Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр. София, 01.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 461 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Х. П. В. за отмяна на решение № 328/24.03.2014 г. по ВНОХД № 398/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което е била потвърдена присъда от 27.01.2012 г., постановена по НОХД № 1510/2003 г. по описа на Софийски районен съд. С последната подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.03.2000 г., в гр.С., [улица], в съучастие като съизвършител, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство от владението на И. П. П., без негово съгласие и с намерение да го ползва, като отнемането е извършено чрез използване на техническо средство, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Сочат се допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на осъдения, изразяващи се в постановяването на първоинстанционната присъда единственно на базата на косвени доказателства, липсата на доказателствен анализ и наличието на непълнота в мотивите, приравняваща се на липса на мотиви. Направено е оплакване и за явна несправедливост на наказанието поради това, че не е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Необходимостта наказанието да бъде определено под най-ниския предел се обосновава с прекомерна продължителност на производството, която следва да се цени като изключително смекчаващо вината на осъдения обстоятелство. При условията на алтернативност се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото в досъдебна фаза на процеса, оправдаване на осъдения или определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В с. з. пред ВКС осъденият лично и чрез защитника си поддържа направеното искане за възобновяване, като в случай на уважаването му моли производството да бъде прекратено поради изтекла давност. Прокурорът от ВКП намира направеното искане за процесуално допустимо. По същество го счита за основателно в частта относно твърдяната явна несправедливост на наказанието. Предлага възобновяване на делото пред въззивния съд и намаляване размера на наказанието с приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради прекомерна продължителност на производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Оплакванията за незаконосъобразно осъждане въз основа на предположения, изведени от съмнителни и недостатъчни доказателства в нарушение на чл. 303 от НПК и липса на доказателствен анализ в мотивите съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК, са изцяло неоснователни. Преди всичко същите не са мотивирани с конкретни съображения, като не е известно нито кои са изолираните и съмнителни доказателства, поставени в основата на осъдителните заключения, нито кои са необсъдените от въззивната инстанция противоречия, които да са съотносими към нарушения на горепосочените процесуални норми. Поначало ВКС не дължи отговор по такива неконкретизирани възражения. От друга, страна, проверявайки мотивите на въззивната инстанция, ВКС намира, че в пределите на своите правомощия същата е извършила пълноценна проверка на първоинстанционната присъда, както и е отговорила на поставените от защитата възражения. Данните за участието на осъдения В. в отнемането на автомобила са били изведени не само и единствено въз основа на откритата върху скоростния лост дактилоскопна следа, съвпаднала с десния му палец, но и предвид останалите доказателства за времето, мястото и начина на изпълнение на деянието, респ. участието и на другия осъден К., установени от останалите писмени и гласни доказателствени средства, подробно коментирани от първата инстанция и възприети от въззивната. Комплексната им оценка е обусловила изводите за авторството на деянието, поради което ВКС намира, че не са допуснати нарушения от процесуален характер, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на В. по повдигнатото му обвинение. Основателен обаче е довода за явна несправедливост на потвърденото от въззивния съд наказание на подсъдимия В. в размер на 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 5 години От материалите по делото видно, че деянието е било извършено на 10.03.2000 г., като обвинителният акт е бил внесен в началото на 2003 г., а съдебното производство е приключило на 24.03.2014 г. Делото не се е отличавало с никаква фактическа и правна сложност, но въпреки това общата продължителност на наказателното производство в двете му фази обхваща период от 14 години, като липсват данни този подсъдим да е допринесъл за забавянето му (като същото е констатирано и по отношения на другия подсъдим К., видно от решение № 208/15.07.2014 г. по н. д. № 606/2014 г. на ВКС, ІІІ н. о.). При тези данни ВКС намира, че общата продължителност на наказателното производство за период от 14 години за деяние, извършено на 10.03.2000 г. надхвърля значително изискването за разумния срок по чл. 6(1) от ЕКПЧ. Подобна продължителност е винаги съществен фактор, повлияващ преценка за смекчаване на наказанието, при това не само в контекста на намаляване размера на лишаването от свобода, но и отлагане на изпълнението му по чл. 66 ал. 1 от НК, както и неговия срок. Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст с оглед изпълнение на задълженията на държавата по чл. 13 от ЕКПЧ. В конкретния случай дългият период на наказателното производство е следвало да бъде отчетен от инстанциите по същество като изключително смекчаващо обстоятелство, налагащо намаляване на наложеното на подсъдимия наказание под предвидения в чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК минимум от 1 година лишаване от свобода до размера от 6 месеца, както и до определяне на по-кратък изпитателен срок – в размер на 3 години, което не е било сторено и е довело до явната му несправедливост. Констатирайки всичко това, ВКС намира, че искането за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е поначало основателно. Липсва обаче необходимост от прилагане на правомощието по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК за изменяване на въззивното решение в частта относно наказанието, тъй като е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НК за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване, в каквато връзка защитата също е направила възражение. Наказанието, предвидено за престъплението по чл. 346, ал. 2 от НК, е от 1 до 10 г., като съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност с изтичането на 10 години, считано от 10.03.2000 г., а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК настъпва с изтичане на 15 години. Съответно, към настоящия момент на възобновяване на производството са налице условията по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда и прекратяване на наказателното производство съгласно 24, ал. 1, т. 3 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 23, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 398/2013 г. на Софийски градски съд, НК, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 328/24.03.2014 г. и потвърдената с него присъда от 27.01.2012 г. на Софийския районен съд по НОХД № 1510/2003 г. И ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимия Х. П. В. за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.