6 Р Е Ш Е Н И Е № 164 Гр.София, 01.02.2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 982 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Й., Т. И. А., С. П. Д., А. С. Ю., М. Д. К., Д. Т. А., П. Т. А., Г. Л. Й., А. Б. П., всички със съдебен адрес [населено място], срещу решение № ІІ-97/03.05.2011г., постановено по гр.д.№ 1228/2010г. от Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 38/19.05.2010г. по гр.д.№ 118/2009г. на Районен съд – [населено място] и са отхвърлени предявените от касаторите против “В. ”, [населено място] искове за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията от 29.10.2009г. за изменение на устава и избор на К. Х. К. за председател на кооперацията. Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът “В. ”, [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице основанията по чл.58 ЗК за отмяна на атакуваните решения на Общото събрание на кооперацията. Липсвало нарушение на чл.17 ЗК вр. чл.17, ал.1 от Устава, тъй като решенията са взети в хипотезата на спадащ кворум. Поканата по чл.16 ЗК следвало да съдържа единствено въпросите, които ще бъдат разглеждани, но не и конкретните предложения за изменение на устава и за избор на председател. Изборът на нов председател на кооперацията прекратявал изборното правоотношение с предишния, поради което не било необходимо изрично решение в този смисъл. С определение № 487/18.06.2012г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: 1.Решението на ОС на кооперацията противоречи ли на нормата на чл.17 ЗК, ако към момента на откриване на заседанието е бил налице необходимият кворум за провеждането му, но в гласуването на атакуваното с иска по чл.58 ЗК решение са участвали само част от член – кооператорите, поради напускането на останалите? и 2. Решението на ОС по чл.15, ал.4, т.2а ЗК за избор на нов председател на кооперацията съдържа ли имплицитно и решение за освобождаване на предишния председател? Становището на състав на ВКС по първия поставен въпрос произтича от следното: В разпоредбата на чл.17, ал.1 от Закона за кооперациите е уреден изискуемия кворум за провеждане на Общо събрание на кооперацията. Мнозинството за вземане на решения от Общото събрание на кооперацията е определено в правилата на чл.18 ЗК и при всички хипотези в зависимост от вида на решението, се изчислява съобразно с броя на присъстващите членове на кооперацията или пълномощници. В този смисъл, решението на Общото събрание на кооперацията е законно, ако е взето с предвиденото в нормата на чл.18 ЗК мнозинство от присъстващите на събранието членове и ако броят тези присъстващи членове формира кворума по чл.17 ЗК за редовното му провеждане. Уредбата на кворума за провеждане на събранието по чл.17, ал.1 ЗК предвижда и изключение по чл.17, ал.2 ЗК, в който случай, събранието е законно и може да взема решения и при т.нар. „спадащ кворум”, формиран при отлагане на събранието с един час, ако в часа на насрочването му не са се явил необходимия брой членове. В този случай, отпада изискването по чл.17, ал.1 ЗК и решението се взема с мнозинството по чл.18 ЗК, но изчислено от броя на присъстващите на събранието членове /пълномощници/ на кооперацията. К. по чл.17, ал.1 ЗК, относим към законността на приетите от събранието решения, е предвиден с оглед гарантиране на възможността на членовете на кооперацията на упражнят правото си на членство по чл.9, ал.1, т.2 ЗК – да участват и да гласуват на Общото събрание. Съдебният контрол по чл.58, ал.1 ЗК обхваща и проверка на кворума /при въведени твърдения за нарушаването му/, с цел защита на членствените права на кооператора - ищец по иска, но и за законност на решенията на Общото събрание, чието изпълнение е задължение на всички членовете на кооперацията по чл.10, ал.1, т.2 ЗК. Участието на Общото събрание е право, чието неупражняване няма за последица санкция за член- кооператора. Упражняването, но в още по-голяма степен неупражняването на това право, не би могло да се осъществява чрез създаване на препятствия от член-кооператора за нормалната работа на органите на кооперацията, чиито решения се разпростират и върху правната сфера на членовете, упражнили своето право по чл.9, ал.1, т.2 ЗК. Израз на законодателното разрешение за кооперативно сдружаване на лица за осъществяване на търговска дейност чрез взаимопомощ и сътрудничество – чл.1 ЗК, е и предвидената регламентация на съотношението между правата и задълженията на членовете, каквото представлява отклонението от правилото на чл.17, ал.1 ЗК за наличието на кворум за провеждане на събранието при неявявяване на необходимия брой членове при откриване на събранието. С оглед на тези съображения неявяването на необходимия брой членове към откриване на събранието представлява доброволен отказ от правото на участие и на глас. Отказът от правото по чл.9, ал.1, т.2 ЗК на член-кооператор не следва да има за последица и лишаването от това право на явилите се и желаещи на го упражнят членове, поради което събранието е обявено от законодателя за законно и при провеждането му с т.нар. „спадащ кворум”. К. е предпоставка за редовното провеждане на събранието, но след като законът допуска събранието да взема решения и при условията на спадащ кворум от момента на неговото откриване в хипотезата на чл.17, ал.2 ЗК до приключване на работата му, то при спадане на кворума в хода на провеждането му, не е налице нарушение по чл.17, ал.1 ЗК. При напускане на член-кооператори, събранието продължава работата си в хипотезата на чл.17, ал.2 ЗК, която се е осъществила с намаляване на броя на присъстващите, като за законността му не е необходимо изчакване за допълване на кворума. Определеният срок по чл.17, ал.2 ЗК за изчакване при началния час е с оглед на предоставяне на допълнителна възможност за явяване на членовете, като броят на явилите се не е определящ за редовността на събранието. В този смисъл, изчакване на допълване на кворума до необходимия брой членове по чл.17, ал.1 ЗК не е предвидено и нормата на чл.17, ал.2 ЗК за редовност на събранието, поради което, по аргумент за по-силното основание, при напускане на членове, предпоставките по чл.17, ал.2 ЗК са настъпили в хода на събранието. По изложените съображения съставът на ВКС дава отговор на поставения правен въпрос в следния смисъл: Решението на Общото събрание на кооперацията не противоречи на нормата на чл.17 ЗК, ако към момента на откриване на заседанието е бил налице необходимият кворум за провеждането му, но в гласуването на атакуваното с иска по чл.58 ЗК решение са участвали само част от член – кооператорите, поради напускането на останалите. По втория поставен въпрос: Избирането и освобождаването на председателя на кооперацията се извършва по решение на Общото събрание съгласно чл.15, ал.4, т.2а ЗК. В нормата избирането и освобождаването на председателя са посочени като две правомощия. Законът предвижда за председател на кооперацията да бъде избрано лице измежду членовете за срок от четири години– чл.26, ал.1 ЗК, но не и възможност кооперацията са има едновременно повече от един председател. Пълномощията на председателя могат да бъдат прекратени предсрочно – чл.26а ЗК, като Общото събрание преценява наличието на предпоставките за това. С изтичане на срока на пълномощията и при подадена оставка Общото събрание следва да избере нов председател. В тези хипотези решението на Общото събрание за избор на нов председател имплицитно включва и решение са освобождаване на досегашния. При предсрочно прекратяване на пълномощията по чл.26а, т.2-5 ЗК Общото събрание следва да взема решение за освобождаването на председателя и за избор на нов председател. Липсата на изрично решение за освобождаването на председателя съгласно чл.26а, т.1-5 ЗК би могло да има за резултат незаконосъобразност на последващото решение за избор на нов председател, но само доколкото не са били налице основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията. И в тази хипотеза, сама по себе си, липсата на решение за освобождаване на предишния председател няма за последица незаконност на решението за избор на нов председател. По тези съображения на поставения въпрос съставът на ВКС дава следния отговор: Решението на Общото събрание по чл.15, ал.4, т.2а ЗК за избор на нов председател на кооперацията имплицитно съдържа и решение за освобождаване на предишния председател. По същество на касационната жалба. Предвид отговорите на правните въпроси, по което е допуснато касационното обжалване, неоснователни са касационните оплаквания за нарушения на материалния закон относно приетите разрешения от въззивния съд за провеждане на Общото събрание на кооперацията на 29.10.2009г. при липсата на кворум по чл.17 ЗК. Неоснователно е касационното основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 и пр.3 ГПК. Решаващият състав на Бургаския окръжен съд е обсъдил ангажираните по делото доказателства и е изследвал въведените основания за нарушаване на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗК вр. чл.15, ал.2 и ал.4 от Устава и на чл.18, ал.5 ЗК вр. чл.18, ал.5 от Устава. Законосъобразни и обосновани са изводите по тълкуването на правните норми и при преценката на относимите към спора факти и обстоятелства. Въведеното основание за отмяна на въззивното решение по отношение на липсата на мотиви за основанията за прекратяване на пълномощията на управителя Д. А. по чл.26а ЗК, не е налице. Това основание се сочи с оглед на незаконосъобразността на решението на Общото събрание за избор на нов председател без да е освободен предишния. По правния въпрос по тълкуване на нормата на чл.15, ал.4, т.2а ЗК съставът ВКС даде отговор. Въззивният съд е приел, че сключеният договор за управление не може да осуети провеждането на избор за председател. С тази част на мотивите е обсъдено твърдяното нарушение в исковата молба. Освобождаването на предишния председател на кооперацията не е хипотезите по чл.26а, т.2-5 ЗК, а поради подаване на оставка – молба от 11.12.07г., решение на извънредното общо събрание на кооперацията от 23.05.2008г. за прекратяване на договора му като председател и за избора му с мандат до следващото редовно общо събрание, както и е сключен договор за управление на 02.07.2008г. В конкретния случай, предишният председател на кооперацията е избран за срок до провеждане на редовно общо събрание, поради което не е необходимо изрично решение на общото събрание за осбовождаването му. Въззивният съд не е обсъдил подробно тези писмени доказателства по спора, но това не се отразило на крайния му извод за законосъобразност на решението на общото събрание за избор на нов председател на кооперацията. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІ-97/03.05.2011г., постановено по гр.д.№ 1228/2010г. от Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.