Р Е Ш Е Н И Е № 313 С. 26.05.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря А. Б. като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 584 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от К. П. П. от [населено място],чрез процесуалния си представител-адвокат К. против въззивно решение № 393 от 22.01.2009г.по в.гр.д.№ 839 по описа за 2007г.на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 94 от 17.10.2007г.по гр.д.№ 181/2007г.на Районен съд Стара Загора, с което е уважен предявения от Г. П. П. иск срещу К. П. П. за обявяване на окончателен на предварителния договор от 8.07.2004г.за покупко-продажба на 200/800 ид.ч. от недвижим имот- УПИ-празно място,цялото с площ от 800кв.м., бивше лозе,ІХ категория,находяща се в м.”Халваджи бунар” в землището на [населено място],попадащо в строителните граници на града, съставля-ващо УПИ VІІІ-6007 в кв.607 за сумата от 15 000лв.,която е заплатена в момента на подписване на договора,като е отхвърлил иска в останалата част,в която е поето обещание за прехвърляне над собствените на продавача 200/800ид.ч.до 300/1 000ид.ч. като неоснователен и недоказан. Искането е за отмяна въззивен акт като неправилен,поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и поради необоснованост.Желае въпросът да бъде разрешен по същество, с отхвърляне на предявения иск или алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд със задължителни указания. Претендира направените по делото разноски. С определение № 630 от 18.06.2009г.-Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по следните поставени въпроса: 1.дали за уважаването на иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД е необходимо продавачът да е собственик на целия имот- предмет на договора или искът може да е основателен до размера на притежаваната от него идеална част от имота , 2.дали съдът следва да изисква писмени доказателства за покана на останалите съсобственици за изкупуване на дела на продавача /с оглед разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС/, 3.за значението за основателността на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД –на представянето на декларации за гражданско и материално състояние и декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК, 4.за идентичността на имота, посочен в предварителния договор и описан във въззивния акт и 5.дали процесния предварителен договор е подписан от касатора. В съдебно заседание страните не се явяват,но касатора се представлява от процесуалния си представител,а процесуалният представител на ответната страна е депозирал писмени бележки. Съответно-устно и писмено-те поддържат изразените вече свои становища. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение,за да уважи предявения иск, с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,въззивният съд е приел,че договорът е подписан от касатора,сключен е в изискуемата се писмена форма и съдържа всички съществени елементи,необходими за сключване на окончателен договор - срок, цена, предмет.Счел е,че имотът от 200/800ид.ч. кв.м е достатъчно индивидуализиран и не съществува спор за идентичността му-независимо,че към момента на подписване на предварителния договор-собствеността не е била възстановена и не са посочени границите му. Съдът е приел,че фактите,че продавача притежава само идеална част от имота,че не е спазено изискването на чл.33 от ЗС за предлагане за изкупуване на останалите съсобственици и че не са представени декларации за имотно и гражданско състояние и по чл.264 ал.1 от ДОПК –не са пречка за уважаване на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като по някои от въпросите,във връзка с които е допуснато касационно обжалване е налице противоречиво произнасяне от съдилищата. По първия въпрос –за възможността да се обяви предварителния договор за окончателен само за част от уговорената между страните престация – са представени решение № 30 от 5.04.73г. по гр.д.№ 13/73г.на ОСГК,където е прието,че тъй като искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД замества несключения окончателен договор,съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещения договор и решение №1183 от 1.11.2000г.по гр.д.№ 57/00г.на ІІ г.о. на ВКС,в което е прието обратното- че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот,която е собственост на обещателя към момента на вписването на исковата молба. Настоящият съдебен състав приема за правилна втората теза, която е възприета във въззивното решение.Няма пречка – ако в хода на производството се установи,че продавачът не е собственик на целия имот-предмет на сключения предварителен договор,а само на идеална част от него- да бъде обявен договора за окончателен за притежаваната съответна идеална част,при положение,че купувачите са съгласни и желаят продажбата да се осъществи.В случая от съществено значение е волята на страните.В решението си по чл.19 ал.3 от ЗЗД –съдът следва да възпроизведе съществените и реално осъществими клаузи на предварителния договор. Съдът е длъжен да провери дали отчуждителят е собственик на имота, а и продавачът не може да прехвърли по-голям дял от притежавания от него. Купувачът преценя интереса си.Ако желае договорът да бъде обявен за окончателен за съответната идеална част,пред вид липсата на законова забрана за това и задължението за съда по чл.20 от ЗЗД за установяване на действителната обща воля на страните -няма пречка да бъде обявен договора за окончателен за съответната притежавана идеална част. По втория въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване – за отражението, което има неспазването на процедурата по чл.33 от ЗС за обявяването на предварителния договор за окончателен -в представеното решение № 203 от 23.01.1970г.по гр.д.№ 1594/69г.на І г.о.на ВС е прието,че собственикът на недвижимия имот е длъжен да покани останалите съсобственици и ако те желаят да изкупят деля му-то искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД не следва да се уважава.В решение № 77 от 4.04.2005г.по гр.д.№ 185/04г.на В.-е застъпена по-крайна позиция,като е прието,че само по себе си- неизпълнението на изискванията на чл.33 от ЗС е пречка за обявяването на предварителния договор за окончателен.Цитирана е съдебна практика и в обратния смисъл - че представянето на доказателства по чл.33 ал.1 от ЗС в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД не е необходимо /решение № 1183 от 1.11.2000г. по гр.д.№ 57/00г.на ІІ г.о.на ВКС и решение № 826 от 27.07.2000г.по гр.д.№ 112/00г.на ІІ г.о. на ВКС/. Настоящият съдебен състав намира за правилно второто разрешение, което е възприето и от въззивния съд.Неизпълнението на изискванията на чл.33 от ЗС, не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Това е така- първо защото,тези изисквания не са елемент от състава на чл.19 ал.3 от ЗЗД и в това производство искането на съсобствениците да придобият дела на продавача –не може да се реализира. Това може да стане едва след евентуалното му уважаване и вписване на съдебното решение, заместващо окончателния договор. Второ, защото продавачът,в качеството си на съсобственик,а не купувачът/който е ищецът в настоящето производство/ трябва да предложи на другите съсобственици да купят неговата част при същите условия./В този смисъл няма как купувачът да разполага и от него да се изискват такива доказателства/. Те не са и необходими,защото последицата от неспазването на изискванията по чл.33 от ЗС- не е свързана с действителността на сключения между страните предварителен договор,а се стои в това,че непоканеният съсобственик има право да изкупи имота от купувача, като продавачът отговаря за вредите на купувача,ако неизпълнението на изискванията е станало по негова вина /например,ако е укрил,че е има съсобственици/. Правата на съсобствениците не са засегнати,тъй като те могат да се защитят по реда на чл.33 от ЗС Н. на декларации за гражданско и материално състояние и декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК пред съда,разглеждащ иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД също не е пречка за уважаване на предявения иск Ц. с тях ефект-за защита на интересите на фиска – в случай на уважаване на иска, се постига с вписване на възбрана върху имота- предмет на договора до заплащане на нотариалните и местни такси по прехвърляне на имота и със забраната да бъде издаден препис от решението до представяне на доказателства за плащането им. Имайки пред вид изразеното становище по така поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира следното във връзка с подадената касационна жалба : Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е необоснованост и неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се първо - в необсъждане и преценка на ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност - с оглед направеното възражение,че процесният предварителен договор от 8.07.2004г. не е подписан от ответника /сега касатор/ и по-специално се твърди,че не са съобразени от съда- дадените по реда на чл.114 от ГПК/отм./ обяснения, показанията на свидетеля И. и приетите заключения на графологическите експертизи, и второ –въззивният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл.298 от ГПК /отм/, тъй като не е взето пред вид,че описанието на имота-по размер и граници- в предварителния договор се разминава с това в съдебния акт,че договорът е обявен за окончателен за идеална част,че не са спазени изискванията на чл.33 от ЗС и не са представени изискуемите се за осъществяване на сделката пред нотариус декларации за гражданско и материално състояние и по чл. чл.264 ал.1 от ДОПК. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Както вече беше посочено по-горе - това,че продавачът е собственик на идеална част от имота,че не е предложил на съсобствениците да изкупят дела му и че не са представени декларации за гражданско и материално състояние и по чл. чл.264 ал.1 от ДОПК - са обстоятелства,които не са отразяват на действителността на сключения предварителен договор за покупко-продажба.От съществено значение е единствено,че той е сключен в писмена форма,съдържа всички съществени условия на договора за продажба на недвижим имот - уговорка за продажба,срок,предмет и цена. Несъстоятелна е тезата на касатора,по повод на която е поставен и четвъртия въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване-за липсата на идентичност на имота,посочен в предварителния договор и описан във въззивния акт.Този въпрос би имал значение,ако по делото е било спорно дали имотът-предмет на предварителния договор е точно този,който е описан в съдебния акт.В случая такъв спор няма.Независимо, че в предварителния договор имотът е описан като:”300/1000ид.ч.от УПИ с пл.№VІІІ в кв.607,целия от 1000кв.м.”, а в постановения от съда акт като : ”200/800ид.ч.от УПИ-празно дворно място,цялото с площ от 800кв.м., бивше лозе,девета категория, находящо се в м.”Халваджи бунар” в землището на [населено място],попадащо в строителните граници на града, съставляващо УПИ VІІІ-6007 в кв.607”,по делото не е имало спор,че става въпрос за един и същ имот.Пред вид факта,че имотът е възстановен с решение по гр.д.№ 1822/05г.,влязло в сила на 26.07.2006г.на Старозагорския районен съд, постановено след сключване на предварителния договор /8.07.2004г./,като имот с обща площ от 800кв.м., с оглед дела на продавача,който е 1/2ид.ч. от така възстановения имот и пред вид извършеното от него разпореждане с н.а.118/2006г.в полза на трети лица на 1/2ид.ч.,съдът правилно е преценил, че той е собственик на 200/800ид.ч.и това е размерът на идеалната част, за която може да бъде обявен договора за окончателен. Правилен е извода на въззивния съд и по отношение на последния въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване-относно това дали процесния предварителен договор е подписан от касатора.Отговорът на този въпрос е положителен.Това е така,защото при допуснати общо пет заключения на съдебно-графологически експертизи- една единична и четири тройни, по които общо са работили 13 вещи лица - три тройни експертизи /или общо девет вещи лица/ - на поставения им въпрос: ”дали подписът на продавач е изпълнен от К. П. П.”- са дали положителен отговор,а две експертизи /единичната и една тройна – или общо четири вещи лица/- са отговорили отрицателно.Това са фактите и те няма как да бъдат пренебрегнати.Разрешаването на въпроса за това дали касаторът е положил подписа си под процесния предварителен договор – изисква специални знания и на него може да бъде отговорено само на базата на експертни заключения.В случая те са пет на брой и при положение,че между различните вещи лица съществуват различни мнения /включително и в съставите на назначените тройни експертизи - в две от които има особени мнения/-за да се извърши преценката следва да се възприеме експертното становище на мнозинството. Настоящият състав не споделя и няма да обсъжда становището на касатора за пристрастност и необективност на част от далите заключения експерти,защото такива доказателства по делото не са представени.Вещите лица носят наказателна отговорност по чл.291 от НК за вернтостта на дадените от тях заключения- до реализирането, на която е недопустимо обсъждането на каквито и да е съмнения.В случая –с оглед приетите заключения на мнозинството от експертите,настоящият съдебен състав намира за правилен извода на въззивния съд,че направеното възражение от ответника/сега касатор/,че не е подписал процесният предварителен договор от 8.07.2004г.и не е изразявал съгласие за сключването му - е недоказано. Дадените по реда на чл.114 от ГПК/отм./ обяснения от страна на ответника,съдържат изгодни за него факти,поради което не могат да бъдат ценени като доказателство по делото.Правилен е извода на съда относно показанията на свидетеля И..Същите са в противоречие с показанията на другите разпитани свидетели/а и се разминават с обясненията на ответника дадените по реда на чл.114 от ГПК/отм./ обяснения, показанията на свидетеля И. /,поради което не могат да бъдат кредитирани. С оглед на изложеното,като намира изложените в касационната жалба доводи за несъстоятелни и при служебната си проверка като не констатира основания за недопустимост или нищожност на постановеният съдебен акт, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 393 от 22.01.2009г.по в.гр.д.№ 839 по описа за 2007г.на Старозагорски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.