Р Е Ш Е Н И Е № 50185 гр. София, 18.01.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 662 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени; 1.Касационна жалба от частния обвинител К. К. Ц. чрез повереника й; 2. Касационна жалба от частния обвинител Д. З. Г. чрез повереника му. С двете касационни жалби се атакува второинстанционна оправдателна присъда № 5/17.03.2022г. по ВНОХД № 333/2021г. на Софийски апелативен съд, втори наказателен състав. Първият касатор се позовава на незаконосъобразно приложение на хипотезата на чл.15 от НК, на нарушение на закона и на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че само когато водачът на МПС е изпълнил задълженията си по спазване на правилата за движение, е възможно да се обсъжда приложението на чл.15 от НК. Според този касатор не било задължително извършеното нарушение да бъде въведено като основание за търсене на отговорност в обвинителния акт. Присъствието на подсъдимия в насрещното платно не се допускало от закона и било предвидимо движението на насрещно движещите се превозни средства. Това поведение на подсъдимия изключва допускането, че е бил поставен в невъзможност да предотврати произшествието, като сам се е поставил в тази невъзможност. Посочва се наличието на странна конструкция, като съдът е придал на лентите за движение значение, което не се предвижда от закона, а друго, което е довело да приемане на възможност за пресичане на маркировката за ляв завой. Излага се подробна аргументация защо водачите са длъжни да се съобразяват с видимата маркировка и нормативното й значение, и се отрича възможността за разсъждение за друго положение и предназначение на тази маркировка. Посочва, че в наказателното производство няма възможност да бъде изследван въпросът доколко правилно или неправилно е поставена дадена пътна маркировка. При превратно тълкуване на фактите, срещу което касаторът възразява, и неправилното приложение на закона, съдът с атакуваната си присъда е стигнал до неправилния извод, че принципно водачът на лекия автомобил би могъл да предприеме разрешена, а не забранена маневра. Касаторът посочва също така, че според него от правилното решаване на въпроса дали подсъдимият е извършил забранена или разрешена маневра, е от изключително значение и се отнася непосредствено до степента на съпричиняване от пострадалия. Предложеното от въззивната инстанция решение е било неудовлетворително за него от страна на правната и фактическа аргументация. Допълнително отбелязва, че всички аргументи, касаещи възможността да бъде предприета маневра завой наляво, задължително би следвало да бъдат съобразени с обстоятелството, че водачът на лекия автомобил реално е извършил маневрата в забранен участък от пътя, пресичайки надлъжна маркировка от две непрекъснати линии, където тази маневра била изрично забранена. Според касатора, дори и при допускане, че маневрата е разрешена при двойна прекъсната линия, ако водачът е бил сторил това там, престъпния резултат би бил избегнат. Касаторът заявява, че съдът не е направил необходимите процесуални усилия и не е ползвал правилата на правната и формална логика, за да стигне до правилното приложение на закона, като се обосновава с оценката на показанията на св.М., приемайки, че е неправилна, както и че е неправилна оценката на част от експертно заключение – относно ползването на показанията на св.З., които пък били ненадеждни и позволяващи в твърде широк диапазон многовариантност според въззивната инстанция. Последната не обяснила, че след като приема показанията на св.З. за ненадеждни, въз основа на какви данни е възприела отстояние от 95 метра от мястото на удара. Оспорва и изводите на съда относно видимостта, относно осветеността и наличието или не на включен фар на мотоциклета. Твърди ползването на два изключващи се аргумента от инстанцията по същество- задължително наличие на включен фар при видимостта, описана от свидетелите, за да може да бъде възприет мотоциклетиста, от друга страна се приема, че може да се управлява в тъмната част на денонощието мотоциклет с много висока скорост без включен фар и почти без видимост. Тези два изключващи се аргумента били в основата на невъзможността да бъде защитена тезата на въззивната инстанция – или има добра видимост и се кара с изключен фар и висока скорост, или в тъмната част на денонощието се кара с включен фар, като отговорът на този въпрос, който не бил даден от въззивната инстанция, бил част от претенцията за незаконосъобразност на съдебния акт. Изследването на обективната възможност да бъде възприет движещия се в „правилната“ лента за движение мотоциклетист е следвало да бъде, според касатора, въз основа на това дали подсъдимият не се е поставил сам в невъзможност да спре при появила се опасност за движението. Касаторът оспорва решението на въззивната инстанция относно възможностите на експертите за компютърно симулиране на произшествието, като сочи, че то давало възможност за касиране на присъдата. Тезата за осветеността на въззивната инстанция не се основавала на указване в колко часа и при какви атмосферни условия са били правени снимките, поради което според касатора следвало да се отхвърли. Свидетелските показания за видимостта непосредствено след произшествието давали други насоки за изследване. Оспорва се и тезата, че едва след изпреварването на изпреварвания автомобил с повишена проходимост имало възможност да се различи третия фар, този на мотоциклета. Има позоваване на лоша преценка за скорост и отстояние, оспорва се твърдение за сливане на светлини, тъй като били в условия, различни от описаните от свидетелите, бил пропуснато обстоятелство относно ускорение на лекия автомобил. Оспорването продължава и относно анализа на свидетелските показания за начина на движение на мотоциклетиста – с включена предна светлина или без такава, на св.З. и св.М.. Касаторът твърди, че при констатация, че няма свидетелски показания, които да установяват невключена предна светлина, съдът ги е тълкувал превратно. Посочва се, че нежеланието на въззивната инстанция да направи правилен извод от факта на движение в насрещна лента за движение, е показателно по отношение на приложението на закона. При извод, че невъзможността да се предотврати произшествието поради липса на възможност да бъде възприет мотоциклетистът, не е обсъдена хипотезата на поставяне на подсъдимия сам в такава невъзможност. Като превратно тълкуване касаторът определя извода на състава на САС, че ударът не би настъпил ако мотоциклетистът се е бил движил с 90 км/ч. Посочва, се, че това би било вярно само ако ударът е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил. Съдът от въззивната инстанция не бил държал сметка за това къде е настъпило произшествието, в коя лента за движение, кой прави маневра и кой се движи в правилната лента за движение. Касаторът заявява, че не споделя изводите на състава на САС относно невъзведено в обвинителния акт твърдение за причинно-следствена връзка между предприетата в нарушение на маркировка М2 маневра, поради което се приемало, че това нарушение няма отношение към вината на подсъдимия. Твърди се, че дори и да няма обвинение за нарушаване на маркировка тип М2, подсъдимият е знаел, че извършва непозволена маневра, което в случая изключва приложението на правилата за случайно събитие, тъй като нарушението е извършено умишлено. Според касатора въззивната инстанция не е дала отговор на направените възражения относно това кой е бил задължен да изчака другото превозно средство- водачът на мотоциклета или пък подсъдимия, водач на лекия автомобил. Протоколът за оглед в частта за установената маркировка в района на произшествието не бил кредитиран от множество съдебни състави, като поставения в тази връзка въпрос от частните обвинители не бил коментиран. Според този касатор съдът е тълкувал фактите превратно, като е стигнал до незаконосъобразния извод, че принципно водачът на лекия автомобил би могъл да предприеме разрешена, а не забранена маневра. Касаторът допуска хипотетично, че дори и при приемане, че левият завой в този участък е разрешен, ако подсъдимият е бил извършил маневрата след 22 метра, в зоната на двойната прекъсната линия, то престъпният резултат би бил избегнат. Вторият касатор се позовава на нарушение на закона и на процесуалните правила като касационни основания. Излага аргументи за правилността на първоинстанционната осъдителна присъда, като иска да се отмени второинстанционната оправдателна такава и се осъди подсъдимия по възведеното обвинение. В допълнение посочва, че е неверен изводът за управление без включена предна светлина на мотоциклета. В заключение твърди, че по същество е налице липса на мотиви, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на оправдателната въззивна присъда и постановяването на осъдителен акт, като се наложи справедливо наказание за подсъдимия. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание не споделя аргументите, съдържащи се в подадените касационни жалби. Приема че въззивната инстанция е събрала необходимите доказателства, в производство, в което всички доказателства сочели, че подсъдимият е извършил случайно деяние. Допълнително посочва, че подробно е описано и съпричиняването от страна на пострадалия, изводимо от високата му скорост на движение, твърди, че категорично било установено движението с изключен фар, както и че са намерени психотропни вещества у пострадалия, сочещи на наркозависимост. В заключение заявява, че смята жалбите на частните обвинители и доводите, с които същите са обосновани, за неоснователни, иска да бъдат отхвърлени, като въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Частната обвинителка К. Ц., редовно призована, се явява лично и се представлява от повереник, който поддържа подадената касационна жалба изцяло, с направените детайлни оплаквания и доводи. Оспорва изцяло възприемането на писмен документ от СО, според който имало възможност за извършване на ляв завой на мястото на инцидента. С оглед на маркировката на мястото – двойна прекъсната линия, повереникът счита, че едно такова тълкуване и приемането на този документ като част от доказателствата, на база на които е постановено решението, е неправилно. На следващо място възразява, че нито една от инстанциите не била дала отговор на възражението, че извършителят е карал не по-малко от 21 – 22 метра в платното за насрещното за него движение. Независимо от обстоятелството, че този факт не е посочен в обвинителния акт, повереникът счита, че той не давал възможност за такова тълкуване и прилагане на института на случайното деяние. Отправят се възражения във връзка с обстоятелствата, приети от съда, относно това дали мотоциклетистът е бил с включен или изключен фар. Посочва наличие на противоречие, което според повереника е останало неизяснено от въззивната инстанция – не можело да се приема от една страна, че мотоциклетистът се е движел в пълен мрак или в тъмната част на денонощието с угасен фар, ако скоростта е такава, а от друга страна, ако се приема, че се е движел именно с тази скорост, то излизало, че видимостта е била много по-различна от тази, която е приела въззивната инстанция. Доказателствата, които не са били игнорирани и са останали необсъдени в тази връзка, са били свидетелски показания, които установявали, че катастрофиралото моторно превозно средство е било забелязано от предходно кръстовище, което се намира на отстояние от около 800 метра. Възраженията на повереника в този смисъл били останали без отговор от съда, като се посочва, че ако автомобилът се е виждал от 800 метра (според свидетелски показания), то било безпредметно изследването на въпроса дали мотоциклетът е бил с включен или изключен фар. Съдът не бил уважил искане за допълнителна експертиза, която да обсъди именно горепосочените обстоятелства, както не бил отговорил и на други възражения, достатъчно основание за касиране на съдебния акт според повереника. В заключение последният се позовава на две тълкувателни решения на Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния съд във връзка с приложението на чл.15 НК: ТР № 106 от 31.10.1983 г., както и ТР № 28 от 28.11.1984 г., като развива съображения за поставяне на дееца в ситуация да не може да реагира, че подсъдимият не е бил заявил намерението си да завие наляво, че в продължение на година е нарушавал правилата за движение и нямало нищо случайно в случилото се. Моли да се отмени въззивната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено справедливо наказание. Частната обвинителка в лична защита поддържа казаното от повереника й. Заявява, че истината е, че подсъдимият е виновен, като стореното не било случайно деяние, а съвсем умишлено, като за да подходи към пътя за парка, който бил под ъгъл от около 45 градуса от „Симеоновско шосе“, той бил скосил пътя и на 22 метра пресича двойната непрекъсната линия, за да подходи после по права линия към ловния парк. Според частната обвинителка , това е абсолютно умишлено, а не случайно деяние, като на мястото на инцидента нямало нито знаци, нито пътна маркировка за разрешен ляв завой. Посочва, че двойната непрекъсната линия по закон се пресича, когато се пада отдясно за водача, а когато е отляво, не се пресича изобщо, тъй като има забрана за завой наляво. Твърди, че поради подобни смъртни инциденти в горната част на бул. "Симеоновско шосе" са поставени разделителни парапети и бордюри, за да не се извършват маневри наляво. Такива на мястото на инцидента не са били поставени, но въпреки това тези маневри наляво са забранени според пътната маркировка Според частната обвинителка осветеността е била добра, според свидетелски показания, уличното осветление е работело, било е пролетно, ясно време и се е виждало дори без улично осветление, и са имали възможност да го възприемат, а пострадалият винаги бил карал с включен фар. В заключение моли подсъдимият да бъде наказан със справедливо наказание, като смята, че това не е случайно деяние. В реплика частната обвинителка възразява, че се правят позовавания на изключен фар, независимо от липсата на доказателства по делото според нея. Това било с цел да се въвеждат твърдения за невъзможност на подсъдимия да възприеме пострадалия. Липсата на обвинение за извършване на забранена маневра не оправдавало подсъдимия да я извърши. Посочва,че според експертите по делото ако подсъдимият е стигнал поне до двойната прекъсната линия, пострадалият е щял да премине и нямало да се стигне до произшествието. Оспорва изтъкването на твърдението за наркозависимост на пострадалия, като сочи, че откритото в кръвта количество би било със същата стойност като на присъстващ непушач в стая с пушачи. Твърди, че подсъдимият просто е извършвал забранена маневра и е сторил това умишлено. Частният обвинител Д. Г., редовно призован, не се явява, за него се явява повереник, който поддържа касационната жалба с всички изложени доводи, включително и тези на представителя на другия частен обвинител. Моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан. Подсъдимият Г. И., редовно призован, не се явява, представлява се от защитници. Първият от тях моли да се оставят касационните жалби без уважение. Твърди, че въпросът за необоснованост на касирания съдебен акт може да се поставя на трето поред касационно разглеждане само ако са допуснати касационни нарушения, каквито се отричат от защитата. Посочва,че възражението за предприет ляв завой не където трябва, а по-рано, било правено пред всички инстанции. Според защитата, тези инстанции единодушно приемали, че това оплакване не е основателно, тъй като на първо място нарушението не се намирало в пряка причинна връзка с настъпилия резултат и на второ място, липсвало повдигнато обвинение и не можело да се навлиза в обвинителната функция. Оспорването на направените изводи от инстанциите по същество било без посочване на допуснати процесуални нарушения, като защитата счита, че такива няма и дадените отговори били без да се извращават или игнорират доказателства. По отношение на възражението на светлините на мотоциклета и осветеността на пътя защитата твърди, че въззивната инстанция е изпълнила указанията на ВКС и в двете решения по делото, въпросът за осветеността и за фара е изследван и на базата, включително и на оглед на място. Съдът бил достигнал до извод, че няма достатъчно осветеност, която да позволи да бъде възприета появата на мотоциклета. Оспорва възражението, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля М. относно разминаването в цвета на мотоциклета, като според защитата въззивната инстанция изрично е отговорила на този въпрос. Според първият защитник същественото било, че двете отменителни решения на ВКС били отговорили на голяма част от настоящите оплаквания. Указанията според защитата са били да се установи имало ли е осветеност на пътя и какви са били възможностите за възприемане на мотоциклета, изключвайки субективните възприятия, както и конкретно да се отговори на въпроса дали е бил включен фарът на мотоциклета или не. В тази връзка защитата твърди, че не може да има доказване по аналогия и всяко конкретно действие подлежи на доказване за конкретното време и място. Този защитник твърди, че съдът е стигнал до извода, че първият момент, когато е станал видим пострадалия, е този при изпреварването на автомобила на свидетеля З., като утвърдил, че в този момент е било налице едно внезапно, непредвидимо, рязко изменение на ситуацията, която подсъдимият бил възприел. Защитникът твърди, че съдът е обосновал извода си, че подсъдимият правомерно, очаквано е предприел маневрата за ляв завой, като е предвидил насрещно движещите се моторни превозни средства, под което се разбира това на св.З.. Съдът е приел, че към този момент преценката на подсъдимия е била правилна, и това било извод без възражения, тъй като удар с автомобила на св.З. не е настъпил. Рязката промяна на възприетата ситуация се изразявала във внезапната поява на пострадалия с мотоциклет, движещ се със скорост от 174 км/ч., според защитата, безспорно установено по делото, поради което съдът приел, че подсъдимият нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди такова изменение, със скорост, надвишаваща три пъти разрешената за движение в градски условия. Защитникът прави собствена корекция на цитираната съдебна практика, в смисъл, че не е приложимо ТР № 28/1984 г. на ОСНК, доколкото в него е обсъждана ситуация, в която водачът сам се е бил поставил в такава, какъвто според защитната теза настоящият казус не е бил, тъй като твърдяното нарушение, за което няма повдигнато обвинение, не било в причинна връзка с вредоносния резултат. Пак според този защитник не можело да се очаква, че на градски булевард, след като деецът се бил уверил, че видимият автомобил ще има достатъчно време да завърши маневрата, което било установено, ще се появи мотоциклет, който се движи със скорост над 170 км/ч, без светлина. Това, пак според защитата, не може да бъде предвидима поява и да предизвиква дължимо правомерно поведение. Първият защитник моли да се оставят касационните жалби без уважение. Вторият защитник поддържа искането на първия, като добавя, че отмяната на предходните съдебни актове се е дължала на недостатъци на правните изводи, заложени на основата на хипотези и допускания. Според този защитник атакуваният последен въззивен съдебен акт се е съобразил с указанията на последното отменително решение на касационната инстанция и е постановил своята присъда на обективни дадености, каквато била конкретната величина от 3.16 секунди, през която подсъдимият е можел да осмисли и да реагира на новосъздадената ситуация – изпреварване на автомобила на св.З., закриващ видимостта към мотоциклета, появил се със скорост от 174 км/ч. В заключение се посочва, че имало пълно изясняване на фактическата обстановка, като съдът дори бил обсъдил и непредявеното нарушение на правилата, заявявайки, че не би се стигнало до някаква промяна, ако то е било факт, тоест от бланкетната разпоредба във възведеното обвинение. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С осъдителната първоинстанционна присъда от 03.10.2016г. по отношение на подсъдимия за деяние по чл.343, ал.1 , б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3-то от НК с нарушение на чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП, е наложено наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК за срок от 4 години, както и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години съобразно чл.343г от НК. В рамките на първоинстанционното съдебно следствие обвинението е изменено, като е било предявено и такова за нарушение на чл.63, ал.2, т.4 от ППЗДвП – на маркировка тип М2, за което има оправдателен диспозитив на съда от първата инстанция. С второинстанционна оправдателна присъда № 5/17.03.2022г. по ВНОХД № 333/2021г. на Софийски апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена изцяло и подс.Г. И. е бил признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3-то от НК. Производството е било предмет на две касационни проверки- по н.д. № 1095/2018г. на ВКС, трето наказателно отделение и по н.д. № 840/20г. на ВКС, трето наказателно отделение. Касационните жалби не могат да бъдат удовлетворени, макар в преобладаващата си част да са основателни. Настоящият касационен състав има правомощията на въззивна инстанция, но в случая установяването на факти, макар и да е възможно, е изцяло безпредметно. Това се дължи на непреодолимо логическо противоречие на обвинителната теза и безспорно установените по делото факти. В рамките на цялостното наказателно производство са установени времето и мястото на произшествието, включително посоките на движение на подсъдимия и пострадалия, пътната обстановка – състоянието на пътя, наличните ленти за движение, атмосферни условия, натовареност на движението, като цяло всички обстоятелства, посочени в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установена е пътната сигнализация в района, включително маркировката на мястото на произшествието. Не са установени предшестващи инцидента повреди по превозните средства, участващи в произшествието. Установено е и мястото, където подсъдимият е предприел пресичане на двойната непрекъсната линия, за да навлезе в пътното отклонение на срещуположното платно за движение. Контролираната съдебна инстанция е посочила, че това се е случило 10-15 метра преди наличната двойна прекъсната линия, или както ги е определила – „две прекъснати линии М-3 ППЗДвП“. Установена е и скоростта на движение на подсъдимия, а също така и на пострадалия и местоположението му на пътя – в дясната лента за движение в неговата посока към ул.“Никола Габровски“. Ключов момент в развитието на наказателното производство, съставомерността на деянието и правната квалификация на обвинителната теза, се е оказала пътната маркировка в района на произшествието. Необяснимо защо се е оказал твърде мъчен за разрешаване първо от фактическа, след това и от правна страна. При първоначалните следствени действия, които не се оспорват по отношение на тяхната достоверност и законосъобразност, е извършен оглед на местопроизшествието, където разследващото длъжностно лице добросъвестно е отбелязало наличната маркировка, включително с нормативното и обозначение, като е извършено и фотозаснемане, достатъчно отчетливо за възприемане и разчитане. По един нагледен и очевиден начин е установено, че пътната сигнализация е била изпълнена по протежение на пътя с двойна непрекъсната линия, нормативно регламентирана като М2 в чл.63, ал.1, т.2 от ППЗДвП. В района на пътното отклонение на бул. "Смеоновско шосе" от страната в посока ул. "Никола Габровски" и водещо към заведение, стопанисвано от подсъдимия, е била нанесена двойна прекъсната линия, нормативно определена като М4, чл.63, ал.1, т.4 от ППЗДвП. Тази несложна нормативна регламентация е посочена от разследващото длъжностно лице. По неизвестни за съдилищата причини, включително и за настоящата инстанция, са получени отговори от представители на столичната община, във вид на официални писмени документи, че тази двойна прекъсната линия всъщност представлява две единични прекъснати такива – нормативно определени в чл.63, ал.1, т.2 от ППЗДвП, като в тях има обяснение, че тази маркировка позволява извършването на ляв завой при движение по бул. „Симеоновско шосе“от кръстовището с ул.“Никола Габровски" в посока на кръстовището с бул.“Г.М.Димитров“. Такова е очевидно и възприемането на самия подсъдим, който е обяснил, че подобна маневра завой наляво е била за него обичайна. Разбира се, това което е приел за възможно подсъдимият, е предмет на отделна правна оценка на неговото поведение, но съвършено в разрез с правната логика и здравия разум като цяло е игнорирането на установените по реда на НПК фактически обстоятелства, извършено от инстанциите по същество. Напълно основателни са възраженията на първия посочен касатор по отношение действителна правна регламентация на пътната маркировка и нейното нормативно значение. Длъжностните лица от общината са задължени да изпълняват нормативните предписания, да ги спазват неотклонно и не могат да предлагат напълно изопачена интерпретация от фактическа и правна страна на действителното изпълнение на пътната сигнализация, а още повече да се опитват да я тълкуват в посока на разрешителен режим за нарушаването й. Повече от очевидно е наличието на маркировка М4 в района на отклонението и обратното възприемане може да бъде определено само като изкористяване на здравия разум, един съвършено ирационален подход, който не може да намери достатъчно меко обяснение. Все пак е необходимо да се отбележи, че фактите по делото наистина установяват наличието само на два типа маркировка – М3 и М4 в района на произшествието. Това как са възприети или е направен опит да бъде обяснени тяхното състояние или предназначение не може да се отрази на обективната истина по делото. В рамките на тези факти и местоположението на пътното платно на подсъдимия И., управляващ моторно превозно средство, дават възможност да се направи еднозначен извод, че пътната сигнализация в района, осъществена само и единствено чрез пътната маркировка, не дава никаква правна възможност да се извърши навлизане в двете насрещни за подсъдимия ленти за движение, тоест от лявата му страна – нито за насрещно движение, нито за пресичане с ляв завой, нито за обратен завой. Нито двойната непрекъсната, нито двойната прекъсната линия дават такава възможност. Може да бъде поставен въпросът защо е сигнализиран по този начин пътят и кое е налагало да бъде изобщо прекъсната линията в района на пътното отклонение, но той не променя предните изводи. Въззивната инстанция се е опитала да даде свое обяснение, колебаейки се между утвърждаване на несъмнено невярното твърдение на общинските власти за наличието на две единични прекъснати линии тип М2 от една страна и от друга – на нелогичното сигнализиране, доколкото маркировката тип М4 дава възможност за пресичането само отдясно. Няма правно значение обаче дали подобен тип сигнализация се дължи на обикновен пропуск при нехайно изпълнение на дейността или като цяло на некомпетентност, както и на липса на контрол от възложителя на дейността, в случая столичната община. Има хипотези, освен тази в изр.2-ро на чл.63, ал.2, т.4 от ППЗДвП, при които е разумно да се постави такава сигнализация, респективно маркировка, например за навлизане от главен път в локално платно отдясно, като тя не би позволила навлизане пък от локалното платно на главния път наляво. В случая не е необходимо да се търси конкретната логика при изпълнение на пътната сигнализация, важното и необходимо условие е да се установи каква е нормативната регулация на движението в този пътен участък по времето на инцидента. Касационната инстанция се съгласява напълно с възраженията на касаторите, че правна възможност подсъдимият да се намира в лентата за движение на пострадалия, а и в тази на св.З. в предходен момент няма. Фактическото навлизане в частта от платното за насрещно движение не е позволено и представлява нарушение на закона. В нито един момент и по нито един повод (да се разбира със свои действия) подс.И. не е трябвало да се намира в тази част на платното за движение. Неговото субективно знание и съответно увереност за разрешеност на предприетата маневра противоречи на обективната правна регламентация, която е въвела еднозначна забрана и е напълно ирелевантно за неговата наказателна отговорност - „ignorantia legis non excusat“, или с други думи, незнанието на закона не е аргумент, който да може да бъде използван за оневиняване на дееца. При квалифициране на нарушението обаче държавното обвинение не се е справило с конституционното си задължение. В рамките на наказателното производство в процедура по чл.287, ал.1 от НПК като съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението е добавено и нарушение на чл.63, ал.2, т.4 от ППЗДвП, за което подсъдимият е бил оправдан още при първоинстанционното разглеждане на делото. В действителност като безспорно фактическо положение се установява, че подсъдимият е пренебрегнал наличието на тази двойна прекъсната линия, макар субективно да е бил убеден, че тя му позволява да извърши маневрата завой наляво. Той се е придвижил по своеобразен диагонал от своята част на платното за движение през насрещната част от платното, за да навлезе ускорено в отклонението/отбивката за стопанисваното от него заведение и да избегне правомерно движещите се срещу него моторни превозни средства; Несъмнено е, че придвижването до мястото, където е нанесена пътната маркировка двойна прекъсната линия, успоредно с намаляване на скоростта, за да се извърши перпендикулярно пресичане на частта от пътното платно, предназначена за насрещно движение, е щяло да отнеме повече време, което експертите са определили като достатъчно, за да бъде избегната конфликтната точка между подсъдимия и пострадалия. Както е известно по делото, това не се е случило, но обективно подс.И. не е нарушил задължението си по чл.63, ал.2, т.4 от ППЗДвП. Извършеното от него нарушение е по чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП, доколкото е пресякъл очертаната двойната непрекъсната линия, маркировка тип М2. И двата типа маркировка съдържат в себе си императивната забрана да бъдат пресичани отляво, като М2 въвежда всеобхватна забрана, а М4 въвежда забрана за пресичане само отляво. В казуса задължението за спазване на императивните забрани е идентично, но въпреки това въведеното нарушение в процеса като част от бланкетната норма на чл.343 от НК, е различно от действително извършеното. Този недостатък не може да бъде отстранен от настоящата касация, макар и трета по ред. Както се отбеляза вече, повдигането и поддържането на обвинение е изцяло конституционен прерогатив на прокурора. Съдът може да интервенира по отношение на правната квалификация само и единствено тогава когато не се изменя съществено обстоятелствената част на обвинението – например в хипотезите на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, чл.354, ал.2, т.2 от НПК. В случая е несъмнено същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението, довело до прокурорската намеса в рамките на процедура по чл.287, ал.1 от НПК, намеса, която не е постигнала търсения резултат поради фактологическото несъответствие. В инструментариума на обвинението са останали нормите по чл.25, ал.1 от ЗДВП, чл.37, ал.1 от ЗДВП и конкретно предявеното обвинение по реда на чл.287, ал.1 от НПК за нарушаване на чл.63, ал.2, т.4 от ППЗДвП. Касационният състав се съгласява с доводите, изложени във връзка с обвинението за нарушаване на чл.25, ал.1 от ЗДвП и приложението на принципа „lex specialis derogate legi generali“. Нещо повече, във връзка с оправдаването по това обвинение и нарушаване на бланкетна разпоредба касаторите не възразяват, не оспорват и не излагат доводи. Предвид на това съдът не намери основание да обсъжда тази обвинителна хипотеза. По отношение на нормата чл.63, ал.2, т.4 от ЗДвП се посочи вече, че обвинението в тази част не съответства на обективно установените факти, макар че ако деецът бе я конкретно нарушил, обвинителната теза в цялост би придобила смисъл и съдържание. По отношение на обвинението за нарушаване на чл.37, ал.1 от ЗДвП, което единствено остава в посочения инструментариум, се дължи обяснението за наличното и непреодолимо материалноправно, процесуално и логическо противоречие. Касационната инстанция се съгласява с доводите на касаторите, че установеното местоположение на подсъдимия и неговия автомобил в момента на съприкосновението с превозното средство на пострадалия, изцяло противоречи на закона и го е нарушило. Може с положителност да се заключи, че то е извършено виновно и деецът сам се е поставил в положение да се достигне до пътнотранспортното произшествие, т.н. „actio libere in causa“. Тезата на първия защитник по оспорване на това фактическо положение е изцяло несъстоятелна. Налице е пряка причинна връзка между това непозволено от закона действие на подсъдимия и настъпилото произшествие и логическата връзка далеч не е сложна – ако подсъдимият беше спазил повелята на закона и не се беше озовал в частта от платното, предназначена за насрещно движение, то до съприкосновение и фатален удар между превозните средства не би настъпил, като скоростта на пострадалия не е от такова значение, каквото й се придава. Дори може да се твърди със сигурност, че именно пострадалия не е длъжен да предполага, че при свободна дясна лента за движение в неговата част от пътното платно някой, в нарушение на закона, ще предприеме забранена маневра. Превишаването на скоростта не е извинително обстоятелство, защото нормативната регламентация трябва да се спазва, законовите задължения трябва да се изпълняват. Независимо от това нарушение, което също има пряко отношение към резултата, тъй като величината на скоростта всякога застрашава живота и здравето на участниците в движението и то право пропорционално на нейното увеличаване, до конкретния престъпен резултат не би се стигнало, ако подсъдимият беше спазил повелите на закона и правилника за движение по пътищата. С други думи, дори скоростта на пострадалия да беше още по-висока (а тя е чисто физична величина, която може да бъде обхваната от човешките възприятия и допустима предвидима в такъв случай), престъпен резултат от този вид нямаше да има, ако подсъдимият беше спазил своите задължения. Отричането на подобна причинна връзка е само неуспешен опит за тълкуване по силата на „reductio ad absurdum“, но не и основателен довод. Независимо от всичко казано обаче, касационният състав е обвързан само и единствено от възведената в обвинението норма по чл.37, ал.1 от ЗДвП, която, използвана, създава привидната възможност за дееца да извърши маневрата, разбира се, при задължение да осигури предимство на движещите се в своите ленти за движение в насрещната част от пътното платно. С други думи, наказателното преследване се осъществява след като деецът е извършил по-начало разрешена маневра, но само не е спазил задълженията си по осигуряване на предимство. Това далеч не е така, както вече се изясни по-горе. Маневрата му е изцяло неразрешена и всички негативни последици са в пряка причинна връзка с това негово решение и поведение. Бланкетната разпоредба – чл.37, ал.1 от ЗДвП, не може да бъде използвана, за да бъде квалифицирано виновното поведение на дееца, тъй като действителното правно положение не му позволява той да навлезе в тази част на пътното платно, за да има след това възможност за преценка по осигуряване на предимство на движещите правомерно там водачи на превозни средства. Такава възможност в случая законът не е предоставил на подсъдимия И. и затова той следва да отговаря изначално за виновното си навлизане в неразрешената за него част на пътното платно. Съдът обаче не може да замести волята на държавното обвинение, не може сам да въведе действително нарушеното правило – свързано с неправомерно пресичане на маркировка М2, като основа на обстоятелствената част на обвинението, тъй като би иззел конституционни правомощия в противоречие със собствената си функция. Внимателния прочит на обстоятелствената част на обвинителния акт иначе намира отразена действителната пътна обстановка, съответната маркировка, разделяща лентите за движение- маркировка М3, тази, която разделя платната за движение- маркировка М2 по цялото протежение, с маркировка М4 в района на разклона за кратък участък от пътя. Най- важното обстоятелство е обаче това, че държавният обвинител не се е ангажирал с обвинително твърдение къде точно и в района на коя маркировка е започнало непозволеното пресичане на пътя от страна на подс.И.. След като държавното обвинение е пропуснало своята възможност в изпълнената процедура по чл.287, ал.1 от НПК, която по замисъл е правилна, но фактологично напълно неточна, касационният състав не може да изправи/ отстрани този пропуск. В резултат на това последващите разсъждения относно техническите измервания и характеристики на произшествието, възможността за реакция на подсъдимия, относно въпросите за осветеността и от кой момент е можел да бъде забелязан пострадалия, дали е управлявал превозното средство със включени светлини или не, стават напълно безпредметни, необходимостта от тяхното обсъждане отпада. Поначало те не са и решаващи за отговорността на дееца, за това дали има виновно поведение или не. Те обективно са единствено от значение за степента на неговата отговорност, която е безусловно налице, макар невярно и непоправимо формулирана от държавното обвинение. В този казус сентенцията „ ius est ars boni et aequi“ е намерила своето пълно отрицание. По тези причини касационната инстанция намери, че не е възможно да удовлетвори касационните претенции и че атакуваната въззивна присъда не може да бъде отменена, като законът повелява да бъде потвърдена. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 и ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила второинстанционна оправдателна присъда № 5/17.03.2022г. по ВНОХД № 333/2021г. на Софийски апелативен съд, втори наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.