4 Р Е Ш Е Н И Е № 500 София, 12 декември 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1518 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№30095/2012 г. на Районен съд гр.Монтана и внохд.№127/2012 г. на Окръжен съд гр.Монтана,образувано по искане на осъдения О. П. И.. В съдебно заседание осъдения и защитника му не са взели участие,редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а искането на осъдения неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 24.01.2013 г. постановено по внохд.№127/2012 г. на Окръжен съд гр.Монтана е потвърдена присъда по нохд.№30095/2012 г. на Районен съд гр.Монтана. С посочената присъда подсъдимия тогава О. П. И., е признат за виновен на 10.12.2011 г. в [населено място] се заканил с убийство на Г. И.,като заканите били съпроводени с произведени изстрели, със законно притежаван газов пистолет и думите „сега ще умреш”,като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му,поради което и на основание чл.144 ал.3 НК и вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца.Признат е за виновен и в това ,че по същото време и на същото място се заканил с убийство и на В. И.,като заканите били съпроводени с изстрели от същия газов пистолет и с думите „ще ви избия,ще ви избия” и със - „сега слагам бойните патрони и те стрелям” ,като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,поради което и на основание чл.144 ал.3 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца.На основание чл.23 НК е определено едно общо най тежко наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата И. е оправдан по същото обвинение,спрямо същите пострадали, станало според обвинителния акт на 28.10.2011 г. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И. : Основното оплакване в искането е за нарушено право на защита,при събиране и оценка на доказателствата допуснато от първоинстанционния съд.Възразява се и по това ,че на 8.05.2012 г. Районния съд в гр.Монтана е дал ход на делото,въпреки представен болничен лист на осъдения за същия ден /установяващ уважителна причина за неявяването му / и искане на защитника –заседанието да бъде отложено. Доводите са основателни. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 8.05.2012 г. по нохд.№30095/2012 г. на Районен съд гр.Монтана,въпреки представения болничен лист /вярно без отразено –„важи за пред съд” / и въпреки изявлението на редовно упълномощения защитник на подсъдимия тогава И.-съда е дал ход на делото в нарушение на чл.269 ал.1 НПК, по силата на която разпоредба присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително/виж чл.93 т.7 НК/.Мотивите на съда за даване ход на делото - „липсва изрична молба на подсъдимия,че желае лично да присъства в съдебно заседание...подсъдимия се укрива и се опитва да шиканира процеса...уведомен е ,че ако не се яви по уважителни причини,същото ще бъде разгледано в негово отсъствие...намира, че са изпълнени изискванията на чл.269 ал.3 т.1 НПК”/нормата няма отношение и касае случай ,в който подсъдимия не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия без да уведоми съответния орган-обстоятелства, които не са налични/ ,са вътрешно противоречиви и очевидно несъответни на разпоредбата на процесуалния закон.В това съдебно заседание са конституирани пострадалите като частни обвинители,даден е ход на съдебното следствие и са разпитани всички свидетели на обвинението и приети заключенията на вещите лица,т.е. ангажираните от обвинението доказателства са събрани в отсъствието на подсъдимия.В следващото съдебно заседание подсъдимия се е явил,разпитани са свидетелите на защитата,допуснати са очни ставки между подсъдимия и частните обвинители и между частните обвинители и един от свидетелите на защитата.Подсъдимия е оспорил заключението на вещото лице по балистичната експертиза/прието в предходното заседание/,с мотива че стреля с лява ръка ,а натривки са взети от дясната му ръка и то три дни след „инцидента”,дал е обяснения по обвинението, ангажирал е чрез защитата си доказателства и делото е отложено за 5.06.2012 г. В съдебното заседание на тази дата,редовно призован подсъдимия отново не се е явил. Защитника му е заявил,че „няма връзка с него..но е разбрала от св.Й. ,че му се е наложило спешно да замине за София...че той /подсъдимия/ държи лично да разпита вещото лице З./по оспорената експертиза/ и да доведе св.И.”.Направено е искане делото да се отложи за друга дата.Съда е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия /без да посочи основанието за това/ ,като е отразено ,че се представлява „надлежно в процеса от упълномощен защитник”.Преразпитано е вещото лице З.,приети са писменните доказателства по делото,обявено е съдебното следствие за приключило,даден е ход на съдебните прения и след приключването им е обявена присъдата. Горе изложеното сочи на грубо нарушение на чл.12 ал.2 НПК-„страните в производството имат равни процесуални права”, нарушен е чл.15 ал.2 НПК-„на обвиняемия /подсъдимия/ и на другите лица...,се предоставят всички процесуални средства,необходими за защита на техните права и интереси”,на чл.55 ал.1 НПК - особено в частта му „да представя доказателства,да участва в наказателното производство,да прави искания,възражения бележки,да се изказва последен”.На чл.266 ал.1 НПК-нарушена основна функция на председателя на състава относно „точното спазване на закона”,както и посоченото по горе нарушение на чл.269 НПК.Тук следва да се отбележи,че съда е имал достатъчно процесуални възможности да санкционира „желанието на подсъдимия да шиканира процеса”,ако има основание за такъв извод,които не е използвал . Нарушението на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл.348 ал.3 НПК,тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия тогава И.-/право на присъствен процес,право да ангажира доказателства,право да оспори заключение на вещо лице,право на лична защита и на последна дума /. Въззивния съд ,въпреки задължението си по чл.314 НПК, не е констатирал посочените по горе нарушения и не е отменил присъдата на основание чл.335 ал.2 НПК,поради което и това решение ,като постановено при съществени процесуални нарушения следва да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение,при съществено нарушение на процесуалните правила ,а искането на осъдения И. изцяло основателно. Ето защо и на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение по внохд.№127/2012 г. на Окръжен съд гр.Монтана и присъда по нохд.№30095/2012 г. на Районен съд гр.Монтана и връща делото за ново разглеждане на Районен съд гр.Монтана от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :