Р Е Ш Е Н И Е № 29 Гр. София, 16 февруари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1747/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационен протест от прокурор при Военно- апелативна прокуратура срещу решение № П-26/06. 10. 2014 год. по н. о. х. д. № П-29/2014 год. по описа на Военно-апелативния съд. В протеста е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. Изразява се несъгласие с извода на въззивната инстанция за малозначителност на деянието, извършено от подс. Н. М.. Твърди се, че фактите по делото – движение на здрачаване без светлини и със спуснати маскировъчни капаци на джипа, укриване на оръжията зад седалката, неуведомяване на полицейските служители за тях, реакцията на подсъдимия по време на проверката, показват, че М. и неговият съучастник са имали намерение да запазят за себе си двете ловни пушки. Наред с това становището на прокурора за неприложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК към конкретния казус е мотивирано и с размера на наказанието, предвидено за престъплението по чл. 339, ал. 5 от НК – лишаване от свобода от две до осем години. Поддържа се искане решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон. В писмено възражение, подадено по реда и в срока на чл. 351, ал. 3 от НПК подс. Н. М. изразява становище за неоснователност на протеста. Излагат се доводи, че съществуващият към момента на деянието режим по ЗКВВООБ и констатациите, че същото е извършено с пряк умисъл не обосновават извод за неприложимост на чл. 9, ал. 2 от НК с оглед систематичното място на цитираната разпоредба. Като аргумент в подкрепа на тезата за малозначителност на деянието се изтъква и нормата на чл. 183, ал. 2 от ЗОБВВПИ, третираща деянието като административно нарушение. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че неправилно е приложен материалният закон, като е прието, че деянието на подс. М. е малозначително. Сочи, че неправилно са интерпретирани фактите, отнасящи се до качеството на подсъдимия като военнослужещ и като правоспособен ловец. Твърди, че именно защото подсъдимият е добре запознат с правилата за регистрация и съхранение на огнестрелно оръжие, деянието му не може да бъде преценено като малозначително. Пледира решението на Военно-апелативния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия, адв. П., счита, че протестът на Военно-апелативна прокуратура е неоснователен. Сочи, че обстоятелството, че подсъдимият е обучен ловец не може да обоснове по-голяма обществена опасност на деянието му. Позовавайки се на показанията на свид. Г., втърди, че органите на реда са били уведомени за намиращото се в джипа ловно оръжие, като това е сторено именно от Н. М.. Акцентира и върху заявеното от свид. Викасов, служител на КОС, че съществували множество случаи, при които намереното оръжие било отнасяно в участъка от открилия го в нарушение на задължението да не бъде променяно местонахождението на същото. Изразява несъгласие с тезата, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима към тежки умишлени престъпления. Моли да бъде оставено в сила решението на Военно-апелативния съд. Подс. Н. М. се солидаризира с доводите на защитника си и моли касационната инстанция да остави в сила решението на Военно-апелативния съд. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № П-24/25. 06. 2014 год. по н. о. х. д. № П-24/2014 год. Софийският военен съд е признал подс. редник Н. М. М. за невинен в това, че на 25. 11. 2008 год. около 16.00 часа в местността „местност” в близост до [населено място], обл. /област/, в съучастие с гражданското лице Н. Н. Й., като съизвършител, без съответното разрешение прибрал намерено от двамата огнестрелно оръжие – един брой двуцевна ловна пушка с вертикално разположени цеви (надцевка), модел „модел”, калибър 12х70 с № 18400 и един брой двуцевна ловна пушка с вертикално разположени цеви (надцевка), калибър 12х70, турска изработка с № /номер/, с надпис на цевната кутия „марка”, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 от НК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 5, алт. 2 вр. Ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 53, ал. 2, б. „А” от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства: един брой двуцевна ловна пушка с вертикално разположени цеви (надцевка), модел „модел”, калибър 12х70 с № 18400 и един брой двуцевна ловна пушка с вертикално разположени цеви (надцевка), калибър 12х70, турска изработка с № /номер/, с надпис на цевната кутия „марка” С решение № П-26/06. 10. 2014 год., постановено по в. н. о. х. д. № П-29/2014 год., Военно-апелативният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд намира, че протестът е основателен, макар и не по всички съображения, изложени в него. В принципен план следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК с оглед систематичното и място – в Общата част на Наказателния кодекс, е относима към всички престъпни състави, уредени в Особената част – в този смисъл и ТР № 113/82 год. на ОСНК. Видът и размерът на предвиденото наказание (което в настоящия случай предвид времето на извършване на деянието е било до шест години лишаване от свобода) не могат да бъдат единствено основание за отказ деянието да бъде квалифицирано като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. До извод за малозначителност на деянието може да се стигне единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи деянието – време, място и начин на извършване, степен на засягане на защитените обществени отношения, личност на дееца и т. н. Именно такава цялостна оценка на правно значимите обстоятелства отсъства във въззивния съдебен акт, като правното значение на някои от тях е интерпретирано неправилно, а други не са били съобразени от Военно-апелативния съд. В атакуваното решение акцентът е поставен върху две обстоятелства: че подсъдимият е правоспособен и обучен ловец, който притежава разрешително за носене, съхранение и употреба на ловно оръжие, макар и не за някоя от инкриминираните пушки, както и че същият е обучен военнослужещ. Според настоящия състав на ВКС тези факти не биха могли да обосноват извод за явна незначителност на обществената опасност на извършеното от Н. М.. Напротив, именно доброто познаване не само на нормативната уредба, произтичащо от заеманата от подсъдимия длъжност и трудовата му функция, но и на устройството и поразяващата сила на огнестрелното оръжие и непрестанната употреба на такова, както в професионален план, така и през свободното време, са изисквали от подс. М. да подходи значително по-отговорно към задълженията си и да уведоми съответните органи, ако не при намирането на двете ловни пушки (за което е имало техническа възможност), то поне в по-късен момент – при напускане на местността „местност”, вместо да променя местоположението на откритото от него и от свид. Й. оръжие. Степента на обществена опасност на деянието не може да бъде възприета като явно незначителна и предвид обстоятелството, че за наличието на оръжието не е било съобщено и на органите на реда по време на полицейската проверка. Тук е мястото да се отговори на възраженията на защитата, отнасящи се до уведомяването на полицаите, че касационната инстанция е такава само по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от въззивния съд. В мотивите на обжалваното решение изрично е отбелязано, че вниманието на проверяващите е било привлечено от поведението на водача на джипа и опитите му да скрие нещо и именно по този начин те са разбрали за наличието на двете ловни пушки. При това положение настоящият състав не би могъл, позовавайки се на показанията на свид. Г., да приеме друга фактическа обстановка и по-специално да направи извод, че било подсъдимият, било свид. Й. е съобщил на органите на реда за наличието на двете ловни пушки в превозното средство. Наред с това извън вниманието на въззивния съд са останали няколко обстоятелства, които също са от значение за законосъобразния извод дали деянието е малозначително или не. Във въззивния съдебен акт отсъства коментар на факта, че се касае за деяние, извършено в съучастие от две лица под формата на съизвършителство. Не е оценено адекватно и обстоятелството, че е намерено и прибрано повече от едно огнестрелно оръжие. Не е коментирано изобщо обстоятелството, че подсъдимият и свидетелят са укрили пушките между седалките на джипа и са затаили факта на намирането и вземането им от своя спътник, който макар към инкриминираната дата да не е бил служител на полицията, е бил длъжностно лице към горското стопанство и е могъл да им окаже необходимото съдействие. В съвкупност с обсъдените по-горе обстоятелства тези факти разкриват обществена опасност на деянието, която не следва да бъде оценявана като явно незначителна. Не могат да бъдат споделени аргументите на въззивната инстанция, че малозначителността на деянието е последица от изминалия значителен период от време от извършване на деянието. Касае се за последващо деянието обстоятелство, което не рефлектира върху обществената му опасност, такава каквато е била към момента на извършване на престъпното посегателство. Този факт безспорно има своето значение, но той е относим единствено към вида и размера на наказанието в случаите, когато продължителността на наказателното производство е прекомерна и неразумна. Обстоятелството, че в чл. 183, ал. 2 от действащия понастоящем Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което намери взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР и/или наруши местоположението им, не означава, че деянието по чл. 339, ал. 5 от НК е декриминализирано, нито, че обществената опасност на същото в коментирания казус е явно незначителна. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че когато законодателят е предвидил едновременно наказателна и административно-наказателна отговорност, разграничението между престъплението и административното нарушение следва да се извършва с оглед степента на засягане на защитените обществени отношения, като се отчитат всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието, използваните средства, размера на причинените съставомерни вреди, наличието на други несъставомерни вредни последици и т. н. Именно комплексната оценка на фактите, приети за установени от Военно-апелативния съд показва, че деянието на Н. М. засяга в значителна степен обществените отношения, свързани с безопасното притежаване, носене и боравене с огнестрелно оръжие и не може да бъде третирано като административно нарушение; отделен е въпросът за приложението на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата, основани на показанията на свид. Викасов, относно практиката в региона при намиране на огнестрелни оръжия. Обстоятелството, че в редица предходни случаи на откриване на огнестрелно оръжие лицата променяли местоположението му и лично го предавали в полицейския участък вместо да уведомят свидетеля в качеството му на служител, осъществяващ контрола върху общоопасните средства, не може да обоснове извод за малозначителност на деянието. Напротив, този факт показва, че неизпълнението на задълженията, произтичащи от ЗОБВВПИ е масово явление, а значителното разпространение на подобни прояви пряко рефлектира и върху обществената им опасност. Преценено в светлината на обсъдените по-горе характерни особености на конкретното деяние това обстоятелство не може да обоснове извод за малозначителност на извършеното от подс. Н. М.. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че следва да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК като отмени решението на военно-апелативния съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 3 от НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № П-26/06. 10. 2014 год., постановено по в. н. о. х. д. № П-29/2014 год. по описа на Военно-апелативния съд. ВРЪЩА делото на Военно-апелативния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.