилно е приела, че нарушението по т.2.4 от Искането не е извършено от ЧСИ В.А.. Видно от приложените по делото доказателства на 08.11.2013 г. ЧСИ В.А. е съставил констативен протокол в който е удостоверил, че постъпилата сума от запор на банкови сметки на длъжника [фирма] в размер на 435.24 лв. се разпределя както следва – за такса по т.26 –сума в размер на 40.43 лв., за обикновени такси и допълнителни разноски 98.25 лв. и на взискателя 296.46 лв. Приложен е Разходен касов ордер от 11.11.2013 г., от който се установява частично плащане на вземането по изпълнително дело 20128270400625, съгласно посочения протокол за разпределение, като на взискателя е изплатена сумата 296.47 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 455, ал.2 ГПК изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-мо дневен сок от влизане в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл.191,ал.5 ДОПК и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. В случая изплащането не е станало въз основа на платежно нареждане, не е съставен протокол за извършеното плащане, съответно не е извършено отбелязване на частичното погасяване върху изпълнителния лист. Като не е съставил протокол за извършеното плащане ЧСИ е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.434 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира за установено по делото, че ЧСИ В.А. е извършил нарушения на чл.7,ал.2 ГПК и чл.434 ГПК, описани по т.1.2 и т.2.4 от искането. На основание чл.73,ал.4 от Закона за частните съдебни изпълнители решението на Дисциплинарната комисия на К. на Частните съдебни изпълнители следва да се отмени. На частния съдебен изпълнител В.А. следва да се наложи дисциплинарно наказание. Съдът намира, че вида и размера на наложеното наказание следва да се съобрази с тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата при които са извършени, наличието на други наложени дисциплинарни наказания на ЧСИ В.А.. В настоящият случай следва да се съобрази и обстоятелството, че извършените нарушения са само с формален характер. При определяне наказанието съдът съобразява и обстоятелството на ЧСИ В.А. са налагани други дисциплинарни наказания с влезли в сила решения както следва – 1. с решение от 20.11.2008 г. по д.дело № 12/2008 г. на Дисциплинарната комисия, потвърдено с решение № 110/19.02.2010 г. по гр.дело № 320/2009 г. на ВКС, III г.о. - наложено е дисциплинарно наказание глоба 2000 лв., 2. с решение № 445/27.07.2010 г. по гр.дело № 1219/2009 г. на ВКС, IV г.о. е отменено решение от 19.06.2009 г. по д.дело № 3/2009 г. на дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ, като е постановено дисциплинарно наказание на осн.чл.68 ЗЧСИ глоба в размер на 800 лв., 3. с решение от 15.04.2010 г. по гр.дело № 1888/2009 г. на ВКС III г.о. е оставено в сила решение от 28.07.2009 г. постановено по дело № 9/2009 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, с което на основание чл.68 ЗЧСИ на В.А. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000 лв. С оглед на посоченото съдът преценява, че на ЧСИ следва да се наложи дисциплинарно наказание по чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ глоба в размер на сумата 500 лв.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото за настоящото производство в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя решението на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България от 03.04.2014 г. по дисциплинарно дело № 30/2013 г., с което не е наложено наказание на В. А., рег. № 82*, район на действие Окръжен съд [населено място] и вместо това постановява
Налага на частен съдебен изпълнител В. А. А., вписан под № 82* в регистъра на КЧСИ с район на действие П. окръжен съд дисциплинарно наказание глоба в размер на 500 лв. за извършени нарушения в производството по изпълнително дело № 20128270400625.
Осъжда частен съдебен изпълнител В. А. А. с рег. № 82*, район на действие Окръжен съд [населено място] да заплати на Министерство на правосъдието [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|