О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50427
гр. София, 03.11.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1024 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 10544 от 25.10.2020г. по гр.д. № 128/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6125 от 16.08.2019г. по гр.д. № 5985/2013г. на Софийски градски съд, І-17 състав. С последното е отхвърлен предявения от Т. М. И. К., лично и като наследник на починалия в хода на делото ищец К. М. К. срещу П. С. П., З. С. Д., М. П. К., Н. П. В., О. П. В., Л. Т. Р. и Р. Т. Г. иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността на основание давноство владение и предаване владението върху вилна сграда с идентификатор ****, застроена на 160 кв.м. и едноетажна сграда - гараж, с идентификатор **** с площ 40 кв.м., находящи се в поземлен имот в [населено място], район В., кв. Б.-К., [улица].
Касационната жалба е подадена от ищцата Т. М. И. К.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са девет правни въпроса.
Ответниците по касационната жалба П. С. П., З. С. Д., М. П. К., Н. П. В., О. П. В., Л. Т. Р. и Р. Т. Г. оспорват предпоставките за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск за вилна сграда и гараж в кв. Б. - К. Искът е предявен от К. М. К. и Т. М. И. К. - съпрузи, чийто брак е сключен през 2002г., като в хода на делото ищецът К. К. е починал и е заместен от съпругата си и негов наследник Т. К.. Поддържа се, че правото на собственост е придобито на основание давностно владение с начален момент месец декември 1992г. когато е започнало строителството на вилната сграда.
По отношение на поземления имот е безспорно, че ищецът К. К. е закупил с нотариален акт от 07.08.1992г. дворното масто парцел * А, в кв.10 по плана на кв. Б.-К., на 14.10. същата година е издадено разрешение за строеж на двуетажна вилна сграда, а на 18.10. е издадена виза за проектиране. В края на 1992г. от страна на настоящите ответници, които са реституирани собственици на земеделската земя, е предявен иск по чл.108 ЗС против К. К. относно дворното място; исковата молба е вписана на 22.02.1993г. Производството по този иск е приключило с влязло в сила решение на 14.07.2011г. за уважаването му. След влизане в сила на това решение на 14.12.2011г. ищецът К. К. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на сградата и на земята.При предприето принудително изпълнение на решението по ревандикационния иск на 30.10.2012г. е съставен протокол за въвод в дворното място; на 19.12.2012г. е осъществен въвод в сградата, претендирана от ищците по този иск като приращение; длъжникът или негов представител не е присъствал на въвода; в протокола е отразено, че сградата е намерена незаключена и достъпна, във видимо изоставено състояние, неподдържана.
По отношение строителството на вилната сграда писмените доказателства установяват, че през 1993г. строежът е бил спрян поради отклонения от проекта, а през април 1996г. е издаден акт за узаконяване. Същата година сградата е включена в електроразпределителната мрежа и до 2003г. сметките са плащани от ищеца. Приетата техническа експертиза описва сградата като такава в лошо състояние, без ток, вода и отвеждане на отпадните води; според вещото лице сградата е недопустим строеж и не е подлежала на узаконяване. Втора техническа експертиза, приета пред въззивния съд, констатира, че за сградата няма съставен протокол за даване на строителна линия и ниво, а със заповед от 21.07.1993г. строителството е било спряно. Според вещото лице сградата е била изпълнена в „груб строеж” към 03.10.1995г. когато е съставен констативен акт от общината; за дата на завършване на грубия строеж може да се приеме и месец март 1995г., която дата е отразена на архитектурния проект - заснемане преди узаконяването.
Събрани са и свидетелски показания на множество свидетели, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Изнесените от тях данни за момента на завършване на сградата в груб строеж и за ползването й от ищците са твърде противоречиви.
При разрешаване на спора въззивният съд на първо място е приел, че придобивна давност може да тече от 25.07.2001г. когато е влязло в сила реституционното решение за възстановяване на собствеността в полза на ответниците - чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, като посоченото правило се прилага както за терена, така и за сградата, построена след 1992г. По-нататък, обсъждайки свидетелските показания, съдът е счел, че последните данни за ползване на къщата от К. са в периода 2000-2004г., а след 2004г. няма достоверни данни сградата да е фактически ползвана и обитавана от К. и съпругата му, с която е сключил брак в края на 2002г. Напротив, налични са показания, че сградата е била изоставена, рушаща се, със свободен достъп - св. И. и С., които са съседи и показанията им следва да се кредитират. Не такива са показанията на св. Л., който няма лични впечатления, а знаел от ищеца, че плаща на лице да охранява имота от 1999г. При тези данни съдът е приел, че не се доказва след 2004г. до завеждане на делото ищците да са упражнявали каквато и да е фактическа власт върху спорната сграда. Поради това десетгодишен срок на давностно владение не е изтекъл. Съдът е допълнил, че в процеса по ревандикация е прието, че К. К. владее земята и е бил осъден да я предаде, но по отношение на сградата фактическа власт не е изследвана; дори да се приеме, че е държал сградата заедно със земята, то към 2004г. владението е било прекъснато и след това не е подновено.
По-нататък съдът е изложил евентуални съображения, валидни ако се приеме, че давностният срок за сградата би могъл да тече от възникването на вещта, т.е. от грубия строеж на сградата. Счел е за неправдоподобни свидетелските показания, че сградата е била завършена още до края на 1992г. при положение, че имотът е придобит през месец август, а първичните строителни книжа са от месец октомври същата година. Приел е, че грубият строеж е бил завършен през месец март 1995г. както сочи приетата експертиза и показанията на незаинтересованите свители В. и Банкова. При упражнявано владение от март 1995г. към момента на прекъсване на фактическата власт през 2004г. не е изтекъл необходимия десетгодишен срок.
На последно място съдът е изложил аргументи, че давност не би могла да тече от началото на строежа на сградата, каквато е тезата на ищците. По време на строителството, преди да възникване на вещта, на общо основание е приложимо правилото на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, а след като давност не може да тече за земята, то не е могло да се придобива по давност и правото на строеж върху нея. Освен това, с предявяването на иска по чл. 108 ЗС от ответниците през декември 1992г. давността е прекъсната. Реституираните собственици не са можели да се защитават по друг начин към този момент.
По тези съображения искът е отхвърлен.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Първият правен въпрос е за задължението на съда да се произнесе по всички възражения на страните и да обсъди всички събрани доказателства. Визира се необсъждане писмени доказателства - извършена през януари 2012г. по възлагане на първоначалния ищец пазарна оценка на имота, както и на двата протокола за въвод. Вярно е, че съдът изрично не е обсъдил тази пазарна оценка, но това писмено доказателство, макар и прието в с.з. на 23.02.2018г., не се намира по делото. Отделно, възлагането да се направи оценка на имот не може да бъде отнесено като действие, доказващо упражнявана фактическа власт върху този имот, поради което доказателството не би било относимо към спорните обстоятелства. Двата протокола за въвод са обсъдени от съда; видно е, че на първата дата 30.10.2012г. е извършен въвод в поземления имот, като едва тогава е заявено искане от пълномощника на взискателите да бъдат въведени и в сградата, която е приращение. За въвод в сградата е насрочена друга дата - 19.12.2012г. когато тя е намерена незаключена и изоставена, без следи от скорошно ползване. При тези констатации не може да се приеме отклонение на въззивния съд от посочената от касаторите практика на Върховния касационен съд, изискваща съдът да се произнесе по наведените възражения и да обсъди събраните, относими към спора доказателства.
На второ място касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса за прекъсването на придобивната давност и понятието за непрекъснато владение. Приложената практика разглежда хипотези на прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б.” ЗЗД. В случая въззивният съд е приел, че към 2004г. фактическата власт е преустановена и не е възстановена преди изтичане на шест месеца, което е самостоятелно основание за прекъсване на придобивната давност по чл. 81 ЗС, извън общите хипотези на чл.116 ЗЗД. Поради това липсва основание за достъп до касационен контрол поради противоречие с практиката по чл. 116, б.”б” ЗЗД.
Третият правен въпрос е по приложението на презумпцията на чл.83 ЗС и необходимостта владелецът да доказва непрекъснатост на владението. Въпросът произтича от поддържаната от касатора теза, че след като е извършен въвод в сградата на 19.12.2012г., то до този момент тя е била в негово владение и едва тогава владението е преустановено. Въззивният съд я е отрекъл, като ясно е посочил, че приема фактическата власт за прекъсната през 2004г. и не намира никакви данни за възобновяването й по-късно. При тези обстоятелства и предвид отразеното в самия протокол, извършеният въвод на 19.12.2012г. не съставлява доказателство за упражнявана фактическа власт от ищците към този момент. Поради това презумпцията на чл. 83 ЗС не може да намери приложение за периода след 2004г. до 2012г., съответно липсва основание за допускнае на касационен контрол по въпроса.
Четвъртият правен въпрос е по прилагането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ - дали следва ли да се зачетат владелчески действия, извършени преди възстановяване на собствеността. Въззивният съд не е дал отговор на този въпрос и той не е обуславящ за крайните му изводи.
На пето място се поставя въпроса дали воденият процес относно земята препятства придобиването по давност на постройката. Сочи се съдебна практика, според която с предявяване на иск по чл. 108 ЗС относно дворното място не се прекъсва на основание чл. 116, б.”б” ЗЗД придобивната давност относно постройката. Въззивният съд не е приел нещо различно. Изложените съображения за прекъсване на давността със завеждане на иска касаят евентуалните доводи за придобиване по давност на правото на строеж. Поради това и този въпрос не запълва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Следващият въпрос е дали може да бъде предмет на придобивна давност ограниченото вещно право на строеж, който касаторът счита, че е разрешен в отклонение от съдебната практика, а и е от значение за развитието на правото и правилното приложение на закона. Софийски апелативен съд не е отрекъл принципната възможност да се придобива по давност право на строеж, поради което не може да се приеме, че се е отклонил от приложената практика на ВКС. А и както бе посочено мотивите, касаещи правото на строеж, не са решаващи за изхода на производството.
Седмият въпрос е за задължението на съда да зачете позоваването на давността след изтичането й чрез предявяване на собственически иск при преценка основателността на твърдението за възникването на правото на собственост. Въпросът не е свързан с решаващите мотиви на съда. Той е обоснован с тезата на касатора, че ищците са били във владение на сградата до момента на въвода във владение през 2012г., която както бе изяснено, е отречена от съда. Иначе, безспорно е, че позоваването на изтекла придобивна давност може да се извърши с предявяване на собственически иск, какъвто е настоящия.
Осмият правен въпрос е по приложението на чл. 92 ЗС - може ли придобилият право на собственост върху земята да претендира по приращение собствеността и върху сградата, макар и тя да е изключена от реституцията по ЗСПЗЗ. Въпросът не е разрешен в обжалваният акт. Доколкото е сезиран с ревандикационен иск съдът е разсъждавал за правото на собственост на ищците - дали е осъществен претендираният от тях придобивен способ давностно владение и е отхвърлил иска, приемайки че такова не е доказано. Вярно е, че като косвен резултат ответниците се явяват собственици на сградата по приращение, но произнасяне на съда по формулирания въпрос липсва.
Последният правен въпрос (девети), който касаторът счита, че е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, е дали ищците са добросъвестни или недобросъвестни владелци на правото на строеж и на сградата, щом като към момента на започване на строежа са добросъвестни владелци на дворното място. Този въпрос също няма отговор в обжалвания акт, а и не би променил разрешаването на спора. При приетото, че давностно владение е започнало през 2001г. и е преустановено през 2004г., е видно, че и петгодишен срок по чл.79, ал.2 ЗС не е изтекъл. В случая е ясно, че сградата е построена по време на висящността на спора за собственост на дворното място, при което добросъвестност на ищците спрямо владението на сградата не би могла да бъде обоснована.
На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10544 от 25.10.2020г. по гр.д. № 128/2020г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Т. М. И. К..
ОСЪЖДА Т. М. И. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на П. С. П., З. С. Д., М. П. К., Н. П. В., О. П. В., Л. Т. Р. и Р. Т. Г. сумата 1200 /хиляда и двеста лева / разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |