Р Е Ш Е Н И Е № 445 гр. София, 11 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1494/2013 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. М. В. П. от село В., Соф. обл. чрез неговия защитник – адвокат А. С., против въззивна присъда на Софийския окръжен съд, постановена по внохд № 225/2013 г. Сочи се, че със съдебният акт са допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения, че същият е необоснован. Искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда от 03.06.2013 г., Софийският окръжен съд, 1-ви въззивен състав, е отменил изцяло присъда № 14/28.02.2013 г., постановена по нохд № 832/2012 г., на Ботевградския районен съд, като вместо нея е признал подс. М. В. П. за виновен в извършено на 31.03.2012 г., в село В. река, обл. Соф., в съучастие като съизвършител с Г. М. Г., при условията на повторност, в немаловажен случай и използване на техническо средство, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим в затвор. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е постановил да бъде изтърпяно наказанието от осем месеца лишаване от свобода, постановено по нохд № 760/2010 г. на Ботевградския районен съд и е присъдил направените разноски. По довода за необоснованост на съдебния акт: Въпросът за необосноваността на съдебния акт не може да бъде предмет на касационна проверка, тъй като не е включен в касационните основания по чл. 348 НПК. Поради това няма законно основание за обсъждане доводите на касатора в тази насока. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод изложени в допълнението към жалбата, по същество се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият М. П. е извършил престъплението за което е бил осъден от въззивната инстанция. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. Павлов, е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. При това въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността му, са подкрепени изцяло от показанията на разпитаните свидетели - очевидци Ц. и Ш., от тези на св. М., Т. и В., на които е дадена вяра, експертното заключение, приложените писмени доказателства. Налице са доказателства, които установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин, участието му в извършване на деянието, така както са изискванията на чл. 303 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подс. П., е осъществил съставът на престъплението, за което е бил обвинен и осъден. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводът, че обвинението е доказано по несъмнен начин, е законосъобразен. Приложен е бил законът, което е следвало да бъде приложен. Посочените в касационната жалба възражения, във връзка с направения довод, са били предмет на внимание и обсъждане в мотивите на въззивния съд. Същият подробно се е занимал с тях, включително и за съставомерността на деянието по посоченият текст от НК и е направил законосъобразни изводи, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства, представляват подробен и изчерпателен анализ на тях и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е посочено, че извода за участието на този подсъдим в извършване на деянието, не поражда никакво съмнение от събраните доказателства И това е така защото са налице преки доказателства – показанията на двама свидетели очевидци на дейностите които са извършвали двамата съучастници, разпределени между тях, като точно е посочено, че и от проведените разговори с тях е демонстриран умисълът им за противозаконното отнемане. От друга страна показанията на тези двама свидетели – Ш. и Ц., са подкрепени и от показанията на св. М., Т. и В., от приложените писмени доказателства. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяването на осъдителната присъда по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. С оглед на това счита, направените възражения, които в голямата си част касаят необосноваността на съдебния акт, поради което не следва да се обсъждат - за неоснователни и жалбата в тази част не следва да се уважава. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, неконкретизирано в жалбата, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия в процеса. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд, да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският окръжен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Обсъдени са били всички събрани доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и точно е посочено кои се кредитират и кои не и защо и на кои от тях се изгражда извода за виновността на подс. П. в извършване на инкриминираното деяние. Подсъдимият лично и със защитник, е имал възможност в две съдебни инстанции да се защитава по обвинението и дава обяснения, да иска събиране на доказателства, осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. П., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, експертното заключение и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че обвинението по този текст от НК, е доказано по несъмнен начин и че е осъществен съставът на това престъпление от касатора. При положение, че въззивния съд не е допуснал нарушение на правилата при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. С оглед на всичко изложено, касационната жалба като изцяло неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а въззивния съдебен акт – оставен в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 03.06.2013 г., постановена по внохд № 225/2013 г., на Софийския окръжен съд, 1-ви въззивен състав. Председател : Членове: