Р Е Ш Е Н И Е № 149 Гр. София, 01.08.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря И. Рангелова и след становище на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 552/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. П. П., чрез служебно назначения му защитник, адв. О.К., срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 8-ми въззивен състав, постановена на 23.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 952/16 г. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Застъпва се тезата, че в подкрепа на авторството на подсъдимия и неговата вина не са налице убедителни доказателства, като се сочи, че с осъждането му е нарушен материалния закон. Едновременно с това се поддържа тезата за явна несправедливост на наложеното наказание, като не е приложен чл.78а от НК, предпоставките, за което се твърди, че са били налице. В заключение се правят три алтернативни искания – за оправдаване на подсъдимия, за намаляване на наложеното наказание или за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В писмено допълнение към жалбата, постъпило в срока по чл.351, ал.3 от НПК, направеното искане за отмяна на въззивната присъда се мотивира с липса на субективна страна на деянието, поради незнание от подсъдимия за влязлото в сила наказателно постановление, с което е санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление, което не му е било връчено по надлежния ред. Сочи се, че по делото липсват каквито и да било други доказателства, от които да се установи, че подсъдимият е узнал за издаденото наказателно постановление, поради което се поддържа тезата за липса на вина. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия, адв. К., поддържа жалбата по изложените съображения и с направените алтернативни искания. Прокурорът от ВКП счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Намира същата за съобразена с указанията от ТР № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС за преценка на субективната страна на престъпленията по чл.343в, ал.2 от НК, при връчване на наказателното постановление по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, която извежда от осъжданията на подсъдимия за извършени аналогични по вид престъпления, основани на инкриминираното наказателно постановление. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба оплаквания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Въззивното производство, в което е постановена атакуваната по касационен ред присъда е второ по ред, след като с предходно въззивно решение на СГС, НО, 15 въззивен състав, постановено на 08.04.2015 г. по в.н.о.х.д. № 122/2015 г. е отменена изцяло оправдателната присъда на Софийски районен съд, НО, 106 с. по н.о.х.д. № 16110/10 г. / по съответен протест / и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото с присъда по н.о.х.д. № 6074/2015 г. от 05.11.2015 г. по описа на СРС, НО, 100 с, подсъдимият М. П. П. е бил признат за невиновен относно това, че на 02.04.2009 г. около 22.10 часа в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица], към бул .“ Бр. Б.“ срещу бл. ... да е управлявал МПС – лек автомобил марка „ А. Р.“ , с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на А. И. М., без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с Наказателно постановление № 84903/03.07.2007 г., влязло в законна сила на 23.09.2008 г., поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. С нова въззивна присъда от 22.03.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 952/2016 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 8-ми въззивен състав, присъдата на СРС е била отменена и подсъдимият М. П. П. е бил признат за виновен относно това, че на 02.04.2009 г. около 22.10 часа в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]срещу бл. ... е управлявал МПС – лек автомобил марка „ А. Р.“ , с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на А. И. М., без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с Наказателно постановление № 84903/03.07.2007 г., влязло в законна сила на 23.09.2008 г., поради което и на осн. чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл. 350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледана по същество се явява основателна. При постановяването на въззивната присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна оценката на доказателствата, относими към субективната страна на деянието, което определя наличието на касасационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. За да приеме, че подсъдимият П. е управлявал процесния лек автомобил без свидетелство за управление на МПС в срок от една година от наказването му по административен ред за същото деяние / управление на МПС без свидетелство за управление с влязло в сила наказателно постановление / съдът се е позовал на данните по делото относно съдимостта на подсъдимия и в частност на влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 15158/2009 г., СРС, НО, 97 с, по н.о.х.д. № 14366/2009 г. , СРС, НО, 1 с., и на решение по н.а.х.д. № 11459/2009 г. , СРС , НО, 103 с. , с които той е признат за виновен, респективно с последното решение освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за извършени престъпления по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, обвинението, по които е основано на наказателното постановление, което е включено в предмета на обвинението и по настоящото дело, а именно – НП № 84903/03.07.2007 г., влязло в законна сила на 23.09.2008 г. От фактите в мотивите към въззивната присъда се установява, че НП № 84903/03.07.2007 г. е връчено на подсъдимия по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, респективно е влязло в сила при условията на същия текст, без същото да е връчвано лично на подсъдимия или да той е уведомен за неговото издаване, респективно за датата на влизането му в сила. Цитираните влезли в сила присъди и решение са постановени след извършване на деянието, предмет на настоящото дело, поради което са напълно ирелевантни към знанието на подсъдимия за издаването на наказателното постановление и датата на влизането му в сила. Престъплението по чл.343, ал.2 от НК е на формално извършване и изисква наличие на пряк умисъл. Фактическият му състав в субективната си част включва знание от страна на дееца за наложена административна санкция с влязло в сила наказателно постановление, което включва знание за датата, на която същото придобива стабилитет, тъй като от този момент започва да тече срокът от една година, в рамките на който повторното управление на МПС без свидетелство за правоуправление представлява престъпление. Обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС без свидетелство за управление и знанието за този факт / изведено от данните по делото, че на подсъдимия такова свидетелство не е било издавано изобщо / не може да се приравни на знание относно издадено спрямо него конкретно наказателно постановление и датата на влизането му в сила, която е елемент от фактическия състав на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК и от обективна страна. Наказателно постановление НП № 84903/03.07.2007 г., е връчено на подсъдимия при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН / неприсъствено / и е влязло в сила в съответствие с предвиденото в този текст условие. Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС знанието при хипотезата на чл.58, ал.2 ЗАНН за издаването на наказателното постановление и датата на влизането му в сила , не се презумира, а се доказва с всички допустими доказателствени средства. Въззивният съд е извел тезата за знание у дееца, че спрямо него е налице влязло в сила наказателно постановление, с което е санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с факта, че П. изобщо не е придобивал такова свидетелство и от наличието на влезли в сила присъди за същото по вид престъпление по смисъла на чл.343в, ал.2 от НК / за управление на МПС без свидетелство за управление след като е бил санкциониран по административен ред с наказателно постановление, в едногодишен срок от влизането му в сила/ , две от деянията, по които са извършени преди датата на настоящото престъпление и третото, три дни след инкриминираната дата. Видно от свидетелството за съдимост на П., цитираните присъди и решение са постановени и са влезли в сила след инкриминираната дата, поради което не могат да обусловят знание за предходното му санкциониране по административен ред с влязло в сила наказателно постановление. Съдът правилно е отбелязъл, че доказването на знанието на подсъдимия за издадено спрямо него наказателно постановление и кога то е влязло в сила е допустимо с всички доказателствени средства, но не е използвал този способ, за да установи кога подсъдимият е узнал за процесното наказателно постановление . По делото липсват данни за датата на образуване на наказателните производства по приключилите дела с влезлите в сила присъди и решение и дали същите са били образувани преди инкриминираната по настоящото дело дата, за да се прецени дали подсъдимият е бил уведомен за влязлото в сила наказателно постановление към датата, на която е извършил настоящото деяние. Видно от приложените преписи от присъди и решение, същите са постановени на датите 04.02.2010 г., 31.05.2010 г. и 15.07.2010 г., значителен период след извършване на деянието, което е с дата 02.04.2009 г., респективно не могат да обусловят знанието на П. за предходната административна санкция, на която е базирано настоящото обвинение. За да се позове на водените срещу подсъдимия наказателни производства и да изведе знание у него за наказателното постановление, с което е бил санкциониран по административен ред за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление, съдът е следвало да изиска и приложи същите в цялост по настоящото дело, с цел да установи налице ли са по тях данни за това кога подсъдимият е узнал за влязлото в сила наказателно постановление и дали това е било факт към датата на извършване на настоящото деяние. По делото липсват и доказателства, че подсъдимият е бил уведомен по друг начин за влязлото в сила наказателно постановление, което е станало при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, т.е. неприсъствено. От данните по делото, че П. е бил търсен на адреса, на който е бил регистриран, където не е бил намиран от съответните органи, без да се установи причината за това и без подсъдимият да е имал такова задължение / да пребивава постоянно на адреса си и да не се отклонява / не може да се направи извода , възприет от въззивния съд, че това е било с цел укриване или осуетяване реализирането на административно наказателната му отговорност с конкретното наказателно постановление. Възриемането на противното становище / че подсъдимият е знаел за издаденото наказателно постановление и датата на влизането му в сила / при липсата на доказателства за това, че лично е получил наказателното постановление или по какъвто и да било друг начин е бил уведомен и е узнал за датата на влизането му в сила, налага извод за това, че с признаването му за виновен в извършването на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, което води до отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с цел отстраняване на допуснатите съществени нарушения. При новото разглеждане на делото следва да се използват всички допустими доказателствени способи и средства по НПК за изясняване на обстоятелството кога подсъдимият е узнал за влялото в сила наказателно постановление № 84903/03.07.2007 г. и дали това е било факт към процесната дата, с цел установяване наличието на субективната страна на деянието. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 8-ми въззивен състав, постановена на 23.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 952/16 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.