Р Е Ш Е Н И Е № 264 гр.София, 27.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 717 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. И. Г. и жалба на частните обвинители, чрез повереника, срещу решение № 24 от 24.02.2015 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 9/2015 г. В жалбата на подсъдимия са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се, че пътнотранспортното произшествие е резултат само от едно нарушение на правилата за движение; че правната квалификация на деянието е незаконосъобразна поради оказаната помощ на пострадалия; че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за изменяване на въззивното решение с преквалификация на деянието, замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация и намаляване на срока на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Жалбата на частните обвинители се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Пространно са развити доводи за явна несправедливост на наказанието поради допуснати две тежки нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в причинна връзка със смъртта на пострадалия, както и леките телесни увреждания на други лица, предходните нарушения, санкционирани по административен ред и неоказаната помощ от подсъдимия на пострадалия. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде увеличено по размер наказанието лишаване от свобода, изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК и срока на лишаването от правоуправление. В съдебно заседание защитникът (адв. А.) на подсъдимия поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Повереникът (адв. Е.) настоява да се уважи жалбата на частните обвинители. Пледира жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 39 от 19.11.2014 г. по н. о. х. д. № 410/2014 г. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия С. И. Г. за виновен в това, на 12.07.2014 г. в района на пътен възел „Ямболска д.”, при управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата на движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 ЗДП и чл. 50, ал. 1 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на А. П. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок то пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 24 от 24.02.2015 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 9/2015 г. присъдата е изменена, като е намалено наказанието лишаване от свобода на една година и четири месеца, изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК на три години и срока на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство на две години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Въззивната проверка е ограничена от рамките на признатите от подсъдимия факти, поради което Пловдивският апелативен съд поначало не е разполагал с правомощия да приема други фактически положения `- оказана помощ от подсъдимия на пострадалия Г., каквито обстоятелства не са били изложени в обвинителния акт. Доводът на подсъдимия за преквалификация на деянието по чл. 343а НК следва да бъде отхвърлен. Основателно е обаче възражението, че при възприетите за установени фактически положения подсъдимият е допуснал нарушение на вмененото му задължение по чл. 50, ал. 1 ЗДП, което е в причинна връзка със съставомерните последици –същият е навлязъл от път без предимство в път с предимство, без да изпълни задължението си да спре и да пропусне превозното средство, управлявано от пострадалия Г., което се е движели по пътя с предимство. Това не променя правната квалификация на деянието и може да има значение само по въпроса за наказанието. Доводите и съображенията, залегнали в касационните жалби за явна несправедливост на наказанието не могат да бъдат възприети. Въззивният съд е определил на подсъдимия по правилата на чл. 54 НК минималното по размер наказание от две години лишаване от свобода за извършеното престъпление, отчитайки съвкупността и относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение, положителните характеристични данни за личността, последователно изразяваното съжаление и разкаяние, поведението на пострадалия като водач на пътя. Изложеното относно допуснатото нарушение на правилата за движение не се отразява върху постигнатото ниво на справедливост при избора на наказанието. Неоснователни са и доводите на частните обвинители за игнориране или подценяване на отегчаващите отговорността обстоятелства. Тежестта на съставомерния резултат – смъртта на Г. и липсата на оказана помощ на пострадалия поначало са обстоятелства, които определят правната квалификация на деянието и не могат да се отчитат при индивидуализация на наказанието (чл. 56 НК). Незначителният брой и маловажността през продължителен период от време на допуснатите от подсъдимия Г. административни нарушения на правилата за движение по пътищата, причинените леки телесни увреждания и материални щети на превозното средство не подкрепят касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Размерът на кумулативното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство в съчетание с условното наказание лишаване от свобода отговарят на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК. Определеното наказание лишаване от свобода законосъобразно е било редуцирано с една трета предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. При отсъствието на касационно основание обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 24 от 24.02.2015 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 9/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: