Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 20.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1542/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. С. М. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Бл. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, въззивно гражданско отделение, ІІ „В” състав от 3.05.2011 г., постановено по гр. д. № 2806/2010 г., с което е оставено в сила решение на СРС, І ГО, 30-ти състав от 28.10.2009 г., постановено по гр. д. № 7154/2006 г., с което е отхвърлен предявения от Н. С. М. ЕГН [ЕГН], [населено място] и П. К. М. ЕГН [ЕГН], [населено място] /починала на 8.02.2011 г./ против М. М. П. ЕГН [ЕГН], [населено място], иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, оформен с нотариален акт № 152, том ІІ, рег. № 4286, дело № 322/2004 г. по описа на нотариус, рег. № 362, вписан в Службата по вписвания с вх. № 32567, акт № 170, том LLІІІ, дело № 25203 към СРС, сключен на 3.08.2004 г. между П. К. М. и Н. С. М., от една страна, като прехвърлители и М. М. П., от друга страна, като приобретател. Със същото решение задължението на М. М. П. към Н. С. М. по договора е трансформирано в парично за сумата 250 лв. месечно, платима до 5-то число на съответния месец, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
За ответника по касация М. М. П. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат В. Д..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 401/15.03.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос, както следва: При неоказано от страна на кредитора съдействие за изпълнение на алеаторния договор длъжникът следва ли да трансформира задължението си за грижи и издръжка от натурално в парично като изпълнява договора чрез заплащане на кредитора парична сума.
Отговор на правния въпрос:
По посочения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на Върховния съд- ТР № 96/28.06.1966 г. по гр. д. № 65/66 г., ВС, ОСГК и на Върховния касационен съд-Р. № 439/22.12.2011 г. по гр. д. № 90/2011 г., ВКС, ІІІ г. о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК.
Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Когато последният не оказва съдействие за изпълнение на задължението, длъжникът има право да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане по установения ред на съответна сума /ТР № 96/28.06.1966 г., ВС, ОСГК/.
Н. на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от поетите с договора задължения. Издръжката може да се осигурява според обстоятелствата-в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация /Р. № 439/22.12.2011 г., ВКС, ІІІ г. о./.
Такъв е конкретният случай.
Бракът между ищеца и конституирана по делото при условията на чл. 172 ГПК/отм./ ищца е сключен на 9.06.1973 г. На 12.02.1976 г. в условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ на името на съпругата е закупен процесния апартамент. Двамата съпрузи са прехвърлили на ответника /племенник на съпругата/ апартамента с договор от 3.08.2004 г. срещу задължение на последния да им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са живели до момента при запазено от тях пожизнено право на ползване върху цялото жилище заедно и поотделно. При така формулираното задължение по договора длъжникът дължи грижи към всеки един от кредиторите и задължение за удовлетворяване на потребностите им с оглед утвърдения към момента на сключване на договора начин на живот. По делото са разпитани свидетели: В. С. Н. /съпруг на дъщеря на първия ищец/ и М. Д. Д., по искане на първия ищец и Л. Х. К. /братовчед на ответника/ и А. Н. П. /майка на ответника/, по искане на ответника. Съпругата, конституирана по делото като ищца при условията на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./ е обяснила, че по отношение на нея няма неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника. Съпругът-ищец е обяснил, че действително малко след сключване на процесния договор той е напуснал семейното жилище без да уведоми за това ответника и без по-късно да се свърже с него, за да го информира къде се намира и какви са нуждите му. След преценка на събраните доказателства въззивният съд е приел за недоказано по делото ответникът-длъжник по договора да е знаел местонахождението на ищеца-кредитор през посочения период, въпреки положените от него усилия в тази насока, че причина за неполучената облага въз основа на договора е неположена от самия ищец-кредитор по договора грижа към собствения му интерес и предвид обстоятелството, че изпълнение е било престирано по отношение на другия кредитор, а неизпълнението спрямо ищеца се дължи на контролирана от последния причина, съдът е приел липсващото изпълнение по отношение на ищеца за несъществено по смисъла на чл. 87, ал. 5 ЗЗД, както и че ищецът е в забава по договора, тъй като с поведението си не е оказал необходимото съдействие на ответника да изпълнява задълженията си по договора по отношение на него и искът е отхвърлен. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта, с която задължението на ответника по отношение на ищеца е трансформирано в парично задължение за бъдеще, считано от влизане в сила на съдебното решение
Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано-касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
При положение, че кредиторът по алеторния договор не е оказал необходимото съдействие на длъжника-приобретател да изпълнява задълженията си по алеаторния договор по отношение на този кредитор, длъжникът е бил длъжен своевременно да трансформира задължението си по договора от натурално в парично с превеждане на съответна парична сума на негово име по сметка в банкова институция.
Трансформирането на задължението от натурално в парично в рамките на производството по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е за бъдеще. С него не може да се заличи неизпълнението на договора по отношение на кредитора-ищец за предходния период- от датата на сключване на договора до датата на подаване на исковата молба в съда.
Въззивното решение следва да се отмени, тъй като е неправилно.
Следва да се постанови друго решение, с което процесният алеаторен договор да се развали до размер на 5/6 идеална част от процесния апартамент, в т. ч. за ½ идеална част от жилището, която ищецът притежава на собствено основание от прекратената със смъртта на съпругата му СИО върху апартамента плюс наследствената му част от дела в СИО на починалата му съпруга, определена на основание чл. 9, ал. 2, изр. 1, хип. 2 от Закона за наследството. Бракът на П. К. М. и Н. С. М. е сключен на 9.06.1973 г. Към датата на смъртта на съпругата-8.02.2011 г. продължителността на брака им е повече от десет години. Установено е по делото, че задължението за гледане и издръжка, поето с договора по отношение на ищеца не е изпълнявано съответно на постигнатата между страните договореност. Неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора и е налице основание за разваляне на договора по отношение на този ищец.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата 800.00 лв. за всички инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ „В” състав от 3.05.2011 г., постановено по гр. д. № 2806/2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор, оформен с нотариален акт № 152, том ІІ, рег. № 4286, дело № 322/2004 г. по описа на нотариус с рег. № 362, вписан в Службата по вписвания с вх. № 32567, акт № 170, том LLІІІ, дело № 25203 към СРС, сключен на 3.08.2004 г., по силата на който прехвърлителите П. К. М. и Н. С. М. са прехвърлили на приобретателя М. М. П. собствения си недвижим имот, придобит през време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент /жилище/ № 22, находящ се в жилищната сграда-блок № 322, вх. Б, етаж ІІ, [населено място],[жк]/стар ж. к. „модерно предградие на ул. „310-та”, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 64.78 кв. м., ведно с припадащото се избено помещение № 11, при съседи на жилището: стълбище, И. и Й. И., улица, двор, С. и И. К. и при съседи на избеното помещение: коридор, Н. А. Г., двор, както и 0.968% идеални части от общите части на сградата, до размер на 5/6 идеални части от процесния апартамент.
ОСЪЖДА М. М. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Н. С. М. ЕГН [ЕГН], ж. к. „Надежда-ІV”, [жилищен адрес] ет. 1, ап. 2 сумата 800.00 лв. за направени по делото разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |