4 Р Е Ш Е Н И Е № 149 С., 29.03.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1463/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 729/10 от 04.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 248 от 13.07.2009 г. по в. гр. д. № 154/2009 г. на С. окръжен съд по касационни жалби на Н. С. Г., В. Т. П., Т. С. П., К. С. Х., С. И. С. и Р. И. Н.. От ответниците по касация В. П. Л. счита, че касационната жалба е неоснователна, Х. М. М., М. Т. Райчева, В. Т. Я. и П. И. П. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е обезсилено решение № 167 от 26.02.2008 г. по гр. д. № 273/2005 г. на С. районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗС. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, но не като постановено по недопустим иск с оглед приложението на чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./, а защото е налице произнасяне по непредявен иск. Първоинстанционният съд е обсъждал собствеността, изхождайки от документите за собственост на отделните етажни собственици и реституцията на дюкянското помещение, и се е произнесъл по иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на 1/6 ид. ч. от общите части на сградата, в която страните притежават обекти в етажна собственост, включително и от таванското помещение, с изключение на 1/6 ид. ч. от дворното място. Спорът по делото е друг, защото въпреки неточната редакция на заявения петитум, се цели установяване на права по реда на чл. 40, ал. 1 ЗС, които не зависят от обема на прехвърлените права, а от съотношението между стойностите на обектите в сградата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд при постановяване на решение по нередовна искова молба, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за правомощията на същия съд в случай, че в първоинстанционното решение е дадена неправилна правна квалификация на претендираното субективно материално право. Определянето на правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на закона и се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба. С оглед на това положение, прието за безспорно в правната теория и съдебната практика, настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилно становището, застъпено в № 1185 от 20.10.2008 г. по гр. д. № 3818/2007 г. на ВКС, IV-то г. о. С него е прието, че неправилната квалификация на предявената претенция, дадена от районния съд, съставлява нарушение на материалния закон и води до неправилност на постановеното решение, но не и до недопустимост. Въззивният съд следва сам да определи правната квалификация на субективното материално право, предявено с иска, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма. Същевременно, ако въззивният съд, който е инстанция по съществото на материалноправния спор, констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 98 и 99 ГПК /отм./, той следва да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При поправянето им в дадения срок производството ще продължи с постановяване на решение, а при неизпълнението им обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати. В този смисъл са задължителните указания по приложението на чл. 98 и 99 ГПК /отм./ вр. чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./, дадени в т. 4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В разглеждания случай както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че ищецът В. П. Л. претендира признаване на дял в общите части, в т. ч. и в тавана, на жилищна сграда /състояща се от две крила, изградени през 1921 и 1942 г., с отделни покриви и дилатационна фуга помежду им, но свързани конструктивно и функционално в едно/, етажната собственост в която е възникнала в резултат на одържавяване по ЗОЕГПНС. Онова, което е останало незасегнато от отчуждаването, е продадено от наследниците на първоначалния собственик С. Г. - понастоящем негова наследница е само жалбоподателката Н. Ст. Г., с н. а. 136/1959 г., № 34/1960 г. и № 27/1959 г. С първия нотариален акт на С. Д. С. са продадени част от надпартерен етаж, 1/6 ид. ч. от дворното място и от избено помещение и 1/4 ид. ч. от целия таван. Същите идеални части от дворното място, от избено помещение и от тавана, както и апартамент на надпартерния етаж, са закупени с н. а. № 34/1960 г. от С. П. Н.. С н. а. № 27/1959 г. наследодателите на ищеца закупили апартамент, 1/6 ид. ч. от дворното място и от избено помещение, както и стая над пералнята. С влязло в сила решение по гр. д. № 229/1998 г. на С. районен съд са отхвърлени предявени от В. П. Л. искове срещу Общината[населено място], Н. Ст. Г., С. Дж. К., П. Кр. Н. и И. П. Д., един от които е за признаване на установено, че ищецът е собственик на цялото таванско помещение, находящо се над партерния етаж в източната жилищна сграда, строена през 1942 г., на основание покупка, наследство и давностно владение. Предмет на спора по гр. д. № 303/1997 г. на С. районен съд е собствеността на Н. Г. върху одържавената 1/2 ид. ч. от таванското помещение, като с влязлото в сила решение по това дело В. Л. и останалите ответници са осъдени да й предадат1/2 ид. ч. от таванските етажи на двете сгради. С решенията и по двете дела е прието, че таванското помещение, извън стаята над пералнята - продадена на наследодателите на ищеца през 1959 г., е обща по предназначение част на сградата - етажна собственост. Изхождайки от това безспорно положение, ищецът по настоящото дело В. П. Л. претендира, че като етажен собственик е придобил самостоятелното жилище заедно със съответните идеални части от общите части на сградата - независимо, че в н. а. № 27/1959 г. за покупко-продажба не е посочено, това е станало по силата на самата сделка. Затова иска да бъде определен обемът /делът/ на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата. Такъв спор не е бил разрешаван с двете влезли в сила решения и затова въззивният съд правилно е приел, че чл. 224, ал. 2 ГПК /отм./ е неприложим. Обстоятелството, че съдът в двете инстанции е дал една и съща правна квалификация на претендираното спорно материално право -определяне на притежаваните от ищеца идеални части от общите части на сградата, в т. ч. и от тавана, съобразно стойността на притежаваните от тях самостоятелни обекти на собственост, е видно от мотивите към първоинстанционния акт, в които съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 40 ЗС. При това положение въззивната инстанция е следвало да направи собствени фактически и правни изводи, въз основа на които да прецени основателността на иска. Ако при това въззивният съд е считал, че дяловете на отделните собственици в общите части са определени неправилно, следвало е да изложи становището си по този въпрос и съобразно с това да постанови решение по съществото на спора, а не да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото на районния съд за ново разглеждане. Обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК - върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При него следва да се има предвид това, че ищецът иска определяне на дял в общите части, а те не се изчерпват само с таванското помещение. Ето защо, съгласно правомощията си по т. 4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът следва да изясни предмета на правния спор - дали претенцията е за определяне на дял от всички общи части или само от тавана като обща част на сградата - етажна собственост. При произнасянето по съществото на спора въззивният съд следва да съобрази влезлите в сила решения по гр. д. № 229/1998 г. и гр. д. № 303/1997 г., двете на С. районен съд. С тях е прието, че таванът, с изключение на реално продадената на наследодателите на В. Л. стая над пералнята, е обща част на етажната собственост, като Н. Г. по силата на реституцията притежава 1/2 ид. ч. от таванските етажи, а правата на останалите собственици Ст. К., Ив. Д. и П. Н. /чиито правоприемници са страни по настоящото дело/, са в идеални части съобразно стойността на притежаваните от тях обекти. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 248 от 13.07.2009 г. по в. гр. д. № 154/09 г. на С. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на С. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: