6 Р Е Ш Е Н И Е № 57 25.05.2021г.. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2366 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е почл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба на А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я., представлявани от адв. А. И., за отмяна на решение № 1273 от 22.05.2018г. по гр.д. № 3434/2017г. на САС, ГО, 12 състав. Молителите твърдят, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като постановеното решение е произнесено, без да е изяснена фактическата обстановка поради невъзможността да се посочат и съберат доказателствените средства, за чието съществуването молителите не са знаели, без това незнание да се дължи на липса на нормално дължима грижа от тях. Представят удостоверение за постоянен адрес, от което се установява, че майката на ищците е била регистрирана на територията на Република България, [община], като твърдят, че ако това доказателство е било представено, решаващият съдебен състав би достигнал до други фактически и правни изводи, което би довело до друг резултат по исковете им. При условията на евентуалност твърдят, че е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Твърдят, че с влязло в сила решение № 511 от 27.02.2020г. по в.гр.д. № 3366/2019г. на САС, 14 състав и решение № 1131 от 05.06.2020г. по в.гр.д. № 455/19г. на САС, 7 състав е дадено друго разрешение на правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], е подал писмен отговор със становище, че молбата е неоснователна. Твърди, че още през 2016г. по делото са били налице данни за постоянния адрес на загиналата М. Д. и че позоваването на данни за постоянния адрес на същата представлява оплакване по правилността на влязлото в сила решение. По отношение на твърдението за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК сочи, че липсва идентичност между страните и тъждество относно предмета на постановените влезли в сила решения, на които се позовават молителите. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК, и е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решение № 1273 от 22.05.2018г. по гр.д. № 3434/2017г. на САС, чиято отмяна се иска, е потвърдено решение № 3265 от 12.05.2017г. по гр.д. № 6228/2015г. на СГС, ГО, I-14 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от молителите А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” искове за размера над 11 734,98 лева до 130 000 лева /всеки от исковете/. В решението си въззивният съд е приел за безспорни пред него следните факти: на настъпването на застрахователното събитие на територията на Република Гърция, механизмът на увреждането, качеството на ищците на увредени лица по смисъла на чл.265, ал.2 КЗ /отм./, наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника като компенсационен орган, както и по определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението на всеки ищец от 110 000 лева. Взел е предвид, че предмет на делото са неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие настъпила на 18.08.2014г. при ПТП в Република Гърция смърт на майката на ищците, които са български граждани с постоянно местожителство в РБългария. Съобразил е даденото с Решение на СЕС по дело С-350/14 тълкуване на разпоредбата на чл.4, пар.1 от Регламент (ЕО) № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. и е приел, че приложимото материално право в случая е материалното право на Република Гърция, където е настъпила пряката вреда от осъществения деликт, а именно – смъртта на майката на ищците. С оглед на това е достигнал до извод, че предвиденият лимит на отговорността в разпоредбата на чл.19, пар.2 от Закон № 489/1976г., част от правото на Република Гърция, е приложим и следва да бъде съобразен от българския съд при ангажиране на отговорността на ответника, който следва да отговаря в качеството на компенсационен орган при условията на приложимото право на Република Гърция. С решение № 511 от 27.02.2020г. по в.гр.д. № 3366/19г. на САС, 14 състав, на което се позовават молителите за обосноваване на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е потвърдено решение от 28.02.2019г. по гр.д. № 6229/2015г. на СГС, ГО, 4 състав, с което Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е осъдено да заплати на Д. Я. Я. на основание чл.284, ал.3, т.2 КЗ /отм./ сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 18.08.2014г. около 14,30 часа в Гърция. В решението си въззивният съд е приел за приложимо материалното право на Република Гърция, но е споделил извода на първоинстанционния съд, че предвиденото в приложимото право ограничение на отговорността на компенсационния орган до размер на 6000 евро не следва да се прилага поради противоречието му с повелителни норми на европейското общностно право, позовавайки се на чл.26 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, в който е предвидено, че съдът има правомощието да откаже прилагането на разпоредба на правото на държава, определено като приложимо съгласно този регламент, ако резултатите от това приложение са явно несъвместими с обществения ред на сезирания съд. С решение № 1131 от 05.06.2020г. по в.гр.д. № 4555/19г. на САС, 7 състав, на което също се позовават молителите за обосноваване на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, след отмяна на решение № 5067 от 05.07.2019г. по гр.д. № 4084/2017г. на СГС, I ГО, 17 състав в отхвърлителната му част Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е осъдено да заплати на Д. Я. Я. сумата за разликата над 78 233,20 лева до 80 000 лева и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лева до 120 000 лева и е уважен за разликата над 5 867,49 лева до 78 233,20 лева. Въззивният съд е приел, че приложимо към казуса е правото на Република Гърция, където е настъпила пряката вреда – смъртта на М. Д., майка на ищцата, причинена при ПТП на 18.08.2014г. Приел е още, че предвиденото ограничение от 6000 евро не следва да се прилага, тъй като противоречи на повелителните норми на общностното право – чл. 26 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година. С молбата за отмяна е представено удостоверение за постоянен адрес изх. № 011 от 28.07.2020г., издадено от [населено място], [община], Област Стара З., според което М. Г. Д. е заявила постоянен адрес в [населено място] на 22.08.2005г. По основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК: Това основание за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Следователно отмяната на това основание се допуска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение или пък на небрежност на страната. В настоящия случай молителите представят удостоверение за постоянен адрес на пострадалата при ПТП М. Г. Д. – тяхна майка, и твърдят, че не са знаели за съществуването на това доказателство, без незнанието или непредставянето му да се дължи на нормално дължимата от тях грижа. Настоящият състав констатира, че в първоинстанционното производство е било представено извлечение от НБД Население, в което са посочени съдържащите се пълни данни относно М. Г. Д., в това число нейният постоянен адрес, считано от 22.08.2005г. – [населено място], [община], [улица]. Следователно обстоятелството, за установяване на което е издаден представеният с молбата за отмяна документ, не представлява ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е било установено с представени писмени доказателства в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл не е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК: Съгласно дадените в т.5 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че: „Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция, имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция, и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело“. В настоящия случай липсва обективен и субективен идентитет по отношение на страните и предмета на делата, решенията по които си противоречат съгласно изложените в молбата твърдения. Решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е постановено по предявени от А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” искове за обезщетяване на неимуществените им вреди от смъртта на майка им М. Г. Д., причинена при ПТП, настъпило на 18.08.2014г. в Република Гърция. Решение № 511 от 27.02.2020г. по в.гр.д. № 3366/19г. на САС, 14 състав и решение № 1131 от 05.06.2020г. по в.гр.д. № 4555/19г. на САС, 7 състав, на които се позовават молителите за обосноваване на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, са постановени по искове съответно на Д. Я. Я. /първото решение/ и на Д. Я. Я. /второто решение/ против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за обезщетяване на неимуществените им вреди от същото застрахователно събитие – смъртта на майка им М. Г. Д.. От една страна, липсва идентичност на страните в посочените дела, а от друга, липсва и идентичност на предмета на делата, тъй като са разгледани искове за обезщетяване на неимуществени вреди, които макар да са настъпили в резултат на едно и също ПТП, са търпени от различни увредени лица. Съобразно дадените в посоченото тълкувателно решение задължителни разяснения отсъствието на идентитет по отношение на страните и предмета на делата обуславя и извод за липса на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК независимо от обстоятелството, че са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по което е постановено процесното решение. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК и молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 512 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на молителите по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото производство, определен съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, възлиза на 11 685 лева с оглед обжалваемия интерес пред въззивната инстанция, постановила решението, чиято отмяна се иска /в размер на 118 265,02 лева по всеки от предявените искове/. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в по-нисък от така определения размер, поради което не се явява прекомерно. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ подадената от А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я., представлявани от адв. А. И., молба за отмяна на решение № 1273 от 22.05.2018г. по гр.д. № 3434/2017г. на САС, ГО, 12 състав на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. ОСЪЖДА А. Я. Я., Б. Я. Я. и К. Я. Я., тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. А. И., да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2 сумата 10 512 лева /десет хиляди петстотин и дванадесет лева/ - разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: