Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 581                                София, 17 декември 2009 година                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 14 декември две хиляди и девета година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                         ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                               ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                       при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 525/2009 година.     Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Т. М. Т. против въззивна присъда № 1/16.07.2009 год. по в.н.о.х.д. № 192/2009 год.на Варненския апелативен съд, с която е отменена присъда №4/04.03.2008год. по н.о.х.д. №354/08год. на окръжен съд-Разград и постановена нова, с ангажиране на наказателната отговорност на касатора за извършено престъпление по чл.124,ал.3,пр.ІІ-ро НК. В жалбата са релевирани всички основания по смисъла на чл.348 НПК. В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия, като се позовава на изтеклата по смисъла на чл.80,ал.1,т.3 НК абсолютна погасителна давност, моли касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт и прекрати наказателното производство. На 18.11.2009год. е постъпила молба от подсъдимия Т. М. Т., с която се иска да бъде прекратено образуваното наказателно производство, поради изтичане на давността по смисъла на чл.81,ал.3НК - становище изразено и лично от него в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че наказателното производство следва да бъде прекратено. Върховният касационен съд, след като прецени основателността на постъпилата жалба, становището на страните и провери атакувания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Видно от материалите по делото, деянието е извършено от касатора на 03.10.1994год., а съставомерните последици - настъпили на 14.11.1994год. Предвидената санкция в чл.124,ал.3,пр.ІІро НК е от три до десет години лишаване от свобода. Съгласно чл.80, ал.1,т.3НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на „десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години”. А разпоредбата на чл.81, ал.3 НК сочи,че независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, срока, предвиден в предходния член-в случая 15 години, изтекъл на 14.11.2009год. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отменена атакуваната присъда и прекратено наказателното производство, поради изтичане на абсолютната давност, по отношение на извършеното престъпление и изричното позоваване на подсъдимия на това обстоятелство.   Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.2,пр.ІІ-ро НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивна присъда №1/ 16.07.2009год., постановена по в.н.о.х.д. №192/09год. на Варненския апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу Т. М. Т. за извършено от него престъпление по чл.124,ал.3,пр.ІІ ро НК. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: