Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    №  402   София, 05 октомври  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и девети септември 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 414/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура – гр. Т. срещу нова въззивна присъда № 82 от 10.06.2009 г., постановена от Окръжен съд – гр. Т. по ВНОХД № 110/2009 г. , с която е била отменена първоинстанционната такава и подс. М. Х. М. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 309 ал.1 от НК. С първоинстанционна присъда № 25, постановена от Омуртагския районен съд на 26.03.2009 г. по НОХД № 194/2008 г., подс. М. e бил признат за виновен за това, че на 26.02.2008 г. в гр. О. съставил неистински частен документ – „заявление за ползване на дървесина” с вх. № 462/26.02.2008 г. и го употребил пред ДГС – Омуртаг, за да докаже, че съществува правото на Х. И. М. от с. Т., общ. Антоново за ползване на дървесина от имот с кад. № 5* в землището на с. Т., общ. Антоново – престъпление по чл. 309 ал.1 от НК,като на осн. чл. 78А от НК го е освободил от наказателна отговорност за това престъпление и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Протестът на окръжната прокуратура релевира довод за незаконосъобразност на въззивната присъда, която е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В протеста се конкретизират касационните основания, като това по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с ограничено право на прокуратурата като с. пред въззивния съд да се ползва от доказателства, чрез които да провери съдържанието и истинността на представеното писмено доказателство. Неправилното приложение на материалния закон се аргументира с грешните изводи на въззивния съд, направени в противоречие със закона, относно липсата на елемент от състава на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК. С протеста се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг въззивен състав. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Подс. М. моли присъдата на въззивния съд да бъде оставена в сила, тъй като е законосъобразна, а оплакванията на прокуратурата са неоснователни. Счита, че няма вина за това, че се е доверил на св. Х, че сам не е имал материална изгода от извършената сеч, както и че не е налице документно престъпление, тъй като неговите имена не фигурират в инкриминирания документ.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Касационният протест е основателен. Касационната инстанция след извършена проверка на съдопроизводствените действия на въззивния съд и на постановената вследствие на това въззивна оправдателна присъда, намира, че е допуснато твърдяното в протеста нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание пред въззивния съд е било представено ново писмено доказателство – пълномощно от 07.12.2006 г. , издадено от Х. И. М. на подсъдимия М. Х. М. / л.17 от въззивното дело/. След неговото представяне прокурорът е направил искане за проверка на същото чрез провеждане на допълнителен разпит на вписания като упълномощител св. М, което е било оставено от въззивния съд без уважение, тъй като е приел, че делото е изяснено от фактическа с. по начин, който му позволява да се произнесе със съдебния си акт. В резултат на това е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова оправдателна. С действията си по отказ да събере доказателства по искане на прокурора, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на принципа на чл.13 от НПК и на нормата на чл. 107 ал.2 от НПК. Въз основа на новопредставеното доказателство – пълномощно, въззивният съд е приел, че подсъдимият е разполагал с необходимата представителна власт, за да подаде от името на св. Х инкриминираното заявление, с което е отговарял на изискванията на Наредба №30/1998 г. за ползване на дървесина от горите, поради което деянието му е несъставомерно и това е било едно от основанията да оправдае подсъдимия. Представянето на това пълномощно от самия подсъдим едва във въззивното производство три години след деянието е следвало да провокира вниманието на окръжния съд към процесуалното му поведение и да изследва въпроса за причините това пълномощно да се намира именно у подсъдимия, а не по преписката в ДГС – Омуртаг. Основателно е било искането на прокурора за допълнителен разпит на св. М, който фигурира като упълномощител, без в показанията си пред първата инстанция да е твърдял, че някога е давал такова пълномощно на подсъдимия и то пред кмета на с. Л.. До необходимостта да отстрани чрез провеждането на въззивно съдебно следствие противоречията в процесуалното поведение на подсъдимия въззивният съд е следвало да стигне и поради факта на съдържащите се в обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд твърдения, че той не е разполагал с пълномощно от св. М, нито от останалите наследници на горите. / л. 67 от първоинстанционното производство/. К. не е констатирал сам това противоречие в доказателствените средства, окръжният съд е постановил своята присъда, без да е взел всички мерки за разкриването на обективната истина по делото /принцип, залегнал в чл. 13 от НПК/. След като дори и сам е следвало да инициира провеждането на въззивно съдебно следствие с оглед изясняването на това противоречие в доказателствената съвкупност, съдът на още по-голямо основание е следвало да бъде внимателен към доказателствените искания на едната от страните по делото /в случая прокуратурата/, която с цел достигане до истината относно наличие или липса на упълномощаване е поискала събирането на нови доказателства. Правото й да сочи и да ползва такива е било ограничено чрез отказа на съда, с което е нарушена нормата на чл. 107 ал.2 от НПК, като е нарушен и принципа за равенството на страните в наказателния процес, намиращо израз в правото да сочат доказателства, които да се противопоставят на доказателствата, ползвани от другата страна. Това нарушение е съществено по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК и е неотстранимо пред настоящата инстанция. То налага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняването му. При новото въззивно производство съдът следва да събере по свой почин или по искане на страните доказателства относно обстоятелствата налице ли е било въобще упълномощаване от с. на св. М, кога е било извършено то, представяно ли е това пълномощно пред ДГС – Омуртаг, защо пълномощното не се е намирало към инкриминираното заявление, а е било у подсъдимия, както и защо упълномощаването е било извършено пред кмета на с. Л., при условие, че упълномощителя и упълномощения са жители на с. Т., в землището на което се намират и горите, чиято сеч се е претендирала с инкриминираното заявление. В случай на необходимост въззивната инстанция следва да прецени потребността от назначаване на графологическа експертиза. ВКС констатира, че е налице и твърдяното в протеста нарушение на материалния закон. За да оправдае подс. М. , въззивният съд е приел, че е налице и второ основание, а именно – изначална несъставомерност на деянието по чл. 309 ал.1 от НК, тъй като инкриминираното заявление не представлява по същността си частен документ, който да е бил употребен, за да докаже съществуването на право на св. М. Този извод на съда е неверен и е в противоречие със задължителното тълкуване, дадено в т. 9 на Постановление № 3/1982 г. на Пленума на Върховния съд. Престъплението по чл. 309 ал.1 от НК е двуактно и за осъществяването му е необходимо съставянето на неистински документ /какъвто е заявлението, изготвено от подсъдимия/ и употребата му пред съответния компетентен орган /в случая ДГС – Омуртаг/. Последната трябва да е с цел да се докаже съществуването или не на едно право, задължение или някое правно отношение, или че те са изменени. В случая е вярно приетото от въззивния съд, че заявлението, подадено и подписано от подсъдимия е поставило началото на административната процедура по разрешаване или не на сеч от наследствените гори на св. Х, но също така е вярно, че заявлението е било придружено с изискуемата се документация /скица, решение на поземлената комисия и др./ и заедно с нея е употребено с цел да се докаже наличие на право на заявителя да извършва сеч в наследствената си гора и желание да се възползва от това свое право. Налице е неистински частен документ, който е бил употребен с цел доказване съществуването на право на лицето, посочено от подсъдимия за заявител, което право впоследствие въз основа на този документ е било и реализирано. Следователно деянието на подс. М. е съставомерно от обективна страна. То е съставомерно и от субективна с. , тъй като подсъдимият е бивш служител на Държавно лесничейство – Омуртаг, бил е запознат в подробности с процедурата по разрешение на сеч, наел се е да посредничи между св. М дружеството, което ще реализира сечта, както и да уреди документационно това. В същото време е знаел, че не разполага с необходимите пълномощия от действителния заявител и правоимащ и въпреки това е изготвил инкриминираното заявление. Наличието на устна договореност между него и св. М за оказване на необходимото съдействие пред ДГС – Омуртаг би могло евентуално да се обсъжда на фона на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, но не и като основание за изначална липса на субективната с. на деянието. Въззивният съд не е приложил правилно нормата на чл. 309 ал.1 от НК, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, което е основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Предвид на изложеното по отношение на допуснатото нарушение на процесуалните правила се налага нова оценка на фактите по делото, предмет на доказване, която може да се извърши в ново въззивно производство, поради което и касационната инстанция не е в състояние сама да отстрани нарушението на материалния закон. Допуснатото нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК може да бъде отстранено единствено по реда на чл. 354 ал.3 т.3 от НПК – чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Новият съдебен състав следва да се съобрази с изложеното в настоящето решение по отношение на приложението на материалния закон и след като извърши нов анализ на доказателствената съвкупност, включително чрез събиране на необходимите доказателства в ново въззивно съдебно следствие, да отстрани допуснатите нарушения, дали основание за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от изложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 и 3 вр. ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивна присъда № 82 от 10.06.2009 г., постановена от Търговищки окръжен съд по ВНОХД № 110/2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на допускане на доказателства. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.