7 Р Е Ш Е Н И Е № 285 София, 20 януари 2016 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1026/2016 година. Касационното производство е образувано по бланков касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура-София срещу присъда № 16 от 30.05.2016год. по внохд № 370/2016год. на Софийския апелативен съд, в който се релевират основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В допълнението към протеста се излагат доводи, че изводите за липсата на умисъл у подсъдимата А. А. Д. при осъществяване на деянието, предмет на обвинението, са изведени от част от доказателствата, без съдът внимателно да ги е съпоставил и анализирал с всички други, надлежно събрани и приобщени към делото, доказателствени източници, които подкрепят тезата на обвинението за осъществено от подсъдимата от обективна и субективна страна престъпление по чл. 248а, ал. 3 , във вр. ал. 2 от НК. Акцентира се на обстоятелството, че в мотивите на присъдата, съдът сам е констатирал задължението на подсъдимата да се запознае с фактическото положение на парцелите и тяхното земеделско и екологично състояние, но не е сторила това, предоверявайки се за тези обстоятелства на баща си - свид. Д.. С подписването на инкриминираните документи подсъдимата е представила неверни сведения по смисъла на наказателната норма и е осъществила състава на престъплението, по което е била обвинена не само от обективна страна, но и от субективна страна. Като цяло, изложението в протеста и допълнението му е развито в посока за нарушение на закона и с довод за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на новата присъда, поради пропуски от съда в дейността по анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, довели до изграждане на неправилно вътрешно убеждение за невиновността на подсъдимата в деянието предмет на обвинението. От името на подсъдимата е постъпило писмено възражение срещу протеста и се излагат доводи срещу неговата основателност, в подкрепа на което защитата прави собствен анализ на обясненията на Д. и на част от гласните доказателства, подкрепящи тезата за липсата на умисъл у подсъдимата при извършване на деянието. Пред касационния състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по основанията и доводите в негова подкрепа. Защитникът на подсъдимата изразява становище, че не са налице релевираните в протеста основания за отмяна и моли, въззивното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 152 от 12.05.2015год. по нохд № 3214/2014год. подсъдимата А. А. Д.-П. е призната за виновна в това, че на 11.05.2010г., в [населено място], в Общинска служба по земеделие/ОСЗ/-О. , пред И. В. К. -гл.специалист в ОСЗ „”О. купел”, като търговец - [фирма], е представила неверни сведения в Заявление за подпомагане 2010, по чл.41, ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, с УИН НОМЕР/НОМЕР/НОМЕР и УРН НОМЕР, и в приложени към него Таблица на използваните парцели 2010 година и карти на блок на земеделско стопанство /карта на БЗС/, с обща заявена площ 39,04 хектара, че използва и обработва земеделски земи /намиращи се в землищата на [населено място], /населено място/ и в [населено място], описани в присъдата по номера от системата за администриране и контрол/, и че към датата на подаване на заявлението земите са отговаряли на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, за да получи по Схемата за единно плащане на площ/СЕПП/, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и по мерките за плащания на площи с природни ограничения /в частност-”Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони-НР1-финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските имоти/ средства от тези фондове, поради което и на основание чл.248а, ал.3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр.чл.54 от НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода и две хиляди лева глоба, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимата. С решение на Софийския апелативен съд по внохд № 620/2015год., образувано по жалба на подсъдимата, присъдата е потвърдена. Решението на въззивната инстанция е обжалвано от защитата на Д.. С решение № 26 от 13.04.2016год. по н.д. № 49/2016год. състав на ВКС, първо н.о., е констатирал, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си за цялостна проверка и оценка на събрания по делото доказателствен материал и главно, че изводите по отношение на субективната страна на деянието са основани на предположения, като не са изследвани всички относими към установяването му доказателства, поради което обжалваният съдебен акт е отменен на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, във вр. ал. 1, т. 4 от НПК и са дадени указания по реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК при новото разглеждане на делото. Със сега обжалваната присъда, на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК първоинстанционната присъда е отменена, подсъдимата Д. е призната за невиновна да е извършила престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1 от НК и е оправдана по това обвинение. Върховният касационен съд след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на представителя на прокуратурата в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационния протест за основателен. Страните по делото не оспорват приетите от предходни съдебни инстанции фактически положения установяващи, че като търговец подсъдимата е представила неверни сведения в заявление за подпомагане 2010 год. по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделски производители/ЗПЗП/, регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол и в приложени към него Таблица на използваните парцели 2010год., както и в карти на блок на земеделско стопанство със заявената обща площ; че използва и обработва тези земеделски площи/общо седем на брой/, и че към датата на подаване на заявлението те са отговаряли на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. При внимателния прочит на мотивите на протестираната присъда е видно, че като цяло, Софийският апелативен съд е приел фактически положения идентични с тези, установени от първоинстанционния съд, като допълнително е извършил собствен анализ на целия обем от доказателства, които допълнил чрез проведено съдебно следствие, но им е дал различна правна оценка. Върховният касационен съд няма право да подменя изводите по фактите, направени от съда по същество, а е задължен да извърши проверка спазени ли са процесуалните правила за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и дали вътрешното убеждение на решаващата съдебна инстанция е изградено въз основа на всестранното пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото и правилно ли е приложен законът. Именно в тази насока настоящият касационен състав счита, че изложените в мотивите на присъдата фактически положения не са получили адекватна правна оценка, като не са изпълнени в цялост и указанията, дадени в предишното касационно решение по делото, за отстраняване на допуснатите от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на събраната доказателствена съвкупност, довело до неправилно приложение на закона. От атакувания съдебен акт е видно, че са допуснати съществени нарушения в процеса на извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които въззивната инстанция е приела обвинението срещу Д. за недоказано от субективна страна. Анализът на доказателствената съвкупност не е пространен и задълбочен, което се е налагало поради противоречивостта на доказателствата, касаещи предмета на доказване. Престъплението по чл. 248а, ал. 3, във вр. ал. 2 от НК е формално, на просто извършване и е довършено с подаването на заявлението от търговеца за подпомагане, в което са посочени неверни сведения и които той да е съзнавал, че са такива за постигане на специалната цел в правната норма. Обективната съставомерност на деянието по чл. 248а, ал. 2 и ал. 3 от НК е налице, когато кандидатът за получаване на средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължението да предостави такива, необходими за обоснована и следваща заявлението преценка за наличието или не на предпоставките за подпомагането му. За да достигне до извода, че не е доказана субективната страна на деянието и да обоснове постановяването на оправдателна присъда, съдът се е позовал само на част от гласните доказателства, като липсва пълен анализ на всички събрани по делото доказателства. Той е подходил избирателно към показанията на свидетелките М. С. и В. И. /служителки в общинските служби по земеделие - съответно в [населено място] баня и [населено място], които в съдебно заседание са разяснили в хронологична последователност не само, че във всяка от службите в двете населени места, подсъдимата е била придружавана от баща си свид. Д., но и че тя лично е подала заявленията за входяща регистрация, посочила е обработваните от нея имоти, за да бъдат очертани картите, които след разпечатването им е подписала, с което е и започнала процедурата по заявяване за подпомагане по съответната програма. Вън от вниманието на съда са останали важни обстоятелства относими към изясняване субективната страна на деянието чрез съпоставянето им с другите събрани по делото доказателства, а именно, че: подсъдимата е посетила Общинска служба земеделие и гори- [населено място] и лично е представила на свид. И. К. издадените в ОСЗ-/населено място/ и [населено място] заявления за входяща регистрация, оргофотокартите и пред свидетелката лично е подала заявление за подпомагане 2010 форма за юридически лица по схеми и мерки за подпомагане, които документи подписала; че при извършените проверки на място на заявените парцели за субсидиране в района на [населено място] от свид. Т. Х.-служител на Регионалния технически инспекторат-Х., ДФЗ, по подаденото от подсъдимата заявление УИН НОМЕР и от свидетелката С. Н.-служителка към Регионален технически инспекторат-П./за земите в [населено място] , подсъдимата е била уведомена, но не е пожелала да присъства, за да се установят причините, поради които съществува разлика между заявеното от нея и реално съществуващото положение на инспектираните земеделски земи. Няма основание да бъде споделено виждането на въззивния съд, че присъствието на свидетеля Д. при посочването на имотите, състоянието им, обработваните култури и очертаването на картите е станало без фактическото участие и знание от страна на подсъдимата на същите обстоятелства, тъй като в ЗПЗП точно са очертани, както субектите имащи право да инициират процедурата за подпомагане на земеделските производители и правилата за документалното оформяне на съответните искания, за да се направи преценка по основателността на искането, така и задължението на деклариращия за истинност на декларираното, подлежащо на последващ контрол върху основателността на отпуснатите и разходвани средства от Европейските фондове. На следващо място, твърдението, че подсъдимата не е имала умисъл за извършване на престъплението, а е била подведена при очертаването на картите и заявените парцели от баща си - св. Д., не намира подкрепа в данните по делото. В общинските служби на съответните длъжностни лица подсъдимата е представила всички необходими документи, попълнени и подписани от нея, което е основанието в изпълнение на служебните си задължения свидетелките С. и И. да предприемат процедурата по регистрация. Доколкото са налице данни, че подсъдимата е била подпомагана от баща си при очертаване на картите, това обстоятелство не представлява оневиняващ факт, тъй като нейно е задължението /при условие, че не е упълномощила друго лице/ като заявител и търговец-собственик и управител на [фирма] да представи верни сведения за използваните и обработваеми от фирмата й земи и тяхното земеделско и екологично състояние. Като търговец, в Общинска служба по земеделие/ОСЗ/- [населено място], пред И. В. К. -гл.специалист, с ясно съзнание за неистинността на изискуемите сведения по ЗПЗП за подпомагане на земеделските производители подсъдимата ги е представила за постигане на визираната в чл. 248а, ал. 3, във вр. ал. 2 от НК цел-получаване на неследващи се парични средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава В случая, не може да става и дума за несъставомерна непредпазливост или за „посредствено извършителство“. Всички данни по делото категорично установяват, че с оглед на физическото и психическото развитие, степен на образование, социален опит и опит като земеделски производител, подсъдимата добре е разбирала, че извършва нещо непозволено от закона, като декларира в заявлението за получаване на финансова помощ от европейските фондове неверни сведения, че обработва и поддържа земеделските парцели в добро земеделско и екологично състояние/един от седемте парцела не се и обработва от Д., а от друг земеделски стопанин/, както и видовете на отглежданите върху тях земеделски култури, което не отговаря на обективно съществуващото положение, условията, които да позволяват отпускането на субсидии. Изложеното обосновава извода, че подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. С оглед на това, изводът на въззивния съд за липса на умисъл у обвиняемата и съответно за липса на виновно поведение, с което от субективна страна да е изпълнен състава на престъплението по чл.248а, ал.3, във вр. ал.2 от НК, е незаконосъобразен. Обсъденото неправилно тълкуване на чл. 248а от НК, съчетано с неправилните оценка и анализ на доказателствата относно субективната страна на инкриминирания престъпен състав, може и следва да бъде отстранено само след ново разглеждане на делото във въззивната инстанция от друг съдебен състав. Ето защо, достигнатият от въззивната инстанция краен извод по фактите и по приложението на материалния закон не може да се приеме, че е резултат от обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото по правилата на НПК, поради което доводите, съдържащи се в протеста за допуснато съществено процесуално нарушение и незаконосъобразност са основателни и въззивната присъда следва да бъде отменена. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите и посочени по-горе съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на закона. С оглед на изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 16 от 30.05.2016год. по внохд № 370/2016год. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА по н.д. №1026/16г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение Несъгласието ми с мнението на мнозинството е относно крайното решение и мотивите за неговото постановяване. Считам, че не следва да се отменя въззивната присъда и делото да се връща за ново разглеждане, на основание допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателствата, което да е довело до неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно до незаконосъобразен извод за липса на субективна съставомерност на инкриминираното престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.2 от НК. На първо място следва да се посочи, че единствената форма на вина, при която може да се приеме субективна съставомерност на горепосоченото престъпно деяние е пряк умисъл, който в конкретният случай/както е посочил в акта си и първият касационен състав/, предвид формалния характер на престъплението изисква установяване на поведение на дееца, което е с по-широк обхват от начина на реализиране на изпълнителното деяние. За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е необходимо да се установи, при това с положителни данни, че той е съзнавал неистинността на заявените от него сведения. На второ място, в доктрината и практиката е безспорно прието, че изводите за субективната страна на престъплението, съдът прави въз основа не на обясненията на подсъдимия, а на неговите конкретни обективни действия, установени от доказателствената съвкупност. Считам, че в настоящият случай събраните гласни и писмени доказателства не са еднопосочни и безпротиворечиви за изграждането на категорични и несъмнени изводи за пряк умисъл в действията на подсъдимата. Фактическите обстоятелства във връзка с подаденото заявление, съдържащо неверни данни/които не са спорни по делото/ са относими към действията на подсъдимата по реализиране на престъплението от обективна страна, но не доказват субективната такава. Позоваването само на тях, обуславя ангажирането на обективна наказателната отговорност, което е в разрез с основни принципи на наказателното право. Останалите данни във връзка с личността на подсъдимата, на които се позовава мнозинството относно физическото и психическо развитие на А. П., образование, социален опит и опит като земеделски производител, сочат на предположение и на признаци, които могат да бъдат отнесени към друга форма на вина, която законодателят обаче не е свързал с инкриминираното престъпление. Считам, че тези данни, дори ценени в съвкупност с обективно установените такива относно поведението на подсъдимата преди и по време на извършване на изпълнителното деяние, не могат да обосноват по категоричен начин извод, че подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целяла, по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. На последно място намирам за необходимо да отбележа, че дори да се приеме, че доказателствата въз основа на които мнозинството, обосновава тезата си представляват индиция за субективната страна, то те не могат убедително да аргументират извод за несъмнена доказаност на пряк умисъл. Това би довело само до различно правно основание за постановяване на оправдателна присъда, но не и до промяна на крайните изводи. Съдът признава подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин досежно всички елементи от престъпния състав, като са изключени всякакви предположения и хипотези. С оглед на горното подписвам решението с особено мнение. Съдия: Д.Атанасова