Ключови фрази
превратно тълкуване на доказателства * липса на произнасяне по фактическо обвинение * установяване на фактически положения


2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 398
София, 11 ноември 2010година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 24 септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Ивета Анадолска


при участието на секретаря:Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора:Явор Гебов
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №337 по описа за 2010 година

Срещу въззивна присъда по внохд.№569/2009 г. на Апелативен съд гр.София е подаден касационен протест от А. прокуратура гр.София ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона ,а по отношение на под.К. и явна несправедливост на наказанието.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура.
Срещу същата присъда е подадена касационна жалба от подсъдимия К. К. ,с ангажирани всички касационни основания,която се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник.
Частния обвинител И. В.,чрез повереника си намира протеста и жалбата на подсъдимия К. неоснователни.
Подсъдимите Р. Н.,Д. В.,Б. И.,А.В.,Р. П. и Ц. Д. и защитата им са на становище протеста, като неоснователен да се остави без уважение.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 26.03.2010 г. постановена по внохд№569/2009 г. на Апелативен съд гр.София е отменена присъда по нохд.№3987/2004 г. на Софийски градски съд и вместо това подсъдимите Р. Р. Н., Д. Л. В., Б. Ц. И.,А. Й. В.,Р. Л. П. и Ц. Р. Д. са признати за не виновни на 16.08.2002 г. в гр.София, в съучастие с под.К.,като помагачи да са направили опит умишлено да умъртвят И. Е. В., със средство опасно за живота на мнозина,като деянието останало недовършено по независещи от волята им причини,поради което са оправдани по обвинението, да са извършили престъпление по чл.116 ал.1т.6 и т.9 НК вр. с чл115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.4 НК.
Подсъдимите Р. Л. П. и Б. Ц. И. са оправдани и по обвиненията по чл.339 ал.1 НК.
Подсъдимия К. Р. К., е оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл.116 ал.1т 6 и 9 НК вр.с чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК в съучастие с посочените по горе подсъдими и е намален размера на наложеното му наказание от петнадесет години лишаване от свобода на осем години.
В останалата й част присъдата е потвърдена.
ПО ПРОТЕСТА на А. прокуратура гр.София :
Основния довод в протеста е за съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата,допуснати от въззивния съд.Твърди се ,че липсва яснота относно приетото от въззивния съд във връзка с повода за възникване на конфликта между хората на А. М. и тези на И. В..Сочат се произволни изводи по фактите-въззивния съд приема,че подсъдимия В. “дори се опитал да смекчи нещата”, без да се сочи доказателство за този извод .Претендира се вътрешна противоречивост на изводите по фактите и категорично омаловажаване на станалото,както и изолиран анализ на обясненията на подсъдимия К. К..Твърди се и игнориране на важни факти ,установени с годни доказателствени средства.
Доводите са основателни.
За да признае подсъдимите ,с изключение на под.К. ,за не виновни въззивния съд “приема за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на доказване фактическа обстановка”:
-посочва личните данни на всеки от подсъдимите,приема че всички подсъдими включително и починалите М. и Н.,както и пострадалия В. се познавали,движели се в една компания и били в добри отношения.В началото на м.август 2002 г. отношенията между М. и В. се влошили ,като повод за това бил инцидент ,при който приятели на В. били пребити от приближени на М.,сред които и подсъдимия Р. П..Тогава М. поискал от В. да убеди пострадалите при този инцидент да не свидетелстват,но В. отказал.”Последвали обаждания от М. по мобилния телефон на В. ,при които последния бил заплашван,като недвусмислено му заявявал,че ако не му съдейства да бъдат оттеглени показанията ще го сполети съдбата на пострадалите негови приятели-последните били здравата пребити,като единия дори бил наръган с нож...на случайна среща между В. и М. в заведение в София, седмица преди 16.08.2002 г.последния отново казал на В. ,че е желателно неговите приятели да си оттеглят показанията,за да няма самия той неприятности.На тази среща присъствали и под.В. и Н.,като В. дори се опитал да смекчи нещата –опитвал се на моменти да убеди М. да има по лек тон спрямо В.”.Някъде по това време била запалена вратата на съседен на В. апартамент...като самия той свързвал този факт /на подпалването/с А. М. и считал ,че в случая е объркана вратата.
На 14.08.2002 г.пострадалия В. се движил с автомобил из София и забелязал ,че го следят различни автомобили но в тях винаги има хора на М..В. дори спрял лек автомобил “М.” управляван от под.Низам и попитал дали го следят,на което получил отговор да се обади на под.В. Когато той го направил от телефона на В. се обадил под. Б. И. ,който му казал, че няма за какво да разговарят.По късно в заведението “М.” на Околовръстното шосе В. видял подсъдимия И.,който му казал да си тръгва ,тъй като не искал да му тежи на съвестта.
На 16.08.2002 г. подсъдимия К. се срещнал в кв.Х. с Г. Н., който се подготвял и възнамерявал да стреля по И. В..За целта Н. носел със себе си автомат “Калашников”,с който се бил снабдил по неустановен начин предишния ден,както и пистолет “Макаров”.
По късно вечерта К. и Н. видели В. в заведението “Двете халби” ,където Н. стрелял с автомата първо по стъклата на заведението ,а след това и по автомобила на В.,наранил сервитьорка работеща в заведението и В., който обаче успял да избяга,поради което двамата се оттеглили.Впоследствие К. се срещнал с под.Д. ,който му осигурил хотел в гр.Петрич.
Горната фактическа обстановка “относима” към предмета на доказване въззивввия съд е приел за безспорно установена след “собствен анализ “ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.При критиката на анализа на доказателствата направен от първоинстанционния съд, въззивния съд не е посочил приетите нови и различни факти относими към предмета,превратно са тълкувани някои от доказателствата,изводите по някои обстоятелства са вътрешно противоречиви,а най-характерното е ингориране както на доказателства,така и на доказателствени средства и от там липсата на произнасяне по фактическото обвинение, за всеки един от подсъдимите.
Така механично са изключени всички обстоятелства предхождащи стрелбата,очевидно е прекъсната приетата от първоинстанционния съд причинно следствената и логична връзка на станалото,което сочи на фрагментарен прочит на доказателствата по делото ,а не на всестранен и пълен съобразно разпоредбата на чл.14 ал.1 НПК.Изключено е като факти следенето на В. от предишния “стрелец”,за който говори К.,изключено е и защо/по чие искане / К. и Н. следят В.,а по късно Н. стреля по него.Липсва произнасяне по обстоятелството разговарял ли е след стрелбата К. с под.Низам,кой го е чакал в с.Бистрица,ходил ли е същата вечер в с.Белчин баня,оставил ли е там в дома на познат на под.Д. таксиметровия автомобил,защо се е наложило на 17.08.2002 г. под.К. да търси “осигурена” нощувка в гр.Петрич и защо под.Д. “осигурява” тази нощувка.
Изцяло превратно са тълкувани и показанията на св.Варсанов,които ако бяха съпоставени с обясненията на под.К. , биха довели до съвсем други изводи по фактите.
Като пример за вътрешната противоречивост на изводите на въззивния съд :
-за самоделното оръжие на под.Б. И.-от една страна се приема заключението на балистичната експертиза,че е годно за употреба по предназначение и че с него е стреляно след последното му почистване и от друга,че това самоделно оръжие е на брат му,който го намерил преди години в бар “Х.” и си го прибрал,т.е. не го е ползвал с години.
За извода на стр.17 от мотивите на въззивния съд,че “съпричасност към станалото на 16.08.2002 г. вечерта имат само подсъдимия К. и починалия под.Н. “ са игнорирани не само обясненията на под.К.,не само показанията на св.В.,който детайлно сочи участие и съпричасност на всеки един от подсъдимите ,които той познава и ги познава като “хора на М.”,но и всички останали доказателства и доказателствени средства , подробно изброени на л.15 и 16 от мотивите на въззивния съд,включително протоколите от проведените следствени действия,разпечатките от мобилните оператори и писменните доказателства.
Посочените пропуски при оценката на доказателствата сочат на липса на анализ на събраните по делото доказателства ,на фрагментарност, на игнориране на обстоятелства от значение,на подценяване на станалото и в крайна сметка , на липса на произнасяне по фактическото обвинение.
Горните констатации дават основание на извода за допуснати от въззивния съд нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които са съществени ,защото възпрепятстват правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината на всеки от подсъдимите, са такива по установяване на фактически положения/обстоятелства от значение съобразно чл.102 НПК/.
ПО ЖАЛБАТА на под.К. :
Подсъдимия възразява по съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата,твърди че не познава никой от останалите подсъдими,твърди че обясненията които е дал пред съдия са дадени под натиск,че са му нарушени правата ,тъй като не е участвал в огледа на местата,където са намерени дрехите и др.Най същественото възражение е за това ,че “въззиввния съд не възприема обясненията на под.К. за извършеното от другите подсъдими и ги оправдава,а на база на същите обяснения възприети изцяло “, той самия е признат за виновен и осъден.
С оглед изложеното по горе по отношение основателността на протеста, Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че оплакванията на подсъдимия К. следва да се вземат предвид при новото разглеждане на делото,поради което и не се обсъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда при съществени процесуалните нарушения,а подадения протест на А. прокуратура гр.София основателен,поради което и на основание чл.354 ал.3 т.2 и 3 НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда по внохд.№569/2009 г. на Апелативен съд гр.София и връща делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :