Р Е Ш Е Н И Е № 45 [населено място], 08.03.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 843 по описа за 2010 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на В. И. А., Й. Г. З. и Б. Г. К., всички от[населено място] и чрез пълномощника им адвокат Г. Т., против въззивното решение от 13.04.2010 год. по гр. д. № 114/2010 год. на К. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 3.12.2009 год. по гр. д. № 1273/2009 год. на Д. районен съд. С него е допусната делба на описаните земеделски земи в землището на[населено място], [община], при квоти 1/3 ид. ч. за касаторите и 2/3 ид. ч. за С. Д. А., Й. С. А. и С. С. А.. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон при определяне квотите и молят същото да бъде отменено и вместо това съдебната делба се допусне при дялове по ½ ид. ч. за всяка от страните по делото. Ответниците по касационната жалба С. А. и Й. А., чрез адвокат В., оспорват жалбата като неоснователна, а С. А. не е взела становище по нея. С определение № 1057 от 9.11.2010 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, поради противоречиво произнасяне по въпроса за зачитане действието на продажбата на наследството на бившия собственик на възстановените през 1999 год. земеделски земи Й. А., починал през 1968 год., от страна на преживялата му съпруга, въз основа на което са определени и квотите при допускане на съдебната им делба. Представени са и две решения на ВКС - № 288 от 20.04.93 год. по гр. д. № 935/92 год. и № 249 от 29.03.99 год. по гр. д. № 125/98 год., в които е изразено обратното становище – за незачитане правното действие на договора за продажба на наследство, по отношение на реституирани имоти, с оглед времеизвършването на сделката – след обобществяването им, с оглед на това, че към момента на откриване на наследството в него не са били включени тези имоти. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Безспорно е по делото, че бивш собственик на земеделските земи, предмет на спора, е бил общият на страните наследодател Й. П. А., починал на 6.01.68 год. С решенията № 5005 и 5006, двете от 27.10.99 год. на наследниците му са възстановени в стари реални граници и с план за земеразделяне описаните в исковата молба имоти, находящи се в землището на[населено място], [община]. Страните по делото са наследници по право на заместване на синовете на Й. А. – Г. Й. А., починал през 1995 год. и на С. Й. А., починал 2004 год., като в полза на последния с договор от 3.08.92 год. преживялата съпруга на наследодателя С. А. /починала през 1995 год./ продала наследствените си права от наследството на общия наследодател. Позовавайки се на този договор за продажба на наследство, ищците, като наследници на С. А., претендират за по-голям дял при допускане на делбата на възстановените земеделски земи, а именно 2/3 ид. ч., включваща принадлежалата на преживялата съпруга 1/3 ид. ч. от наследството на общия наследодател. Съгласно представения договор от 3.08.92 год. С. Х. А., преживяла съпруга на Й. А., е продала на сина си С. А. наследствените си права, които притежава от наследодателя, а те са в размер 1/3 ид. ч., съгласно чл. 5 и чл. 9 ЗН. За да допусне делбата при квота 2/3 ид. ч. за наследниците на сина на общия наследодател - С. А. и 1/3 ид. ч. за тези на другия му син – Г. А., въззивният съд зачел действието на този договор за продажба на наследство, с оглед сключването му след влизане в сила на ЗСПЗЗ, административната процедура по възстановяване на собствеността е била висяща, поради което и купувачът е придобил продадената му 1/3 ид. ч. от наследството на общия наследодател. Приел за неоснователни доводите на ответниците, сега касатори, за приложението на чл. 90а ЗН, с оглед поддържаното от тях становище, че към момента на сключване на договора от 1992 год. земеделските имоти не са били част от наследството на общия наследодател, тъй като са възстановени по-късно. По поставения въпрос за приложението на чл. 90а ЗН с оглед действието на продажбата на наследство и зачитането му при определяне квотите на страните при делбата на земеделските земи, възстановени на наследниците на общия наследодател, следва да се посочи, че разпоредбата се отнася за всички договори за продажба на наследство с предмет земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Същата представлява специално правило за наследяване на имоти, собствеността върху които се възстановява след като наследството е било открито, т. н. “новооткрито наследство”. Както е посочено в мотивите към т. 5 на ТР № 1/98 год. на ОСГК на ВКС горната разпоредба има действие както за обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се възстановят занапред, било защото тогава ще завърши процедурата по възстановяване, било защото чрез законодателни промени ще се разшири кръгът на имуществата, собствеността върху които се възстановява. Съгласно цитираната разпоредба на закона договорите за продажба на наследство нямат действие за тези имоти, собствеността върху които се възстановява, тъй като същите имат за предмет съвкупността от права и задължения, придобити по реда на наследяването и прехвърлянето им обхваща само онова, което продавачът на наследство е имал в качеството си на наследник към момента на откриване на наследството. Законодателят изхожда от разбирането, че земеделските земи не са били в наследството и не се включват в предмета на договора, тъй като са били внесени в стопанството, респ. обобществени и реално собственикът им, респ. неговите наследници, могат да разполагат с тях едва след възстановяването им по ЗСПЗЗ. Поради това и практиката по приложените от касаторите решения на ВКС следва да се приеме за правилната такава, съгласно чл. 291, т.1 ГПК и въз основа на нея следва да се постанови решението по настоящия казус. По изложените съображения касационната жалба е основателна – въззивният съд неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 90а ЗН и е зачел действието на договора за продажба на наследство от 1992 год. при определяне на дяловете на страните при допуснатата делба на земеделските имоти. Неправилно е прието, че наследството на Й. А., починал на 6.01.1968 год., е включвало и спорните земеделски земи, като е приел за правнорелевантно обстоятелството, че е подадено заявление за възстановяване на собствеността върху тях, без да отчете, че същите са новооткрито наследство, възникнало в един по-късен момент. Без правно значение за спора е извършената по гр. д. № 516/99 год. на Д. районен съд делба на дворни места в[населено място] между същите страни, представляващи останали в наследство от общия наследодател и съпругата му С. А., тъй като имотите, предмет на това производство, не представляват земеделски земи, собствеността върху които се възстановява. С постановените през 1999 год. решения на поземлената комисия имотите се възстановяват в полза на всички на наследници на Й. П. А., поради което и съгласно наследствените си права касаторите, по право на заместване като наследници на починалия през 1995 год. негов син Г. Й. А. притежават права, равни на тези на наследниците на другия му син С. Й. А., починал през 2004 год., а именно по ½ ид. ч. Делбата на процесните земеделски земи следва да се допусне при равни квоти между страните, като въззивното решение следва да се отмени само в частта му относно квотите на страните. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 13.04.2010 год. по гр. д. № 114/2010 год. на К. окръжен съд в частта му относно определените квоти при допускане на делбата и вместо това: Постановява делбата да се извърши при квоти: за С. Д. А., Й. С. А. и С. С. А. – общо ½ ид. ч. и за В. И. А., Й. Г. З. и Б. Г. К. – общо ½ ид. ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.