3 Р Е Ш Е Н И Е № 769 [населено място], 17.01.2011 г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в публично заседание на осми декември, две хиляди и десета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. N 236 описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу въззивно решение № 353 от 10.11.2009 г. по гр.д. № 389/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 2.04.2009 г. по гр.д.№ 53/2008 г. на Районен съд,[населено място], с което на основание чл. 194, ал.1 ГПК /отм./ е извършено тълкуване на влязло в сила решение № 68 от 8.08.2008 г. по гр.д. № 53/2008 г. по описа на съда, като е прието, че посочената в диспозитива сума 2662.88 лв.покрива всички щети, претърпени от дружеството от пътно-транспортното произшествие причинено на 23.10.2006 г. от Л. П. Т., включително и овъзмездените със заплащане на определеното застрахователно обезщетение от 1983.64 лв. Искането е решението да се отмени като неправилно и вместо него се постанови ново, с което се отхвърли молбата да тълкуване. Ответникът по касационната жалба Л. П. Т. в писмения отговор изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Третото лице –помагач- [фирма],[населено място] не е подало писмен отговор на касационната жалба. С определение № 826 от 30.07.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решението по материалноправния въпрос за обхвата на тълкуване на съдебното решение и недопустимостта по пътя на тълкуването да се постанови резултат, различен от този по основното решение. В представената с изложението съдебна практика - решение № 249 от 21.02.2006 г. по гр.д. № 2863/2004 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 113 от 1997 г. на ВКС, І г.о.; решение № 774 от 8.1.1996 г. по гр.д. № 805/1995 г. на ВС, І г.о.; решение № 118 от 16.02.1974 г. по гр.д. № 3093/1973 г., на ВС, ІV г.о.; решение № 52 от 10.08.2004 г. по гр.д. № 10/2000г. на БАС и с писмения отговор- решение № 469 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 233/2009 . на ВКС, І г.о.; решение № 499 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 1370/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 1352 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 395/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че тълкуване по чл.194 ГПК /отм./ се налага, когато решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно приложение. Недопустимо е по пътя на тълкуването да се иска признаване на нови факти, респективно постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. Настоящият съдебен състав възприема даденото разрешение на поставения правен въпрос в смисъл, че тълкуването по чл.194 ГПК /отм./ и чл.251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. При така даденият огговор на поставения въпрос по касационната жалба на [фирма],[населено място] настоящият съдебен състав намира следното: С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.194, ал.1 ГПК /отм./ с диспозитива на което е посочено, че на лист ІІ, страница 3 от решение № 68 от 8.08.2008 г. по гр.д. № 53/2008 г. в диспозитива на същото сумата 2626.88 лева да се счита, че покрива всички щети претърпени от ищеца от процесното произшествие, причинено на 23.10.2006 г. от ответника при управлението от него на МПС УАЗ ДК С 5930 ВМ /включително и овъзмездените със заплащане на определеното застрахователно обезщетение от 1983.64 лв./. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предходното решение е било неясно, защото в него Л. Т. е бил осъден да заплати на [фирма],[населено място] сумата 2626.88 лв., представляваща действителните щети от причиненото пътно-транспортно произшествие.Приел е, че волята на съда постановил решение е била, че сумата 2626.88 лв. покрива всички щети, претърпяни от ищеца от процесното пътно-транспортно произшествие, включително и заплатеното застрахователно обезщетение. На това сочи и факта, че по предявения от ответника Л. Т. срещу третото лице- помагач [фирма],[населено място] обратен иск застрахователят е осъден да заплати на Т. сумата 643.42 лв.представляваща разликата на действителните вреди, след приспадане на застрахователното обезщетение в размер на сумата 1983.46 лв. Решението е правилно. Неяснотата относно размера на сумата покриваща всички щети, претърпяни от ищеца от пътно-транспортното произшествие стои в основата на възникналите спорове за точния смисъл на решението при прилагане на правните му последици. При така възникналия спор за точния смисъл на решението съдът правилно е приел, че по пътя на тълкуване на решението следва да се изясни истинската му воля относно размера на действително претърпяните вреди, които подлежат на обезвъзмездяване. При тълкуване на предходното решение не е променена волята на съда, а е постигната яснота относно това, че в тези действително претърпяни вреди в размер на 2626.88 лв. се включват и овъзмездените със заплатеното застрахователно обезщетение в размер на сумата 1983.64 лв. Изяснената е волята на съда, че е включено и изплатеното застрахователно обезщетение, като по този начин не е променен постановения резултат , а е изтълкувана исканата воля на съда. По тези съображения обжалваното въззивно решение като правилно, ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 353 от 10.11.2009 г. по гр.д. № 389/2009 г. на С. окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: