Р Е Ш Е Н И Е № 317 гр. София, 13 юни 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 899 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на задочно осъдения Т. П. Ц., депозирано на 8.05.14 г, за възобновяване на НОХД № 1583/13 по описа на Видински районен съд, по което е постановена присъда № 831 от 13.11.12 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 18.12.2011 г в [населено място], обл. Видин, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 67 лв, от владението на В. Ц. В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Искането е подадено на алтернативни основания, а именно: по чл. 423 НПК и по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че осъдителната присъда е постановена в отсъствие на молителя и той е бил лишен от правото на лично участие в процеса. Алтернативно се изтъква, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се вземе предвид ниският стойностен размер на предмета на престъплението. Иска се да бъде отменена осъдителната присъда, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде изменена присъдата, като бъде намален размерът на наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е задържан на 30.04.2014 г, откогато за него започва да тече срокът да поиска възобновяване /, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е частично основателно. Видно от данните по делото, молителят е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 6.03.2012 г. След внасяне на обвинителния акт в съда, осъденият лично е получил призовка за съдебно заседание, респективно, процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е изпълнена / подсъдимият е уведомен, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие, при условията на чл. 269 НПК /. В съдебно заседание от 8.05.2012 г молителят се е явил лично, но ход на делото не е даден. Подсъдимият е отправил към съда искане да му бъде осигурен служебен защитник. В съдебно заседание от 12.06.12 г молителят е бил редовно призован, но не се е явил. При изпращане на призовка до известния по делото адрес е установено, че лицето не живее там / в такъв смисъл е приложената по делото докладна записка от 27.09.2012 г /. Ход на делото е даден в съдебно заседание на 16.10.2012 г и делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. При този развой на наказателното производство следва да се приеме, че липсват предпоставките на чл. 423 НПК, тъй като осъденият е знаел за воденото наказателно производство, включително и за съдебната фаза, но по своя воля е решил да не участва в процесуалните действия, тоест, е демонстрирал отказ от лично участие в процеса. Ето защо, искането му за възобновяване на производството, на основание чл. 423 НПК, се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Основателно е искането, с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Налице е явна несправедливост на наказанието, тъй като не е отдадено дължимото значение на ниската стойност на предмета на престъплението / 67 лв /, както и на обстоятелството, че независимо от квалификацията „опасен рецидив”, деянието е съставомерно като кражба по основния състав / чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК /. С оглед на изложеното и при съобразяване на целите по чл. 36 НК, настоящата инстанция намери, че са налице предпоставки за смекчаване на наказателноправното положение на молителя, като определеното му наказание бъде сведено до размер от три години „лишаване от свобода”, в какъвто смисъл, по реда на възобновяването, следва да бъде изменена влязлата в сила осъдителна присъда. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Видински районен съд № 831 от 13.11.12, по НОХД № 1583/13 по описа на същия съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Т. П. Ц. наказание „лишаване от свобода” на ТРИ ГОДИНИ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Р Е Ш Е Н И Е № - гр. София, 30 септември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 899 по описа за 2014 г Производството е с правно основание чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. Образувано е въз основа на писмо, постъпило от Районен съд, Видин, с което е посочено, че по решение на ВКС № 317 от 13.06.2014, по к. д. № 899/14, е допусната грешка при цитиране номера на наказателното дело, по което е допуснато възобновяване, като вместо действителният номер НОХД № 470/12 по описа на Видински районен съд е отразен архивният номер на делото: 1583/13 по описа на същия съд. С писмото по същество е отправено искане за тълкуване на волята на касационния състав по въпроса за кое дело се отнася допуснатото възобновяване. В съдебно заседание на настоящата инстанция по повод искането за тълкуване защитата пледира за уважаване на искането. Представителят на ВКП счита, че е допусната техническа грешка, която следва да се отстрани чрез тълкуване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С решение на ВКС № 317 от 13.06.2014 г, по к. д. № 899/14 е допуснато възобновяване на наказателното производство, като е изменена присъда на Видински районен съд № 831 от 13.11.2012 г, като вместо действителния номер на делото НОХД № 470/12 в касационното решение е посочен архивният номер на делото, а именно: 1583/13 по описа на същия съд. С оглед избягване на затруднението при привеждане на цитираното решение в изпълнение следва да се допусне тълкуване, като номерът на възобновеното наказателно дело следва да се счита НОХД № 470/12 по описа на Видински районен съд. Водим от горното и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ДОПУСКА тълкуване на решение на ВКС № 317 от 13.06.2014 г, по к. д. № 899/14, като номерът на наказателното дело, което е възобновено, следва да се счита НОХД № 470/12 по описа на Видински районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: