3 Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 23.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ М. Ф. при участието на секретаря Ц. Н. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр. дело № 636/2010 година Производството е по чл.307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК. Образувано е по молба от Й. К. Й. от[населено място], Република Г., чрез адв. Н. П.,за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, вх.№2410/16.3.2010 г. Молителят твърди, че не е доволен от решение №905/17.12.2009 г. по гр.д.№4095/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о./бивше V г.о./. Твърди се също така, че преди постановяване на посоченото решение между същите страни е постановено преди него друго влязло в сила решение, което противоречи, като посоченото решение е в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като делото е разгледано при наличието на абсолютна законова преграда – чл.16 от Х. конвенция за международно отвличане на деца. Излага се, че посоченото решение противоречи на чл.297 ГПК и не зачита влязло в сила решение№15/27.01.2006 г. по гр.д.№2435/2005 г. по описа на Софийския апелативен съд, поради което вместо на прекрати настоящото дело ВКС е постановил решението си като не е спазил чл.297 ГПК. По-нататък в изложението си молителят сочи подробно оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя – адв. П., който депозира и писмена защита. Ответницата по молбата за отмяна – С. Н. Й. от[населено място], е депозирала отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК., както и допълнително становище от 10.3.2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становището на процесуалния представител на молителя, изразено в съдебно заседание, писмената му защита, отговора на ответницата по молбата, допълнителното й становище и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е постъпила в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното: Претендираното основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго решение, което му противоречи. Изискването на закона е да са постановени две влезли в сила съдебни решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. В процесния случай визираната хипотеза не е налице. Действително първото изискване на закона е налице. Съществува субективен идентитет между делата, тъй като страните са едни и същи – молителят в настоящото производство – Й. К. Й. и ответницата по молбата – С. Н. Й.. Другият елемент от фактическия състав на чл.303, ал.1, т.4 ГПК обаче не е налице. С постановеното и влязло в сила е решение №905/17.12.2009 г. по гр.д.№4095/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о./бивше V г.о./ е оставено в сила решение №135/27.6.2008 г. по гр.д.№49/2008 г. по описа на Т. окръжен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права над детето М. Й. Й. на майката С. Н. Й., на основание чл.71 СК, като на същото основание упражняването на родителските права над детето Н. Й. Й. е предоставено на бащата Й. К. Й.. Със същото решение е определен режим на свиждане на бащата с детето М. и на майката с детето Н., като всеки от родителите е осъден да заплаща издръжка на детето, което е при другия родител. Представеното пред съда по отмяната решение №15/27.01.2006 г. по гр.д.№2435/2005 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав, е за връщане на детето М. Й., на бащата Й. Й., незаконно отнето и задържано от майката С. Н., на основание чл.3, във връзка с чл.12 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Това решение не е относно предоставяне упражняването на родителските права върху детето М., каквото е решение №905/17.12.2009 г. по гр.д.№4095/2008 г. на ВКС, І г.о./бивше V г.о./. Изложените данни сочат, че предметът на спора по двете дела е различен, т.е. липсва обективен идентитет между двете решения, поради което не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Ето защо молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Й. К. Й. от[населено място], Република Г., подадена чрез адв. Н. П., за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, вх.№2410/16.3.2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: