Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 381 С., 3.01. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Ю. ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1514 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Н. Б. и В. Б. Б., и двамата от [населено място], Пловдивска област, чрез пълномощника им адв. Х. Д. от АК-Х., против въззивно решение № 1031 от 07.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1311 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 14 от 05.03.2010 г., постановено по гр.д. № 260/2009 г. на Първомайския районен съд, е отхвърлен предявеният от А. Н. Б. и В. Б. Б. срещу А. С. С. от [населено място], Пловдивска област, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето, във връзка с чл. 57, ал. 2 предложение първо ЗЗД, за заплащане на сумата от 1100 лв., представляваща стойността на лек автомобил ВАЗ 2105 с рег. [рег.номер на МПС] , рама № Х. и двигател № [ЕГН]. Жалбоподателите навеждат доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба, А. С. С., чрез пълномощника му адв. И. Д. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. С определение № 759 от 16.06.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос за правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора. В тази връзка касаторите твърдят, че въззивният съд неправилно е квалифицирал спорното право и поради тази причина е приел иска за неоснователен. В мотивите си въззивният съд от една страна е приел, че с оглед обстоятелствената част на исковата молба правоотношенията между страните са се развили на основата на упълномощителна сделка между тях относно процесния лек автомобил, т.е. между страните е сключен договор за мандат и се касае за договорни отношения, а от друга страна не ги е разгледал, а е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и е отхвърлил иска. Поставеният въпрос се отнася до задължението на съда да постави точна правна квалификация на спорното право, като в конкретния случай с оглед заявеното в обстоятелствената част на исковата молба се касае до неизпълнение на договорни задължения предвид сключения между страните договор за мандат относно процесния автомобил, които изключват приложното поле на института за неоснователното обогатяване, в която връзка е и посочената задължителна съдебна практика – постановление № 1/1979 г. на П. по някои въпроси на неоснователното обогатяване. Т.е. отговорът на поставения правен въпрос е, че институтът на неоснователното обогатяване намира приложение в случаите, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. В тази връзка е постановена и задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 246 от 27.05.2011 г. по гр.д. № 1265/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 451 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 844/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като ищците не са доказали наличието на отпаднало правно основание, за да им се дължи връщане на даденото. Съдът е приел, че искът се основава на твърдения за валидна упълномощителна сделка между страните, чието действие впоследствие е било прекратено, а специалната хипотеза на неоснователното обогатяване – връщане на полученото на отпаднало основание е налице, когато основанието, породило облигационната връзка отпадне, като отпадането винаги е с обратна сила. Т.е. в случая това основание би се реализирало, ако ищците наведат и докажат факти за недействителност на упълномощителната сделка, тъй като това е основанието, на което процесния автомобил е бил предаден, каквото в случая те не са сторили. В. решение е неправилно. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск се основава на твърдения за валидна упълномощителна сделка между страните относно процесния лек автомобил, чието действие впоследствие е било прекратено и вместо да изпълни задължението си да постави точна правна квалификация на спорното право, като в конкретния случай с оглед заявеното в обстоятелствената част на исковата молба се касае до неизпълнение на договорни задължения предвид сключения между страните договор за мандат относно процесния автомобил, които изключват приложното поле на института за неоснователното обогатяване, той неправилно и квалифицирал същото по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който иск предвид дадения отговор на поставения въпрос се явява субсидиарен и би намерил приложение само в случаите, при които страните не могат да реализират правата си по друг ред. В случая се касае до неизпълнение на договорни задължения предвид сключения между страните договор за мандат относно процесния автомобил и съдът е следвало именно на тази плоскост да се произнесе като постави правилната квалификация на спорното право. Ако прецени, че в случая е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената й част и петитум, като съд по съществото на спора и в съответствие с разрешенията дадени в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, същият следва да я остави без движение с указания ищците да ги отстранят и ако бъде отстранен недостатъкът на исковата молба, тя се счита редовно подадена с обратна сила, като вече по редовната искова молба съдът следва да определи квалификацията на спорното право. При така дадения отговор на поставения въпрос, обусловил допустимост на касационното обжалване, настоящият състав намира, че в конкретния случай въззивният съд като съд по съществото на спора, сам е следвало да даде правилната квалификация на спорното право и да реши спора по същество. Изводът за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД при неправилна квалификация на спорното право, е основание за отмяна на въззивното решение, тъй като направените фактически и правни изводи на въззивния съд не кореспондират с действителните правоотношения между страните. С оглед на изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни указанията за извършване на следващите се процесуални действия, описани по-горе. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1031 от 07.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1311 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :