2 Р Е Ш Е Н И Е № 652 гр. София, 09.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА - ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 48 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307 ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Л. И. К. и С. Д. Ж. – двамата от[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 7 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 2628 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. В молбата се сочи, че от датата на завеждането на делото до датата на постановяването на решението на посочения адрес не е получавана от молителите нито една призовка и те не са били призовани за делото; на 9 юни 2009 г. молителите получили решение, изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение, връчени от частен съдебен изпълнител; на 8 юли 2009 г. молителите получили копие от гражданската им жалба, на която ръкописно било написано препращане към ръководителя на служба “ВПСК”, а през м. септември прочели докладни от ръководителя служба “ВПСК” и обяснения на призовкари; молителят К. е домоуправител на посочения адрес и винаги е на разположение; призовкарите не са поискали съдействие на районния инспектор на полицията за принудително явяване по делото. Посоченото в молбата, макар не изрично записано, е наличието на основание по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК. Ответницата Р. Николова Л.[населено място] не дава отговор по смисъла на чл. 306 ал. 2 ГПК. В съдебно заседание процесуалният й представител адв. Г. Г. сочи доводи за неоснователност на жалбата, тъй като за всички заседания пред районния съд молителите били редовно призовавани. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на молителите за осъществен деликт, като предвид травматичните увреждания на ищцата, тяхната интензивност и продължителност, справедливото обезщетение е в размер на претендираната сума от 1000 лева. Относимите обстоятелства са следните: За първото насрочено съдебно заседание от 28 март 2008 г. призовките за молителите били върнати с отбелязване, че адресът е посетен на няколко дати, но лицата не били намерени на посочения адрес, а съседите не желаели да приемат призовките. За второто по ред насрочено съдебно заседание от 3 октомври 2008 г. призовките за молителите били върнати с отбелязване “връчени при отказ на родственик на лицето” и положен подпис, трите имена и адрес на свидетел (л. 17 и 18 от гр.д. № 2628/2008 г.). Съдът приел, че молителите са редовно призовани при условията на чл. 47 ал. 1 ГПК (отм.). Обявленията за постановеното решение били върнати с отбелязване, че адресът е посетен на няколко дати, но лицето не е намерено на посочения адрес, а съседите не желаят да получат и не дават никаква информация кога се прибира лицето. Молбата за отмяна е основателна. Според правилото на чл. 303 ал. 1 т. 5 пр. първо ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение в случай, че тя, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото. Приложим за разглеждания случай, предвид датата на подаване на исковата молба, е процесуалния ред на ГПК от 1952 г. В чл. 47 ал. 1 законът предвижда, че когато призованото лице или домашните му откажат да приемат призовката, връчителят прави бележка за това в разписката, а отказът да се приеме призовката се удостоверява с подписа на поне един свидетел и се отразяват три имена и адрес на свидетеля. При кумулативното наличие на горните условия съдът може да счете, че лицето следва да се смята призовано. Районният съд е нарушил казаното правило като е приел, че подписът и отразените имена на един свидетел за отказ да бъде приета призовката, са достатъчни да се счете, че ответниците по иска са редовно призовани за съдебното заседание на 3 октомври 2008 г., като тази неправилна преценка е станала основа за следващите съдебни заседания да приложи неоснователно и правилото на чл. 41 ал. 6 ГПК (отм.) – счел е, че страните следва сами да следят за развитието на производството, без да е необходимо да се призовават наново. Съдът не е взел предвид, че законът изисква отказът да се приеме призовката да бъде сторен или от самия призован или от пълнолетно лице от кръга на домашните му. Записът върху призовката “връчена при отказ на родственик на лицето” не посреща изискването на закона отказът да бъде сторен от някой от домашните на призования, тъй като не е ясно дали “родственикът” без отразено име е от този кръг. При тези данни следва да се приеме, че молителите действително са били лишени от възможност да участват в делото – не са били редовно призовани вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, което налага отмяната на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на спора. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение без номер от 7 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 2628 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в[населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: