Р Е Ш Е Н И Е № 368/2010 г. София, 17.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 851 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. М. А. И. от гр.Ч. обжалва Решение Nо 72 от 17.04.2009 година, по гр. възз.д. Nо 481/2008 година на С. окръжен съд по извършване на делбата .Поддържа се , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материално-правните норми, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация В. Б.. Състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия ,като прецени наведените доводи за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд е потвърдил решение на първата инстанция по извършване делбата на основание чл. 288 ал.1 ГПК / отм./ на следния недвижим имот- приземен етаж , състоящ се от три стаи, санитарен взел и коридор, съставляващ самостоятелно жилище , втори жилищен етаж състоящ се от кухня, салон, стая , килер, баня и санитарен възел и коридор, също самостоятелно жилище и таван , състоящ се от 4 помещение, коридор и санитарен възел от жилищна сграда, построена в дворно място в гр.Ч. УПИ VII-98 в кв. 6 по плана на града от 1978 година, на стойност от 114 490 лв. чрез изнасяне имота на публична продан и разпределение на получената цена съответно 1/3 част за В. Б. и 2/3 части за М. И., приемайки че имотът е реално неподеляем при липса на изготвен инвестиционен проект и дадени нови идентификационни номера на обектите като самостоятелни такива. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е обоснована с довод, че въпросът за доказателствата и доказателствените средства и тяхното обсъждане при решаване на материално-правния въпрос за поделяемостта на допуснатите до делба обекти по см. на чл. 201 ЗУТ и понятието за „обект” по см. на § 5 т.39 от ДР на ЗУТ и изборът на законосъобразния способ за извършване на делбата съпоставен с изискванията на чл. 54 ал.4 ЗКИР, касаещи индивидуализацията на обектите на правото на собственост с идентификационни номера , получавани съгласно уредена по този закон процедура, поставят нови проблеми, свързани с правилното разрешаване въпросите за делимостта на сграда, етаж или жилище и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост, с оглед възможността да се пристъпи към извършване на делбата чрез способ, при който всеки съделител да има възможност да получи реален дял , налагат преосмисляне на поставения проблем при установената съдебна практика по приложимостта на 39 ЗС и чл. 203 ЗУТ. Установената съдебна практика по приложението на чл. 39 ЗС приема , че поделяемостта на обща жилищна сграда на етажи или отделни части от етажи в самостоятелни делбения дялове, които могат да се използуват самостоятелно, е обусловена от възможността обособяването да се извърши без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. Разпоредбата на чл.203 ал.1 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от сградата или етажа, да се извърши при спазване на действащите по време на разделянето строителните правила и норми. Граматическото и систематично тълкуване на тази алинея, в контекста на нормата на ал.2 на същия член , налагат извод, че разделянето на една съсобствена жилищна сграда може да се извърши при инвестиционен проект за разделяне/ архитектурна , ЕЛ и ОВ част/ и становище за одобрение или отказ на компетентния административен орган- Главния архитект на общината/ района/. Когато етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна собственост, без необходимост от преустройство , то тогава инвестиционен проект не е необходим. С разпоредбата на чл. 54 ал.4 ЗКИР е установено правило, че при съдебна делба , съдът възлага обособените дялове след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон. Тълкувайки разпоредба във вр. с ал. 5, касаеща доброволната делба , може да бъде направен извод , че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове , без последните да имат самостоятелен идентификатор. Когато в една жилищна сграда , всеки от обектите-етажи или части от етажи са общи ,но се ползват като самостоятелни обекти на правото на собственост , и на всеки от тези обекти е даден и регистриран самостоятелен идентификатор по реда на ЗКИР , то делбата на всеки от тези обекти може да се самостоятелно т.е. всеки от обектите да се третира като самостоятелен дял в натура. В тези хипотези не е налице необходимост от изслушването на експертиза за разделянето на имота, а само за тяхната пазарна стойност , която да оцени дяловете ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата , на дворното място и др.общи помещения. В контекста на изложеното , настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Производството е делбено, във втората фаза по извършване на делбата. С решение по чл. 282 ал.1 ГПК, между съделителите В. Б. и М. И. е допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот - приземен етаж , състоящ се от три стаи, санитарен взел и коридор, съставляващ самостоятелно жилище , втори жилищен етаж състоящ се от кухня, салон, стая , килер, баня и санитарен възел и коридор, също самостоятелно жилище и таван , състоящ се от 4 помещение, коридор и санитарен възел от жилищна сграда, построена в дворно място в гр.Чепеларе УПИ VII-98 в кв. 6 по плана на града от 1978 година, при права- 2/3 идеални части за първия съделител и 1/3 идеална част за втората съделителка. С обжалваното решение , допуснатият до съдебна делба недвижим имот е изнесен на публична продан , след като решаващият съд е приел, че имота е неоподеляем. Изводите на съда са неправилни. Разпоредбата на чл. чл. 39 ЗС във вр. с чл. 203 ЗУТ е приложена неточно. Данните по делото сочат, че фактически извод на делбения съд за поделяемост на съсобствената жилищна сграда е необоснован, непочиващ нито на доказателствата по делото, нито на нормите на закона, който са изцяло пренебрегнати. Налице са били основания за обособяване на два реални дяла в делбения процес, с оглед на съществуващите , допуснати до съдебна делба самостоятелни обекти в етажната собственост. В тази насока основателен е доводът на касаторката , че обжалваното решение не е съобразено с доказателствата по делото и е налице нарушение на материалния закон, който обуславят отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за извършване на делбата чрез реални разпределение на дяловете между съделителите, съобразени с легалната дифиниция на закона на самостоятелен обект според § 5 т.39 от ДР на ЗУТ след като бъде изслушана експертиза в тази насока, която да даде заключение и за стойността на всеки дял, на която база да се извърши и стойностното уравнения между съделителите, с оглед на притежаваните права в ликвидираната съсобственост. При новото разглеждане на делото, въззивният съд ще следва да съобрази , че до делба е допусната сграда , а самостоятелни обекта в сградата в режим на етажна собственост и при наличие на самостоятелни обекти за всеки един от съделителите , следва да бъде реализирана целта на делбения процес всеки съделител да получи дял в натура , доколкото това е възможно. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 72 от 17.04.2009 година, по гр. възз.д. Nо 481/2008 година на С. окръжен съд по извършване на делбата и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част , от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :