Р Е Ш Е Н И Е   №  258   София,  11 юни  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 226/2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Д. Й. Я. против въззивно решение № 24 от 10.03.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 12/2009г. на Бургаския апелативен съд. Единственият довод, който се прави в касационната жалба е за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК, който се поддържа и в съдебно заседание, като се иска намаляване размера на наложеното наказание. Гражданският ищец не се явява и не взема становище по жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Бургаският апелативен съд с решение № 24 от 10.03.2009г. по в.н.о.х.д. № 12/ 2009г. е изменил частично присъда № 127 от 05.11.2008г. постановена по н.о.х.д. № 188/2008г. на Бургаския окръжен съд, като заменил приложението на чл.55, ал.1, т.2 б.”а” НК с чл.55, ал.1, т.1 НК, както и изменил присъдата в гражданската й част и прекратил производството относно предявения от Й. Я. граждански иск за неимуществени вреди. В останалата част присъдата е потвърдена. С нея подсъдимият Д. Й. Я. е признат за виновен в това, че на 08.03.2008г. в гр. Б. умишлено умъртвил майка си М, като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 т.3, предл.1 и т.6, предл.2 и 3 във вр. чл.115 и чл.55 НК е осъден на четиринадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „ строг” режимважен е граждански иск за имуществени вреди в полза на Й. Д. Я. в размер на 1000лв.,ведно със законната лихва, считано от 08.03.2008г. до окончателното изплащане. Единственият довод в касационната жалба за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК е основателен. Съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК „ Съкратено съдебно следствие” ,като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. К. последица от реда, по който се е разглеждало делото от първата инстанция е предвиденото в чл.373, ал.2 НПК задължение за съда, при постановяване на осъдителната присъда да определи наказанието при условията на чл.55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това си задължение двете инстанции са изпълнили, но само формално, като са определили наказание само с една година лишаване от свобода под най- ниското, предвидено за престъплението. При решаване на въпроса за съответното наказание съдилищата не са отчели в достатъчна степен относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, като чисто съдебно минало, факта, че макар и употребяващ често алкохол подсъдимият е полагал грижи за майка си. Приети факти са, че от много години отношенията между подсъдимия и майка му не били добри, че тя също е била с труден характер и донякъде причина за влошаване на отношенията между подсъдимия и бившата му съпруга, но те не са взети предвид при определяне размера на наказанието. За последното от значение е и приетата по делото съдебно психиатрична експертиза, в която е посочено, че престъплението е извършено под влияние на породените у подсъдимия емоции на гняв, отвращение и презрение, за които в житейски план, с оглед състоянието, в което подсъдимият е намерил майка си, има обяснение. Всички тези обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен , а те дават основание за по- голямо смекчаване на определената санкция, защото наказанието е справедливо само когато е съответно на извършеното и чрез него може да постигне преди всичко превъзпитателен ефект върху подсъдимия.   Поради изложените съображения настоящият състав намира, че е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 НПК, определеното наказание е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност на дееца и на целите, предвидени в чл.36 НК и следва да бъде намалено до размера от десет години лишаване от свобода.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.2,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 24 от 10.03.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 12/2009г. на Бургаския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Д. Й. Я. наказание за престъплението по чл.116, ал.1, т.3 и 6 вр. чл.55, ал.1, т.1 НК от четиринадесет години на десет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: