Р Е Ш Е Н И Е   № 280 София, 06.07.2010 година   В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на седемнадесети май   две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА   при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 396 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293 ГПК. Р. И. К. от гр. С., чрез процесуалния представител –адв. Анка Т. –САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 08.04.2008 год., постановено по гр. в..д.Nо 2239/2007 год. на Софийския градски съд . С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е отчасти неправилно, поради допуснати нарушение по приложение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т. 3 ГПК мотивирана с довод за нееднозначното разрешаване на въпроса за допустимостта на едностранно променяне на договор от единия съконтрахент и възможността предварителния договор по чл. 19 ал.3 ЗЗД за се обяви за окончателен от съда по клауза за цената , която не е договорена между страните по предварителното съглашение , и по конкретно на противоречие на обжалваното решение с Решение Nо 533/1999 година на ВКС- II отд. , както и с липсата на практика по въпроса за приложимостта на чл. 297 ГПК /отм./ в хипотезите , когато преди подписване на окончателния договор за продажба на жилище от държавния /в случая ведомствен на МВР/ жилищен фонд е влязъл в сила нов закон, който урежда нови правила за оценка на жилищата и липсват преходни разпоредби за уреждане на правилата по които следва да приключи една висяща продажна процедура, налагаща необходимостта от произнасяне за точното прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника- МВР, с което се излагат съображения за неоснователност на релевираните отменителни основания. Поддържа се , че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в правомощията на разпоредбите на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на М. на в. р. е оставил в сила решението на първата инстанция в частта , с която е прието, че предварителния договор между страните следва да се обяви за окончателен , но е изменил същото в частта, относно цената при която договорът следва да се счита за сключен , като на основание чл. 297 ГПК /отм./ е определил двуседмичен срок за внасяне на сумата –разликата между изплатената и новата цена на ведомствения апартамент в размер на 15 344 лв. и дължимите такси от 368.25 лв. и 2 934.20 лв., предмет на обявения за окончателен договор за продажба. За да приеме , че цената на закупения от Р. К. ведомствен недвижим имот е не първоначално определената с Протокол от 21.02.2005 година цена от 12 200 лв., а е тази , определена по Заповед Nо –Iв -1293/ 27.10.2005 година , съгласно която е следвало да се довнесе сума от 15 344.40 лв. заедно с дължимите режийни разноски и такси съответно от 368.26 лв. и 2934.20 лв., въззивният съд се е позовал на изменението на чл. 46 ал.3 от ЗДС, в сила от 15.04.2005 година във вр. с чл. 78 от ППЗДС, съгласни които разпоредби „държавни жилища, се продават на цени не по ниски от данъчната оценка на имота”. С цитираното Решение Nо 533 от 30.06.1999 година по гр.д. Nо 125/99 година на ВКС-II г.о. се приема , че „предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен само за част от уговорената между страните престация. Съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор, така както страните са се уговорили в предварителния договор.” На основание чл. 291 т 1 ГПК, касационният съд прима за правилно изразеното становище по посочената съдебна практика становище, че предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен , ако не е налице пълна идентичност на постигнатите между страните клаузи. Предварителният договор за покупко-продажба може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19 ал.3 ЗЗД , ако съдържа уговорка за съществените условя на окончателния и страните са поели обещание за неговото сключване. Според чл. 279 ал.1 ГПК/ отм./ при иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, ако според предварителни договор ищецът следва да изпълни свое насрещно задължение при сключване на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. Това насрещно задължение следва да е договорено между страните конкретно В контекста на изложеното и като съобрази конкретно релевираните от касатора доводи , настоящият състав приема , че обжалваното решение на въззивния съд е ОТЧАСТИ неправилно, поради допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и материалния закон. При договорът за покупко –продажба, сключван между граждани и ведомство - държавно учреждение процедурата на закупуване съдържа гражданско-правни и административно правни елементи. Продажбата на жилище ведомствения фонд на МВР на граждани- служители на системата, се урежда от Наредба за отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти-частна държавна собственост , включени във ведомствения фонд на МВР в чл. 35. Гражданско-правния елемент- договорното съглашение се предхожда от административно правения елемент , даване на становище по чл. 29 ал.2 т.2 от цитираната Наредба и издаване на заповед на ръководителя на ведомството, от чиито ведомствен фонд е процесното жилище / в случая на Министъра на МВР/ за определяне цената , като основен елемент на договора за покупко-продажба. Присъщите последици на сключения договор се проявяват при цялостния - завършен смесен фактически състав на покупко-продажбата на държавно жилище на граждани. Очевидно липсата на подписан договор като завършващ елемент на сделката, в рамките на договорените параметри по нея , е дало основание на ищецът Р да поиска от съда да замести със съдебно решение , липсващото окончателно съгласие на съконтрахента му МВР. С обжалваното въззивно решение , съдът ПРАВИЛНО е определил параметрите на сделката от гл.т. на всички необходими за сключването на договoра елементи , в т.ч. и на ЦЕНАТА на процесният недвижим имот. Когато държавата/ държавното учреждение е съконтрахент на физическото лице , цената не може да бъде предмет на свободно договаряне, извън рамката на нормативно установените правила. В този смисъл становището на касатора , че административно правния елемент в рамките на предварителния договор касае само даване на становище , а заповедите за определяне на цената са индивидуални административни актове , подлежащи на правораздавателен контрол. Определянето на Заповедта за определяне на цената на жилището- в случая двете заповеди – Заповед Nо Iв-391/28.03.2005 година и Заповед Nо Iв- 1293/27.10.2005 година на Министъра на МВР за „допълване „ на предходната заповед, за индивидуален административен акт не променя същността му на необходим административно-правен елемент от процедурата по договарянето / на по силното основание следва ,че ако страната счита , че е могла да обжалва тези заповеди като стабилни административни актове, при изразеното несъгласие с тях е следвало да го упражни това право./ При данните по делото , цената на жилището от ведомствен фонд, по отношение на което Р. И. К. е отправил искане за закупуване до МВР, не може да бъде определена по друг начин , освен според действащите нормативни изисквания – а именно според изискванията на чл. 46 ал.3 от ЗДС/ в сила от 15.04.2005 година/ във вр. чл. 78 от Правилника за приложение на ЗДС и Писмо на МРРБ . Въззивният съд е приел , че цената на процесното жилище е тази , определена съгласно двете заповеди на Министъра на МВР на основание действащите норми, изискващи държавните жилища да се продават на цени, не по – ниски от данъчната оценка на имота. Като краен резултат този немотивиран извод на съда е законосъобразен . Под нормата на изменения чл. 46 ал.3 от ЗДС попадат всички незавършили процедури по закупуване на държавни жилище , в т.ч. и от ведомствените фондове на държавните учреждения . С цитираното изменение мълчаливо е отменена Глава VIIот ППЗДС за оценката на ведомствените жилища. Тезата на касатора , че цената на процесното жилище , следва да бъде тази определена с Заповед Nо Iв-391/28.03.2005 година, защото се придава обратна сила на закона по отношение на реализирани правоотношение , не може да бъде възприета . Изменението на закона , без преходни правила по какъв ред да се довършат започнатите процедури, обуславя извод , че от влизане в сила на чл. 46 ал.3 ЗДС – т.е. 15.04.2005 година няма друг ред за определяне цената на държавните жилища, предмет на продажба на гражданите , и не може продажбите , които не са извършени / т.е. и настоящата / да се извършат по цени, по ниски от данъчната цена на държавния имот. ПРАВИЛНО въззивния съд е приел, че след като са налице всички елементи , определящи параметрите на предварителния договор- искане до ръководителя на ведомството за закупуване именно на държавно жилище от ведомствения фонд на МВР, становище на органа по чл. 29 ал.2 т.2 от Наредбата за отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти- частна държавна собственост, включени във ведомствения фонд на МВР , израз на съгласието Р. К. да закупи процесния недвижим имот - жилище, фиксиран падеж и цена , определена според действащите императивни правни норми цена, може да се уважи искането за сключване на окончателен договор , но при условието, че в разликата до пълния размер на цената се плати при условието на чл. 297 ал. 1 ГПК / отм./. Решението на въззивния съд се явява НЕПРАВИЛНО, с оглед на изразеното становище по чл. 291 т.1 ГПК , че по параметри обявеният за окончателен предварителен договор не може да се различава от предварителните договорености. С дипозитива на въззивното решение , съдът е оставил в сила решението на първата инстанция приела, че цената на процесния апартамент –като основен елемент на договора за покупко-продажба на недвижим имот- е тази , определена по Заповед Nо Iв-391/28.03.2005 година , като е допълнил , че това оставяне в сила е при условие по чл. 297 ГПК / отм./ за доплащане цената на жилището , съгласно допълнително определените суми по Заповед Nо Iв- 1293/27.10.2005 година на Министъра на МВР за „допълване „ на предходната заповед. Така постановеният дипозитив не съответства на правните изводи на мотивната част , поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново решение, с което предварителния договор се обяви за окончателен , при посочване на цена по двете цитирани заповеди и условие по чл. 297 ГПК / отм./ касаещо плащането и на сумите по допълващата Заповед Nо Iв- 1293/27.10.2005 година на Министъра на МВР. По същество , изводите на настоящата инстанция са потвърждаване на обжалваното решение от гл.т. на мотиви, но при постановяване на нов, коректен диспозитив с оглед характера на заявения иск . По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение от 08.04.2008 год., постановено по гр. в..д.Nо 2239/2007 год. на Софийския градски съд, включващо и потвърденото Решение от 07.06.2007 година на СРС по гр.д. Nо 1250/2006 година, и вместо него п о с т а н о в я в а : ОБЯВЯВА за окончателен , на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД, сключеният между Р. И. К. ЕГ Nо 6204212949, с адрес гр. С., жк.”К„ бл.31Б вх. Б ет. 16 като правоимащ по см. на чл. 35 ал.1 от Наредбата за отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти- частна държавна собственост , включени във ведомствения жилищен фонд на МВР, и М. НА В. РАБОТИ- София ул.”Ш” Nо 29 предварителен договор за продажба на апартамент Nо 156, находящ се в гр. С. жк.”К„ бл.31Б вх. Б ет. 16, построен върху държавна земя- АСД Nо 9805/1981 година на РНС „К”- София, състоящ се от една стая, дневна с кухненски бокс и сервизни помещения , със застроена площ от 51.75 кв.м., ведно с таванско помещение Nо 31 с полезна площ от 5.25 кв.м. и 0.430% от общите части на блока и правото на строеж върху мястото, при съседи:за жилището- изток-ап. 155, запад-ап. 157, север-коридор, юг-зелена площ,; за таванското помещение –изток- зелена площ, запад- таван Nо 32 и коридор, юг-коридор, за което е открита процедура по закупуването с Молба Nо ДС-26/09.07.2004 година до Началника на служба МТОСО- МВР и прието предложение с Протокол от 21.02.2005 година на комисия по чл. 29 ал.2 т.2 от Наредбата за отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти- частна държавна собственост , включени във ведомствения жилищен фонд на МВР и определена ЦЕНА със Заповед Nо Iв-391/28.03.2005 година на Министъра на МВР , включваща - цена на апартамента и прилежащите му части – 12 200 лв., 2% режийни разноски с 20 % ДДС- 292.80 лв. , местен данък по чл. 46 от ЗМДТ-262.71 лв. и 20 % ДДС по реда на чл. 56 ал.1 от ЗДДС – 2 346.43 лв. и допълнена със Заповед Nо Iв- 1293/27.10.2005 година на Министъра на МВР за следните суми: за апартамента и прилежащите части - 15 344 лв., 2 % режийни разноски с ДДС- 368.26 лв.и дължим местен данък с ДДС- 2 934.20 лв., ПРИ УСЛОВИЕ , че сумите по Заповед Nо Iв- 1293/27.10.2005 година на Министъра на МВР се заплатят от Р. И. К. в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение на ВКС, съгласно чл. 297 ал.1 ГПК / отм./. В случай на неплащане в срок, ответникът- МВР разполага с иска по чл. 297 ал.2 ГПК / отм./ за обезсилване на решението. ОСЪЖДА Р. И. К. да заплати на основание чл. 298 ал.2 ГПК / отм./ във вр. с чл. 44 и чл. 46-47 ЗМДТ по сметка на Община „. поляна”местна такса в размер 832.16 лв./ осемстотин тридесет и два и о.16 лв./ за която сума да се впише възбрана върху имота; дължима ДТ за производството по сметка на ВКС от 345.29 лв. / триста четиридесет и пет и 0.29 лв. /. Препис от настоящото решение може да се издаде на ищеца Р. К. след представяне на доказателства за платените суми –местен данък по сметка на община „. поляна”- София. Осъжда М. на в. р. София да заплати на Р. И. К. от гр. С. сумата 422 лв. / четиристотин двадесет и два лева/ разноски по делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :