Р Е Ш Е Н И Е № 221 София, 10.06. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1399/2012 година. Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 11184/2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът е взел предвид доводите на жалбоподателката Ю. З., че въззивният съд не се е произнесъл по нейното искане да бъдат обезсилени решенията на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд, а се е произнесъл по въпроси извън петитума и основанията на нейната искова молба, т. е. по въпроса за нищожност на решенията на ВАС. При проверката по реда на чл. 293 ГПК, касационният съд установи следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по делото, с което е отхвърлен искът на З. за прогласяване нищожност на решенията на съставите на ВАС, като е възприел изводите на районния съд за липса на пороци, водещи до нищожност на тези решения. Констатацията на въззивния съд е точна. Жалбоподателката – ищца по делото не е е доказала, че решенията на тричленния и петчленния състав на ВАС са нищожни, както е посочено изрично в мотивите на обжалваното решения на градския съд. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че същността, петитума на нейния иск е обезсилване на посочените решения. В хода на първоинстанционното производство, в с. з. на 30. 03. 2009 г., пълномощникът на ищцата изрично се е позовал на нищожност на решенията на ВАС. В частната жалба на З. вх. № 6756/07.02. 2008 г. срешу определение на районния съд за прекратяване на производството изрично е посочено, че нейният иск е за обявяване нищожността на решенията на административния съд. Във въззивната жалба на З. вх. № 1030309/29. 06. 2009 г. / стр. 2, абз. втори/ също е потвърдено искането й за отмяна на решенията на ВАС като бъдат обявени за нищожни, както и, че тя се позовава на всички алинеи на чл. 209 ГПК /отм./, включително ал. 3, която регламентира предявяване на иск за нищожност на съдебно решение. При тези безспорни данни и изявления на ищцата в хода на производството пред двете инстанции, несъстоятелно е твърдението й, че съдът се е произнесъл по искане, каквото тя не е предявила. В писмените изложения на ищцата, сега жалбоподателка, се съдържат доводи и искания за обезсилване на решенията на тричленния и петчленния състав на ВАС като незаконосъобразни, недопустими и унищожаеми. Гражданският съд не е компетентен да се произнася по правилността и допустимостта на решения на административните съдилища, както точно е констатирал и посочил градският съд в мотивите на въззивното решение. Гражданският съд може да се произнася само по нищожността на решения на административния съд на основание чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./ и това произнасяне е налице. Основанието, на което З. е претендирала за нищожност на решението по адм. д. № 6760/2002 г. на ВАС, тричленен състав и решението по адм. д. № 183/2004 г. на ВАС, петчленен състав, е, че при постановяване на всяко от решенията, съставът на административния съд се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран и който въпрос е бил решен с влязло в сила решение по адм. д. № 374/1998 г. на Ямболския окръжен съд, а именно, че З. има право на обезщетение по реда на ЗОСОИ за отчуждения й имот в [населено място]. Когато съдебното решение съдържа произнасяне извън предмета на спора, вкл. по въпрос, с който съдът не е бил сезиран, решението по този въпрос би било недопустимо, но този порок, както е казано по-горе, може да се отстрани по реда на обжалването пред горестоящия съд, но не и чрез иск за нищожност на решението. В случая, жалбподателката неоснователно твърди, че тричленният и петчленният състав на ВАС са се произнесли по въпрос, с който не са били сезирани. От данните по настоящото дело е видно, че произнасянето и на двата съдебни състава е по жалба на З. срещу решение № 04-14-0044 от 12. 06. 2002 г. на министъра на финансите, с което е оставена без разглеждане молбата на З. за образуване и провеждане на производство за обезщетяване по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ. Съставите на ВАС са отхвърлили жалбата на З. като неоснователна и са потвърдили отказа на министъра на финансите, видно от диспозитива на двете решения. Следователно не е налице произнасяне извън предмета на спора. В мотивите на решенията на тричленния и петчленния състав на ВАС са изложени съображения относно правото на З. да претендира за обезщетение по реда на ЗОСОИ, но тези констатации не представляват произнасяне по спорния предмет, защото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо . Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 31. 03. 2011 г. по гр. д. № 11184/2010 г. на Софийския градски съд. ОСЪЖДА Ю. А. З. да заплати на М. на ф. сумата 300 /триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение и да заплати на [фирма], [населено място] сумата 150/сто и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: