Ключови фрази


1

8



8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60125

София, 28.10.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1146 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.
С решение № 260094 от 18.11.2020 г. по в.гр.д.№ 656/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд е отменено решение № 640 от 06.08.2019 г. по гр.д.№ 278/2018 г. на Пещерски районен съд, вместо което е постановено решение, с което:
1/. по предявения от С. П. Г. срещу П. Г. О. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, е прието за установено, че С. П. Г. е собственик на 5/12 идеални части от имот пл.№ ..., с площ от 384 кв.м., за който е отреден УПИ ..., в кв. ... по кадастралния план на [населено място], ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 118 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 33 кв.м., като искът е отхвърлен в останалата му част като неоснователен;
2/. по насрещния положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от П. Г. О. срещу С. П. Г., е прието за установено, че П. Г. О. е собственик на 7/12 идеални части от описания по-горе недвижим имот, като искът е отхвърлен в останалата му част.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от С. П. Г., чрез адвокат Х. С., вх.№ 263946 от 21.12.2020 г., с която същото се атакува в частта му отхвърляща иска на С. П. Г. над 5/12 до 12/12 ид.ч. и в частта му уважаваща насрещния иск на П. О. за 7/12 ид.ч. Развити са оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 146, чл. 154 и чл. 266 ГПК, при необоснованост на фактическите изводи и в нарушение на материалния закон – чл. 23 СК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от П. Г. О., чрез адвокат М. С., вх.№ 261692 от 10.02.2021 г., с която същото се атакува в частта му уважаваща иска на С. П. Г. за 5/12 ид.ч. и в частта му отхвърляща насрещния иск за разликата над 7/12 до 12/12 ид.ч. Развити са оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 13, 14 и 103 СК от 1968 г.(отм.), при допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 235 и чл. 236 ГПК (необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на обсъдените) и поради необоснованост.
С определение № 60297/5. 07. 2021 г. по гр. д. № 1146/2021 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решението изцяло, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидната неправилност, изразяваща се в това, че при уреждане на имуществените и наследствени правоотношение между съпрузите Г. П. О. и С. Х. О. съдът е приложил разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 7 и чл. 103 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм.), с който за пръв път се въвежда режимът на съпружеската имуществена общност и който не е бил част от обективното право (не е съществувал като нормативен акт) към 1963 г., когато бракът е прекратен със смъртта на съпругата С. О..
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивният съд, при постановяване на въззивното решене по предявените положителни установителни искове за собственост на процесния имот (първоначален и насрещен), е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот е бил придобит от С. Х. О., починала 1963 г., оставила за наследници съпруга си Г. П. О. и синовете си П. Г. О. (о) и И. Г. О.. На 20. 01. 1976 г. е била одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 216/1975 г. по описа на РС Велинград, постигната между наследниците на С. О., с която П. О. и Г. О. са получили в дял процесния имот, а в полза на И. О. са присъдени суми за уравнение на дела му. На 18. 01. 1978 г. е била одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 20/1978 г. на РС Велинград, сключена между П. О. и Г. О., по силата на която П. О. е станал изключителен собственик на имота, а в полза на Г. О. са присъдени суми за уравнение на дяловете му. П. Г. О. и Й. Х. П. (родители на ищцата С. П. Г.) са били съпрузи от 23.10.1961 г. (когато са сключили граждански брак) до прекратяване на брака с развод със съдебно решение, влязло в сила на 26.03.2008 г. С н.а. № .... г. Й. Х. П. е дарила процесния имот на дъщеря си С. П. Г.. Й. П. е починала на 22.12.2016 г. и е оставила за наследник дъщеря си Й. Х. П..
Във връзка с въведеното от ищцата С. Г. придобивно основание давност за идеалните части на съсобственика П. Г. е прието за установено от фактическа страна, че ищцата от 25 години живее и работи в ЮАР и е посещавала България през лятото, за около месец - месец и половина. За периода от 01.01.2009 г. до 18.06.2019 г. четири пъти е влязла в България през съответните пропускателни пунктове. Владението периодично е било прекъсвано, с напускането на страната, след което е започвала да тече нова придобивна давност. Владението е било и опорочено, тъй като е придобито чрез насилие - от 2008 г. до настоящия момент праводателката на ищцата Й. П., а след това и ищцата С. Г., са сменили всички патрони на бравите в къщата и са лишили ответника от достъп до имота. Впоследствие ищцата С. Г. е наела и охранителна фирма, чрез която не е допускала ответника до имота. Представени са и множество писмени доказателства, от които се установява, че от 2008 г. до 2018 г. включително ответникът е сигнализирал и е искал съдействието на редица държавни институции, за да си осигури достъп до имота. На 15. 08. 2012 г. ищцата е предявила иск за делба на процесния имот срещу П. Г., с който е признала правата му върху 1/2 ид.ч. от процесния имот и е поискала същият да бъде допуснат до делба между двамата, при равни дялове.
От правна страна въззивният съд е приел, че спорният въпрос по делото е какви са правата на съпрузите в хипотеза, при която единият съпруг придобива по време на брака, по наследство и делба, недвижим имот, и сумите за уравнение на дяловете са заплатени през време на брака, със семейни средства. Прието е, че в случая, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал.1 и ал.2 СК и чл.14, ал. 3 СК от 1968 г. (отм.) и практиката на ВС, обективирана в т.1 на ППВС № 5/1972 г. и решение № 41 от 1972 г., индивидуална собственост на съпруга П. Г. О. е останала само онази идеална част, която е получил по наследство от майка си. След смъртта на С. Х. О. през 1963 г., съпругът й Г. О. е придобил 1/2 ид.ч. по силата на прекратена със смъртта СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от С. О. – общо 4/6 ид.ч. П. Г. О. и И. Г. О. са получили по 1/6 ид. ч. по наследство от майка си. В резултат на одобрените съдебни спогодби по делбени дела през 1976 г. и през 1978 г. и предвид обстоятелството, че уравнението на дяловете на наследниците И. Г. О. – 1/6 ид.ч. и Г. О. – 4/6 ид.ч. е извършено през време на брака на П. О. и Й. П., със семейни средства, то 1/6 ид.ч. е била придобита от П. Г. О. по наследство, а 5/6 ид.ч. били придобити общо от П. О. и Й. П., в режим на СИО, като след развода им П. О. е придобил 5/12, а Й. П.-5/12 ид.ч. Така, П. О. е придобил общо 7/12 ид.ч. (1/6 по наследство и 5/12 на основание прекратена с развод СИО), а С. Г. – 5/12 ид.ч. на основание договор за дарение, сключен с н.а. № ... г., с майка й Й. П.. След прекратяване на брака съпругата Й. Х. П. е могла да се разпорежда само с 5/12 идеални части от имота, а не с 6/12 идеални части (1/2 идеална част) от имота, поради което за 1/12 ид.ч. договорът за дарение не е породил вещноправно действие. Нотариалният акт за дарение, обаче, не следва да се отменя по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като не е констативен, а за сделка и съобразно указанията по тълкуване на цитираната норма, дадени с ТР № 3/29. 11. 2012 г. на ОСГК на ВКС.
За недоказано и неоснователно е прието възражението на С. П. Г. за придобиване по давност на притежаваните от съсобственика П. О. идеални части от процесния имот. По делото липсват доказателства съсобственика С. Г. да е променила субективното си отношение към собствеността на другия съсобственик, т е. от държател на идеалните части на съсобственика да се е превърнала в техен владелец. Не съществуват доказателства да е започнала да владее идеалните части на другия съсобственик за себе си, да е обективирала чрез недвусмислени и категорични, правни и фактически действия, промененото си отношение към вещта и да е манифестирала това свое поведение спрямо другия съсобственик, довеждайки го до знанието му. Прието е, че доказателствата по делото установяват, че същата е признала правата на другия съсобственик върху вещта през 2012 г., като на 15. 08. 2012 г. е предявила иск за делба на процесния имот срещу П. Г., с който е заявила, че двамата са собственици на по 1/2 ид.ч. и е искала допускане съдебна делба на имота между двамата при равни дялове.
Въззивното решение е частично неправилно.
1. По предявения от С. П. Г. против П. Г. О. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК решението е правилно в частта, с която искът е уважен за 5/12 ид.ч. и отхвърлен за разликата над 6/12 до 12/12 идеални части от процесния имот, поради което в тази част следва да бъде потвърдено. Решението е неправилно в частта, с която искът е отхвърлен за над 5/12 ид.ч. до 6/12 ид.ч. (т.е. за 1/12 ид.ч.), поради което в тази част следва да бъде отменено и ищцата следва да бъде призната за собственик още на 1/12 ид.ч. (общо на 6/12, т.е. на 1/2 ид.ч.) от процесния имот. Съображенията за това са следните:
Ищцата е въвела твърдение, че е изключителен собственик на процесния имот, като 1/2 ид.ч. е придобила на основание договор за дарение, сключен с н.а. № .... г., с майка й Й. Х. П., която е била придобила дарената идеална част на основание прекратена с развод СИО, делба на наследствен имот на бившия съпруг през време на брака и заплащане на сумите за уравнение на дяловете със семейни средства през време на брака, а другата 1/2 ид.ч. – по давност, чрез упражнявано повече от десет години преди предявяване на иска владение.
Установено е от събраните доказателства, че процесният имот е бил собственост на майката на П. Г. О. – С. Х. О., починала 1963 г., оставила за наследници съпруга си Г. П. О. и синовете си П. Г. О. и И. Г. О., всеки от които е придобил по наследство по 1/3 ид.ч., съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Тоест, П. Г. О. е придобил по наследство 1/3 (не 1/6, както е приел въззивният съд) от процесния имот.
Очевидно неправилен, противоречащ на материалния закон, е изводът на съда, че придобитите по наследство от П. О. права са в размер на 1/6 ид.ч., тъй като процесният имот е придобит в режим на СИО от Г. П. О. и С. Х. О., общността е прекратена през 1963 г., със смъртта на съпругата С. О., а след прекратяването й Г. О. е придобил 1/2 идеална част на основание прекратена съпружеска имуществена общност, а другата 1/2 ид.ч. е наследена от наследниците на С. О. - съпруга й и двамата й сина, като всеки от тях е придобил по 1/6 ид.ч. по наследство. Съдът, при уреждане на имуществените и наследствени правоотношения между съпрузите, е приложил разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 7 и чл. 103 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм.), с който за пръв път се въвежда режимът на съпружеската имуществена общност и който не е бил част от обективното право (не е съществувал като нормативен акт) към 1963 г.
Останалите 2/3 идеални части от правото на собственост са придобити от П. Г. О. и Й. Х. П., в режим на СИО, през време на брака им, на възмездно основание – одобрени през 1976 г. и през 1978 г. съдебни спогодби по делбени дела и изплащане на суми за уравнение на дяловете на И. Г. О. (брат на ответника) и на Г. П. О. (баща на ответника). Съпружеската имуществена общност между П. Г. О. и Й. Х. П. е била прекратена през 2008 г., с развод, при което двамата са получили по 2/6 идеални части от процесния имот.
Така, П. О. е притежавал 4/6 (8/12) идеални части от процесния имот – 1/3 ид.ч. по наследство от майка си и 2/6 ид.ч. на основание прекратена с развод СИО, а Й. П. е притежавала 2/6 (4/12) идеални части на основание прекратена с развод СИО.
С. П. Г. е придобила по дарение от майка си 2/6, а не 1/2 идеална част от процесния имот, тъй като за разликата над 2/6 до 1/2 ид.ч. от договорът за дарение няма вещнопрехвърлително действие.
От останалите 4/6 (8/12) идеални части, собственост на П. О., С. П. Г. е придобила 2/12 ид.ч. на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗС. От 26. 03. 2008 г. (прекратяване на брака между П. О. и Й. П.) до 31. 05. 2012 г. (сключване на договора за дарение) владение е осъществявано от Й. П., което е присъединено към владението на С. П. Г., осъществявано от 31. 05. 2012 г. до настоящия момент. На 26. 03. 2018 г., преди предявяване на насрещния установителен иск за собственост от П. О. срещу С. П. Г. (насрещният иск е предявен на 19. 12. 2018 г.), десетгодишният придобивен давностен срок в полза на С. П. Г. е изтекъл. През този период Й. П. и С. Г. открито са демонстрирали намерение за своене на притежаваните от П. О. 2/12 идеални части от имота – още през 2008 г. са сменили всички патрони на бравите в къщата и са лишили ответника от достъп до имота. Впоследствие ищцата е наела и охранителна фирма, чрез която не е допускала ответника до имота. Това поведение е израз на явно преобръщане на държането на притежаваните от ответника 2/12 идеални части във владение. В периода 2008 г. – 2018 г. ответникът е сигнализирал и е искал съдействието на редица държавни институции, за да си осигури достъп до имота, но не е предприел извършване на действия по чл. 115 и/или 116 ЗЗД, спиращи или прекъсващи течението на придобивния давностен срок по отношение на бившата си съпруга и на дъщеря си С. П. Г..
Неоснователно е възражението за придобивна давност за 6/12 (1/2) идеална част от процесния имот. На 15. 08. 2012 г. течението на придобивния давностен срок за притежаваната от П. О. 1/2 идеална част е прекъснато на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, тъй като на посочената дата ищцата С. П. Г. е признала правата на П. О. върху 1/2 идеална част от имота, предявявайки срещу него иск за делба, с който е признала, че баща й е собственик на 1/2 идеална част от съсобствения имот и е поискала същият да бъде допуснат до съдебна делба между двамата, при равни дялове. Преди това, на 3. 12. 2008 г., правата на ответника върху 1/2 ид.ч. от процесния имот са били признати и от бившата му съпруга Й. Х. О., която на посочената дата също е била предявила иск за делба на имота, с който е твърдяла съсобственост при равни дялове и е искала допускане до делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. От 15. 08. 2012 г. до 12. 12. 2018 г. (предявяването на насрещния установителен иск за собственост от ответника срещу ищцата) срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС не е бил изтекъл, а от 12. 12. 2018 г. течението на срока е спряло, на основание чл. 115, б. „ж“ ГПК.
В обобщение, С. Г. е собственик на 3/6 (6/12) идеални части от процесния имот, като 2/6 (4/12) идеални части е придобила на основание договор за дарение и 1/6 (2/12) идеални части е придобила по давност.
2. По предявения от П. Г. О. срещу С. П. Г. насрещен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която П. Г. О. е признат за собственик на 1/2 (6/12) идеални части от процесния имот. В частта, с която П. Г. О. е признат за собственик над 6/12 идеални части до 7/12 идеални части от процесния имот решението е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което насрещният установителен иск за собственост за тази 1/12 идеална част следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:
Както бе посочено по-горе, П. О. е придобил 1/3 идеална част от процесния имот по наследство от майка си, а 2/6 идеални части е придобил в режим на СИО, през време на брака, на възмездно основание – делба и изплащане на суми за уравнение на дяловете на останалите съсобственици. Според съдебната практика, при наличие на възмездно придобивно основание, каквото е и одобрената от съда спогодба по делбено дело, с която са присъдени и суми за уравнение на дяловете, оспорващата страна, позоваваща се на липса на принос, носи доказателствената тежест да установи, че не е извършено плащане на паричното задължение на съпруга, който е страна по договора, и затова другият съпруг няма принос в придобиване на имота. Това доказване може да стане с всякакви доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В случая, П. О. не е доказал твърдението си за неплащане на уговореното парично уравнение, поради което презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи при придобиване на идеалните части на останалите наследници от процесния имот не е оборена. От притежаваните от П. О. общо 4/6 (8/12) идеални части, правото му на собственост върху 2/12 идеални части е било погасено, тъй като тези 2/12 идеални части са били придобити от дъщеря му С. П. Г. по давност, и към настоящия момент П. О. е останал собственик на 6/12 (1/2) ид.ч. от процесния имот.
Предвид частично уважаване на двете касационни жалби, разноските за касационната инстанция ще следва да останат за сметка на страните, така както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260094 от 18.11.2020 г. по в.гр.д.№ 656/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 640 от 06.08.2019 г. по гр.д.№ 278/2018 г. на Пещерски районен съд, е признато за установено, по предявения от С. П. Г. срещу П. Г. О. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. П. Г. е собственик на 5/12 идеални части от имот пл.№ ..., с площ от 384 кв.м., за който е отреден УПИ ...., в кв. ... по кадастралния план на [населено място], ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 118 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 33 кв.м., в частта, с която е признато за установено по насрещния положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от П. Г. О. срещу С. П. Г., че П. Г. О. е собственик на 6/12 идеални части от описания по-горе недвижим имот, в частта, с която предявеният от С. П. Г. срещу П. Г. О. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен над 6/12 ид.ч. до 12/12 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, и в частта, с която предявеният от П. Г. О. против С. П. Г. насрещен положителен установителен иск за собственост е отхвърлен над 7/12 до 12/12 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.
ОТМЕНЯ решение № 260094 от 18.11.2020 г. по в.гр.д.№ 656/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 640 от 06.08.2019 г. по гр.д.№ 278/2018 г. на Пещерски районен съд, предявеният от С. П. Г. срещу П. Г. О. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, е отхвърлен над 5/12 до 6/12 идеални части от описания имот, както и в частта, с която насрещният положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от П. Г. О. срещу С. П. Г., е уважен над 6/12 до 7/12 идеални части от описания по-горе недвижим имот, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от С. П. Г. срещу П. Г. О. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. П. Г. е собственик и на разликата над 5/12 до 6/12 (възлизаща на 1/12) идеални части от имот пл.№ ...., с площ от 384 кв.м., за който е отреден УПИ ..., в кв. по кадастралния план на [населено място], ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 118 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 33 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. О. срещу С. П. Г. насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост върху описания по-горе недвижим имот, за разликата над 6/12 до 7/12 идеални части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: