Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
София, 11.02.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


при участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5302/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратура на РБ, чрез прокурор в Апелативна прокуратура-София А. И., против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, І-ви състав от 6.06.2013 г., постановено по гр. д. № 904/2013 г. в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, І-4-ти състав № 6382/3.10.2012 г., постановено по гр. д. № 4153/2011 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от П. Б. М. срещу Прокуратурата на РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата 3 000 лв. до сумата 10 000 лв., вместо което Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ да заплати на П. Б. М. допълнително още 7 000 лв. /над присъдените 3 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди със законна лихва върху сумата, считано от 8.05.2006 г. до окончателното изплащане на главницата.
Според касатора решението в обжалваната част е неправилно при наличие на касационните основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да се отмени, като се постанови друго решение, с което да се намали размера на присъденото обезщетение в съответствие с действителните вреди на ищеца и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
За ответника по касация П. Б. М. е подаден писмен отговор чрез процесуалния му представител адвокат Новела Б.-К.-САК. Жалбата е оспорена като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С определение на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение № 1131/13.11.2013 г. по гр. д. № 5302/2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на ответника Прокуратура на Република България на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания от касатора правен въпрос за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД, от значение за изхода по конкретното дело, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС-т. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г.; т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК и т. 19 от ТР № 1/1.04.2001 г., ВКС, ОСГК.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 19.03.1999 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1 НК, затова че на 16/17.03.1999 г. в [населено място] се е съвкупил с В. М. М. без нейно съгласие, като я е лишил от възможност за самоотбрана и я е принудил за това със сила. На същата дата-19.03.1999 г. на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 19.11.1999 г. мярката за неотклонение „задържане под стража” е заменена с мярка за неотклонение „парична гаранция”. На 8.05.2006 г. предварителното наказателно производство е прекратено при липса на доказателства за участие на ищеца в извършване на престъплението, предмет на обвинението. Установено е и че с влязла в сила присъда от 2.03.1988 г. по н.о.х.д. № 724/88 г. на БРС ищецът е бил признат за виновен за извършено от него престъпление също по чл. 152, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК, за което е бил наказан с „лишаване от свобода”, условно, за срок от три години, за което е бил реабилитиран. Съдът е взел предвид и продължителността на процесното наказателно производство продължило 7 години и 1 месец, както и времето на задържането му под стража- 8 месеца и 6 дни. От правна страна съдът е приел, че от незаконното обвинение и задържането под стража ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания-чувство на притеснение, неудобство, нежелание да контактува с близки и познати, разделил се с приятелка. При тези данни съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., като за разликата до пълния размер от 30 000 лв. е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение.
Касационната жалба е основателна.
При определяне на размера на дължимото на ответника по касация обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ въззивният съд се е позовал на установените по делото фактически обстоятелства /продължителност на наказателното производство, времето, през което ответникът по касация е бил задържан под стража, негативни изживявания/. Съдът не е взел предвид и не е преценил, обаче, криминалното минало на ответника по касация, което е от съществено значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тази връзка съдът не е взел предвид, че като непълнолетен ответникът по касация е извършил същото по вид тежко престъпление против личността, като обвинението по настоящото дело, за което с влязла в сила присъда му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, условно. Макар и реабилитиран по право посоченото обстоятелство сочи на извода, че с предходното осъждане целите на закона, посочени с чл. 36, ал. 1 НК, по отношение на ответника по касация не са били постигнати. Не е взета предвид, също така и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, обстоятелства също от съществено значение за правилно прилагане на обществения критерий за справедливост. В резултат на това определеният от въззивния съд размер на обезщетението е неоправдано завишен, с което е нарушен материалния закон-чл. 52 ЗЗД, както и задължителната съдебна практика по прилагането му, вкл. и в производството по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ-т. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г., ВКС, ОСГК.
Д. на процесуалния представител на ответника за касация, основан на сходен на настоящия случай, предмет на гр. д. № 2673/2008 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, не е основателен, поради различията в данните относно личността и криминалното минало на ищците по двете съдебни производства.
По изложените по-горе съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П. Б. М. допълнително сумата 5000 лв. /над присъдените 5000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдените разноски и да се постанови друго решение, с което да се отхвърли иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ над сумата 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 8.05.2006 г. до изплащането.
С оглед изхода на делото в тази инстанция на ищеца следва да се си присъди сумата 343 лв. разноски по делото за всички инстанции.
По изложените съображания и на основание чл. 293, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 1 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав № 1107/6.06.2013 г., постановено по гр. д. № 904/2013 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 е осъдена да заплати на П. Б. М. допълнително сумата 5000 лв. /над присъдените 5000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 8.05.2006 г. до изплащането, както и в частта за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. М. ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ за разликата между присъдения размер от 5 000 лв. до 10 000 лв. /или за сумата 5 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 8.05.2006 г. до изплащането.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Б. М. сумата 343 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: