Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр.София , 04 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 831/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл.346 т.4 от НПК. Постъпила е жалба, подадена от М. А. А., срещу определение №218 от 23.08.2022 г., постановено по внохд 214/2022 г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е било прекратено производството по посоченото въззивно дело. В жалбата се твърди, че молбата, която третира въпроса за оттегляне на въззивната жалба, не е написана от подсъдимия, както и че същият желае да бъде проверена първоинстанционната присъда по реда на въззивното производство. В съдебното заседание пред ВКС, служебно назначеният защитник на подсъдимия М. А., счита, че постановеното определение от Апелативен съд- Велико Търново за прекратяване на съдебното производство, е законосъобразно, тъй като подсъдимият е депозирал саморъчно изготвена молба за оттегляне на въззивната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия А.. Счита постановеното определение на въззивната инстанция за законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено. Върховният касационен съд след като разгледа доводите, посочени в сезиращия документ и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда №12 от 17.08.2021 г., постановена по нохд №336/2021 г. на Великотърновски окръжен съд, подсъдимият М. А. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и пр.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е било наложено наказание шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Срещу така постановената присъда на 31.08.2021 г. е била подадена въззивна жалба от подсъдимия М. А., в която е изразено недоволство от размера на наложеното му наказание, като се иска неговото намаляване. В срока за администриране на въззивната жалба, на 29.12.2021 г. в първоинстанционния съд е постъпила молба от М. А. А., в която е посочено, че се отказва от жалбата си до апелативния съд и моли присъдата, постановена спрямо него, да бъде приведена в изпълнение. С определение №218 от 23.08.2022 г., постановено по внохд №214/2022 г., Великотърновски апелативен съд е прекратил производството по въззивното дело, поради оттегляне на подадената въззивна жалба от подсъдимия М. А. А. против присъда №12/21 г. по нохд №336/2021 г. на ОС- Велико Търново. Настоящата касационна жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимиран субект, подадена е в законоустановения петнадесет дневен срок и е насочена срещу определение на апелативен съд, постановено за пръв път във въззивното производство, с което се прегражда пътя на наказателното производство. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Независимо, че молбата, с която подсъдимият М. А. се отказва от въззивно разглеждане на делото, изхожда и е подписана от негово име, то липсва каквато и да е сигурност, че съдържанието й е написано от подсъдимия, а положения подпис действително е негов. Това е така, тъй като от една страна подсъдимият е без образование, което е видно, както от материалите от досъдебното производство /протокол за разпит на обвиняем –л.20 /, така и от тези от съдебната фаза на процеса /протокол от с.з.,проведено на 17.08.2021 г./. От друга страна в подадената жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, подсъдимият категорично е заявил, че молбата, депозирана пред първостепенния съд, в която е отразен отказ от въззивната жалба, не изхожда от него, а е написана от друго лице без негово знание и не отразява действителната му воля. Наред с това, по въззивното дело е налице и втора молба, изходяща от М. А. от дата 11.07.2022 г. /следваща датата на молбата за оттегляне на въззивната жалба- 30.12.2021 г./, в която едновременно с демонстрирано желание да бъде преместен в друго пенитенциарно заведение, отново се оспорва правилността на първоинстанционната присъда, като се твърди, че подсъдимият не е автор на деянието, иска се събиране на доказателства и се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. В този процесуален документ няма и намек за оттегляне на въззивната жалба, което отново поставя под съмнение авторството на молбата от 29.12.2022 г. При всички тези данни, въззивната инстанция е следвало да провери дали отказа от въззивно обжалване действително принадлежи на подсъдимия, нещо което той не е сторил. В производството пред ВКС не могат да се събират доказателства и в тази връзка е невъзможно да се провери чрез експертно заключение дали подписа в коментираната молба за оттегляне на въззивната жалба е положен от М. А., както и дали текста е написан от него. Освен това, дори този подпис да се окаже негов, доколкото подсъдимият е без образование и не са налице сигурни данни, че същият може да чете и пише, отново е налице съмнение, че той е бил информиран правилно за текста, който евентуално е подписал. В тази връзка, следва да се има предвид и постъпилата пред ВКС на 13.12.2022 г. жалба /втора по ред/ със съдържание почти идентично като иницииращата настоящото касационно производство, от която е видно, че тя е изготвена от друго лице от името на А./обстоятелство, изрично вписано в документа/. При това положение, ВКС намира, че с оглед конкретиката на случая, следва да се уважи касационната жалба на подсъдимия, поради липсата на сигурност дали изготвената молба за оттегляне на въззивната жалба в действителност изхожда от М. А.. Всяко съмнение следва да бъде тълкувано в полза на подсъдимия, а и възможността за въззивно обжалване на първоинстанционната присъда в най-пълна степен би гарантирала упражняването на процесуалните му права. По изложените съображения, ВКС счита, че следва да отмени атакуваното съдебно определение, постановено от Великотърновски апелативен съд. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА определение №218 от 23.08.2022 г., постановено по внохд №214/2022 г. по описа на АС- Велико Търново. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд, друг съдебен състав, за разглеждане на въззивната жалба. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/