Р Е Ш Е Н И Е № 214 гр. София, 19.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 670 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. А. Р. за възобновяване на ВНОХД № 364/2012 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 130/31.10.2012 г. в частта относно потвърждаване на осъждането му по присъда № 33/20.09.2012 г. по НОХД № 77/2012 г. на Кубратския районен съд. С тази присъда подсъдимият Б. А. Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 31.12.2011 г./01.01.2012 г., в [населено място], като съизвършител с Б. М. Б., в условията на опасен рецидив, отнел от владението на Й. П. 9 бр. кокошки на обща стойност 108 лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, приспадайки задържането му, считано от 29.02.3012 г. На основание чл. 70 ал. 7 от НК е била приведена в изпълнение неизтърпяната част от наложеното му наказание от 4 месеца и 19 дни, за което е било условно предсрочно освободен по ЧНД № 1932/2011 г. на ОС – Варна. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказано авторство на деянието. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. В последната си дума осъденият поддържа, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за незаконосъобразно осъждане поради недоказаност на деянието съобразно изискването по чл. 303 от НК са неоснователни. Твърденията, че кражбата на кокошките от дома на св. П. е била извършена само от другия подсъдим Б. без участие на искателя Р., са били поставени на вниманието на двете инстанции по същество, които са ги обсъдили и приели за неправдоподобни, излагайки по този повод подробни и убедителни съображения. Те отговарят на действителното съдържание на анализираните доказателствени източници, които преценени самостоятелно и съвкупно са опровергавали твърденията на подсъдимите в тази им част. Намирането на 5 бр. от кокошките в дома на осъдения Р. в ранната утрин след кражбата, преценени в съчетание с данните за две лица, възприети около дома на св. А. Р., чиито стъпки в снега св. И. И. е установил, че водели до дома на св. П., както и последващото поведение на осъдените, платили на св. П. сумата от 150 лв., не са оставяли съмнение, че точно те са извършителите на кражбата. Комплексната и логическа оценка на установените данни, вкл. на тези, изведени от показанията на св. Ш. Х. (фактическа съпруга на Р.), правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. Р. за възобновяване на ВНОХД № 364/2012 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 130/31.10.2012 г. в частта относно потвърждаване на осъждането му по присъда № 33/20.09.2012 г. по НОХД № 77/2012 г. на Кубратския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.