Р Е Ш Е Н И Е № 60159 [населено място], 15.07.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември , през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1529/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агроин-БГ„ООД против решение № 87/09.04.2020 г. по т.д. № 344/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 108/22.07.2019 г. по т.д.№ 229/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, в обжалваната му част, с която: 1/ е уважен предявеният от „Марин и Марин„ ООД отрицателен установителен иск, като е признато за установено в отношенията между ищеца и ответниците – „Агроин – БГ„ ООД, Земеделският производител А. П. М. и „Марица олио„ АД, че имуществото - върху което е насочено изпълнението по изп. дело № 804/2018 г. по описа на ЧСИ В. С. – 151,580 т. пшеница, находящи се в склада на „ Марица олио„ АД [населено място], обл. Плевен, върху което е уреден особен залог, вписан със заявление № 2017110301326, в полза на взискателя „Агроин – БГ„ ООД, при вписано пристъпване към изпълнение на основание същия с № 2018080301755 - не принадлежи на длъжника - ЗП А. М. ; 2 / са отхвърлени предявените от „Агроин – БГ„ ООД против „Марин и Марин„ ООД насрещни искове, за осъждане „ Марин и Марин „ ООД да предаде на „ Агроин – БГ„ ООД преждеописаната пшеница – обект на особения залог, в евентуалност – да заплати на „Агроин – БГ„ ООД стойността й по пазарни цени, в размер на 40 926,60 лева, в случай , че същата не е налична у „Марин и Марин„ООД или е увредена, или е отчуждена, или не отговаря на показателите при които е доставена , които осъдителни искове са квалифицирани от въззивния съд съответно - по чл. 34 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 13 ал. 1 от ЗОЗ / главен насрещен иск / и чл. 521 ал. 2 ГПК вр. с чл. 13 ал. 1 ЗОЗ / евентуален насрещен иск /. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, в частта по потвърденото уважаване на евентуалния установителен иск на ищеца „Марин и Марин„ ООД. Съображения за недопустимост на страната са, че предвид влязлото в сила отхвърлително решение по предявения от „Марин и Марин” ООД главен иск, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца, със сила на пресъдено нещо е установена противопоставимост на учредения в полза на „Агроин-БГ„ООД особен залог върху горепосочената пшеница, спрямо „Марин и Марин„ ООД, въпреки че самото първоинстанционно решение, в тази му част, страната твърди да е нищожно, поради абсолютна неразбираемост на мотивите. Предвид така влязлото в сила частично първоинстанционно решение касаторът счита, че е отпаднал, последващо на предявяването му, правният интерес от отрицателния установителен иск - че така заложената пшеница, която „Марин и Марин„ ООД твърди да е придобил по договор за покупко-продажба, квалифицируем по чл. 7 ЗОЗ, не принадлежи на залогодателя - ЗП А. М.. Установената противопоставимост на заложното право на взискателя „Агроин – БГ„ООД изключва погасяването на заложното му право, на поддържаното по евентуалния установителен иск на „Марин и Марин„ ООД основание - чл.7 ЗОЗ – сделка в кръга на обичайната дейност по занятие. По начало се оспорва да е допустимо евентуално съединяване на исковете на ищцовото дружество. В евентуалност касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Оспорва правилността на извода за настъпил транслативен ефект на сключения между „ Марин и Марин„ ООД договор за покупко-продажба на процесната пшеница от 29.05.2018 г., преди всичко защото преминаването на собствеността на родово определени вещи настъпва с индивидуализацията им по съгласие на страните или с предаването, доказателства за каквото не са представени. Съществено процесуално нарушение страната твърди в отказа на съда да се произнесе по довода й за ненастъпили правни последици от така сключения договор за покупко-продажба между „Марин и Марин„ ООД и ЗП А. М., поради нищожността му, тъй като към момента на сключването всяка от страните е знаела, че обекта на разпореждане е вече заложено в полза на трето лице - заложен кредитор, с първи по ред особен залог върху същото – имущество. Предвид това знание - че със заложеното имущество, в обезпечаване на 7 заложни кредитора, от които „ Агроин – БГ „ ООД първи по ред, а „ Марин и Марин „ ООД – едва седми по ред - не би могло да се удовлетворят същите, респ. предвид това, че ищцовото дружество съзнателно предрежда останалите взискатели, касаторът счита, че сделката е сключена в заобикаляне на закона и при противоречие с добрите нрави, а и при невъзможен предмет. Касаторът твърди несъобразени от съда, релевантни за изхода на спора обстоятелства, като липсата на счетоводно отразяване на сделката при страните – с издаване на фактура от продавача ЗП А. М. и протокол по чл. 117 ЗДДС от купувача, както и несъобразяване обясненията на самия земеделски производител – че доставената в склада на „ Марица олио„АД пшеница е била в изпълнение задължението му към заложния кредитор „Агроин – БГ„ ООД, а не в изпълнение договора за покупко – продажба с „ Марин и Марин „ ООД , както и факта на издадена от ЗП А. М., в полза на последното дружество, количествена фактура за продажбата й № 124/07.07.2018 г.. Неправилно не са съобразени, според страната, изводите на съдебно-икономическата експертиза, досежно редовността на счетоводните записвания при „Марин и Марин„ ООД, като са формирани и неправилни изводи относно доказателствената стойност на представените от ищеца складови разписки, спрямо доказателствената стойност на представените от касатора - ответник експедиционни бележки и товарителници. От последните страната счита безспорно изводимо депонирането на процесната пшеница в склада на „Марица олио„ АД в полза на заложния кредитор, а не на наемателя „Марин и Марин„ ООД – свързано със складопритежателя лице. Неправилен страната намира и извода на съда, че сключеният от ищеца договор за покупко-продажба, ако изобщо е породил правни последици, може да се квалифицира като такъв, погасяващ заложното право на „Агроин – БГ„ ООД, съгласно чл.7 ЗОЗ, позовавайки се на качеството заложен кредитор на „ Марин и Марин „ ООД върху същото имущество, но от седми ред. Ответната страна – „ Марин и Марин „ ООД – не е взела становище по касационната жалба, нито такива са постъпили от останалите ответници в производството - ЗП А. М. и „Марица олио„ АД . Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съгласно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Ищецът „Марин и Марин„ ООД твърди, че на 29.05.2018 г., в качеството на купувач, е сключил с продавача – ЗП А. М. договор за покупко-продажба на 1000 т. пшеница – реколта 2017 – 2018 стопанска година, като авансово е заплатил част от цената - 150 000 лева . Твърди, че част от общото договорено количество му е предадено от продавача и съответно доставено в нает от „Марин и Марин„ ООД склад, собственост на „Марица олио„АД. За предаването на пшеницата представя складови разписки, двустранно подписани от лица, упоменати в документите като материално-отговорни лица на продавача – ЗП А. М. и на купувача – „Марин и Марин„ООД. Твърди, че върху така закупеното и предадено на склад количество пшеница, ответното дружество „Агроин – БГ„ ООД е насочило принудително изпълнение, в качеството на взискател, позоваващ се на права на заложен кредитор, учредил първи по ред особен залог върху пшеницата, върху която ищецът претендира права на собственик. „Марин и Марин „ ООД оспорва идентичността между пшеницата – обект на особения залог в полза на ответното дружество и закупената от самия него, макар че всеки от двата, предявени с уточнението главен и евентуален искове, основава на обстоятелството, че досежно сключената от него покупко-продажба приложение намира чл.7 от ЗОЗ – сделка, извършена в кръга на обичайната дейност по занятие на продавача - ЗП А. М., придобитите по която вещни права на собственост са несъвместими със заложното право на взискателя „ Агроин – БГ„ ООД, поради което „ Марин и Марин „ ООД му го оспорва. На това основание , позовавайки се постановено по негова молба спиране на образуваното от взискателя изпълнително дело, в обезпечение на настоящите искове, ищецът формулира петитум на главния си иск – установяване непротивопоставимост нему на учредения в полза на „Агроин – БГ„ ООД залог върху закупената , при условията на чл. 7 ЗОЗ пшеница, съответно петитум на евентуалния - при напълно идентични обстоятелства от фактическия състав на чл.7 от ЗОЗ - установяване в отношенията между ищеца и ответниците, че ЗП А. М. не е собственик на процесната пшеница, срещу която, въз основа на учредения в негова полза първи по ред особен залог, „Агроин – БГ„ ООД е насочил принудително изпълнение. Относно правния си интерес да насочи исковете си и срещу ответник „ Марица олио„ АД, ищецът не е заявил каквито и да било обстоятелства. Ответникът „Агроин - БГ„ООД – оспорва исковете, като се позовава на обстоятелството, че самият ищец е заложен кредитор, но със седми по ред особен залог върху същото имущество, предвид което и оспорва да е налице сделка, попадаща в приложното поле на чл. 7 от ЗОЗ . Оспорва ищецът да е придобил собствеността върху процесната пшеница, тъй като с договор от 7 юли 2018 г. сам е придобил собствеността й, като пшеницата твърди доставена в склада на „Марица олио„ АД от ЗП А. М. , в изпълнение задължението му на залогодател и в полза на взискателя „Агроин – БГ„ ООД. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца складови разписки, като неносещи подпис на продавача ЗП А. М. и се позовава на съставените от „ Марица олио„ АД експедиционни бележки, за установяване доставката на пшеницата в склада на „Марица олио„ АД от ЗП А. М. , в изпълнение на задълженията му като залогодател. Последващо в производството е въвел правния, а не фактически довод, поради което не е преклудиран, че с оглед родово определения характер на вещта и правилото на чл. 24 ал. 2 ЗЗД, вещнотранслативен ефект на продажбата настъпва по съгласие на страните или с предаването й на купувача / с отделянето й от рода /, каквото съгласие или предаване между ЗП А. М. и „ Марин и М. „ ООД оспорва да е постигнато, респ.настъпило. Дори да би се приел за настъпил този вещнотранслативен ефект ответното дружество счита, че стоката е придобита обременена със залога, съгласно чл.13 ЗОЗ, поради което ищцовото дружество отговаря като залогодател. Предявени са насрещни осъдителни искове : 1/ главен - за осъждане „Марин и Марин „ ООД да предаде на „ Агроин – БГ„ 151,580 т. пшеница реколта 2018 г., спрямо която е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 20189060400804 на ЧСИ В. С., с взискател „ Агроин – БГ„ ООД, в качеството му на заложен кредитор, с вписан първи по ред особен залог върху обекта на изпълнението ; 2 / евентуален - в случай, че пшеницата не е налична, отчуждена е, увредена или не отговаря на показателите, при които е била доставена в склада на „Марица олио„ АД, „Марин и Марин„ ООД да бъде осъдено да заплати равностойността й, в размер на 40 926,60 лева. Насрещните искове, предявени с молба от 03.12.2018 г., са обосновани със следните обстоятелства : На основание чл. 35 вр. с чл.34 от ЗОЗ заложният кредитор „Агроин – БГ„ ООД е предприел, чрез съдебен изпълнител, мерки за получаване държането на заложената пшеница, в удовлетворяване на обезпеченото си чрез особения залог вземане. „Агроин – БГ„ ООД е вписало пристъпване към изпълнение на 03.08.2018 г. , но „ Марица олио „ АД – свързано с ищеца лице - е отказало предаването на пшеницата – първоначално без правно основание, а последващо - на основание издадена в полза на „Марин и Марин„ ООД обезпечителна заповед, за спиране на изпълнението, в обезпечение на тук предявените от дружеството главни искове. Твърди се, че „Марин и Марин„ ООД е недобросъвестен държател на заложената пшеница, като самото дружество има качеството на заложен кредитор, но с едва седми по ред вписан залог и дори да е придобило собствеността върху същата / макар да се оспорва и това обстоятелство /, то придобиването е обременено със заложното право на „Агроин - БГ„ ООД, като заложен кредитор от първи ред. Като преповтаря доводите си в защита по предявените от „Марин и Марин„ ООД искове, „ Агроин – БГ“ ООД твърди, че ищцовото дружество неоснователно задържа, съответно отказва предаването на пшеницата. Становище е депозирал и ЗП А. М. . Същият оспорва да е сключвал с „Марин и Марин„ ООД договор за покупко-продажба на процесната пшеница, а сключеният сочи само като предварителен такъв. Оспорва и да е предавал на дружеството – ищец пшеница, в изпълнение на същия този договор, вкл. чрез упълномощаване за това на трети лица. Твърди, че доставената в склада на „Марица олио„ АД от него пшеница е в изпълнение задълженията му на залогодател, в полза на заложния кредитор „Агроин – БГ„ ООД. Сочи, че с нотариално заверена декларация от 01.08.2018 г., на основание чл. 9 ЗОЗ, е предоставил на заложния кредитор „Агроин – БГ„ ООД информация относно местонахождението на заложената стока - в склад на „Марица олио„ АД в [населено място], след което взискателят е пристъпил към изпълнение. Позовава се на невъзможност да изпълни задължението си за предаване на пшеницата на заложния кредитор, тъй като неоснователно се задържа от „Марица олио„ АД , в полза на „Марин и Марин„ ООД. Оспорва довода на ищеца за неустановима идентичност между закупената от него пшеница и тази – обект на учредения в полза на ответното дружество залог, тъй като е заложил в полза на „Агроин - БГ„ ООД цялата си земеделска продукция, засята в землищата на [населено място] и Плевен за стопанската 2017/2018 г.. Първоинстанционният съд е постановил решение, което, в частта по предявения от „Марин и Марин„ ООД главен иск, е напълно неразбираемо в обосноваване на крайния извод, за неоснователност на иска – за установяване непротивопоставимост на заложното право на „ Агроин - БГ„ ООД спрямо „ Марин и Марин„ ООД, в отношенията между същите страни, ЗП А. М. и „Марица олио„ АД, като основно възпроизвежда разпоредби на ЗОЗ, при непроследима логика в позоваването. Единствено ясен остава извода на съда, възпроизведен и в решението по евентуалния иск, че сключената от „ Марин и Марин „ ООД със ЗП А. М. сделка по покупко-продажба на пшеница, реколта 2018 г., е породила правни последици и следва да се квалифицира като такава по чл. 7 от ЗОЗ, предвид което е обоснован извод, че пшеницата не принадлежи на ЗП А. М. – решение, конфронтиращо като правен резултат с влязлото в сила по първия от главните искове. Насрещните осъдителни искове са отхвърлени, по съображенията , наведени в мотивиране на решението по исковете на ищеца – произвела правни последици, съгласно чл. 7 ЗОЗ, сделка с обекта на залога. Съдът е посочил, че със сключването й се е погасил залога в полза на „Агроин – БГ„ООД , а за същото дружество е възникнало правото да се удовлетвори от получената по сделката цена от залогодателя – чл. 10 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 9 ал. 5 ЗОЗ. „Агроин – БГ„ ООД е обжалвало първоинстанционното решение за уважаване на предявения от „Марин и Марин„ ООД отрицателен установителен иск и за отхвърляне насрещните искове на „Агроин - БГ„ ООД срещу същото дружество. Оспорил е допустимостта на отрицателния установителен иск на „Марин и Марин„ ООД, по съображенията поддържани и в касационната жалба. Оспорени са изводите на съда за настъпили вещно-правни последици на сключената от ищеца покупко - продажба, както и квалификацията на сделката като такава по чл.7 от ЗОЗ, по поддържаните и в касационната жалба на страната съображения. Въззивният съд е отрекъл недопустимост на първоинстанционното решение. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че договора между ищеца и ЗП А. М. е породил правни последици на сделка по чл.7 от ЗОЗ , с което се е погасило заложното право на „Агроин - БГ„ ООД. Счел е за ирелевантно , относимо към уреждане взаимоотношенията с фиска, неиздаването в полза на ищеца, като купувач, на фактура за продаденото количество от ЗП А. М. и липсата на протокол по чл. 117 ЗДДС от купувача, както и поредността на вписаните особени залози в полза на всяко от дружествата ищец и ответник. Обосновал се е с това, че разпореждането от вида по чл.7 ЗОЗ изключва спрямо ищеца „Марин и Марин„ ООД правни последици по чл. 13 ЗОЗ. Заложният кредитор има правото да се удовлетвори от платената от същото дружество, като купувач по сделката по чл. 7 от ЗОЗ, цена , съгласно чл. 10 ал. 1 ЗОЗ. Неприложима в случая, според съда , е и хипотезата на чл. 32 ал. 4 ЗОЗ, тъй като придобиването от ищеца предхожда вписването на пристъпване към изпълнение от заложния кредитор „Агроин – БГ„ ООД. Все от факта на сключена от ищеца сделка, с квалификация на такава по чл. 7 от ЗОЗ , е обосновано и отхвърлянето на насрещните искове.За вещнотранслативният ефект на покупко-продажбата между „Марин и Марин „ ООД и ЗП А. М. въззивният съд се е позовал на клаузи от сключения договор - чл.11, според който купувачът се задължава със собствен или нает специализиран транспорт да организира извозването на пшеницата от складовата база на продавача в [населено място] , като в чл.12 е изрично уговорено, че собствеността и рискът върху същата преминават с натоварването. Съдът е приел, че от съвкупното съобразяване на - 1/ кореспонденцията между данните от експедиционните бележки, за предаване на 151, 580 т. пшеница в склад на „ Марица олио „ АД, в периода 5 - 7 юли 2018 г. и съвпадащите с тях данни от складовите разписки, подписани от същите представители на ЗП А. М. , но и от представител на „ Марин и Марин“ ООД ; 2/ осчетоводяването на тези разписки в счетоводството на „ Марин и Марин „ ООД ; 3/ сключен от дружеството договор за наем на склада с „Марица олио „ АД, където е доставена пшеницата , при липса на данни за правоотношение между ЗП А. М. и „Марица олио“ АД за ползването на склада в [населено място] – безспорно се установява осъществено предаване на пшеницата от ЗП А. М. на „Марин и Марин“ ООД, респ. настъпили правни последици съобразно чл. 24 ал. 2 ЗЗД. Аналогично на първоинстанционния, въззивният съд е счел за ирелевантно обстоятелството, че липсва осчетоводяване на покупко-продажбата при двете страни и не е коментирал индивидуализацията на кредитираните в полза на ищеца експедиционни бележки , в подадената на 01.08.2018 г., съгласно чл. 9 ал. 1 ЗОЗ, декларация до заложния кредитор, с която ЗП А. М. го уведомява за предаването на заложената пшеница в склада на „Марица олио„ АД в [населено място], в изпълнение задължението си като залогодател, тъй като експедиционните бележки удостоверяват именно това предаване. Мотивите на въззивния съд за отхвърляне на насрещните искове на „ Агроин БГ „ ООД са вътрешно противоречиви – от една страна основани на правните последици на приета за доказана сделка по чл. 7 от ЗОЗ и право на заложния кредитор да се удовлетвори от доказано заплатената от „ Марин и Марин„ ООД цена за 151, 580 т. пшеница, съгласно чл.10 ал.1 т.2 ЗОЗ, а от друга, като недоказани, поради неустановено местонахождение на процесната пшеница в склада в [населено място], към момента на огледа от назначеното вещо лице Л. Т. . С определение № 60428/02.07.2021 г. касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280 ал. 2 пр. второ ГПК , поради вероятна недопустимост на въззивното решение, както по уважения отрицателен установителен иск на „Марин и Марин„ ООД, спрямо всеки от конституираните по него ответници – ЗП А. М., „ Марица олио„ АД и „Агроин - БГ„ ООД, така и по отхвърлените насрещни искове на „Агроин – БГ„ ООД против „Марин и Марин„ ООД, поради съмнение относно наличието на правен интерес от предявяването им. По допустимостта на въззивното решение, като предпоставено от разглеждането на недопустими искове, настоящият състав съобразява следното : По отрицателния установителен иск на „Марин и Марин„ ООД против „ Агроин – БТ „ ООД, ЗП А. М. и „ Марица олио „ АД : Ищецът се позовава на покупко-продажба на имущество – обект на залог в полза на ответника „Агроин – БГ„АД, сключена със залогодателя, в кръга на обикновената му дейност по занятие, поради което и на основание чл. 7 ЗОЗ залогът се е погасил. Последното е равностойно на твърдение за непритежавано от „Агроин – БГ „ ООД, поради погасяване, заложно право върху конкретното имущество, предвид придобита при условията на чл. 7 от ЗОЗ собственост върху същото от ищеца. Именно последното обстоятелство, а не излизането от патримониума на ЗП „А. М. „ на заложеното имущество, е правопораждащият за правата на „Марин и Марин„ ООД, спрямо заложния кредитор от първи ред „Агроин – БГ „ ООД и правоизключващ , за правата на същото дружество, релевантен факт. Както е прието в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 : „ Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато : ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва ; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права , ако отрече правата на ответника.“ В мотивите на ТР е пояснено, че „ когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право „ / в случая правото на собственост на ЗП А. М. върху заложеното в полза на „Агроин БГ„ ООД имущество/ „ . Прието е също , че „ правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна „. Видно е, че предявеният от „ Марин и Марин „ ООД отрицателен установителен иск - за отричане правото на собственост на ЗП А. М. върху заложеното имущество - не отговаря на абсолютната процесуална предпоставка за правен интерес от предявяването му. Отричаното с иска право на ответника А. М. е идентично с твърдяното за притежавано от ищеца и защитавано с иска му. От отричането му, като притежание на ответника М., не би се формирала противопоставима на заложния кредитор сила на пресъдено нещо, относно притежавано от „Марин и Марин„ООД право на собственост върху заложеното имущество, на основание чл. 7 ЗОЗ. Само с положителен установителен иск за собственост, придобита при условията на сделка по чл. 7 ЗОЗ - при конкретните твърдения, ищецът би могъл да се защити срещу противопоставяно от ответника „Агроин - БГ„ ООД заложно право. При поддържаните с исковата молба обстоятелства, ищецът има интерес от установяване погасяване на заложното право, а не от отричане правото на собственост на залогодателя, което е законосъобразна, задължителна последица именно от настъпил вещнотранслативен ефект на сделка по чл.7 от ЗОЗ. Предявявайки исковете си ищецът очевидно е следвал формулировката на чл. 36 ал. 2 ЗОЗ , като не е съобразил, че втората уредена в разпоредбата хипотеза не е приложима в случай на материалноправна легитимация, основаваща се на правоприемство от самия залогодател, след учредяването на залога / арг. от чл. 8 ал.3 и ал.4 ЗОЗ /. Липсата на правен интерес предпоставя недопустимост на произнасянето по предявения от „Марин и Марин“ ООД отрицателен установителен иск срещу всеки от конституираните ответници. По допустимостта на насрещните осъдителни искове, настоящият състав намира следното : „Агроин БГ„ ООД отрича настъпил в полза на ответника по насрещните искове „ Марин и Марин“ ООД вещнотранслативен ефект на покупко - продажбата на заложеното имущество на няколко основания: 1/ касае се за родово определени движими вещи, собствеността върху които, съгласно чл. 24 ал. 2 от ЗЗД, преминава с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаване на купувача ; такова предаване, от залогодателя в полза на „Марин и Марин„ ООД , няма ; 2/ покупко - продажбата е нищожна, като сключена в противоречие с добрите нрави, при заобикаляне на закона и с невъзможен предмет, без да са конкретизирани обстоятелствата по всяка от хипотезите, освен общото съображение, че бидейки заложен кредитор от седми ред, спрямо „Агроин - БГ„ ООД – от първи ред за конкретното заложено имущество, с покупко-продажбата „Марин и Марин„ООД е заобиколило предвидената в закона поредност за удовлетворяване на заложните кредитори. „Агроин - БГ„ ООД твърди, че е пристъпил към изпълнение и упражнявайки право да получи държането на заложеното имущество, с цел удовлетворяването си, по реда на чл. 35 ЗОЗ вр. с чл. 521 ГПК, е установил упражнявано от „Марин и Марин„ ООД държане на заложеното имущество, за което, с оглед преждеизложеното, липсва правно основание. Видно е от отговора на „ Марин и Марин „ ООД по насрещните искове, че дружеството оспорва заложното право на „Агроин - БГ„ ООД върху съхраняваната в склада на „ Марица олио „ АД пшеница, спрямо която е образувано изпълнение по реда на чл. 35 ЗОЗ вр. с чл.521 ГПК, с твърдения, че е негова собственост, макар поддържайки и възражение за неустановима идентичност със заложеното в полза на „ Агроин - БГ „ ООД имущество. С определение по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК - № 195/15.05.2020 г. по ч.т.д.№ 2825/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, е приет за допустим осъдителен иск , основан на чл. 34 ал. 1 ЗОЗ , предявим от заложния кредитор спрямо трето лице, в чието държане, без основание, се намира заложеното имущество и с което се препятства реализация на правото на заложния кредитор да получи същото, за удовлетворяване от стойността му. Изрично е посочено, че заложният кредитор не може да се ползва от защитата по чл.35 ЗОЗ , тъй като заложените вещи не са в държане на залогодателя, срещу който заложният кредитор разполага с изпълнителен титул – извлечение от регистъра за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение. Извън компетентността на съдебния изпълнител би било да разрешава правния спор между заложния кредитор и третото лице, упражняващо фактическа власт върху вещта. Настоящият състав споделя даденото разрешение. Не би могло да се отрече правния интерес на заложния кредитор – след пристъпване към изпълнение сроден с този на собственика на вещта – да претендира държането на вещта и от трето лице, у когото се намира без основание, с цел удовлетворяването си. Осъдителен иск за вреди, в причинност с действията на недобросъвестното трето лице, не осигурява равностойна защита, доколкото същото би могло да не разполага с достатъчно или изобщо с имущество, за удовлетворяване вземането на заложния кредитор или последният би могъл да има интерес от лично придобиване собствеността на заложеното имущество, вместо удовлетворяване чрез продажба на трети лица, каквото очевидно манифестира „Агроин БГ „ ООД със сключения договор от 07.07.2018 г., за закупуване на процесната пшеница от негово име и за негова сметка, с прихващане на дължимата цена с изискуеми задължения на ЗП А. М. към „ Агроин - БГ“ ООД. Относно допустимостта на съединяването на иск за предаване на движими вещи и иск за заплащане на равностойността им е налице практика на ВКС ( напр. гр. д. № 3021/2016 г. на 1 г. о. и цитираната в същото практика ), съгласно която защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК е допустима и във фазата на исковото производство, чрез съединяване при условията на евентуалност , на иска за предаването на движими вещи с иска за заплащане на равностойността им, в случай, че същите не са налице или са развалени изцяло или отчасти. Изрично се подчертава в така формираната практика, че разглеждането и уважаването на иска за заплащане на равностойността е обусловено от положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с което се отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за реално предаване (гр. д. № 1610/2009 г., I г. о.). Условие за разглеждане на евентуалния иск за равностойността е отхвърлянето на главния иск за предаването, а в хипотезата, когато липсата или погиването, респ. повреждането на вещта, бъде установена в хода на образуваното за предаването ѝ изпълнително производство, взискателят разполага със защитата по чл. 521 ал. 2 и ал. 3 ГПК. С оглед преждеизложеното и доколкото насрещната искова молба съдържа кореспондиращи си обстоятелствена част и петитум на искове по чл. 34 ал. 1 ЗОЗ и чл. 521 ал.2 ГПК, предявените от „ Агроин - БГ„ ООД насрещни искове са допустими. Конкретно по първия иск , „Агроин - БГ„ ООД твърди : 1/ заложно право на кредитор от първи ред върху процесната пшеница ; 2/ пристъпване към изпълнение ,вкл. по реда на чл. 35 ЗОЗ, с образувано изпълнително производство за изземване на пшеницата; 3/ упражнявано държане без основание от „ Марин и Марин„ ООД върху пшеницата, с местонахождение в склад на „Марица олио„ АД. Дадената от въззивният съд допълнителна квалификация на исковете - по чл. 13 ал. 1 ЗОЗ - касае само поддържаната алтернативна хипотеза, на твърдяна непротивопоставимост на заложния кредитор действително придобито от „Марин и Марин“ ООД право на собственост върху заложената пшеница, в случай че бъде установено. осочването му не опорочава допустимостта на произнасянето по насрещните искове – по действително заявените обстоятелства и в съответствие с формулирания петитум. По съществото на касационната жалба против въззивното решение, в частта му за потвърждаване отхвърлянето на насрещните искове. Възраженията за нищожност на сделката, сключена от „ Марин и Марин„ ООД, на сочените основания, са изначално несъстоятелни / предвид уредените от самия закон правни последици на сделка, сключена в нарушение на чл. 8 ал. 3 ЗОЗ – подробни съображения в определението по чл.288 ГПК /, но по начало са евентуални спрямо преценката настъпили ли са изобщо вещноправните й последици. Положителният извод на въззивния съд за това е неправилен, тъй като не почива на съвкупната преценка на събраните доказателства и като несъобразен с разпределението на доказателствената тежест в процеса, иначе правилно осъществено от първоинстанционния съд, а именно : че тежестта за главно и пълно доказване на преминало право на собственост върху процесната пшеница у „ Марин и Марин „ ООД носи това дружество – ответник по насрещните искове. Решаващо за този факт е доказване настъпили последици по смисъла на чл. 24 ал. 2 ЗЗД ,поради родово определения характер на вещта / пшеница / : определяне на конкретното количество по съгласие на страните или с предаването му на купувача. Отделяне на закупената пшеница от общото придобивано от продавача зърно от този вид , по съгласие на страните, не се твърди, а единственото доказателство, в полза на „Марин и Марин „ ООД за предадена му пшеница от продавача , са издадените складови разписки, с вписани данни за количество пшеница, изходен и краен пункт , дата на предаване и лица, предали пшеницата от името и за сметка на ЗП А. М., съвпадащи с данните по експедиционните бележки. Последните са с издател „ Марица олио „ АД, приподписани от същите лица, подписали складовите разписки като „ предали, материално отговорни лица“ , а експедиционните бележки като „ предали, превозвачи „ , от името на ЗП А. М.. Заложният кредитор е оспорил складовите разписки, неносещи подписа му, досежно обстоятелството, че подписалите ги лица са били упълномощени от ЗП А. М. да предадат превозената пшеница на „ Марин и Марин„ ООД, в изпълнение на договора за покупко-продажба със същия, а не просто да я доставят в склада в [населено място], съобразно декларираното по чл. 9 ал. 1 ЗОЗ към заложния кредитор, в която декларация са изброени експедиционните / приемни / бележки, самите те установяващи предаване от представители на ЗП А. М. процесната пшеница на складопритежателя „Марица олио „ АД, а не на наемателя на склада „ Марин и Марин „ ООД. При това оспорване / впрочем поддържано и от ЗП А. М. /, в тежест на „Марин и Марин„ ООД е било да установи представителна власт на подписалите складовите разписки, от името на ЗП А. М., лица с твърдяното от него правно основание – предаване пшеницата, в изпълнение на сключения договор за покупко-продажба. Неприложими са правни последици на чл.301 ТЗ, тъй като за предходно на участието му в настоящото производство знание на ЗП А. М., за съществуването на складовите разписки със страна „Марин и Марин „ ООД, няма доказателства , а и за овластяване на подписалите лица, за предаване в полза на заложния кредитора, а не на „Марин и Марин„ ООД свидетелства и депозираната до „Агроин - БГ„ ООД декларация по чл. 9 от ЗОЗ, на която същото дружество се позовава. Налице са и множество косвени д оказателства, несъобразени от въззивния съд, в полза на поддържания от „Агроин - БГ „ ООД довод , за предадена на склад в [населено място] пшеница от ЗП А. М., но в изпълнение на задължението му към залогодателя „Агроин – БГ „ ООД. Така : 1/ в сключения с „ Марин и Марин „ ООД договор за покупко-продажба, извозването на пшеницата е договорено със собствени или наети от купувача превозни средства, противно на установимия от оспорените складови разписки превоз от ЗП А. М. ; 2 / необяснимо е кумулативното съставяне на експедиционни / приемни / бележки от складопритежателя „Марица олио„ АД и на складови разписки от наемателя на склада „Марин и Марин„ООД, относно едно и също обстоятелство – приемането на пшеницата, спрямо което „ Марин и Марин„ ООД твърдят получаване ; 3/ необяснимо е еднаквото номериране и на експедиционните бележки, и на складовите разписки, като счетоводни документи на различни издатели / впрочем подчертано и от вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза Г. А. /; 4/ заявеното от вещо лице А. предназначение на складовите разписки, като вътрешен счетоводен документ, който не може да съставлява самостоятелно основание за счетоводно отразяване предаването на стока между две лица, без да е съпроводен от документ, доказващ основанието за предаването, съответно за възникването на насрещни права и задължения – както вече се посочи експедиционните бележки, удостоверяващи предаване пшеницата на „Марица олио„ АД, не съставляват такъв допълнителен документ, обозначаващ основание за предаването между ЗП А. М. и „ Марин и Марин „ ООД ; 5/ при положение, че експедиционните бележки са издадени във връзка с предаването на пшеницата в полза на „Марин и Марин„ ООД, същите са предадени от залогодателя в държане на заложния кредитор – посочено в декларацията по чл. 9 ЗОЗ, представени от кредитора по изпълнителното дело, но без печата на „Марин и Марин„ ООД, фигуриращ в представените от последното дружество идентични складови разписки ; 6/ залогодателят не е издал фактура за покупко-продажба на процесната пшеница , с купувач „ Марин и Марин „ ООД, за сметка на издадена такава в полза на „Агроин – БГ„ ООД, в изпълнение на споразумение от 07.07.2018 г. ; 8/ не е издаден от купувача „ Марин и Марин„ ООД протокол по чл.117 ЗДДС – задължителен при доставка на стока, попадаща в обхвата на Приложение № 2 към ЗДДС, каквато е пшеницата, съгласно чл. 117 ал.1 т.4 вр. с чл.163а ЗДДС. Но и без тези, косвени в подкрепа на заложния кредитор обстоятелства, от значение е факта, че сами по себе си складовите разписки не установяват основание за предаването, както и сами не биха могли да съставляват счетоводно основание за насрещни осчетоводявания на права и задължения. При така непроведеното пълно и главно доказване на факта, че предаването на пшеницата от ЗП А. М., в периода 5 – 7 юли 2018 г. , в склада в [населено място] , собственост на „ Марица олио „ АД, е било в изпълнение спрямо купувача „Марин и Марин„ ООД , неоснователно е твърдението му за настъпили вещнотранслативни - досежно правото на собственост върху процесната пшеница – последици, по смисъла на чл. 24 ал. 2 ЗЗД. Неполученото владение на пшеницата ,в качеството на родово определена вещ, и от заложния кредитор „Агроин - БГ„ ООД, съобразно сключеното със ЗП А. М. споразумение от 07.07.2018 г., предпоставя извод за продължаващото й притежание от залогодателя, съобразно доказателствата по делото. Независимо от последното, насрещните искове се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени,макар и по напълно различни съображения , предвид следното : Наред с обстоятелствата , кореспондиращи с петитума на същите, „Агроин - БГ „ ООД се позовава и на обстоятелства, съобразяването на които, дори и без доказателства за това, макар да са налице, не установяват пасивната материалноправна легитимация на „Марин и Марин“ ООД, като държател на процесната пшеница, оспорващ правото на заложния кредитор да я получи , в удовлетворяване вземанията си от ЗП А. М.. Самият заложен кредитор се позовава на предаване процесната пшеница в склада на „Марица олио„ АД от ЗП А. М., в изпълнение задълженията му към себе си. Предаването – с получател „Марица олио“ АД, а не „ Марин и Марин „ ООД, заложният кредитор твърди да се установява от експедиционните / приемни бележки, в които получател „ Марин и Марин „ ООД не фигурира, за сметка на „Марица олио „ АД . Същите експедиционни бележки са посочени в декларацията по чл. 9 от ЗОЗ на залогодателя към заложния кредитор „Агроин – БГ“ООД. Залогодателят, чиито обяснения, макар че не е страна по насрещните искове, заложният кредитор намира за съобразими и настоява за кредитирането им, е оспорвал предаване на пшеницата на „Марин и Марин „ ООД, твърди предаването й в склад на „ Марица олио „ АД, с оглед удовлетворяване на заложния кредитор и неоснователен отказ на „Марица олио„АД да предаде пшеницата на заложния кредитор, сочейки и обстоятелството, че „Марин и Марин „ ООД и „Марица олио „АД са свързани лица. Установява се от заключението на вещото лице Л. Т., че при осъществения оглед в склада в [населено място] на 03.09.2019 г., процесната пшеница не е открита. Обстоятелството, че е изнесена от „Марин и Марин„ ООД не може да се счете доказано, въз основа получена от вещото лице информация от служител в склада, сведенията на който биха могли да бъдат събрани само в качеството на свидетелски показания . Обстоятелството би могло да се счете доказано само въз основа на лични възприятия или документална констатация от вещото лице,каквито няма. Следователно, твърденията на самото дружество „Агроин – БГ „ ООД е, че процесната пшеница, с конкретното местонахождение –склад в [населено място], е предадена в държане на „Марица олио„ АД. Предаване в държане на „ Марин и Марин „ ООД , независимо от съществуващо между същото дружество и „ Марица олио „ АД правоотношение по договор за наем на склада в [населено място] / впрочем неясно дали касае целия склад /, вкл. предвид изключената, по съображения по-горе, доказателствена стойност за този факт на представените и оспорени от „Агроин - БГ„ ООД складови разписки , не е установено с други доказателства по делото. Обстоятелството, че „Марин и Марин„ ООД са поискали обезпечаване на исковете си, предявени в настоящото производство , чрез процесната пшеница, както и обстоятелството, че са оспорвали заложното право на „Агроин-БГ“ ООД , сами по себе си не са признание, че упражнява държане върху процесната пшеница. Впрочем, ако би се приела за установена от „ Марин и Марин „ ООД фактическа власт върху спорната пшеница, то биха се приели настъпили и последиците на чл. 24 ал. 2 ЗЗД , съответно вещнотранслативния ефект досежно собствеността върху пшеницата, погасяваща заложното право, поради което искът по чл.34 ал.1 ЗОЗ отново би бил неоснователен. Предметът на сделката попада в обхвата на осъществяваната от ЗП А. М. обичайна дейност по занятие. Права на първи по ред залогодател върху същата стока – основен довод на насрещните му искове - „Агроин – БГ“ ООД би могъл да противопостави само в случай на придобита от „Марин и Марин „ ООД собственост, но не при условията на чл.7 ЗОЗ. В този смисъл доводът изначално конфронтира с останалите обстоятелства, обосноваващи насрещните искове, по-горе приети за достатъчни , за възприемане допустимо предявяване на иск по чл. 34 ал. 1 ЗОЗ , като конфронтира и с позицията на страната спрямо предявените срещу нея главни искове. Следва да се държи сметка, че с разпоредителната сделка „Марин и Марин„ ООД не твърди да се удовлетворява в качеството на заложен кредитор, какъвто безспорно е , с последващ по ред особен залог върху пшеница, реколта 2018 г., произведена от ЗП А. М. от землището в [населено място] , но обезпечаващ вземането му от авансово заплатена продажна цена, като последица от развалянето / или прекратяването преди изпълнение / на договора от 29.05.2018 г.. Твърдейки , че продавачът ЗП А. М. му е предал договорената пшеница, ищецът твърди, че е получил изпълнение / частично / на договореното и няма основание да реализира правата си по особения залог. Доколкото насрещните искове са оспорени от „ Марин и Марин „ ООД и с твърдението за неустановима идентичност между съхраняваната в склада на „ Марица олио „ АД пшеница и пшеницата – обект на заложното право на „Агроин БГ„ ООД, следва да се отбележи, че подобно твърдение противоречи на заявените със собствените искове на дружеството обстоятелства, а и се опровергава от индивидуализирането на пшеницата , чрез експедиционните бележки, на които се позовават в защита на правата си и „Марин и Марин“ ООД и „Агроин - БГ„ ООД. Отделно е останало неоспорено изявлението на ЗП А. М., че в полза на „Агроин БГ „ ООД е заложил цялата си земеделска продукция от съответната стопанска година, от която твърди да е закупил пшеница и „Марин и Марин„ ООД . Следователно , въззивното решение следва да се обезсили в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения от „Марин и Марин„ ООД против всички ответници отрицателен установителен иск и да се потвърди, в частта му, с която е потвърдено отхвърлянето на насрещните искове на „Агроин - БГ „ ООД. С оглед изхода на спора, „Марин и Марин„ ООД следва да заплати на „Агроин - БГ„ ООД / предявило своевременно искане за присъждане на разноски / , съобразно позитивния за същото дружество изход по главните искове, разноски в размер на 4 282,53 лева за първа, 1 368,52 лева за въззивна и 1 956 лева – за касационна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 87/09.04.2020 г. по т.д. № 344/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 108/22.07.2019 г. по т.д.№ 229/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, в частта му , с която , по предявен от „Марин и Марин„ ООД отрицателен установителен иск е признато за установено в отношенията между дружеството и ответниците – „Агроин – БГ„ ООД, Земеделският производител А. П. М. и „Марица олио„ АД, че имуществото, върху което е насочено изпълнението по изп. дело № 804/2018 г. по описа на ЧСИ В. С. – 151,580 т. пшеница, находящи се в склада на „Марица олио„ АД в [населено място], обл. Плевен, върху което е уреден особен залог, вписан със заявление № 2017110301326, в полза на взискателя „Агроин – БГ„ ООД, при вписано пристъпване към изпълнение на основание същия с № 2018080301755 - не принадлежи на ЗП А. М., като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „ Марин и Марин„ ООД отрицателен установителен иск, за признаване за установено в отношенията му с ответниците – „Агроин – БГ„ ООД, Земеделският производител А. П. М. и „Марица олио„ АД, че имуществото, върху което е насочено изпълнението по изп. дело № 804/2018 г. по описа на ЧСИ В. С. – 151,580 т. пшеница, находящи се в склада на „ Марица олио„ АД в [населено място], обл. Плевен, върху което е уреден особен залог, вписан със заявление № 2017110301326, в полза на взискателя „Агроин – БГ„ ООД, при вписано пристъпване към изпълнение на основание същия, с № 2018080301755 - не принадлежи на ЗП А. М., поради недопустимост на иска, като лишен от правен интерес . ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/09.04.2020 г. по т.д. № 344/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в останалата му обжалвана част , с която е потвърдено решение № 108/22.07.2019 г. по т.д.№ 229/2018 г. на Окръжен съд – Плевен , в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Агроин – БГ„ ООД против „Марин и Марин„ ООД насрещни искове, с правно основание чл.34 ал.1 ЗОЗ и чл. 521 ал.2 ГПК вр. с чл. 34 ал. 1 и чл. 35 ЗОЗ , за осъждане „Марин и Марин“ ООД да предаде на заложния кредитор „ Агроин-БТ „ ООД държането или заплати равностойността на 151, 580 т. пшеница, реколта 2018 г., обект на особен залог от първи ред, вписан със заявление № 2017110301326, в полза на „Агроин -БГ„ ООД, като заложен кредитор, в размер на 40 926,60 лева,ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „ Марин и Марин„ ООД ,на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.4 ГПК, да заплати на „Агроин - БГ „ ООД понесените в производството разноски, в размер на 4 282,53 лева за първа, 1 368,52 лева за въззивна и 1 956 лева – за касационна инстанция или в общ размер от 7 607,05 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: