Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 11.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 88 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И. В., чрез защитника, против решение № 225 от 18.12.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 207/2018 г. В жалбата и допълнението се твърди, че неправилното приложение на закона е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, а така се е стигнало и до налагане на по-дълъг срок на наказанието. Развити са доводите, че по делото не са събрани всички доказателства и не са съобразени всички факти, поради което изводите са необосновани; че съдилищата не са посочили с кои свои действия, определени по време, място и конкретно лице, подсъдимият е целял възбуждане и удовлетворяване на полово желание, пропускайки да мотивират субективния елемент на престъплението по чл. 149 НК; че отсъствието на ясен отговор на това възражение е ограничило правото на защита на подсъдимия; че въззивният съд се е опитал да запълни празнотата в първоинстанционните мотиви с цитиране на части от експертизата, а по отношение на обвинението за престъпление по чл. 159 НК не е взел под внимание, че осемте кадъра са били последвани от множество разговори в учебна среда за поведението на подрастващите в интернет пространството и представляват част от дейността по обучението им; че съдът не е отчел доводите на защитата за явна несправедливост на наказанието и не е съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства личното съдействие на подсъдимия с доброволно предадени веществени доказателства, липсата на настъпили вредни последици, продължителността на процеса и отхвърлените му от прокурора искания в хода на досъдебното производство; че наложената глоба (чл. 159, ал. 4 НК) е твърде завишена и не отчита тежкото му материално състояние, загубата на професия и напредналата възраст. Направено е искане за изменение на решението и намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) на подсъдимия В. поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Акцентира върху явната несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 8 от 16.04.2018г. на Силистренския окръжен съд по н. о. х. д. № 71/2018г. подсъдимият И. И. В. е признат за виновен в това, през периода м. 11. 2014 г. – м. 04.2015 г., в [населено място], да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на повече от две лица, ненавършили 14-годишна възраст, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от осем години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, през периода 30.03.2008 г. – 21.05.2015 г., в [населено място], да е набавил за себе си, чрез техническо средство - камера за видеонаблюдение и да е държал на компютърна система – стационарен компютър, четири видеофайла с порнографско съдържание, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили осемнадесетгодишна възраст, поради което и на основание чл.159, ал. 6 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, през периода 29.04.2015 г. - 30.04.2015 г., в [населено място], да е разпространявал порнографски материали на лица, ненавършили 16 годишна възраст, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 годишна възраст, поради което и на основание чл. 159, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 3 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева. На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по съвкупност - най-тежкото от определените, а именно, осем години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието глоба в размер на две хиляди лева. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, приложил е чл. 59 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 225 от 18.12.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 207/2018 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. От съдържанието на въззивното решение се установява, че делото е било разгледано пред първоинстанционния съд по реда на гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. В рамките на посочената диференцирана процедура подсъдимият, който доброволно признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях, получава по-леко наказание, но се лишава от възможността да оспорва тези факти, както е в конкретния случай. Изложените доводи от жалбоподателя по същината си изразяват несъгласието му с възприетите по делото фактически положения и покриват оплакване за необоснованост. Варненският апелативен съд, следвайки и задължителните указания от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, надлежно е изпълнил процесуалните си задължения да провери преценката на първоинстанционния съд за съответствие между самопризнанието на подсъдимия и събраните в досъдебното производство доказателства, внимателно е обсъдил доказателствения материал по делото и е изложил достатъчно ясни, точни и подробни съображения за своето решение. Отговорил е и на възражението на защитата относно преследвания резултат от страна на дееца. Доводите обаче за явна несправедливост на определеното наказание за извършеното престъпление по чл. 149 НК следва да бъдат възприети. При неговата индивидуализация по чл. 54 НК въззивният съд е подценил относителната тежест на отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства (чистото съдебно минало, инцидентност на случая в живота на подсъдимия, наличието на разстройство в сексуалното влечение, което е изиграло улесняваща роля за извършване на престъплението). При преценката си за конкретната степен на обществена опасност на деянието въззивният съд е интерпретирал отсъствието на сериозни неблагоприятни последици за пострадалите изцяло в негативен аспект за дееца, обяснявайки го с липсата на груба принуда и агресия в поведението. Ето защо Върховният касационен съд намира, че съвкупността от установени и релевантни обстоятелства с влияние в процеса на индивидуализация на наказанието, както и останалите данни за личността (възраст и висока степен на образователно равнище) позволяват заключението, че целите по чл. 36 НК могат ефективно да бъдат постигнати и с по-малък обем наказателна репресия. Срокът на наказанието за извършеното престъпление, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, следва да бъде намалено на девет години лишаване от свобода, като на подсъдимия бъде наложено наказание от шест години лишаване от свобода в съответствие с чл. 58а, ал. 1 НК. Съвкупната санкция - две години лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева отговаря на тежестта на извършеното престъпление по чл. 159, ал. 4 НК, данните за подсъдимия В. и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК, в т.ч. чрез коригиращия ефект на глобата, чийто размер е съобразен с въведените изисквания по чл. 47, ал. 1 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 225 от 18.12.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 207/2018 г., като намалява наказанието лишаване от свобода на подсъдимия И. И. В. за престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1 НК, както и общо, най-тежкото наказание по чл. 23, ал. 1 НК от осем на шест години. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: