Ключови фрази


1

9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 294

гр. София, 13.05. 2021 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1071 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София и насрещна касационна жалба на Д. С. М. срещу решение № 2494 от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 2209/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ състав.
Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 8007 от 19. 12. 2018 г. по гр. д. № 9402/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, първи състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Д. С. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Р., настъпила при ПТП на 25. 12. 2016 г., за разликата над 35 000 лв. до присъдените 121 500 лв. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че изводите на въззивния съд досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Р. при ПТП са изградени при допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със задълженията на съда да обсъди всички доказателства по делото и да се произнесе по доводите на страните, и при неправилно приложение на нормите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ответник поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния акт в обжалваната част. Формулира следните значими за изхода на делото правни въпроси: „1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му при ПТП?; 2. Следва ли да се отчете 50 % и повече съпричиняване на вредите от страна на загиналата при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП от страна на пострадалата, което нарушение пряко и непосредствено е довело до смъртта й?“. Касаторът поставя въпросите по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с въпроса по т. 1 излага доводи, че справедливостта е морална категория, като неимуществените вреди се определят в съдебната практика въз основа на свидетелски показания на близки и познати на пострадалия, които са субективни и емоционално натоварени, което не е обективен фактор за определяне на действителните вреди. Изразява разбиране, че обективен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде икономическият принос на пострадалия за семейството и обществото. Намира, че е налице законодателен пропуск, тъй като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е остаряла и обезщетенията могат да се ползват от лица, които не са трудово ангажирани, като източник на доходи, поради което следва да се създаде съдебна практика. Наред с това прави позоваване на разрешенията в ППВС № 4/1968 г. По отношение на втория въпрос касаторът-ответник поддържа, че произнасянето на въззивния съд противоречи на практика на ВКС, намерила израз в решение № 18 от 17. 09. 2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г., ІV г. о., решение № 97 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 745/2008 г., решение № 43 от 15. 04. 2009 г. по т. д. № 648/2008 г., ІІ т. о. и определение № 750 от 30. 11. 2010 г. по т. д. № 442/2010 г.
С насрещна касационна жалба Д. С. М. е обжалвала частта от въззивното решение, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд решение искът по чл. 432, ал. 1 КЗ на касационната жалбоподателка-ищца е отхвърлен за разликата над 121 500 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. Поддържа, че въззивният акт в обжалваната част е неправилен поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва извода на въззивния съд, че починалата има принос за настъпване на вредоносния резултат, тъй като този принос не бил безспорно доказан по делото.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищцата част се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалбоподателка-ищца поставя следните правни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на делото: „1. Какви са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички факти релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи значението на тези факти за намаляване на размера на обезщетението?; 2. Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се взема предвид, че загиналият е единствено дете на претендиращия обезщетение?; 3. Следва ли при определяне размера на обезщетението, макар и не като самостоятелен критерий, да се вземат предвид и лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 4. Следва ли при възражение за съпричиняване на вредоносния резултат същото да бъде доказано по безспорен и категоричен начин?; 5. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на такъв в автомобила на мястото на пострадалата, както и неговата техническа изправност към датата на ПТП и чия е доказателствената тежест на този факт?“. Касационната жалбоподателка поддържа, че произнасянето на въззивния съд по формулираните въпроси противоречи на практиката на ВС и ВКС, както следва: по въпросите по т. 1 – т. 3 – на ППВС № 4/1968 г., решение по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 634/2010 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., решение по т. д. № 678/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение по т. д. № 3568/2015 г., І т. о. и по въпросите по т. 4 и т. 5 – на т. 7 на ППВС № 17/1963 г., решение по т. д. № 35/2009 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 596/2012 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1140/2011 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 997/2010 г., ІІ т. о. и решение по т. д. № 457/2014 г., ІІ т. о.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в писмен отговор по чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, мнозинството от съдиите, участвали в решаващия въззивен състав, е приело, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на ищцата вследствие смъртта на дъщеря й при ПТП на 25. 12. 2016 г. възлиза на 135 000 лв. Преценката за този размер на обезщетението е мотивирана с характера, тежестта, интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата, установени по делото, възрастта на пострадалата към момента на ПТП и обществено-икономическото развитие на страната към същия момент, включително в аспекта на нормативноустановените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: на 25. 12. 2016 г., около 23,30 ч. в гр. София лек автомобил марка “Фолксваген”, модел: „Голф”, с peг. [рег.номер на МПС] , се е движил в района на пътния възел на бул. Цариградско шосе с ул. Околовръстен път, като в района на връзката на посочените булевард и улица скоростта на автомобила е била от порядъка на 56 км/ч. и водачът му е загубил контрол върху управлението на автомобила, като превозното средство се е отклонило надясно и излязло извън платното за движение; вследствие разликите в нивата на платното за движение и крайпътния терен автомобилът се е завъртял около напречната си ос, ударил се последователно в терена с предната и задната си част и паднал върху дясната си страна; при ударите на автомобила в терена, вследствие на инерционните сили, возещата се на дясната предна седалка пътничка Н. Т. Р., на 55 г. изпаднала от автомобила и след преобръщането му попаднала под него, при което били притиснати долните крайници, корема и долната част на гръдния кош на пострадалата; притискането довело до дихателна, респ. кислородна недостатъчност, вследствие на което Р. получила задушаване и починала. Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, съдът е направил извод, че главната причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на автомобила, който е карал с висока скорост за участъка и неадекватно е боравил със системите за управление на автомобила /спирачна и кормилна уредба/ на мокро, хлъзгаво пътно платно, при което е загубил контрола върху управлението на автомобила и е излязъл извън пътното платно и попаднал на скат с наклон към нивата, намираща се там. От цитираното заключение е установено, че по време на катастрофата пострадалата е била без предпазен колан, въпреки оборудването на автомобила с такъв, както и че ако е била с обезопасителен колан, не би получила същите фатални травми или те биха били по-леки.
При тази фактическа установеност мнозинството напълно е споделило направения от първоинстанционния съд извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата Р. и за 10 % принос на същата за настъпване на вредите. В решението е изтъкнато, че в случая починалата е била без предпазен колан в превозното средство при настъпване на произшествието, като това нейно поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като при поставен колан движението на тялото й би се ограничило в рамките на фиксиране на тялото към седалката, вследствие на което би получила травми в по-малка степен в областта на главата и тялото. Съобразено е, че застрахованият при ответника делинквент е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като е карал със скорост по-висока от допустимата за пътния участък, както и че неадекватно е боравил със системите за управление и не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е дало основание за извод, че нарушенията на правилата за движение от застрахования водач превишават по брой и тежест нарушението на пострадалата.
Докладчикът по делото е останал на особено мнение, съгласно което справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата възлиза на 150 000 лв., като не е налице принос на починалата й дъщеря за настъпване на вредоносния резултат предвид изразеното от вещите лица по комплексната експертиза условно предположение, намерило израз в заключението, че смъртта „може“ да бъде избегната, ако пътуващата е с правилно поставен предпазен колан и при приетата скорост на въртене на автомобилното купе при пътния инцидент.
По касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване по първия въпрос в изложението на касатора – ответник. Според т. 4 на Тълкувателно № 1/2009 г. от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби - безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случая по поставения правен въпрос съществува задължителна за съдилищата практика, а именно ППВС № 4/1968 г., която не се нуждае от осъвременяване. Прието е, че по силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. При причиняване смърт на пострадалия неговите близки, които са били издържани и са имали правото на издръжка, търпят имуществени вреди поради лишаването им от такава издръжка. В постановлението подробно са дадени насоки на съдилищата за определяне на имуществените вреди. С формулирания въпрос по т. 1 от изложението касаторът цели обстоятелствата, относими към определяне на обезщетението за имуществени вреди, да се счетат за релевантни и за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на загубата на близък на увредените лица. Задължителната и непротиворечива практика на съдилищата разграничава имуществените от неимуществените вреди с оглед засегнатите от увреждането блага на пострадалия и съответно при определяне на обезщетенията се отчитат различни факти и обстоятелства, относими към размера и вида на конкретните вреди.
Въпросът по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, който следва да бъде уточнен по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос е формирана практика, намерила израз в ППВС № 17/1963 г., цитираните от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и в служебно известните на настоящия състав решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т.о. и др. В нея се приема, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Съразмерността на действията /бездействията/ на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса за настъпването на вредите. Поради това касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат.
По насрещната касационна жалба на Д. С. М.
С оглед горния резултат на основание чл. 287, ал. 4 ГПК настоящият състав дължи произнасяне и по подадената от ищцата насрещна касационна жалба.
Насрещната касационната жалба е подадена в срока по чл. 287, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу обжалваем акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба.
Първите три въпроса от изложението на касационната жалбоподателка се отнасят до прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не са налице допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със задължителната практика на ВС и постоянната практика на ВКС, които не се нуждаят от осъвременяване. В цитираните от касационната жалбоподателка ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Застъпеното разбиране е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането. В настоящия случай, при мотивиране на преценката на мнозинството от съдиите, участвали в състава, постановил обжалваното решение, за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата вреди от смъртта на дъщеря й Н. Р., са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. Отчетени са икономическите условия в страната към момента на увреждането, включително минималната работна заплата, както и лимитите на застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към същия момент.
Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите два въпроса на касационната жалбоподателка. Касационната жалбоподателка поставя въпросите по т. 4 и т. 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с доводите си, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата дъщеря на ищцата не е доказано по безспорен и категоричен начин, в частност във връзка с неосъществено доказване, че автомобилът, в който е пътувала, е бил оборудван с технически изправен предпазен колан. Въззивният съд не е обсъждал въпросите дали наличието на обезопасителен колан в автомобила на мястото на пострадалата и неговата техническа изправност се предполага, доколкото възражение за липса или неизправност на колана към момента на ПТП ищцата не е направила в отговор на релевираното с отговора на исковата молба конкретно възражение на застрахователя за съпричиняване. Поради това не би могло да се приеме, че въпросът по т. 5 от изложението е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до въпроса относно доказването на възражението за съпричиняване, то следва да се посочи, че във въззивното решение при позоваването на заключението на комплексната съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, с оглед установения механизъм на ПТП, са изложени подробни съображения защо мнозинството приема, че възражението за принос на починалата е доказано по безспорен начин, както и за наличието на причинна връзка между допуснатото от пострадалата нарушение на ЗДвП – непоставяне на обезопасителен колан и нейната смърт. Изтъкнато е, че съобразно установените по делото факти, ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, движението на тялото й би се ограничило в рамките на фиксиране на тялото към седалката, вследствие на което би получила травми в по-малка степен и същите не биха били фатални. Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВС и постоянната практика на ВКС по четвъртия въпрос, въведен с изложението на касационната жалбоподателка, което изключва твърдяните основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване само в обжалваната от касатора-ответник част, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над 35 000 лв. до 121 500 лв., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на решението с практиката на ВС и ВКС по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да внесе държавна такса в размер на 1730 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2494 от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 2209/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ състав в частта, с която е потвърдено решение № 8007 от 19. 12. 2018 г. по гр. д. № 9402/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, първи състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на Д. С. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Р., настъпила при ПТП на 25. 12. 2016 г., за разликата над 35 000 лв. до присъдените 121 500 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2494 от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 2209/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 8007 от 19. 12. 2018 г. по гр. д. № 9402/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, първи състав искът по чл. 432, ал. 1 КЗ на Д. С. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е отхвърлен за разликата над 121 500 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.
УКАЗВА на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1730 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.