2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 259/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр.София, 06 август 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 259/2013 година Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него, образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Т. С. К. срещу въззивната (нова) осъдителна присъда на Софийския градски съд, издадена след отмяна на оправдателната първоинстанционна присъда на Софийския районен съд. И двете присъди (оправдателната и осъдителната), са по обвинението за кражбата на хранителни продукти за 1453 стари (преди 1999 год., сега – 1,45) лева, извършена на 17-18.ІV.1991 год. от училищен стол – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка със 195, ал.1, т.3, 4 и 5 и 194, ал.1 НК (още защото кражбата е била извършена с взлом, с техническо средство, след предварителен сговор с други трима – А.Я., Г.С. и Ж.И., спрямо които делото е било прекратено, и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” НК). Според СРС кражбата е малозначителна по смисъла на чл.9, ал.2 НК (с „явно незначителна” обществена опасност, която прави деянието непрестъпно).СГС е отрекъл това по протест от прокурора, изготвил обвинителния акт, потвърдил обвинението и наказал К. с минималното по закон за извършеното престъпление – 3 месеца лишаване от свобода, станало възможно и поради проведеното в първата съдебна инстанция съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК, съответно на чл.58а, ал.4, във вр. с 55 НК (по едната- по-благоприятната – от двете алтернативни възможности за намаляване на наложеното наказание). СГС освен това кумулирал (групирал) наложеното от него, с наказанието 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено по предишно дело на СРС от 2012 год., а от общото наказание в по-високия размер от двете приспаднал (чл.25 във вр. с 23 НК) 3-те месеца лишаване от свобода, които по този начин се оказали и вече изтърпяни още през 2007 год. Касационната жалба, подадена преди да бъдат изготвени мотивите към въззивната присъда, съдържа позоваване на всички основания за нейното отменяне или изменяне по чл.348 НПК, а също така искания за три от възможните решения на ВКС по делото: отново оправдаване на подсъдимия – ново разглеждане на делото в предходната инстанция – смекчаване на положението му в тази инстанция. В допълнението към жалбата тя се подкрепя, като са изложени съображения в тази насока. Същата позиция е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за отхвърляне на жалбата. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Тя не нарушава нито материалния, нито процесуалния закон, а за явна несправедливост на наложеното наказание въобще не може да се говори – при правна квалификация на извършеното по чл.196, ал.1, т.2 НК, за която е предвидена минимална санкция 3 години лишаване от свобода, наказанието 3 месеца лишаване от свобода е възможно най-лекото (чл.55, ал.1, т.1, във вр. с чл.39, ал.1 НК); тъкмо затова не могат да имат приписаното им значение и всички доводи с отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност, които са свързани с процесуалното поведение на подсъдимия-признание, разкаяние, както и с прекомерната продължителност – повече от 22 години, на конкретния наказателен процес. (Трябва обаче да се признае,че последният довод е използван в жалбата все пак според правилното му предназначение – отменяйки оправдателната присъда, САС основателно е отрекъл да има връзка между „разумния срок” по смисъла на чл.22 НПК и наличието или степента на обществената опасност, които се преценяват единствено към момента на извършване на престъплението и не могат да отпаднат поради изтеклото време след този момент.) При това положение правната квалификация по чл.196 НК е, разбира се, първото, което жалбоподателят оспорва, но го прави по един, изцяло неприемлив за ВКС начин. Неприемливо е преди всичко да се черпят доводи от съдебната практика на ВКС, цитирана в подкрепа на жалбата. Когато например е използван цитат от р.88/09-ІІ, от него изобщо не личи, че предложеният от ВКС в решението общ критерий за преценка на степента на обществена опасност е отнесен всъщност към „маловажния” (чл.93, т.9 НК), а не към „малозначителния”(чл.9, ал.2 НК) случай. Оспорената присъда с нищо не противоречи и на р.227/10-І – тъкмо защото СГС не е преувеличил значението на равностойността на откраднатото, той не само не е пропуснал неговото предназначение, но изрично е акцентирал върху него (макар акцентът да не е предпочитаният от жалбоподателя: хранителни стоки в размер на „цели пити кашкавал, яйца в брой на трицифрено число, краве масло в кг, съизмерими в двуцифрено число”-мотиви с.7, вместо хранителни стоки от жизнено важно значение). Не е пример за противоречие с практиката на ВКС и р.79/10-ІІ, което ясно разграничава двете хипотези на малозначителност по чл.9, ал.2 НК и не оставя никакво съмнение, че извършената от подсъдимия кражба също няма нищо общо с деянията, обществената опасност на които е явно незначителна, а още по-малко с онези деяния, които са напълно лишени от обществена опасност. Що се отнася до цитираното от р.114/11-І значение за приложението на чл.9, ал.2 НК на обществената опасност на дееца, това и сегашното решение на ВКС щяха да съвпадат в отменителните си диспозитиви, ако и САС в случая беше подценил доказателствата в тази насока за подсъдимия (предишно осъждане пак за кражба, наказано с 2 г. и 6 м.л.св., и сегашната кражба, по-малко от 4 години след изтърпяването на последното наказание; водеща роля между четиримата участници в сегашната кражба от училищния стол). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна(нова) присъда на Софийския градски съд, постановена на 5 декември 2012 год. по внохд № 4922/2012 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ